За деца със СОП в масово училище

И по каква причина трябва да се питат родителите и учителите, че нещо не схващам?

 Директорът има пълно право да приеме детето, дори е задължен да го направи.Друг е въпросът, че учителите трябва да са подготвени за работа с това дете.Най-добре е училището да разполага с екип от специалисти за работа с деца със специални образователни потребности.
  Нормално е родителите и децата да бъдат запознати със състоянието на детето  и то единствено и само с разрешение на родителя.
   Да се иска разрешението и одобрението на родителите - от къде на къде?
 

В училището на сина ми беше пусната анкета с подобни въпроси. Накара ни доста да се замислим за тези проблеми като цяло.

1. Децата със СОП имат права, също като другите деца! Съгласието на останалите родители не се изисква и правилно. Толерантността по нашите ширини, все още не е на ниво. Що се отнася до липсата на ресурсен учител, е това вече е проблем. Тези деца имат нужда от ресурсен учител. Това е в интерес и на самите деца, и на учителката, и на целият клас.
2. Да, децата трябва да свикнат с различните. Така или иначе, те са част от обществото.
3. Да. Друг е въпроса, дали училището, което ръководи има съответният ресурс от специалисти, подготвени за работа с деца със СОП - психолог, логопед и ресурсен учител.

Това е и моето мнение

Не е нужно да се иска разрешение от родителите, защото в масовия случай отговора ще бъде не.
Но на родителите и на децата трябва да се обясни какъв е проблема на детенцето със СОП, защото в едно мини общество, каквото е ученическия клас не бива да има полуистини или заблуди. Когато децата се запознаят с какво се бори това дете, много от тях ще се опитат да го разберат и да му помагат и така ще израстнат като личности-защото трябва да се научат, че в обществото има и различни от тях хора.
Въпросът е обаче, дали на детето със СОП ще му е комфортно в клас с обикновени деца-дали няма да се чуства непълноценно, сравнявайки себе си с останалите. Но пък от друга страна това може и да го амбицира-знам ли-въпроса не е еднозначен-зависи от детето и от заболяването му.

В началото на годината директорката на ДГ попита родителите на децата със СОП дали са съгласни останалите родители да бъдат информирани, че в първа група ще има по 1 дете със СОП на първата родителска среща.В интерес на истината никой не беше против различните деца и тяхното присъствие.   

Там където има деца със СОП, задължително трябва да има ресурсен учител!
Тези ресурсни учители се осигуряват не от училището или директора ,а от ресурсния център в съответната община.
Работата на класния и директора е да уведомят останалите ученици за тези различни деца и да им се обясни как да се държат с тях.

 Seaa, поначало децата се записват, после, ако се среща проблем с някое дете, то дори може никой да не е забелязал, че е със СОП, а на по-късен етап, учителите да поискат консултация от Ресурсен център.

Има деца, които още от детската градина са с Ресурсен учител. Други чак втори трети, може и в пети, шести. В училището на синът ми, имаше такъв случай, детето момче отива при ресурсната и казва, ама гледам, че помагате, може ли да помогнете и на мен и ресурсната като поглежда, двойка до двойка и веднага взимат мерки и учители и родители и сега детето успешно се справя лека полека.

Също така, сега всички деца с ТЕЛК ги водят, че са със СОП, дори ако ТЕЛК-а е за хронично болен, с новия закон разбирам, че това отпада.

В случая задаваш въпрос, но второто дете, защо реши, че е със СОП  .

От къде на къде ще се иска разрешение от родителите за подобно нещо? Става въпрос за дете,а не за престъпник нали?Ако някой има нещо против в класа да се приеме дете с СПО може спокойно да си премести детето в друг клас или училище.На тези деца и родители им е достатъчно трудно и без тези расистки изяви.В крайна сметка какво може да навреди на един клас да учат заедно с деца с СПО,даже би им било от полза да се научат да приемат по-различните от тях.

Точно, защото СОП е много разтегливо понятие, еднозначен отговор не би могъл да бъде даден. Ако по някакви съвсем обективни причини ползите за детето са в ущърб на останалите, съвсем нормално е родителите на останалите деца да не са съгласни. Това не може да се каже предварително т.е. докато децата не се срещнат. Така, че директорът е по добре да вземе еднолично решение и в последствие да го отмени, отколкото всички съгласни, а после оле-мале.
Не знам как е в нормативната база, но от учтивост родителите, а по необходимост децата трябва да бъдат информирани, но предварително съгласие аз нито бих дала, нито бих искала.
 Посещението на дете със СОП в масово училище не значи интегрирано дете. Това е една много малка част от интеграцията. Докато това дете не стане част от цялото, според възможностите си, но другите не се впечатляват от това /понижени възможности/, а го приемат като един от тях интеграция няма.

Не трябва да се питат родителите на другите деца, разбира се. Тези казуси са уредени със Закон и то не един.
Друг е въпросът, че обществото не е особено толерантно.
Ако се налага и учителите трябва да са запознати със здравословното състояние на детето /в зависимост от случаят/.

