МНОГОДЕТНИ МАМИ

Мария, дошло ти е изневиделица, затова не можеш да се зарадваш. Иначе, като гледам възрастта на децата ти, ще сте точно като у нас. Нашата кака получи трето братче в края на първи клас. Вярно, че отначало не е лесно, но полека-лека нещата си идват по местата. Досега не съм чувала някой да съжалява, че се е решил на още едно дете, обратното съм чувала често - "ех, защо не си родихме още едно". Сега, от позицията на човек с 4 пораснали деца и аз си го казвам. Вие си знаете най-добре - каквото и да решите, изборът е ваш. Само се опитвам да ти вдъхна кураж, че не е толкова страшно, колкото изглежда отстрани.

сладка, Ванче, писали сме едновременно.

Здравейте, момичета!
Виждам темичката се е напълнила с много очакващи мами.  Та и аз като Vania3m
страшно много се радвам на бременни мами. И мене са ме "наскачали" едни мисли, та почти завист изпитвам към бъдещите мами. И постоянно си повтарям че е страшно  хубаво че се решихме на трето детенце - не искам да си мисля колко разочарована щях да бъда ако не бях изпълнила и пресътворила това свое желание.
girlsmum, да споделя аз своя опит. Големият ми син беше на 6 месеца, когато забременях с малкия. Става ясно че детето си беше точно в най-"шавливият" период  . Първата бременност беше проблемна (2 прокървявания в рамките на около  2-3 седмици, вторият път лежах в болницата около 20 дена). Толкова много исках това дете, а и да не говорим че ми беше първа бременност с моя отрицателен резус фактор,който се оказа също проблемен и толкова много бях притеснена че изгубя ли това дете няма да имаш шанс за повече. Та пазех се доста, въпреки че после си имах и "добри" предварителни контракции. Детенцето слава Богу се роди съвсем навреме (само с 1 ден закъснение от термина)  Втората бременност беше абсолютно идентична на първата - отново 2 прокървявания, пак за малък период от време, с уговорки, че не трябва да вдигам нищо тежко, а синът ми към този период беше някъде към 7 кг и заспиваше само на ръце. Първата седмица след изписването ми от болницата, съпругът ми взе седмица болничен да помага. На следващата свекърът трябваше да помага - хранеше го, играеше с него, но трябваше ли да се приспива, синът ми надаваше такъв вой и се налагаше аз да го разнасям на ръце, докато заспи.  Всичко се разви добре - явно им е било писано да се родят в нашето семейство и да се сдобият с такива родители      Това което е може би по-различното от твоята ситуация, е факта че близо 1,5 месеца бях при моите родители, които ми помогнаха много. Но упоритите опити да се учи да ходи бяха паднали основно на нашите плещи с мъжа ми. Но и с огромен корем си го разхождах хванала го за ръчичка от стая в стая. Третата бременност беше различна - никакво прокървяване    със скъсяване на 50% от шийката на матката. Гинеколожката веднага изказа мнение че трябва да бъде извършен серклаж, но моят страх беше по-голям по отношение на серклажа, отколкото за евентуален аборт и аз отказах. Близо 6 месеца пиех постоянно хапчета. Резултатът беше че малката направи закъснение от 4 дена след термина и понеже беше си "полегнала"  на една страна, се наложи секцио.
Та след тези дълги излияния (права е Saly като казва че не пише, защото се олива - но сега да види аз как направо ви заливам    ) ясно е че решението си е лично твое. Моят съвет е ако наистина го искате това детенце (без да мислите за чисто лекарските предписания) да го "оставите" то само да избере дали да се появи сега при вас. А като страстна бебехоличка вътрешно крещя "Раждайте! Раждайте!"   

И като съм почнала да се изкажа и по друга тема. 
И трите бременности бяха придружени със страшни гадения. За повръщане не говоря,но понеже в картона ми беше записано че майка ми е с високо кръвно, всички със страх очакваха и аз да правя такова. Да, да, ама не! Моето кръвно през 3 бременности си беше ниско (нещо от типа на 90/60 ). Припадъци не  съм имала,но честичко ми се случваше да ми причернява и в такива моменти просто сядах, където сваря (абе, на човек като не му е добре, как само забравя за всякакви притеснения!  ) Все пак този вариант е за предпочитане пред високото кръвно,особено за бременните. Та аз оцелях и всичко е наред , като се има предвид че почти през целите си бременности ми беше лошо. Важното е че всичко се разви добре! Но няколко пъти са ми казвали че специално за ниско кръвно е хубаво да се пие айран със сол. Аз лично не съм го пробвала, защото през бременеенето не можех да вкуся никакви млечни продукти - просто получавах киселини от тях. Това го казвам като вариант за майчето, което се надявам че поне няма още такъв проблем.

