- Публикувана: 1 март 2012, 21:37 ч.
- Последно мнение: 5 март 2012, 10:23 ч.
Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 83
изглежда всички си мечтаем за такъв мъж, но май по-често жената попада на лошото момче....
За борбата с/у насилието над жените................
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=641630.315 ,пост 319
инфото е постнато от tara_lezhka
дива-ойка,на въпросите, които задаваш отговорите ще ги откриеш сама като изгледаш филма
Ако нямаш желание да го гледаш,какъв е смисълът пък да коментираш 
Ще те пропусна. След като питам, значи за мен има смисъл. Редно беше само да си го помислиш, не и да го напишеш.
Благодаря още веднъж на тези, които ми отговориха
Джанъм ,
Скрит текст:
Аз обаче няма да те пропусна Тук коментираме сериалите ,а не ги разказваме А какво е редно или не за мен решавам аз !Едно е да попиташ за нещо ,което не си разбрала,съвсем друго е да искаш разказ на филма и то пък едва ли не в заповедна форма 
Тук коментираме сериалите ,а не ги разказваме А какво е редно или не за мен решавам аз !Едно е да попиташ за нещо ,което не си разбрала,съвсем друго е да искаш разказ на филма и то пък едва ли не в заповедна форма
Slawena, това при нас бе постнато от bunco.
Направо си е за първа страница!
Скрит текст: 
Спрете насилието над женитеНаправо си е за първа страница!
Slawena, това при нас бе постнато от bunco.
Не съм го видяла
,но ще го оставя нека и на тази стр се вижда,защото това не се случва само в Турция има го и у нас и навсякъде по света 
campanula, mariana51 благодаря за финала. 
Сега като го изгледах с превод, продължавам да си мисля, че Фатма е стреляла. Мусти каза "няма да ме застреляш заради него" - може би за да му докаже /а също и на себе си и на Керим/, че той за нея отдавна е никой, е натиснала спусъка. Със сигурност не е чак толкова добър стрелец Фатма, че да го убие, но поне ще му покаже за какво става въпрос.
Сега като го изгледах с превод, продължавам да си мисля, че Фатма е стреляла. Мусти каза "няма да ме застреляш заради него" - може би за да му докаже /а също и на себе си и на Керим/, че той за нея отдавна е никой, е натиснала спусъка. Със сигурност не е чак толкова добър стрелец Фатма, че да го убие, но поне ще му покаже за какво става въпрос.
Този момент,когато Керим слезе от полицейската кола и тръгна да търси изоставените сгради,а тогава минаха Кадир, М,Ф.и не спряха и мен ме озадачи,обаче си го обяснявам така:в следващата серия ще ни върнат всъщност как те са продължили в колата,говорят си и решават да тръгнат да търсят К.или пък Фахр. иска да слезе и той и намира сградите.......и после стреля по Мустито 
!
Нали се сещате как някой път дават някакво събитие и после ни връщат в минали моменти,за да разберем как се е стигнало до тук.А,бе и аз тук си мисля,ма като" не чувам звездите какво ми говорят"
!Нали се сещате как някой път дават някакво събитие и после ни връщат в минали моменти,за да разберем как се е стигнало до тук.А,бе и аз тук си мисля,ма като" не чувам звездите какво ми говорят"
Добър ден на всички! Другата серия искам да гледам само такива сцени ! Благодарности на Мариянка за новата тема - нищо, че си я изписахме с удоволствие почти половината.За снощи - отново благодаря на всички, които със своите коментари внасяха яснота за нас - гледащите в "черния и пуст" екран на Канал D. Снощи гледах, плаках / май правих повече второто / та днес отново изгледах уж спокойно серията.
Благодаря на Кампанула за превода и на Мариянка за бързото вграждане, на Круела за превода на диалозите.
Силна серия като сюжетен замисъл, а като игра на всички - просто брилянтна. И аз ще кажа / подозирах го още в по предни постове / - лебедова песен на Мустафа - перфектна игра на Ф. Челик. Ясно е, че скоро / дано в другата серия/ си кажем сбогом с Мустафа. Имам едно зрънце надежда, че след всичкия рев що изкара от синьото си око и виждайки, че Фатмагюл наистина обича Керим - ще се вразуми. Той е на края на пътя си - тук вече си сам срещу съдника- създател. Трябва покаяние и молба за милост. Майка му и баща му - как искаха прошка накрая от тази на която умишлено навредиха и се отрекоха от нея.
