За деца със СОП в масово училище

Както за децата в норма, така и за децата със СОП образованието е право и задължение до 16г.

Родителите на деца в норма в качеството си на какви( компетентни специалисти в областта на затрудненията на конкретното дете ли са?) ще разрешат или одобрят приема на детето със СОП в класа на своите деца? Все едно мен като родител на дете със СОП някой да ме пита искам или не детето в норма в класа на моето.
Директорите по закон не могат да откажат прием на дете със СОП.
Директорът е длъжен да изисква от ресурсния център описаната в оценката на детето подкрепа със съответните специалисти- ресурсен учител, логопед, слухове-речеви педагог, зрителен предагог или психолог.
Ако директорът си свършии работата, детето със СОП не само няма да затрудни или пречи на работата на учителите и на децата в класа, а напротив- ще се адаптира много добре сред своите връстници.
Много често директорът не изпълнява гореописаното си задължение, което рефлектира върху всички, и  в резултат на това заедно с директора родителите на децата в норма събират подписка срещу детето със СОП и то бива изгонено от училище.
В такива случаи се питам защо родителите на децата в норма бързат да натирят детето със СОП, вместо да натирят некадърния директор по чиято вина страдат всички
Информирането на учителите и на другите родители и децата им също не е задължително, но лично аз и повечето родители на деца със СОП са за такова, но от самите родители на детето със СОП, най-малкото защото в случай на нужда ще може да се окаже навременна помощ на детето им, а и защото всеки родител ще има възможност да поговори със своето дете по подходящия начин, та то да не се чувства неловко при първия си контакт с детето със СОП.
Да, има и нетолерантни  родители, но често те не са такива, защото са лоши, а защото са неинформирани и самите те не знаят как да реагират, на тях обяснявам на достъпен език, на децата- също, на нежелаещите да приемат, че и моето дете е човек с права им посочвам пустинята- там могат да живеят както си искат без да се съобразяват с останалите хора и каквито и да било правила.
За съжаление проявите на нетърпимост са по-чести от страна на масовия учител, който някак си не може да разбере, че детето със СОП в часа му е негов ангажимент точно толкова колкото и детето в норма, и не може да го пренебрегва или изолира с думите- ама аз не знам какво да го правя, и 1-2 месеца дори 1 въпрос за 5мин да не зададе на това дете(ей така от любопитство да си каже- чакай да видя като е тук какво е научило това дете от мен), а за същото време е изпитал поне 2-3 пъти детето в норма. За такива също има лек- жалби, жалби и пак жалби там където трябва.
Нетолерантни към различните има навсякъде, но има и закони за тяхното превъзпитание и няма неискам- научават се.

Би ли споделила кое е училището и каква е целта на анкетата?
Благодаря предварително 

Абсолютно да-имам. Имам братовчет с мускулна дистрофия, който завърши висше и е блестящ компютърен специалист. Имам вуйчо, роден без една ръка и с деформирани пръсти на другата, който беше дълги години учител и учениците му го обожаваха.
Немирница-бъркаш понятията. ДЪРЖАВАТА ни не е толерантна-а не хората. Тя -нашата държава не се грижи за никой, освен да се хрантутят тея дето имат власт-кво остана за децата със СОП.
И какво значи да се разберем-да се разберем за какво? Ние не сме на война или противници, че да се разберем или да сключваме примирие при определени условия. На всички ни е ясно, че тези деца имат права като всички останали, но въпроса винаги опира до пари, а не до отношението на хората. По мои лични наблюдения изключения са тези, които не искат децата със СОП да получат образование.

А това, което е писала pogar е абсолютно вярно. Масовия учител не иска такива деца, защото ще трябва да се потруди малко повече. Веднага ще ти каже-аз за тая заплата не искам да си създавам повече проблеми. Навсякъде, където съм ходила по държавни инстанции и администрации е едно и също-никой не иска да си мръдне пръста, защото никога няма да бъде уволнен. Това е стена, която не може да бъде пробита лесно. И тази стена е за всички-за здрави и за болни. Просто винаги, при такъв проблем страдат най-уязвимите-в случая децата със СОП.

 А аз мисля, че всеки труд трябва да се оценява и заплаща подобаващо.Не трябва да изискваме от учителите много повече от това , за което са компетентни и квалифицирани.Ако преподавателят е добър и стойностен човек, не се съмнявам, че ще направи всичко възможно , за да помогне на детето.Всеки учител, който работи с дете със СОП трябва да бъде подпомогнат от цял екип специалисти:логопед , психолог, ресурсен учител.