Не съм съгласна, че обществото не е толерантно към децата със СОП. Напротив, ако се обясни какво му е на детето, всички се държат човешки и с разбиране, искат и да помогнат-все пак всички сме хора-днес сме здрави, утре не сме. Най много се дразня, когато се подхожда от презумпцията, че хората не са толерантни и трябва едва ли не насила да ги правим такива-това е грешен подход и ще предизвика ответна реакция-хората ще почнат да гледат с недоверие на програмите за интеграция.

Герри имаш ли си на идея колко студенти със СОП са завършили примерно СУ? А, нямаш?! Аз имам. Говорете за толерантност в една друга държава, но не и в БГ. Дори преподавателите нямат и най-малката идея как да се подходи към тези деца/ученици/студенти, за съжаление. Какво остава за останалите деца/родители.
Това за анкетата просто ме срази......що за глупост да се питат родителите?!?!
Когато във всеки един клас има дете със СОП, както е тук....тогава може и да се разберем.

Както за децата в норма, така и за децата със СОП образованието е право и задължение до 16г.

Родителите на деца в норма в качеството си на какви( компетентни специалисти в областта на затрудненията на конкретното дете ли са?) ще разрешат или одобрят приема на детето със СОП в класа на своите деца? Все едно мен като родител на дете със СОП някой да ме пита искам или не детето в норма в класа на моето.
Директорите по закон не могат да откажат прием на дете със СОП.
Директорът е длъжен да изисква от ресурсния център описаната в оценката на детето подкрепа със съответните специалисти- ресурсен учител, логопед, слухове-речеви педагог, зрителен предагог или психолог.
Ако директорът си свършии работата, детето със СОП не само няма да затрудни или пречи на работата на учителите и на децата в класа, а напротив- ще се адаптира много добре сред своите връстници.
Много често директорът не изпълнява гореописаното си задължение, което рефлектира върху всички, и  в резултат на това заедно с директора родителите на децата в норма събират подписка срещу детето със СОП и то бива изгонено от училище.
В такива случаи се питам защо родителите на децата в норма бързат да натирят детето със СОП, вместо да натирят некадърния директор по чиято вина страдат всички
Информирането на учителите и на другите родители и децата им също не е задължително, но лично аз и повечето родители на деца със СОП са за такова, но от самите родители на детето със СОП, най-малкото защото в случай на нужда ще може да се окаже навременна помощ на детето им, а и защото всеки родител ще има възможност да поговори със своето дете по подходящия начин, та то да не се чувства неловко при първия си контакт с детето със СОП.
Да, има и нетолерантни  родители, но често те не са такива, защото са лоши, а защото са неинформирани и самите те не знаят как да реагират, на тях обяснявам на достъпен език, на децата- също, на нежелаещите да приемат, че и моето дете е човек с права им посочвам пустинята- там могат да живеят както си искат без да се съобразяват с останалите хора и каквито и да било правила.
За съжаление проявите на нетърпимост са по-чести от страна на масовия учител, който някак си не може да разбере, че детето със СОП в часа му е негов ангажимент точно толкова колкото и детето в норма, и не може да го пренебрегва или изолира с думите- ама аз не знам какво да го правя, и 1-2 месеца дори 1 въпрос за 5мин да не зададе на това дете(ей така от любопитство да си каже- чакай да видя като е тук какво е научило това дете от мен), а за същото време е изпитал поне 2-3 пъти детето в норма. За такива също има лек- жалби, жалби и пак жалби там където трябва.
Нетолерантни към различните има навсякъде, но има и закони за тяхното превъзпитание и няма неискам- научават се.

Би ли споделила кое е училището и каква е целта на анкетата?
Благодаря предварително 

Абсолютно да-имам. Имам братовчет с мускулна дистрофия, който завърши висше и е блестящ компютърен специалист. Имам вуйчо, роден без една ръка и с деформирани пръсти на другата, който беше дълги години учител и учениците му го обожаваха.
Немирница-бъркаш понятията. ДЪРЖАВАТА ни не е толерантна-а не хората. Тя -нашата държава не се грижи за никой, освен да се хрантутят тея дето имат власт-кво остана за децата със СОП.
И какво значи да се разберем-да се разберем за какво? Ние не сме на война или противници, че да се разберем или да сключваме примирие при определени условия. На всички ни е ясно, че тези деца имат права като всички останали, но въпроса винаги опира до пари, а не до отношението на хората. По мои лични наблюдения изключения са тези, които не искат децата със СОП да получат образование.

А това, което е писала pogar е абсолютно вярно. Масовия учител не иска такива деца, защото ще трябва да се потруди малко повече. Веднага ще ти каже-аз за тая заплата не искам да си създавам повече проблеми. Навсякъде, където съм ходила по държавни инстанции и администрации е едно и също-никой не иска да си мръдне пръста, защото никога няма да бъде уволнен. Това е стена, която не може да бъде пробита лесно. И тази стена е за всички-за здрави и за болни. Просто винаги, при такъв проблем страдат най-уязвимите-в случая децата със СОП.

