Ти си нашата гордост! 
Много ме развеселихте тази сутрин, poem, Рони с радиаторите, Мара Каси и Маймунка също.

Във взръзка с по-дългите разходки да се включа и аз със случка от вчера, този път ме разсмя Сашо. Вземахме го с Ани от ДГ, пеша (което е 40 мин. ходене с крачките АНелиини) и тя промърква на връщане, по средата на пътя, че вече е гладна. Аз отговарям, че ще се отбием ей сега през пазарчето (близо бяхме) и ще купим по един банан, за да имат сили да се приберем. И Сашко се изцепва: "Че за какво са ни сили, като се прибираме вкъщи?"
Та, poem, силите явно идват от въздуха и са в неограничени размери, вкъщи вече е друга бира. 
no_name,
, бързо да минават ушетата. 
Олче, гуш и за Ени!
Дано се успокои и от понеделник всичко тръгне по старому (само с усмивки, без стресови ситуации
)Точно на РД на Анелия, Митко заминава за Германия. Ще сме самички на празника, т.е. и парти няма да правя, защото не искам да я събирам на този етап с деца, а се оказа, че и цялото семейство няма да сме заедно. Едно ми е такова
. Знам, че е за добро, но просто ми е мъчно за точно този момент. Ще ми мине де. Дано му е на късмет този път.
Още не мога да го осъзная съвсем, защото макар да го говорим отдавна, в последните дни се изясниха нещата окончателно.

Това е денят на Сами и той е в центъра на събитията, не баба му, дядо му, майка му или който и да е. И бих взела решението, което е най-добро за детето (и в родителските възможности, естествено), а ако съвпадне с удовлетворението на баби и дядовци - ок, ако не - здраве да е. За едрата шарка и аз щях да пиша същото като Jiema - изчезнала е. Все още си върлуват варицела и рубеола, макар за последното да има ваксина, мисля...
някой с по-добра памет или по-скорошно поставяни ваксини може да се намеси. Иначе аз съм си я карала чинно.
Ходенето при едните баба и дядо не бива да променят плановете ви и за партито, което вече си измислила ти. Какво като ще бъде със седмица по-късно.
сега нещата са ако аз позволя
Принципно аз съм много добър и усмихнат човек, но тя е жена, която е способна да ме извади извън моето Аз за секунди!
Дано съм по-различна!
И ми е едно супер притеснено....съответно се въздържам (в разумни граници) да давам Панадоли и тем подобни. И днес момъкът имал апетит, като разбрах какво е погълнал на обяд, се облещих!
А вчера цял ден не щя да яде, което е супер нетипично за него.Днес не се е оплаквал от болежки, Т нямал....
и идея нямах, че е електронно вече... подадохме и ние, но доста по-късно... дали не беше във вторник след 17ч... Направо се чудя дали ще ни приемат някъде... това го мисля сега като се зачетох във темата във форума, иначе хич и не бързах, преди като са ни приемали за ясла всеки път, все някъде, си бях решила, че и сега ще е така, а пък гледам че нещата вече са различни
той: Нека светна и ти покажа...това е стЛахотна идея
Здрави, щастливи и сладко пакостливи да бъдат!