За деца със СОП в масово училище

Права си. Знаете ли колко специалисти останаха без работа, когато децата със СОП тръгнаха в масовите училища? Проблемът е в това, че учителите, които нямат съответната специалност, нямат познанията да се справят с такива деца. Едното желание и човечност не стига. Има си методика за работа за деца със СОП. Не всички имат ресурсни учители. Не всички ресурсни учители си разбират от работата.
На въпроса - категорично смятам, че учителят на такова дете трябва да знае проблемите му. Децата - доколкото е нужно. Те бързо ще забележат разликите и ще реагират. Ако са подготвени - реакцията няма да е отрицателна.
И нещо много важно. СОП е доста разтегливо понятие. Има деца, които не смущават никого. Има деца, които стават постоянно, викат, крещят, търкалят се и т.н. Това се отразява на всички други деца и пречи на нормалното протичане на учебния процес. Тогава възникват проблеми с другите родители.
Лично моето мнение - децата със СОП да се интегрират в масовите училища индивидуално, ,съобразно състоянието им. Най - добре такива деца свикват с училището, посещавайки първо часовете по ИИ, музика, домашен бит, като постепенно се увеличава престоят им.

Абсолютно съм съгласна с написаното.
В класа на голямото дете има точно едно такова детенце със СОП,което не се спира на едно място,вика,хвърля,тръшка каквото му попадне.Много е трудно за останалите деца да се съсредоточат върху заниманията си.Разбира се не всеки ден е такъв,но повечто дни-да.И което е по-лошо агресивен е спрямо останалите-всеки ден си избира различна жертва,която или се опитва да оскубе/ухапе,или да прободе ръката и с молив или да изгори ръката му или някоя друга щуротия.Освен това има и още едно дете с операция на главата,което трябва да бъде пазено.И представяте ли си картинката когато,едното със СОП се нахвърли върху другото също със СОП?!
По време на грипа ги нямаше и двете деца и моето каза,че е невероятно спокойствие.

А защо не са се преместили с тях в масовото училище? Мястото на децата със СОП е в масовото училище. И на детската площадка, и в музея, в киното, и в детския клуб - навсякъде където е и детето в норма.
Герри, браво на твоите роднини. Не иде реч за война, а за сравнение.
Преподавател дава тест. Запознат е с възможностите на студент със СОП, които не може да реши теста както другите заради специфики. И какво прави преподавателя...вдига рамене. Нищо друго. Жалка картинка. Ако хората бяха толерантни, Герри, нямаше да чета мнения като тези преди моето, нали?
Слава богу, че не ми се налага да давам обяснение на децата си какво е дете със СОП.

Трудна е темата.
Не може пък от друга страна - другите да се тормозят и напрягат, само и само - за да приемат децата със специфичини нужди! Някак...

Дъждовно време, права си да.


За работата на учителите и безработните, навремето за да се запълнят помощните училища, масово са вкарвали деца в тях, няма нищо лошо, но тяхната диплома не важи за нищо. Точно това ще се прави, ще се работи отделно с децата на едно място, ако имат нужда допълнително за усвоявяне на материала.
Вкарвали са деца от домовете, изоставените и защото не са намирали достатъчно ученици, а в същото време, децата които са имали нужда от помощно училище, не са ги приемали, защото са били "безнадеждни". Мои близки имат дъщеря с Даун синдром и макар, че детето е знаело буквички и е четяло вече, са отказали прием в училище А по цял свят знаете, че такива деца са успешно интегрирани.

А защо няма повече помощни училища? Според мен това доста би помогнало.

Нещата за кой ли път почват с конкретен въпрос, а после се стига до препирня.
А то е просто - директорът решава в училището и не трябва да пита никого.
И принципно никой не е против децата със СОП освен ако не се получи значим конфликт на интереси.
Тогава вече никой не може да бъде задължен да жертва своето си дете заради доброто на дете със СОП.

Под значим конфликт на интереси имам предвид деца, които удрят, хапят и застрашават околните или правят учебния процес невъзможен.

За съжаление е в новия проектозакон за образование и предучилищно възпитание на МОМН ,няма нищо полезно за тези деца.Предстои закриване на помощните училища, закриване на държавният логопедичен център,ресурсните центрове.Ще се създава център за личностно развитие, в който ще се провежда обучение в специални паралелки.Това решение крие доста рискове за лишаване от възможности за интегриране. Отделянето им в специални паралелки просто ще лиши стотици деца със СОП от най-необходимото, което може да даде масовата детска градина и училище –възможностите да се учат на адекватно поведение от връстниците,които са си в норма.