 А аз мисля, че всеки труд трябва да се оценява и заплаща подобаващо.Не трябва да изискваме от учителите много повече от това , за което са компетентни и квалифицирани.Ако преподавателят е добър и стойностен човек, не се съмнявам, че ще направи всичко възможно , за да помогне на детето.Всеки учител, който работи с дете със СОП трябва да бъде подпомогнат от цял екип специалисти:логопед , психолог, ресурсен учител.

Аз не съм съгласна напълно с  pogar. Не всяко училище има готовност на приеме такива деца. Масовия учител не е специалист, а и не знам защо трябва да бъде, за работа с такива деца. Конкретно - дете с хиперкенетичен синдром, висок интелект, но проблемно поведение. Не мога да обвиня учителите, че са некадърни да се справят. Независимо от правата, които ни дава закона то нека се преценят нещата така, че и децата в норма, и децата със СОП да имат ползи.
Има случаи, когато въпреки усилията на всички самото дете ясно осъзнава различието си и вярвайте, това е далеч по трудно преодолимо от много други неща.
Децата със СОП имат нужда от подходящо, ефективно образование и среда, а не просто да ходят в масово училище.  

[[/quote]

  Добре казано-така е.   Но има и учители, които просто не искат да се занимават.
Явно pogar е случила на такива.

То и деца дето нямат СОП уж, затова са съсипани от някои учители и прекъсват образованието си.

Просто си има некадърни учители. В нашето работят. И никой не пита като си записва детето, дали е със СОП или не.

Не съм убедена кой е правилният начин. И ще споделя накратко защо.
Имам приятели, чието детенце има проблеми отдавна - късно проходи, сега е нестабилно, въпреки, че е вече на 6 почти, финната му моторика е доста изостанала, говорът - също. Моят син определено не иска да си играе с него - с думите - той не ме разбира и не може да си играем. Много съм му говорила на тази тема, но не мисля, че сина ми има вина някаква. Наблюдавала съм по градинки и други места как и останалите деца по някакъв начин се отдръпват, като тук не говоря за подигравки или обиди и тн. Та в тази насока - в училищна възраст - предполагам обаче - че дори ще се задълбочава това. И не зная дали това детенце - самото то - ще се чувства комфортно.

А оставено само в къщи по-добре ли ще се чувства?
Трябват много време, усилие и желание и от двете страни.

 viliko, за вашия случай, не зная, но моя е такъв. Финна моторика зле, говор зле, но още в детската градина е пръв приятел с всички. В началното образоване - обединител на класа. Клас без бой и агресия и учителката каза, че определено е заради него. Щом се сбива някой с някой, той изкрещявал - ама защо се биете и всички шашнати спират. IQ много високо.

Във вашия случай, според мен трябва някой до детето и игри. Братче сестриче също е от значение.

НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ОТ МОЯ СТРАНА И СТРАНА НА МОЕТО ДЕТЕ - ТРЯБВА МНОГО УСИЛИЕ И ВНИМАНИЕ, НЕДЕЙ ТАКА СЕГА НАСОЧВА ОТГОВОРНОСТТА КЪМ ОКОЛНИТЕ.
Аз много добре зная за какво говоря, учила съм и подобна специалност, макар да нямам практика, семейството са най-добрите ни приятели, дори заради тях следя всички теми във форума с подобна тематика. Обожавам това дете и много искам да се оправи, както и всички останали. НО виждам с очите си - че света понякога не е такъв, какъвто ни се иска.
И още нещо - ако то ходеше на логопедична градина - аз съм 100% сигурна, че щеше да напредне много повече. Но не ходи - защото родителите прецениха, че трябва да е в такава "нормална" среда. Не мисля, че това е начина.

Dorothy  можеш да се гордееш значи!

Определено специалистите преценяват какво що, но в класа на синът ми има и хиперактивно дете с липса на концентрация. И там се пребориха да го приемат и лека полека да си седне на дупето сладура, но родителите взеха също мерки, заедно с учителите.

Просто авторката на темата не е казала все още какъв и е проблема, за да можем да и помогнем . Никой чужд родител не решава за чуждото дете, те могат само да бъдат уведомени.

Да ги питат дали са съгласни-не, да ги уведомят и разкажат за затрудненията на детето и начините да му се помогне от колектива- мисля, че дори е задължително.
Авторката нали не пита дали изобщо мястото на деца със СОП е в масовите училища?

Аз лично не разбрах какво точно се пита.
Мога да твърдя, че не знам къде им е мястото, вероятно там - където те самите искат и ще се чувстват добре.

Права си. Знаете ли колко специалисти останаха без работа, когато децата със СОП тръгнаха в масовите училища? Проблемът е в това, че учителите, които нямат съответната специалност, нямат познанията да се справят с такива деца. Едното желание и човечност не стига. Има си методика за работа за деца със СОП. Не всички имат ресурсни учители. Не всички ресурсни учители си разбират от работата.
На въпроса - категорично смятам, че учителят на такова дете трябва да знае проблемите му. Децата - доколкото е нужно. Те бързо ще забележат разликите и ще реагират. Ако са подготвени - реакцията няма да е отрицателна.
И нещо много важно. СОП е доста разтегливо понятие. Има деца, които не смущават никого. Има деца, които стават постоянно, викат, крещят, търкалят се и т.н. Това се отразява на всички други деца и пречи на нормалното протичане на учебния процес. Тогава възникват проблеми с другите родители.
Лично моето мнение - децата със СОП да се интегрират в масовите училища индивидуално, ,съобразно състоянието им. Най - добре такива деца свикват с училището, посещавайки първо часовете по ИИ, музика, домашен бит, като постепенно се увеличава престоят им.