При нас има много нови нещица, но все време не остава да седна да пиша ( а и този пуст мързел -много голям!  )
През февруари нашият татко се яви на изпит,който успешно успя да пребори (да не му се начуди човек как успя да се подготви с тези деца вкъщи!  ) и от март започна работа в Шуменския университет като гл. асистент. Много разстроен беше като разбра че няма вариант да останем в Бургас (естествено че няма да го оставя пак да живее на 150 км от нас) и сега като една истинска Приливна вълна ни очаква отново сагата "преместване към нашите земи". Та наложи ми се доста да го поуспокоявам, но факта че заплатата е с около 200 лв. (чисто) по-висока внесе леко радостен елемент в целия "филм". 
Хм, колко кратко разказах нещо, което ми се струва че беше с доста по-голяма продължителност... 
 
Всъщност има и още неща, които са в процес на "ставане", но за тях - като станат! 

И като съм се заела - 37 страница от темичката ще е моя!    
Честито на всички завършили абитуриенти! Пролетна фея, много красиви деца си имате! Абитуриентката много нежна (роклята и тя), абитуриента - видно е, интелигент!
Браво и за оценките - кажи на момчето да не се кахъри, аз лично още утре ще го давам като светъл пример на моите деца с тайната надежда някой ден и те да изкарат такива оценки на матурите си!!!

 Почвам да правя грешки - ясно е че трябва да спя!
Пожелавам на всички да успеят децата им където искат и най-важното - което ще бъде за тяхно добро!!!
Пишете момичета, аз си ви чета постоянно! Надявам се да мога да се включвам и по-редовно, отколкото сега! 

Мария това е страхотна новина  Малкото бебенце вече живее в теб, то ви е избрало , остава да решите как ще го посрещните на материално ниво  много се разфилософствах, но се вълнувам и наистина бих била щастлива да съм 28 г. бременна с 4-то. Пожелавам ти здраве каквото и да решиш  и пиши да се радваме заедно с теб

Здравей, Мария.
Това е най-прекрасната новина на света. Поне за мен. Чак ме е страх да започна да пиша, че щом стане дума за бебета, не мога да се спра. "В друго време, в друг свят" сигурно щях да бъда като майка-зайка – с цял куп зайчета наоколо. И аз се разтапям като видя бременна жена или малко бебенце. А около нас е пълно с бебоци и сега лятото е изкарало всичките навън, навсякъде се чува гукане, размахват се голи пухкави крачета и ръчички…. Ох, много обичам… Душата ми просто крещи за още едно бебе, но вече надминах възрастовата граница. Затова се радвам на всяко ново бебе като на свое. А тук, както е видно, сме се събрали все такива бебехолички и сме родили по 3, 4 и повече деца. Знам, че решението не е лесно най-вече от материална гледна точка, но ако прецените, че може да си "позволите" още едно детенце, тогава смело напред. Ти вече имаш три деца и знаеш, че всяко следващо излиза "по-евтино" от предишното – ползват се дрешки, обувки, играчки, количка … Ако пък кърмиш, може да си спестиш цяло състояние от адаптираните млека. Наистина не е чак толкова страшно да си родите и това бебче. Пък и ти си млада, ще изкараш една хубава бременност и ще си имаш още едно съкровище в къщи. Децата ви са свикнали да се появяват нови бебета у дома, значи и те ще се радват. А по-големичките ще се чувстват пораснали и ще помагат според възможностите си.
Естествено, решението ще го вземете вие с мъжа ти, без да се съобразявате с нашите мнения, но аз все пак да си кажа, че на твое място бих го родила….
Каквото и да решите, то ще бъде правилното за вашето семейство. А ти винаги си добре дошла при нас.

