разрешение на проблема:стискане при голяма нужда?

Едва се престрашавам да дам приноса си в този така деликатен дял в педиатрията.
Нашия проблем започна месец-два след стартиране на ДГ мината година с едно голяяямко и болезнено изхождане и последва едно стискане "ЩЕ МЕ заболи, нямам ако"..., на повечето ви е ясно. Това е и периода в който отказа всичко готвено - мое и това в ДГ. Запека продължи повече от 2-3 месеца, дуфалаци, лактулози, пробиотици, кивита, хранителен режим... губех контрол понякога, викала съм и. Като всяка от нас полагах много старание и с времето и тя и аз се поуспокоихме (спрях я от ДГ за зимния период). Напрежението у мен се стопи едва към лятото когато тя се регулира. По принцип плодовете са и 30% от дневния прием храна така че напълно изключвам грешка при храненето. Беше си чисто "психо-стоп". И така до деня в който пак тръгна втора група. Последва де-жа-вю... то я напъва - тя го стиска и така три дни на фона на същия Менделей. Пак започвах с убеждаването "няма да боли, да направим семейство, да го направим заедно, хранехме с храна серящите кукли, сядай и не ставай докато не го пуснеш на свобода, слагала съм и свещичките по мебелите така че да ги вижда..., веднъж дори истерясах до неузнаваемост (Бог ми е свидетел държах се като злодей, а след минути се мразех)" вече е година по-голяма и значително по-разсъдлива, чуствах се в безиходица. Дойде момента в който отново се зарових в нет-а за спасение. И го намерих! Някъде пишеше че за психогенния запек трябва да я убедя че нейното ла*но си е неин проблем, мойто си е мой. Прочетох нещо от сорта: ако се усещате че прескачате добрия тон и вменявате вина на детето е време да се обърнете към специалист. Първо потърсих вината у мене си - при всяко нейно желание за изхождане всички скачахме като армейци, бяхме го превърнали в събитие от първостепенна важност, спрях да и купувам награди за всеки кравай, излизах от стаята ако тя сядаше на гърнето..., опитах да го играя непукист по повод изхожданията и и за няколко седмици нещата значително се подобриха. Спрях всички лактулози (бях я психясала вече, сама ми напомняше вечер за сиропа) и започнах с чай и лъжица мед на гладно и до ден днешен. Не твърдя че това е панацея, но тя обича чай а и съм спокойна че поне е поела достатъчно течности до момента в който пак е под наше наблюдение (ние така и не свикнахме на целодневен режим в ДГ, взимаме се на обед, но това е друга тема).

Та дните се нижат, изхождаме се на два дни веднъж понякога дарадонки, понякога нормално но без драми и ритуали. Явно съм успяла да я убедя че не ми пука дали и какво ака (а всъщност съм също толкова съсредоточена в честота и вида както и преди година) но аз съм готова да го раздавам Джеймс Бонд и дано не затретваме идната есен.

Извода който си направих е че стреса който изпитва дъщеря ми при стартиране на ДГ и влияе на крехката нерва система и че ако няма драматични грешки в хранителния режим причината за сформирането на нашата групичка "Дебнещи в засада" е повече наша отколкото на децата ни.

п.п.
Извод №2 - Реформата трябваше да започне първо от мен.

Ако знаете с тази тема как ме спасихте от тотално психясване - идея си нямате! Грам!     
На темата - няма да обяснявам - ясно е защо пиша тук. До сега на Вихра й действаше добре овесена водичка - сварявам овесени ядки, прецеждам, слагам чай лайка на HIPP (такъв обича тя! слагайте чайчето, което детенце обича) и ставаше скоро кафявата радост От няколко дни оплексах нещата с психо-момента. Миналата седмица бяха 6 дни, аз изтрещях от ужас, сложихме свещичка - стана, от тогава днес е 4-ти ден пак - снощи пак свещичка и моленки, питанки на 5 минутки за заветното ако и т.н. - побърках детето с моленки и увещаванки - обещания за подаръци, за парти-центрове. Няма резултат. Да видим днес как ще си поправям магариите от снощи.
Извод - не подценявайте овесената вода! И - проблемът е наполовина психически (да не кажа ... по-голямата част!)