Абсолютно съм съгласна с написаното.
В класа на голямото дете има точно едно такова детенце със СОП,което не се спира на едно място,вика,хвърля,тръшка каквото му попадне.Много е трудно за останалите деца да се съсредоточат върху заниманията си.Разбира се не всеки ден е такъв,но повечто дни-да.И което е по-лошо агресивен е спрямо останалите-всеки ден си избира различна жертва,която или се опитва да оскубе/ухапе,или да прободе ръката и с молив или да изгори ръката му или някоя друга щуротия.Освен това има и още едно дете с операция на главата,което трябва да бъде пазено.И представяте ли си картинката когато,едното със СОП се нахвърли върху другото също със СОП?!
По време на грипа ги нямаше и двете деца и моето каза,че е невероятно спокойствие.

А защо не са се преместили с тях в масовото училище? Мястото на децата със СОП е в масовото училище. И на детската площадка, и в музея, в киното, и в детския клуб - навсякъде където е и детето в норма.
Герри, браво на твоите роднини. Не иде реч за война, а за сравнение.
Преподавател дава тест. Запознат е с възможностите на студент със СОП, които не може да реши теста както другите заради специфики. И какво прави преподавателя...вдига рамене. Нищо друго. Жалка картинка. Ако хората бяха толерантни, Герри, нямаше да чета мнения като тези преди моето, нали?
Слава богу, че не ми се налага да давам обяснение на децата си какво е дете със СОП.

Трудна е темата.
Не може пък от друга страна - другите да се тормозят и напрягат, само и само - за да приемат децата със специфичини нужди! Някак...

Дъждовно време, права си да.


За работата на учителите и безработните, навремето за да се запълнят помощните училища, масово са вкарвали деца в тях, няма нищо лошо, но тяхната диплома не важи за нищо. Точно това ще се прави, ще се работи отделно с децата на едно място, ако имат нужда допълнително за усвоявяне на материала.
Вкарвали са деца от домовете, изоставените и защото не са намирали достатъчно ученици, а в същото време, децата които са имали нужда от помощно училище, не са ги приемали, защото са били "безнадеждни". Мои близки имат дъщеря с Даун синдром и макар, че детето е знаело буквички и е четяло вече, са отказали прием в училище А по цял свят знаете, че такива деца са успешно интегрирани.

А защо няма повече помощни училища? Според мен това доста би помогнало.

Нещата за кой ли път почват с конкретен въпрос, а после се стига до препирня.
А то е просто - директорът решава в училището и не трябва да пита никого.
И принципно никой не е против децата със СОП освен ако не се получи значим конфликт на интереси.
Тогава вече никой не може да бъде задължен да жертва своето си дете заради доброто на дете със СОП.

Под значим конфликт на интереси имам предвид деца, които удрят, хапят и застрашават околните или правят учебния процес невъзможен.

За съжаление е в новия проектозакон за образование и предучилищно възпитание на МОМН ,няма нищо полезно за тези деца.Предстои закриване на помощните училища, закриване на държавният логопедичен център,ресурсните центрове.Ще се създава център за личностно развитие, в който ще се провежда обучение в специални паралелки.Това решение крие доста рискове за лишаване от възможности за интегриране. Отделянето им в специални паралелки просто ще лиши стотици деца със СОП от най-необходимото, което може да даде масовата детска градина и училище –възможностите да се учат на адекватно поведение от връстниците,които са си в норма.

Аз не случайно назад споменах какво се получава - да, децата, без проблеми - не намират общ език обикновено. Това също си е товар и за тях, нека не отричаме.

По закон е така - без питане, няма изобщо такава възможност.
Извън закона ... дълга тема, нееднозначна. Добре, за да смекча малко мисълта си (по-точно изказването си), ще дам пример със спортното занимание на детето ми. В групата има едно момче с явни отклонения от нормата. И преди е имало такива деца, но с това дете нещата са различни - не може да изпълнява задачите, през цялото време се движи, нарушава дисциплината цялостно. Кажи-речи проваля тренировките. Почти през цялото време вниманието на ръководителите е насочено единствено и само към него - как да го усмирят, как да не му дадат възможност да нарани някое друго дете, как да не пречи на другите ... Е, добре, изхождайки от идеята за толерантност към такива деца, всички родители се примиряваме. За себе си лично мога да кажа, че и на детето си опитвам да обясня, че трябва да проявяваме разбиране. И получавам насреща въпрос: "Аз какво отивам да правя там? Да се уча на спорт или да разбирам детето Х?". Вярно, и двете се учат, но да е в някакъв баланс.