Хаджер - ми хареса. Направи това, което трябваше. Не може жена, очакваща дете - да бъде съучастница на престъпника със своето мълчание / независимо от подбудите и /. Все пак и тя дълбоко в душата си изпитва нужда да бъде чиста, още повече, че ще става майка - най-святото нещо на света.
Пише ми се и за другите, но пак стана много дълго.
Гласовото съобщение на Мустафа за Керим
Мустафа: Ако исках можех хиляди пъти да те убия, хиляди пъти можех да взема душата ти… но смъртта за теб би била спасение. Сега съм ти приготвил най-голямото наказание. Върнах си Фатмагюл обратно. Сега тя е с мен. Там където трябва да бъде. Заедно с мен. Фатмагюл е с мен, чуваш ли ме? Вече няма да се разделим с нея. Където съм аз ще е и тя. Дори да умрем, ще умрем заедно.
Мустафа носи Фатмагюл в старата обувна фабрика.
Мустафа: Пристигнахме скъпа. Пристигнахме. Сега ти ще си добре. Скоро ще дойдеш на себе си. Добре ли си Фатмагюл?
Ф: Пусни ме.
Мустафа: Успокой се. Облегни се тук и се успокой.
Ф: Какво е това място? Къде сме?
Мустафа: Там където никой няма да ни намери. Дори да викаш за помощ, да плачеш никой няма да те чуе.
Ф: Мустафа, полудя ли? Какво си направил?
Мустафа: Направих това, което от дълго време беше в главата ми. Помислил съм за всичко. Бях в безизходица, притиснат в ъгъла, но измислих план за да те върна при мен. Докато се подготвях Хаджер ми заби нож в гърба.
Ф: Къде сме?
Мустафа: Не се притеснявай, няма да останем тук дълго. Ще дойде време, ще заминем. Сядай тук.
Ф: Ще имаш големи проблеми.
Мустфа: Напротив, ще се избавим от проблемите. След това, никой няма да застане мужду нас…никой няма да ни раздели. И заедно ще умрем. Сядай тук, Фатмагюл!
Ф: Пусни ме! Не можеш да ме държиш тук насила.
Мустафа: Мога и още как…Фатмагюл, не искам да те обидя…не ме принуждавай. Къде е телефона ти? Къде ти е телефона?
Ф: Мустафа, пусни ме! Кълна се, за теб ще стане по-зле. Пусни ме!
Мустафа: Замълчи, Фатмагюл. Замълчи. Не викай. Не ме принуждавай да ти завържа устата. Спокойно ще си поговорим. Нали? Като в старото време…все едно не сме преживели нищо лошо.
Ф: Няма да се спасиш. Ще те намерят.
Мустафа: Това е невъзможно…няма да ни намерят…довел съм те на такова място, дори не се надявай. Не ме гледай така… аз… аз не съм ти враг.
Ф:. Сега е така…ти си един от враговете ми.
Мустафа: Ти трябваше да бъдеш моя невеста…моя невеста. Ако тогава бях спечелил по-бързо пари, по-бързо да бях построил дом…лятото вече щяхме да се оженим…И ти щеше да ме изпращаш от къщи за риба…тази нощ не би излязла на улицата. Аз исках сам, със собствените си ръце да построя наш дом…исках от морето да се връщам в къщи…и ти искаше да ми приготвяш любимите ястия. Ако той не бе те отнел от мен… ако той не бе те отнел от мен.
Ф: Керим не ме е отнел от теб. Ти ми обърна гръб.
Мустафа: Да аз сгреших. Съжалявам за миналото. Гледайки ме в очите ти се отвърна от мен. Отблъсна ме, оставайки с този, който ти причини най-голямото зло. Много ме нарани… и до сега. Със всичко се съгласи, сякаш не бе достатъчно и се съгласи да станеш негова жена.
Ф: За това, което преживях вината не е моя. Никой не е преживял толкова болка, колкото аз.
Мустафа: Откъде знаеш какво съм преживял аз? Не можеш да знаеш.
Ф: Ти от невинен стана виновен. Сега и това ще ти тежи. Ако ме намерят….
Мустафа: Никой няма да те открие! Никой няма да те намери, разбра ли ме?
