Априлската ни весела дружинка се стяга да празнува ТРЕТАТА годинка!

Jiema честито с пожелание за лека и безпроблемна бременност! Много се радвам за вас браво за смелостта! За очилата не се притеснявай ще свикне сладката Гери
Чакам и аз новини от Аничка и продължавам със стиснатите палчета за Андреа!

Минала е операцията на Анито, преди малко се чух с Аничка, и с Андреа също. Всичко е наред  , утре ще се приберат вкъщи.

Дописвам. На Андреа са й дали някакво успокояващо/приспиващо лекарство (не упойка) преди операцията, което е трябвало да подейства за 15-30 мин., за да е спокойно и отпуснато детето преди операцията, а тя си е останала все така буйна цели 40 мин., шилцето ми то любимо. После татко й е асистирал на лекарите като я е завел той до операционната, за да е по-спокойна тя, и там вече са й сложили упойката. Операцията е минала бързо, докторът е казал, че всичко е наред. След като е излязла от операцията и са я върнали на Аничка, е спала още 2 часа и сравнително лесно (по думите на мама) е излязла от упойката. Почти веднага е станала и се е раздвижила, става й лошо, но явно не издържа мъничето съвсем да не мърда. Аничка звучеше много спокойна всичките пъти когато се чухме днес, по-уплашена беше вчера. Таткото на Анито се е уплашил малко повече като си е видял детенцето в болница.
Пожелах им това да им е влизането в болница, друго да нямат. Много поздрави ви пращам от двете Анита и звучни целувки (които малкото Ани ми прати в слушалката).
Аничка няма да има нет няколко дни и ще се включи малко по-нататък.

Много хубави новини от двете Анита си ни донесла, Деси. Дано вече са вкъщи и да нямат повече болнични посещения. 

Момичета, благодаря ви на всички за хубавите думи. 
Аз стягам багаж и надявам се да мога да се включа от морска територия тези дни.
Хубава събото-неделя на всички.

Jiema, това е прекрасна новина! Пожелавам ти лека и безпроблемна бременност и много щастлив финал! /аз също като Рони имам слабост към скорпиони от мъжки пол  /

Много се радвам и за Аничка,че всечко е минало леко.

Момичета как и кога представихте на голиамото детенце бебето? В болницата или когато ви изписваха? Купихме и подарък от бебето за баткото АТВ с акумулатор и съм сигурна, че много ще се зарадва, но ми е притеснено дали не се чувства заплашен. Според нашата педи,той и в момента започва да изживява това, че ще има бебе и има срив в имунната система.

Io_io, бебето представихме на баткото при изписването ни от родилния дом. Той сякаш много не разбираше първите месеци какво се случва (на 2 год. и 10 месеца беше), и Анелия му беше по-скоро като играчка, трудното му (за мен) поведение дойде няколко месеца по-късно, когато може би е осъзнал по-добре, че вниманието вече не е само към него. Тогава беше станал много мълчалив, плачлив, затворен и вечно недоволен, удряше контра на всичко, което кажа или направя. Това ми беше най-трудния период на мен откакто станаха две децата, защото бе твърде мъничък Сашко за да изрази чувствата си и да споделя и се чудех какво да правя (освен гушкането), почти бяхме стигнали и до психолог, защото наистина много исках да му помогна, а не знаех как (внимание не му липсваше, защото на него му се обръщаше много повече, отколкото на сестра му, имайки предвид кроткостта и поспаливостта й първите месеци). Но в детските главици явно изглеждат по друг начин нещата. За радост кратко продължи този период (2-3 месеца), и както дойде, така си и отиде. Ревността дойде доста по-късно, чак като се очовечи Анелия, т.е. след като проходи, след като проговори и след като започнаха да делят играчки.
Преди няколко дни попитах Сашко дали помни времето, когато не е имал сестричка, а той каза: "Аз винаги съм я имал, никога не съм бил сам! Ние сме двама бе, мамо, ти пък... ама че въпроси!? Ани, чуваш ли? Мама говори смешки." Много миличко ми стана... И се замислих откога започват спомените... 

Jiema, страхотна новина! Много се зарадвах! Всичко ще е наред, дано тази бременност бъде лека и безпроблемна, с още по-леко раждане накрая!

Много се радвам и за добрите новини след операцията на Анито!