Аз не съм съгласна напълно с  pogar. Не всяко училище има готовност на приеме такива деца. Масовия учител не е специалист, а и не знам защо трябва да бъде, за работа с такива деца. Конкретно - дете с хиперкенетичен синдром, висок интелект, но проблемно поведение. Не мога да обвиня учителите, че са некадърни да се справят. Независимо от правата, които ни дава закона то нека се преценят нещата така, че и децата в норма, и децата със СОП да имат ползи.
Има случаи, когато въпреки усилията на всички самото дете ясно осъзнава различието си и вярвайте, това е далеч по трудно преодолимо от много други неща.
Децата със СОП имат нужда от подходящо, ефективно образование и среда, а не просто да ходят в масово училище.  

[[/quote]

  Добре казано-така е.   Но има и учители, които просто не искат да се занимават.
Явно pogar е случила на такива.

То и деца дето нямат СОП уж, затова са съсипани от някои учители и прекъсват образованието си.

Просто си има некадърни учители. В нашето работят. И никой не пита като си записва детето, дали е със СОП или не.

Не съм убедена кой е правилният начин. И ще споделя накратко защо.
Имам приятели, чието детенце има проблеми отдавна - късно проходи, сега е нестабилно, въпреки, че е вече на 6 почти, финната му моторика е доста изостанала, говорът - също. Моят син определено не иска да си играе с него - с думите - той не ме разбира и не може да си играем. Много съм му говорила на тази тема, но не мисля, че сина ми има вина някаква. Наблюдавала съм по градинки и други места как и останалите деца по някакъв начин се отдръпват, като тук не говоря за подигравки или обиди и тн. Та в тази насока - в училищна възраст - предполагам обаче - че дори ще се задълбочава това. И не зная дали това детенце - самото то - ще се чувства комфортно.

А оставено само в къщи по-добре ли ще се чувства?
Трябват много време, усилие и желание и от двете страни.

 viliko, за вашия случай, не зная, но моя е такъв. Финна моторика зле, говор зле, но още в детската градина е пръв приятел с всички. В началното образоване - обединител на класа. Клас без бой и агресия и учителката каза, че определено е заради него. Щом се сбива някой с някой, той изкрещявал - ама защо се биете и всички шашнати спират. IQ много високо.

Във вашия случай, според мен трябва някой до детето и игри. Братче сестриче също е от значение.

НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ОТ МОЯ СТРАНА И СТРАНА НА МОЕТО ДЕТЕ - ТРЯБВА МНОГО УСИЛИЕ И ВНИМАНИЕ, НЕДЕЙ ТАКА СЕГА НАСОЧВА ОТГОВОРНОСТТА КЪМ ОКОЛНИТЕ.
Аз много добре зная за какво говоря, учила съм и подобна специалност, макар да нямам практика, семейството са най-добрите ни приятели, дори заради тях следя всички теми във форума с подобна тематика. Обожавам това дете и много искам да се оправи, както и всички останали. НО виждам с очите си - че света понякога не е такъв, какъвто ни се иска.
И още нещо - ако то ходеше на логопедична градина - аз съм 100% сигурна, че щеше да напредне много повече. Но не ходи - защото родителите прецениха, че трябва да е в такава "нормална" среда. Не мисля, че това е начина.

Dorothy  можеш да се гордееш значи!

Определено специалистите преценяват какво що, но в класа на синът ми има и хиперактивно дете с липса на концентрация. И там се пребориха да го приемат и лека полека да си седне на дупето сладура, но родителите взеха също мерки, заедно с учителите.

Просто авторката на темата не е казала все още какъв и е проблема, за да можем да и помогнем . Никой чужд родител не решава за чуждото дете, те могат само да бъдат уведомени.

Да ги питат дали са съгласни-не, да ги уведомят и разкажат за затрудненията на детето и начините да му се помогне от колектива- мисля, че дори е задължително.
Авторката нали не пита дали изобщо мястото на деца със СОП е в масовите училища?

Аз лично не разбрах какво точно се пита.
Мога да твърдя, че не знам къде им е мястото, вероятно там - където те самите искат и ще се чувстват добре.