Категорично не мисля, че щом е дете със СОП, независимо от влиянието му върху другите деца, трябва да приемаме безусловно и по задължение присъствието му в класната стая. В крайна сметка неговото право за образование влиза в противоречие с правото на моето дете за същото това образование. Сблъсъкът ни с подобен проблем не е само в спортната зала, и в класа се е случвало. Вече бях стигнала до етап на проучване на възможностите за местене на моето дете в друго училище, защото ... се връщаше и наранено, и изнервено, защото целият учебен ден е бил посветен на усмиряването на едно подобно дете. Та, различни са случаите, различни са СОП, но някак е нарушен балансът в някои случаи. Подчертавам, че става дума за "в някои случаи". А искаме винаги да имаме просто и лесно решение, което да работи за всички случаи... които могат да бъдат кардинално различни.

Точно в дни, като този който си описала, трябва да се включват ресурсните учители. Когато детето пречи на останалите, уморено е, превъзбудено е, не слуша учителката, намесата на ресурсният учител е от полза за всички. Той може да изведе детето със СОП, да поработи с него индивидуално, а другите деца спокойно да си учат. Варианти има, но онези от които зависи, не си вършат работата, уви.

Проблемът не е само в единия ден обаче.

На нас ни се е случвало след ден, прекаран със споменатото детенце - синът ми да е ужасно уморен и натоварен. Защото през цялото време се е опитвал да го държи под контрол, да се дърпа, като го гушка така силно, че ще го задуши, да се мъчи да играят заедно и тн...

Не ме разбра. Просто дадох пример за включване на ресурсният учител. Когато има деца със СОП в някое училище, то там трябва да има и ресурсни учители, и логопед и психолог. Работата е в екип. Но, като цяло парите за образование все не стигат и дори и да има желание, без средства не се получава.

Но, Тони - замисли се, ако пък този екип трябва нон стоп да се намесва - къде отива обучителния процес за другите? Особено малките деца имат нисък праг на издръжливост, трудно се съсредоточават, всичко е в състояние да им отнеме вниманието. И някак от само себе си - такива моменти - съм наблюдавала - че създават едно негативно отношение към дечицата с проблеми...

Въпреки, че съм била в няколко училища и градини за известни периоди на практика - съм срещала подобни моменти. В едната градина - детето наистина беше необуздаемо, просто защото не разбираше какво се иска от него. Другите съответно не го приемаха, то още повече се дърпаше и озлобяваше, а учителката - с 32 деца - на кого да обърне внимание?

viliko, как се случва тук във всеки клас да има дете със СОП и във всеки клас да има по един ресурсен учител?! И как децата с Даун, в инвалидна количка или различни синдроми да са част от общото. Виждаш ги навсякъде, всеки ден. Не иде реч за пари, а за елементарно отношение. Когато досега децата са крити, няма как бързо да искаме да се интегрират, за съжаление...

О, не, не ме разбирай погрешно, аз не съм против!
Още в първия си пост казах, че всъщност не знам точния начин.
Споделям обаче наблюденията си и притесненията евентуално, които съм наблюдавала. Все пак нека не мислим само за детето със СОП, ами и за другите деца - поравно.

Тонита го написа - с децата се работи от раждането и до всяко дете в училище има ресурсен учител.
Сега погледнах в сайта на нашето - имаме 22 редовни учители и 11 ресурсни и това за кварталното училище - 1-6 клас + 4 групи ПГУ.

Това е прекрасно, но ние живеем в България. Понякога дори дразнещо става това постоянно сравняване с Европата. В сферите на мечтите - вероятно това е добър и работещ вариант. Но на фона на това, че дори по един няма в училищата помощен/ресурсен - какво говорим за 50% 

немирница, това не е в България, нали?

Все трябва да се почне отнякъде. Не сравнявам. Дразня се на това всеки си гледа собственото дете, но не и децата със СОП. Те все са отстрани картинката. Чак анкета в училище ще се пуска....
Все в парите гледате. Това тук не бих казала, че е богата страна. Но децата със СОП може да ги видиш и в ботаническата градина, и на посещение на исторически забележителности, и в дискотеката, в кафенето. Не са били крити....и си личи.

Чакай сега - тук също никого не пречи децата със СОП да отидат в парка или на кино 
Говорим обаче за съвместното наложително комуникиране, все ден, по доста време. Защо аз примерно трябва да прибирам сина изнервен или с ненаучен урок, защото половината час минал в грижи за детето със СОП? Разбери, че всеки иска най-доброто за детето си. Аз например имам много търпение и определено лично отношение към тези дечица. Но реално понякога е доста трудно, какво остава за децата. Условията като цяло у нас не са пригодни - в това си напълно права!

Така е. И сега какво правим? Тръгваме в правилната посока, опитвайки се да приложим вече работещия модел в другите страни, или войната между родители на деца в норма срещу родители на деца със СОП , продължава? А, тактиката е друга - всички родители срещу държавните институции, от които зависи промяната. Образователната ни система е доста ригидна и като цяло има нужда от промяна, ама......

Не зная, казах го, всичко е така свързано и така объркано, че 

Ето това се получава на практика. Ресурсният учител в едно средно по големина училище е един. Той работи по график с нуждаещите се деца. През другото време те са в час, обикновено със социален асистент, който не е педагог. Наскоро бях в час при колежка, която има такова дете. Детето беше в сравнително спокойно състояние, но постоянните обяснения  на асистента бяха "фон" за работата на целия клас. Честно казано - доста неприятно.