Мара Подробната, Пипо още като беше бебе го диагностицираха с "атопична екзема" - тогава от едни памперси, купени от Бг, се беше обринал целия, като на сгъвките на крачетата беше чак с кървави рани. С помощта на хомеопата ни, се оправи много бързо. Оттогава го къпехме само с разни шампоани за атопична и много суха кожа, мажехме го след всяка баня с Нахткертцен балсам, А-дерма на Мустела и др. подобни и доскоро нямахме никакви проблеми, освен някое и друго лишейче. Нямам обаснение от какво, обаче проблемът отново се отключи преди месец (всъщност, имам подозрение, че е от къпането - къпят се заедно със Симона във ваната и май са си изливали от нейните шампоани и някаква пяна за вана). Сега положението наистина е тежичко, защото се чеше диването, явно го сърби. Сега го мажем два пъти дневно с това: http://www.pharmapoli.com/Images/Products/Product490.Photo1.500x500.jpg и му даваме сулфур сутрин и вечер. Виждам известно подобрение, на не се е оправил изцяло. За съжаление, хомеопатът ни вече не е наличен (във Варна  ) и просто давам това, което беше предписал някога. Замислям се за нов хомеопат обаче, ако не се оправят скоро нещата.  Твърдо съм против кортикостероидните кремове, смятам, че повече могат да навредят, отколкото да помогнат, независимо, че за момента ще доведат до някакво облекчаване на симптомите. Според хомеопата ни (предишния) причината за атопичната кожа на Филип е това, че в края на бременността (ако си спомняте имах ужасно сърбящи обриви, предизвикани от т. нар. уртикария на бременността или PUPP) ползвах крем, който беше с леко съдържание на кортикостероид.

Desirée, много миличко. Мерси за гушките.

Йо Йо, Саши дойде с баща си в болницата веднага, щом беше възможно- родих през нощта, на следващия ден на обяд дадох зор и ме преведоха от реанимацията в двойна стая. Бати и тати следобяда дойдоха на свиждане. Към мен Саши беше резервиран, малко студен и сякаш ми се сърдеше, че не съм се прибрала с тях предната вечер-когато се прибрахме с бебето в къщи и видя, че отношението ми къ него не е променено всичко си стана по старо му. (той беше с нас, когато постъпих за раждането- нали си се гледаме сами и винаги на всякъде сме всички заедно) Кърмих в тандем до скоро. Окончателно отбих Саши след рождения му ден. Преди това имаше известен период на подготовка- само с едно кърмене на ден и постоянно напомняне, че скоро Саши става на три годинки и вече ще бъде голямо момче, което няма да има нужда от кърмене. Кърменето е нужно амо на малките бебенца и че мама винаги ще го обича и т.н....
Не така стоят и до днес нещата с братчето- голяма обич и грижа, голямо нещо    е има и "възпитаване"- особено, когато Мишо се опита да вземе някоя точно в този момент любима и много важна играчка на Саши
     
Деси, ти пък какви смешки разказваш само  

ПП Саши също прави едни обриви на свивките на колената и ръцете, които от чесане превръща в рани. Минават от Stelatria на Мустела.

Чудно геройче е Анито, както и мама Аничка! 
Деси, и аз не мога да си спомня някога да си си имала само Саши. Какви смешки говориш само?! 
ЙоЙо, няма как да съм спец по въпросът ти. Ти си познаваш Дими и си следвай инстинкта. Иначе подкупът може и да свърши работа.  Навремето си спомням как племеничката приветства брат си (с година и 8 месеца по-ситен само) в родилния дом. Оцеля фъстъкът.  Все пак бих залагала на активно включване на баткото в живота на бебето. Да носи памперси, кърпички, мазила ...
Ако още не сте открили книжките за Франклин, доста сполучливи са за разни житейски ситуации, вкл. и за ходене на градина. 
Мария напоследък развива някакви много сериозни страхове. Понякога с такава хватка се закопчава за мен, за да се пази. Последният хит е ужас от една реклама на Хенди. Само по звук може да си докара истерия. На долния етаж при новото жилище пък има фотоапаратна дръжка и това пак е повод за драма.
Поне вчера беше доволна че гледахме "Пластелинът  на пръстените" и там имаше казващо дърво.
 
Хубава седмица желая!

Добро утро!
Ние тази сутрин се успахме и не можах да заведа торнадото Саши на детска градина, та след малко ще го водя при другото торнадо - снахичката ми, да си я видим.
Рони, рекламите на Хенди действат по същия начин на Анелия, а аз се чудя как може наистина да са толкова противни. 
Книжките за Франклин са ни любими (да, и на децата, и на мен  ), има си тематични за всяка възраст, в момента хитовите вкъщи (за Сашко) са "Франклин и компютърната игра", "Франклин сменя зъбче" и "Франклин тръгва на училище". 
Йо-Йо, Анито като се роди, на Сашко четяхме "Франклин, мечето Рошко и бебето" от тази поредица. 
И само да вметна, че ние показахме Анелия на Сашко при изписването само защото в нашия родилен дом не пускат никого освен майката при бебето, до изписването. А за подкупите, и вмъкването на голямото дете в дейностите около малкото, абсолютно подкрепям Рони. 
И голямо внимание трябва обаче, че грижите на големите деца са повече отколкото трябва (ако помните, Саши захрани Анито с близалка като беше на 2-3 месеца  ).