Абсолютно съм съгласна с последните 2 поста - при нас ситуацията се нормализира, когато спрях да дебна и да реагирам на всяко изхождане/или неизхождане.
Уморих се в един момент и спрях - и детето постепенно започна да се изхожда сравнително нормално - ако не всеки ден, то поне през ден.

Здравейте. Ние от раждането сме си с такъв проблем - новородените ходят по 2-3 пъти на ден - ние по 1 път на 5 дни!!! То не бяха лекари , свещички , лактулози, дуфалак.......... И тъй като от малка ходенето по нужда е свързано с едни напъвания, мъки, сълзи и прочие с течение на времето съответно започна да се стиска умишлено / сяда си на дупето и казва: не искам да акам /
НО.....открих вълшебната комбинация  Сутрин на гладно: едно киви, една круша - пасирам ги / че инъче не иска да ги яде / и заливам с малко мед... Да знаете - ТОВА ДЕЙСТВА....
Ще не ще , то я напъва / кивито прави чудеса  /

Със същият проблем сме и ние.Малката дъщеря е със запек вече 3-та година.Получи го изведнъж когато беше на 4г.Какво ли не сме пробвали,какви ли дивотии не съм й давала...дуфалака и лактулозата въобще не й действат,само клизма.Едва ли има друго толкова трагично положение каквото беше нашето.Правиха й изследване на дебелото черво,диагнозата е долихосигма,всеки 5-ти човек бил с удължена сигма-така каза професора,при който ходихме.Физиологична особеност,нищо фатално,нито страшно.Препоръките бяха храна,богата на фибри,много вода,много плодове и зеленчуци.Никакви лекарства,никакви чайове,в краен случай клизма с топла вода.След като я заведохме на специалист,аз някак си се успокоих и спрях да се вторачвам в л*йната на детето и да я питам на всеки 5 минути-ака ли,кога ще акаш,ака ли ти се...И стана чудо!Детето почна да си ходи всеки ден,в краен случай през ден.Ако се случи все пак да прескочи 2 дена,правя клизма  и това е.Та мисълта ми е,че нещата се подобриха когато я заведохме на специалист,видя се,че няма нищо сериозно и най-вече аз се успокоих и спрях да превръщам ходенето по голяма нужда в световен проблем.Иначе беше някакъв ад-всичко се въртеше около л*йната,цялото ни ежедневие беше организирано около лекарствата,чайовете и тоалетната.Сега вече не е така.

Да прочета, че се правят клизми на 7 годишно дете понеже не е ходило до тоалетната 2 дни е... разтърсващо!... Професорът ли ви го препоръча!?
Че лактулозата не действа няма сила на света, която да ме убеди в това. Друг е въпросът дали препоръчаната доза за възрастта действа, защото и при нас колкото със 7,5мл, толкова и без тях. Ще се изненадаш обаче какви резултати дава утроената доза за поне няколко дни.
И не, това не е като да дадеш тройна доза аналгин примерно, единственото което може да се случи е детето да получи разстройство или просто да се изходи лесно.

Благодаря на майка ми, на Вселената и на всичко останало, че в списъка ми с детски спомени не фигурират клизмите, пък било то и "само с топла водичка".

Преди да настръхнеш, че всеки най-добре знае как да се грижи за детето си, опитай се да се поставиш на негово място (вкл. на негово място и като възрастен), защото независимо дали детето ти изглежда като да приема процедурата, какво се случва в него само то си знае. И помисли пак дали това е начина ти да си осигуриш спокойствие (защото май ти имаш по-голям проблем с двудневното непосещение на тоалетната, отколкото детето) или може би има и друг път.

Призив: как се случи така, че при четене на последните постове на човек може да му се прииска да си върне закуската?! Вярно, че темата не е за теменужки и феи, но то не беше изобилие на думи със звездички, не беше чудо! Убедена съм, че съществуват поне 15 по-деликатни начина да се изкаже човек...