Никак не е за подценяване постоянното присъствие на ресурсния учител, ако той
реално ще трябва да обяснява отделно, да говори и напътства именно това дете.
Не познавам дете, което не би се разсейвало от почти постоянен външен за него
дразнител. Още веднъж казвам, че това са вероятно по-малкия брой случаи, в кои-
то цената на интегрирането на едно дете се отнася от целия клас или група.
Всъщност, ако няма балансиран подход, да се отчитат и негативите за другите де-
ца, то доста дълго ще е времето за приемане на децата със СОП, защото няколко
такива случаи ще хвърлят постоянна сянка на недоверие и съмнение в крайния ре-
зултат.

В края на краищата нормално е всеки да гледа най-вече своето си дете, а не чуждите.

С риск да се повторя пак ще кажа- когато за детето със СОП е осигурена нужната подкрепа(екип от специалисти) то не пречи никому, защото това е тяхната работа- да го научат на нещо без да пречи на останалите- ако е нужно по история ще излезе рес. учител в друга стая да му обяснява индивидуално, ако е шумно по география ще го заведе при психолога или там специалиста който познава проблема на детето.
Относно масовия учител- съгласна съм, че не е там за да обърне специално внимание на детето със СОП, но не е и там за да го игнорира напълно а това се случва не с шумните ипалави деца със СОП, а с тези, които дори са по-ниски от тревата.
Някой по-нагоре го е написал- вместо да роптаем едни срещу други, нека роптаем когато някой не си е свършил работата и е позволил това нищоправене да пречи на всички деца.
Лесно е за изпълнение, стига да не почваме с идеята как видиш ли НЕ може да стане, може и още как.
Вилико, защо говориш за наложително комуникиране, всяко дете избира само с кое да дружи и с кое не, и защо ако здраво дете досажда на друго такова мислите, че може да се направи забележка, а на дете със СОП не може, може и още как и това не е нетолерантност, а зачитане правото на избор на другия.
Аз имам две деца, едното от които е със СОП, в класа в който се учат има още едно дете със СОП и хич не се имам за нетолерантна да му направя забележка, когато прегръдките му станат мечешки и моето едва диша в ръцете му, така както въобще не се притеснявам да скастря моя хубостник, че досажда на някое друго дете.

За да научим децата си да общуват човешки по между си, не е нужно нито да ги делим, нито да им позволяваме да се натрапват едно на друго в желанието си за контакт. Трудно се нацелва златната среда, но не е невъзможно.

Здравейте на всички, изчетох коментарите, за което благодаря.
немирница, не виждам нищо лошо в това да се пусне анкета, за да се разбере до някаква степен мнението и вижданията на всички родители относно тези въпроси. Смятам, че би трябвало да има достатъчно информираност и диалог в общуването между родителите, учителите и учениците в един клас. Тогава и толерантността и разбирането, и приемането на едно дете със СОП от останалите ученици ще е много по-качествено. А оттам и детето или децата със СОП в този клас ще се чустват по-добре.
А не да "вкарат" дечица със СОП в един клас и останалите деца, че дори и учители да започнат да гадаят какво им е на тези деца, защо се държат така или иначе...и купищата други въпроси, които задават и саответно как да се справят.
Смятам, че когато нещата са поставени открито е много, много по-добрият вариант. Не виждам как може да се правим, че няма проблем, когато той е пред очите ни.

Децата тук се приемат, че са различни по подразбиране.
Едното дете на приятелката ми е със ресурсен учител в училището. Коментара й бе, че може да осъди директора веднага, ако разбере за анкетата.
Децата със СОП са проблем ли? За кого?! Направо ми се изправиха косите от тези 4 стр.....Толкова дискриминационно звучи.....

Да, проблем е за всички нас, които не сме достатъчно компетентни, информирани, запознати. Да, проблем е да се постигне балансираното общуване, в което всички деца да се чустват добре и комфортно, а и техните родители. Всички да се правим на много компетентни и всичко знаещи и разбиращи по темата за интеграцията на децата със СОП мисля, че е абсурдно. Повечко познания могат да ни бъдат само от полза.
Дискриминация??? Не я виждам. Условията, сред които се осъществява интеграцията са ужасно неуредени и смятам, че процесът е доста труден.

Защо е нужно да се информираш/да си компетентен и пр., не мога да разбера? Детето със СОП има абсолютното право на достъп навсякъде, където е и детето с норма. Никой не му и минава през акъла да прави разграничение м/у децата - както за раса, така и откъм физика.

 
[/quote]Да, проблем е за всички нас, които не сме достатъчно компетентни, информирани, запознати. Да, проблем е да се постигне балансираното общуване, в което всички деца да се чустват добре и комфортно, а и техните родители. Всички да се правим на много компетентни и всичко знаещи и разбиращи по темата за интеграцията на децата със СОП мисля, че е абсурдно. Повечко познания могат да ни бъдат само от полза.
Дискриминация??? Не я виждам. Условията, сред които се осъществява интеграцията са ужасно неуредени и смятам, че процесът е доста труден.