Приливна вълна, надигни се с пълна сила и отнеси семейството си в Шумен. Градът е хубав и спокоен. Децата ще се чувстват добре, а и едни 200  лв. отгоре никак не са за подценяване. Благодаря ти за хубавите думи и пожеланията за младежа.    Днес е по-спокоен и сега учи. Добро дете ми е той, да ми е жив и здрав, но е страшно избухлив и почти не може да се владее в такива моменти. Дано с възрастта се научи да овладява страстите си.

Леле, като гледам какво съм изписала, срам ме хваща… Май всички ние, дето пишем по-рядко, като започнем веднъж се изливаме като водопад.
Пожелавам хубав и успешен ден на всички.   

Здравейте!
Направо на въпроса към мамите със стаж - имате ли идея за това как да излизам на разходка безопасно и без количка с три деца - на 2, 4 и 6 години?!
Трябва ми нещо хитроумно. Толкова ми е тъжно, че нямам повече ръце... Единственият вариант, за който се сещам, е нещо от типа на въже с халки, каквото съм виждала, когато извеждат цели групи от детските градини за някакво мероприятие навън. Вариантите със слинг и раница за най-малкото не ми вършат работа, заради кръста. Проблемът е, че маршрутът ми с децата е дълъг с пресичане на улици, метро и прочие градски опасности.
Благодаря предварително!

Да, въжето е единият вариант, но трябва да си сигурна, че малките няма да се пуснат от него неочаквано.
Аз съм практикувала следното: хващам двете най-малки за ръце, а най-голямото се хваща за другата ръка на средното (леле, как звучи, но мисля, че ме разбираш). И аз като теб често пъти чувствам недостиг на ръце.  Затова пък виж Кабо Алма колко ръце има! 

Здрасти Когато пътувах сама с трите ползвах едни ранички с дълги опашки за момичетата - нашите са маймунка и куче, които се слагат на гърба и се закопчават здраво отпред. Отзад имат опашки животинките - малко като каишка на кученца - дълги са околоко метър и половина и завършват с примка, която си слагам на ръката.  Така не могат да ми избягат неочаквано.

Сега, когато излизаме, големите държат малкия или едната кака е отдясно, а малчо е между мен и другата кака. Ама с раничките си е по-сигурно

  Докато Елена беше в количка, каките се държаха от двете страни на количката. Откакто тя ходи нея за рачичка, а каките, които са вече около 5-6 годинки, просто им подвиквам и ги държа близко до мен. Евентуално при пресичане или по-опасно място хващам и едната кака, за ръка, а другата карам да се хване за нея и така.
  С трите не съм имала инфарктни ситуации, но виж докато каките бяха малки, са се случвали доста притеснителни ситуации и оттогава повечко внимавам, а и те са се понаучили да се съобразяват големите.

Diandeto, чела съм, че в САЩ масово практикуват ползването на каишки (сега да не се стреснеш от наименованието ), подобни на коланите за прохождане. Малко екстремно звучи, но ми се струва най-сигурно от гледна точка на безопасността, поне за двете малки дечица. Въжето не ми се струва надежден вариант, защото в някакъв момент може да го пуснат.

Пролетна, сигурна бях, че младежът ще се поуспокои.

Момичета, благодаря за прекрасната среща днес! Беше чудесно!

Ей, я, бързо да разкажете как е минала, че да поразведрите нас, бачкаторите!


Суит, поуспокои се той, но сега отпраши към училище да види защо, аджеба, му е "толкова ниска" оценката. Като се върне, ще ви докладвам какво настроението в къщи. 

Съвсем разбираемо е  . Ние излизаме по същия начин. Но ако ми предстои дълъг преход задължително сме с количка. Не обичам сама да си усложнявам живота.  

Мария, мога само да те поздравя!
И аз май съм в партията на Ванчето и Пролетна, отново с желания за малко бебе.  В събота бяхме на детски рожден ден и цял ден се радвах на една 7 месечна госпожица.

Сали, какво стана с детската градина? Ние сме приети по второ желание, но пак съм доволна.
girlsmum, и трите ми деца са родени секцио. Според моята АГ при определен режим няма по-голям риск от друга бременост. Така че ако си го искате говори със читав лекар. А за малката разлика, не е толкова страшно колкото изглежда - въпрос на организация и преподреждане на приоритетите.

Супер беше! Действате ми много добре. Като здравословно меню сте, обогатявам се с полезни вещества.