Stelfy,какъв точно ти е проблема,че така усърдно размахваш пръст в ранни зори?Темата е за това кой как разрешава проблема с хроничния запек на детето си.Или може би не съм схванала нещо,а?!Влязох и писах по темата,защото имам същия проблем.Споделих и описах как АЗ се справям,не те карам ТИ да действаш по моя начин.Колкото до лактулозата и дуфалака-защо реши,че АЗ не съм давала утроени дози(препоръчани от лекар),или си мислиш,че само ТИ откриваш топлата вода?!Това,че не съм писала детайлно с какви доза лактулоза,дуфалак и пробиотици сме се лекували,не значи че не съм го правила.Колкото до клизмата-да,препоръчана е от професор-гастроентеролог,не като решение за всеки ден,разбира се.И въобще,вземи да прочетеш малко за клизмите.Представи си,препоръчват ги и за хора,които нямат проблеми с дефекацията(дано този така деликатен израз не ти докара позиви за повръщане)като средство за изчистване на дебелото черво.Няма да правя детайлен анализ на назидателния ти пост,но другия път преди да почнеш да се *караш*виртуално на някого,имай предвид,че може би не всичко е  описано с най-големи подробности.С две думи-не обобщавай и не поучавай преди да си наясно с детайлите.И настръхнах,но не защото ми казваш кое как евентуално се отразява на детето ми,а защото си грубо ме наставляваш без да ме познаваш.

п.п.да,предпочитам да направя клизма един път на 2 месеца,отколкото ежедневно да давам синтетични препарати през устата.

Успех!

Не се гневи на жаргона ни Stelfy, явно е израз на гнева ни към ситуацията, не че сме невъзпитани Прескачай ни или идвай тук след закуската си.

Уважавам форумното ти присъствие, наистина!

Evro, каквото исках да кажа е, че щом някои думи за изписани предимно със звездички, значи пишещите интуитивно са усетили, че не са дотам уместни или лицеприятни
В този смисъл въпросът не е дали аз ще идвам тук привечер или ще прескачам пасажи от текста (не че знам на какво ще се натъкна, четейки нов постинг, и не че става дума за моите вкусове конкретно), въпросът е да се спазва добрият тон, за да не може темата да остане полезна без да е отблъскваща

Значи - по 1 с.л. сварени добре овесени ядки във всяко ядене! Ако ходи на градина детенце - в закуската и вечерята - все е полза. Сутрин на гладно да си пийва нещичко - може и само хладка водичка или чайче или сливово/крушово сокче При нас май започва да действа! (Да не чува дяволът!!!) И много говорене (ама внимателно ... да не наблягаме пък постоянно на темата). Аз разбрах полека-лека, че приятелчето й от яслата я плаши - че, ако ака, ще ходи в болница - защото него го боляло дупето, като ака ... Ноооо, докато с увъртания стигна до това ... Та, след всяко акане я питам - ама еуфорично - И, какво, боля ли?! И тя вика с радост НЕЕЕ! Охх ... някой ще ни се смее на писанията, ама само ние си знаем Хайде, успех!!!!!!!!!! Стискайте палци и на нас - да запазим ритъма - на около 3 дни ака вече ... в сравнение със 7-те миналата седмица ... Направо сме за купон!  Е, продължавам с диета - хапва много боб, леща и грах, плодови пюрета за целта, вечер давам по 10мл Дуфалак и масажирам коремче ...