[/quote]

Seaa, eдно е да се информираш за спецификата на детето ми със СОП, съвсем друго да искаш ти да решаваш да бъде или да не бъде в класа/училището, което посещава твоето дете. Ти ще поискаш ли моето разрешение за своето дете?
Законът дава право и задължава и двете ни, децата ни да посещават училище, ако нещо ни притеснява- мен или теб и искаме да се информираме, най-добрият начин да го направим е да се попитаме взаимно, а не този или онзи.

Ето малко информация за дискриминацията:


ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г.)


Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими

Kакто казах вече- защо  при нечия несвършена работа вместо да нападнем отговорния за това, за по-лесно гледаме да натирим надалеч различното дете?

Аз съм в същата ситуация, с тази разлика, че вече ходи сама на училище. Въпреки всичко имам готовност във всеки един момент да я изтегля на индивидуален план, ако някой /родители, учители или самото дете/ се почувства некомфортно и нямам основание да негодувам, защото цялата система не е съобразена с такива деца.
Казваш да се борим, добре, но отстоявайки всяко елементарно право на едното, не мога да не се съобразя и с другото, а времето си минава.

Аз никога не съм си и помислял,че дечицата със СОП трябва да са ограничавани от каквото и да е! Само предполагам евентуални трудности! Вашите деца например какви срещат? Аз казах личните си наблюдения...

Децата със СОП не а проблем сами по себе си. Проблеми има най-често с родителите на тези деца. В други теми преди време майки на деца със СОП буквално са защитавали тезата, че няма значение колко други деца ще пострадат (удряни, хапани, бити, лишени от нормален образователен процес и пр.) важно е тяхното дете със СОП да стои в нормално училище. Тези майки ги разбирам - за тях най-важно е тяхното си дете, но не отричайте и нашето право най-мили да са ни нашите собствени деца.
И да повторя - твърдо съм ЗА интеграцията на децата със СОП в нормална среда, стига да не се стига до прекалени конфликти. Не виждам никакво противопоставяне, освен с малкият процент на родители на деца със СОП, които създават проблеми.

     Проблем има, но той не е с децата. Проблемът е първо в системата, която е тромава и недообмислена. Като повечето неща в милата ни Родина, започваме винаги отзад- напред. Първо интегрираме, а после търсим начини да осигурим условия за това и да подготвим кадри, преподаватели, информационни материали за родители.
    Непознатото често стряска хората, а не всички са длъжни да познават характеристиките на всеки случай на дете със СОП. Разбираема е реакцията на неспециалистите, които се притесняват.
    Неразбираемо е да приемеш закон, който позволява интеграцията на такива деца в масовите училища и с това да решиш, че се изчерпват необходимите мерки. Не може по презумция да се изисква проява на толерантност към нещо, с което хората не са запознати и реални резултати от интеграцията, когато няма достатъчно специалисти, които да помогнат.

Аз пък да кажа, че няма доказателство, че такива пишещи са родители на деца със проблеми. Познавам огромен брой такива родители и всеки иска подкрепяща среда включващи специалисти.  Не вярвам 100 % на всяка публикация. Има доста провокации.

Защо ще спираш детето от училище ако на някой друг му е некомфортно?Тя има право да посещава училище и ако на някого му е некомфортно би следвало той да напусне.

[/quote]

Има много вярно в това. Не бива едното да е за сметка на другото. Истината е според мен, че интеграция "на всяка цена" не е реална интеграция, а самозаблуда и предпоставка за конфликт. Не може ли този ресурсен да обясни по друго време? Не може ли агресивните деца просто да не влизат в клас. Добре-а децата с тежък ментален проблем и лесно възбудима психика как биха издържали на тая лудница-нормално училище. Ми то там шума е невероятен през междучасията. Защо закриват помощните училища-там някои деца биха се чуствали много по-спокойни, и не само те, а и родителите им. Не мога да повярвам , че  родители на дете с тежък проблем държат да треперят всеки ден какво може да се случи в училище или пък нарочно търсят конфликт с останалите. Истината според мен е че просто се режат парите за тези помощни училища, за да се дадат другаде. Къде ли?-възможно е и на частните училища-ето ТОВА е дискриминация.
А дискриминацията към децата в инвалидни колички? Защо с тези пари поне асансьори не направят. Тези деца-много от тях са умни и будни, други с ментален проблем пък не могат да са агресивни-те не пречат на никой в клас, а точно те са най-дискриминирани. Как ще се придвижват по стълбите-ще летят ли, или родителя ще върви постоянно с тях, вместо да работи.
А тук, просто да се спестят пари , се хвърля  един одосаден ресурсен на 10 деца и какъв е резултата? Резултатът е, че всеки се спасява по единично и хората остават с впечатление, че тези, които могат да се интегрират не ходят в масов клас, защото не могат да ходят, а тези които не могат да се интегрират са в масовия клас, за да пречат на останалите, защото някой умник е закрил помощното училище.

Много точно!