Малко нови кадри от нас: от тук нататък. 
(Нашият тати редовно ни иска снимков материал и аз се активизирах в снимането, че напоследък съвсем бях забравила да го правя  )
Ивче, отварят се само първите две снимки, които си пуснала.  Големи са сладкишчета Мишето и Саши!

Милата Мария   дано този период да отмине бързо.
И аз напълно подкрепям казаното от Рони за ангажирането на голямото дете по грижите. Доверявайки му се, то ще си изгради и самочуствие, и би трябвало да развие привързаност и грижа към малкото...
Гушки и целувки и от нас на Анитата.
 Дес, следващите са от ФБ и само съм ги смалила, да не заемат място... а там има и снимки от рождените дни, които отбелязахме заедно...
Аз похвалих ли се, че вече имам само едно кърмаче?   

Джиема, честито и от мен! Да е лека бременността и раждането.

Джема честито и от мен лека бременност и здраво доносено бебенце. Шапка ти свалам че си решила да имаш 3 дечица 
Йо йо всяко дете е различно така че вярвам че ще намериш правилния път по който да срещнеш баткото с бебето  Ако е като тайфунките който през ден ме питат дали в на мама корема няма бебе няма да имаш проблем /те много искат да си имат братче, но аз не съм навита/
Голям герой е Андреа бързо да се възстанони 
Не съм писала от отдавна ходя на интервюта за работа, Мади получи много тежък пристъп но вече е добре. Ходиха 3 седмици на ясла и взех та ги заведох сред природата / парка/ в събото и на гергьовден прекарах 5 часа в спешното Важното е че вече е добре иначе тайфунките са си все същите изправят ми косите но предпочитам това вместо пристъпите 
Мади от преди 2 часа " Не мога да заспа защото нямам лепенки на очите " 

Момичета, благодаря много за споделенето. И ние с таткото, както и педиатърката ни, сме на мнение, че трябва да включим баткоо активно в живота около бебчето и че само така ще се чувства пълноценен и няма да ревнува от отнетото му внимание. Но да видимще пробваме и с подкупа 

Аз от днес спирам всички видове хапове и се впускам в чакане,макар че раждането ми се вижда като едно далечно събитие,което няма да се случва на мен 

Здравейте и от мен 
Не съм писала отдавна, но ви чета редовно. При нас нищо ново... Работа, ясла, вируси... От вчера сме в къщи с Ванката-ларингит и лека кашлица. Нищо сериозно според педиатърката. Малко инхалации и сиропче и сме готови. Ванката е щастлив, че не ходи-много нови дечица има в групата му и те доста плачат през целия ден. Той се изнервя съответно и не иска да ходи, въпреки, че има и големи дечица колкото него, с които си играе. Живот и здраве от следващия месец е на градина 
Лично аз втора седмица съм в някаква депресия-криво ми е, нищо не ме радва, все ми е притеснено за малкия, в същото време всички и всичко ме дразни... 
Извинете за лошия пост 
Io_io хайде не остана, още мъничко и ще гушкаш здраво прекрасно бебче 
Джиема поздравления и от мен за смелостта! Лека бременност! 
Desirée страхотни кадри със усмихнати муцунки!
Много  и за двете Анита!

Деска, много са ти трудолюбиви децата и сигурно затова са толкова красиви. Нали трудът бил красял човека.  
Маймунка, дано се оправи депресарското ти състояние или поне да си има една хубава причина за него.
ЙоЙо, сега е моментът да започнем по няколко пъти на ден някой да те пита дали не си родила още. 
Дани, успех в интервютата!   
Дано само дечицата да не ти образуват такъв адреналин. 
Честито му отбиване на Саши.  Ей на, няма неотбити деца.
Вчера голям лов на локви направихме. Как обаче успя да влезе вода в ботуша въпреки екипировката, не ми е ясно. Но установих, че само аз и още една майка (и нейният с бронхит) използваме скачането в локви като част от лечението на бронхити.  Ще трябва да попитам докторът някой път дали да не я оставя само на локволечение някой път.  За съжаление, от многото мрънкане , че апаратът вече не прави хубави снимки, като капак взех и че го изтървах. Та сега съвсем никакви не прави. Ще ви удостоя с удоволствието да не гледате моите изложби от мазало. Просто сърце не ми дава да слагам всичко под ножа. Все си харесвам Гарджето въпреки лошото качество.