Ф: Вината ти става по-голяма. Пусни ме! Или се предай! Аз ще обясня в полицията. Ще кажа, че всичко се е случило заради мен.
Мустафа: Да не лъжеш дете?
Ф: Кълна се, ще разкажа в полицията. Ще направя всичко за да ти намалят наказанието, но само ме пусни. Моля те, пусни ме…позволи да си отида.
Мустафа: Ти ме предаде, Фатмагюл. За да отмъстя за теб оцапах ръцете си с кръв, а ти ме предаде. Така ми отмъщаваш затова, че те изоставих.
Ф: Моля те, пусни ме! Моля те, нека си отида, моля те!
Мустафа: И сега молиш за да отидеш при него. Заради него плачеш пред мен Фатмагюл…Фатмагюл, толкова много ли го обичаш? Кажи, Фатмагюл? Кажи „не”. Кажи „на теб съм ядосана затова правя така”…кажи….кажи че обичаш мен. Кажи!!!
Мустафа и Фатмагюл:
М: В нощта на годежа те видях да разговаряш с някой. После разбрах, че това е бил Керим. Спомних си лицето му.
Ф: Тогава наистина не го познавах.
М: Безумно изревнувах. Полудях, когато те видях, да разговаряш с него. Помниш ли как мърморех през онази нощ?
Ф: Нищо не искам да си спомням за онази нощ. Мустафа, моля те, не ми причинявай това.
М: След това се ядосах и не исках да идваш да ме изпращаш, но все пак се надявах, че ще дойдеш. Очаквах, че ще дойдеш да ме изпратиш. Ти не дойде... не дойде.
Ф: Замълчи!
М: После, когато видях лицето на Керим, и разбрах, че е същия с когото разговаря на годежа, тогава не знаех в какво да вярвам...
Ф: След всичко, преживяно, няма да ти обяснявам. Вярвай в каквото искаш. Как започнахме, и къде се оказахме... виж в какво положение сме... виж докъде стигнахме.
М: Бяхме принудени да стигнем до тук.
Ф: Така ли се заблуждаваш? Всеки показа истинското си лице.
М: Защо не ми вярваш, а? Защо не ми вярваш? Аз не съм такъв! Не съм лош човек! Всичко се случи заради теб! Заради теб съм принуден да се откажа от живота си. Заради теб не мога да изпитам радост от нищо.
Ф: Това стана заради теб... ти уби някого. Ти скри това. Ти се разхождаш спокойно, сякаш нищо не се е случило. Мустафа, можех да стана и убийца, но чакам правосъдието да ги накаже. Аз страдам... всеки ден проклинам, но чакам.
М: Но ти се омъжи за един от тях.
Ф: Керим не е един от тях.
М: Ти казваш, че очакваш правосъдието, но още преди решението на съда го обяви за невинен. Но мен ме предаде... взе решение за мен.
Асу дава показания в полицията:
Асу: В началото нищо не разбрах. И докато разговаряхме не забелязах нищо странно. Но после той бавно започна да се променя. През нощта се будеше насън... сънуваше кошмари... целият облян в пот, плачеше. Питах го, какво става с него, за що се държи така, какво го разтройва? Но той избягваше отговорите... и аз започнах да се съмнявам. После, един ден реших да го проследя. Видях го да плаче на гроба на Вурал. И тогава разбрах, че го е убил.
Полицай: Той призна ли си?
Асу: Да. Каза, че било нещастен случай. Същата нощ, бил на лодката. Приближил се, когато видял как Вурал и Керим се карат. После, когато Керим си тръгнал, той отишъл при Вурал. Когато го видял Вурал заплакал, и го помолил да го убие. Посегнал към него, Мустафа го ударил за да го отблъсне от себе си, но Вурал паднал и си ударил главата в някакъв камък. На земята имало и счупени стъкла. Така се случило. Не е възнамерявал да го убива, всичко станало случайно. Когато разбрал, че е умрял се изплашил и избягал.
Така ми обясни. Това зная.
Мустафа и Фатмагюл:
М: Наистина исках да го накажа, но не го направих. Всичко стана случайно. Той посегна към мен, за да ме убие. Ударих го само веднъж. Неговата смърт беше нещастен случай. Но Керим съзнателно исках да го убия. Той ти каза по телефона, че те обича. Тогава пожелах да отнема душата му. Но после помислих, че смъртта ще е спасение за него. Аз така ще му отмъстя... Какво може да му причини най-голяма болка, Фатмагюл? От кое ще го заболи най-много?