Аз не случайно назад споменах какво се получава - да, децата, без проблеми - не намират общ език обикновено. Това също си е товар и за тях, нека не отричаме.

По закон е така - без питане, няма изобщо такава възможност.
Извън закона ... дълга тема, нееднозначна. Добре, за да смекча малко мисълта си (по-точно изказването си), ще дам пример със спортното занимание на детето ми. В групата има едно момче с явни отклонения от нормата. И преди е имало такива деца, но с това дете нещата са различни - не може да изпълнява задачите, през цялото време се движи, нарушава дисциплината цялостно. Кажи-речи проваля тренировките. Почти през цялото време вниманието на ръководителите е насочено единствено и само към него - как да го усмирят, как да не му дадат възможност да нарани някое друго дете, как да не пречи на другите ... Е, добре, изхождайки от идеята за толерантност към такива деца, всички родители се примиряваме. За себе си лично мога да кажа, че и на детето си опитвам да обясня, че трябва да проявяваме разбиране. И получавам насреща въпрос: "Аз какво отивам да правя там? Да се уча на спорт или да разбирам детето Х?". Вярно, и двете се учат, но да е в някакъв баланс.

Категорично не мисля, че щом е дете със СОП, независимо от влиянието му върху другите деца, трябва да приемаме безусловно и по задължение присъствието му в класната стая. В крайна сметка неговото право за образование влиза в противоречие с правото на моето дете за същото това образование. Сблъсъкът ни с подобен проблем не е само в спортната зала, и в класа се е случвало. Вече бях стигнала до етап на проучване на възможностите за местене на моето дете в друго училище, защото ... се връщаше и наранено, и изнервено, защото целият учебен ден е бил посветен на усмиряването на едно подобно дете. Та, различни са случаите, различни са СОП, но някак е нарушен балансът в някои случаи. Подчертавам, че става дума за "в някои случаи". А искаме винаги да имаме просто и лесно решение, което да работи за всички случаи... които могат да бъдат кардинално различни.

Точно в дни, като този който си описала, трябва да се включват ресурсните учители. Когато детето пречи на останалите, уморено е, превъзбудено е, не слуша учителката, намесата на ресурсният учител е от полза за всички. Той може да изведе детето със СОП, да поработи с него индивидуално, а другите деца спокойно да си учат. Варианти има, но онези от които зависи, не си вършат работата, уви.

Проблемът не е само в единия ден обаче.

На нас ни се е случвало след ден, прекаран със споменатото детенце - синът ми да е ужасно уморен и натоварен. Защото през цялото време се е опитвал да го държи под контрол, да се дърпа, като го гушка така силно, че ще го задуши, да се мъчи да играят заедно и тн...

Не ме разбра. Просто дадох пример за включване на ресурсният учител. Когато има деца със СОП в някое училище, то там трябва да има и ресурсни учители, и логопед и психолог. Работата е в екип. Но, като цяло парите за образование все не стигат и дори и да има желание, без средства не се получава.

Но, Тони - замисли се, ако пък този екип трябва нон стоп да се намесва - къде отива обучителния процес за другите? Особено малките деца имат нисък праг на издръжливост, трудно се съсредоточават, всичко е в състояние да им отнеме вниманието. И някак от само себе си - такива моменти - съм наблюдавала - че създават едно негативно отношение към дечицата с проблеми...

Въпреки, че съм била в няколко училища и градини за известни периоди на практика - съм срещала подобни моменти. В едната градина - детето наистина беше необуздаемо, просто защото не разбираше какво се иска от него. Другите съответно не го приемаха, то още повече се дърпаше и озлобяваше, а учителката - с 32 деца - на кого да обърне внимание?

viliko, как се случва тук във всеки клас да има дете със СОП и във всеки клас да има по един ресурсен учител?! И как децата с Даун, в инвалидна количка или различни синдроми да са част от общото. Виждаш ги навсякъде, всеки ден. Не иде реч за пари, а за елементарно отношение. Когато досега децата са крити, няма как бързо да искаме да се интегрират, за съжаление...