Трудно бих могла да го обясня. Просто опита ми е показал, че моето дете е различното и никой не е длъжен да се съобразява с това. Когато от моето право, произтича задължение за други, а те не искат да го приемат, аз се чувствам по зле, отколкото ако нямах това право. Затова винаги се старая, ангажиментите /ако се наложат такива/ на други хора към детето ми, да бъдат сведени до минимум.

Не мисля, че родителите на децата  имат право да решават дали дете със СОП да посещава масово училище.
Това, че е пусната анкета ми се вижда малко недомислено, защото ,струва ми се, целта на анкетата не е точно тази, да се проверят автентичните настроения на родителите с деца без СОП.По-.скоро в действията на управата на посоченото училище с пускането на тази анкета има елемент на показност, поправете ме ако греша.

Същевременно не съм особено запозната дали това е особено полезно за децата със СОП.Самото наименование СОП е вероятно щадящо, но нищо не казващо за наистина специфчните потребности на деца.Едно е да става въпрос за дете с нарушено зрение, друго е за дете с нарушени двигателни функции, трето- с ментални проблеми и още, и още.Масовата училищна среда е вероятно в нееднаква степен благоприятна за деца с различни СОП.

Когато бях студентка имахме двойка слепи колеги, дори не знаех точно в каква степен е нарушено зрението им.Редувахме се да четем на касетофон лекции, вкл. на различни езици, за да им помагаме- без специални програми, без да сме им знаели какви са им правата, просто като колегиална услуга.На други  е помагано по друг начин, на трети-може би не е било възможно.

Аз си мисля, дали за деца с някои видове СОП не би било по-полезно да има някакви все пак специализирани паралелки в масовите училища , не с цел изолиране, а с цел по-поносима за тях среда, съобразно състоянието им.А за да са все пак заедно със съучениците си, да има общи часове например, по пеене, рисуване, труд и творчество/ако все още така се казва дисциплината/,където някои деца със СОП биха показали дори по-добри възможности от "масовите" ученици.
Да има общи празници, общи екскурзии.Така децата със СОП от една страна ще имат специфична помощ , от друга пак ще са си заедно с останалите деца.
Разбира се, нищо не разбирам от образование, само си разсъждавам.

Но съм убедена, че едно формално насищане на паралелките с деца с всякакви по вид и степен СОП, само за да се каже, че са спазени правата на децата, не  е от особена полза за когото и да е.

Здравейте! Виждам че по темата не е писано скоро, но моля всеки, който може да пише. Моето дете е със СОП и го отложихме от първи клас. Има затруднение в говора(до преди 2 години почти нищо не казваше)  и е активен, трудно му е да разбира поставена задача. Моля да споделите опит, има ли някой с подобен поблем, как се развиват нещата при Вас в класовете.

Уважаеми родители на дечица със СОП съжалявам, но не мога да приема думите "Ако на някой му пречи дете със СОП, ами да си премести своето от училище". Ще разкажа пример от училището на дъщеря ми, която е първи клас. Имахме такова детенце, вече не, защото го отписаха. Мисля, че при положение, че в даден клас ще има такива дечица би трябвало не да се иска разрешение от останалите родители (това е абсурдно, тази деца също имат права), но поне да се спомене за наличието на такова дете, за да може поне да обясним на своите деца за какво иде реч, и да ги учим да бъдат търпеливи, да си помагат, да са по толерантни. И ето нашия случай: Още от началото на годината се откроиха проблемите на въпросното дете със СОП, изобщо не стои на чина си, непрекъснато обикаля между другите деца, като минавайки ги удря, захапва, къса тетрадки, изхвърля учебници. Ляга на пода и започва да пищи, да плаче. На децата им писна да го търпят и на няколко пъти го сбутаха, защото те не знаят как по друг начин да реагират, никой не им е обяснил какво е това СОП. И все пак всяко нормално същество след като е заплашено под някаква форма би се защитило. Няколко пъти се е налагало да бъде изведен целия клас, за да не гледат тези пристъпи. Дъщеря ми беше със забоден в рамото молив. Съжалявам, толерантна съм, търпелива съм, но за да се приеме такова дете трябва на някое друго да бъде извадено око ли, трябва 23 деца да ходят със страх на училище, защото онова дете ще е там. В последствие родителите настояхме пред директора да се назначи консултация с ресурсен учител, защото родителите не даваха съгласие за това. Според мен това е другия проблем, знам че не е приятно за никой родител да разбере, че детето му има по различни нужди, но все пак щом учител, родители и директор ти показват, че нещо не е наред ами може би наистина е така. След консултация с ресурсния учител, с детето започна да се работи, но в другите класове също има такива дечица, а ресурсния ни е само един. Ами някак не се получиха нещата, за съжаление за детенцето. Но разберете ме, на първо място е здравето и комфорта на моето дете и когато това е застрашено по някакъв начин и при положение, че не виждам отношение от родителите на детето със СОП спирам да бъда толерантна. Непрекъснато уча детето си, че има различни хора и трябва да помагаме, да сме съпричастни, но какво да отговоря, когато тя ме попита "Аз ще съм добра с него, но защо след като ме наранява непрекъснато и ме е страх"?