Едно от моите момчета страда от хроничен запек от раждането си. В последните години това от проблем се превърна в кошмар за цялото смейство. Не стига, че акаше веднъж седмично, болезнено, сълзи, драми... ами и категорично отказваше да го прави в тоалетна или гърне. Венаги съм смятала че има лениви черва, които причиняват запек, който причинява болка, което го психира и за това стиска до последно и се нааква в гащите. Оказа се че не съм права. Явно е било обратното. Открих го случайно. Спят в детска стая от 6 мес възраст и нито една нощ през това време не са спали цялата нощ спокойно. Най-накрая аз се уморих, омръзна ми да ставам по 5 пъти на нощ и се предадох. Купихме бебешки кошари (колкото и да е абсурдно на тази възраст) и от 3 мес. спят в нашата стая. Спокойно и без да се събуждат. От деня на преместването до днес, вече 3 мес. не се е наакал нито веднъж. Поради което спрях да го следя колко и кога ходи. Ходи когато си иска, пак не е всеки ден, но вече съвсем нормално, без болки и напъни, в тоалетната.
Та не съм професионален психолог и не мога да съм категорична в извода от тази случка, но ми се струва, че детския запек много често има психологическо обяснение. Лошото е, че причината при всяко дете е различна и понякога е страшно трудно да се открие. Но нищо не пречи да се помисли по въпроса и да опитвате различни ситуации и поведение, докато откриете вашата рецепта.

Здравейте. Преди година и Михаела беше тръгнала по този път да се стиска. Дори преди да се раздели с памперса (сама си свали пелената преди около година) стискаше и толкова. От гърнето плачеше а до тогава в пелените нямаше проблем да се изходи. Стигали сме до 6 дни с твърд корем и Дуфалак и пак видимо се стиска. До момента в който вече няма накъде голям рев ревеше от втвърдилите се вече изпражнения. Колко съм обяснявала и пак нищо. Моите догатки бяха стрес от яслата, лелите ни бяха едни некомукативни, децата не говореха още и с две думи само предполагах че от там идва страха, но какво го е породило идея си нямам. Решението тя сама ми го показа, явно вече беше пораснала достатъчно и в един момент сама махна памперса и почна да си пишка без проблем на гърне и да ака в гащите. И това приех стига да не се стиска и да не страда, не го правех на въпрос, не обяснявах защо не в гащите, беше ми достатъчно че всеки ден САМА го прави. Правеше го с голям кеф и 24 каратова усмивка (предполагам че е видяла другарче в яслата) тя сякаш очакваше да и се карам а аз се радвах че ходи сама и дори ми казва преди да започне    но не даваше да я пипам и слагам на гърне   имаше моменти в които се скриваше след като ми каже. Цялото това шоу трая около 4 месеца, до една хубава вечер в която ме спря (бяхме на улицата) и ми каза "Мамо, имам ако" и тръгна сама да си сваля гащите   От тогава никога повече  не се изака в гащите а само в гърне а като тръгна на градина някак естествено премина и на тоалетна само. Страх ме беше да не е нещо временно само и пак да се върне назад с тръгването на градина (спря да върши работата в гащите август а септември тръгна първа група). Чак след месец градина си позволих да се зарадвам, че детето ми надрасна страховете си (каквито и да са били). Без да позволя вторачване и превръщане на всичко това в проблем, не че бабите не опитаха да и дават наставления, но само я растройваха без промяна докато не им обясних че не искам детето ми да приема това за проблем. Стана плавно и естествено, друг е въпроса колко е естествено като дължина във времето, но съм доволна  

(Parvo da se izvinya, no nyamam kirilica tuk, a pak imam ogromnata nujda da vi pisha ...) Deteto si aka na 7 dni itova e. Do 5 den ne mojesh da kajesh, che ima problem! Samo kam 6 den veche zapochva chesto da pracka i zabelyazvam pritesnenie, che i se doakva. I na 7-8 den se izakva - bez tvardi raboti, bez sluz, bez bolka - vse edno si aka za vtori pat dnes ... Kakvo e tova chudo?! A si hapva mnogo dobre - dori i na 6-7 den! Daje dnes (6-ti den) i na obed, i na vecherya kaza, che e mnogo gladna i si hapna solidno. Zapochvam da si mislya gluposti veche ... che kato oneya yogi usvoyava pochti vsichko ot hranata ... Hora, to ne sa sokove, pureta, supi, oveseni vodi, Dufalac ... Nishto - 7-8 dni ... ???!!!!

Зарежи йогите, 6-7 дни е много време. Опитай с повече течности и цеулозна храна (царевица, цитруси) или такава с фибри.