Ф: Не го прави.
М: Пийни вода. Пий.
Ф: Развържи ми ръцете... развържи ми ръцете.
М: Пий.
Ф: Не прави това Мустафа. Не влошавай нещата.
М: Аз всичко проиграх, Фатмагюл. Сега вече няма никакво значение. След всичко това, мога само да умра. Но ако пропадна, тогава и ти ще пропаднеш с мен. Така или иначе ще бъдем заедно. Длъжна си да го разбереш. Сега, след всичко това, ти си длъжна да приемеш с мен и смъртта.
Ф: Добре, тогава ме убий. Убий ме. Дори няма да ти мигне окото да го направиш, нали? Спокойно остави Керим, докато му изтичаше кръвта. Убий и мен. Давай , убий ме.
М: Ще причиня на Керим нещо по-лошо от смъртта. Кое ще му причини повече болка? Помисли? Кое ще е най-голямото наказание за него?
п.п. Простете, ако има леки неточности.
М: В нощта на годежа те видях да разговаряш с някой. После разбрах, че това е бил Керим. Спомних си лицето му.
Ф: Тогава наистина не го познавах.
М: Безумно изревнувах. Полудях, когато те видях, да разговаряш с него. Помниш ли как мърморех през онази нощ?
Ф: Нищо не искам да си спомням за онази нощ. Мустафа, моля те, не ми причинявай това.
М: След това се ядосах и не исках да идваш да ме изпращаш, но все пак се надявах, че ще дойдеш. Очаквах, че ще дойдеш да ме изпратиш. Ти не дойде... не дойде.
Ф: Замълчи!
М: После, когато видях лицето на Керим, и разбрах, че е същия с когото разговаря на годежа, тогава не знаех в какво да вярвам...
Ф: След всичко, преживяно, няма да ти обяснявам. Вярвай в каквото искаш. Как започнахме, и къде се оказахме... виж в какво положение сме... виж докъде стигнахме.
М: Бяхме принудени да стигнем до тук.
Ф: Така ли се заблуждаваш? Всеки показа истинското си лице.
М: Защо не ми вярваш, а? Защо не ми вярваш? Аз не съм такъв! Не съм лош човек! Всичко се случи заради теб! Заради теб съм принуден да се откажа от живота си. Заради теб не мога да изпитам радост от нищо.
Ф: Това стана заради теб... ти уби някого. Ти скри това. Ти се разхождаш спокойно, сякаш нищо не се е случило. Мустафа, можех да стана и убийца, но чакам правосъдието да ги накаже. Аз страдам... всеки ден проклинам, но чакам.
М: Но ти се омъжи за един от тях.
Ф: Керим не е един от тях.
М: Ти казваш, че очакваш правосъдието, но още преди решението на съда го обяви за невинен. Но мен ме предаде... взе решение за мен.
Асу дава показания в полицията:
Асу: В началото нищо не разбрах. И докато разговаряхме не забелязах нищо странно. Но после той бавно започна да се променя. През нощта се будеше насън... сънуваше кошмари... целият облян в пот, плачеше. Питах го, какво става с него, за що се държи така, какво го разтройва? Но той избягваше отговорите... и аз започнах да се съмнявам. После, един ден реших да го проследя. Видях го да плаче на гроба на Вурал. И тогава разбрах, че го е убил.
Полицай: Той призна ли си?
Асу: Да. Каза, че било нещастен случай. Същата нощ, бил на лодката. Приближил се, когато видял как Вурал и Керим се карат. После, когато Керим си тръгнал, той отишъл при Вурал. Когато го видял Вурал заплакал, и го помолил да го убие. Посегнал към него, Мустафа го ударил за да го отблъсне от себе си, но Вурал паднал и си ударил главата в някакъв камък. На земята имало и счупени стъкла. Така се случило. Не е възнамерявал да го убива, всичко станало случайно. Когато разбрал, че е умрял се изплашил и избягал.
Така ми обясни. Това зная.
Мустафа и Фатмагюл:
М: Наистина исках да го накажа, но не го направих. Всичко стана случайно. Той посегна към мен, за да ме убие. Ударих го само веднъж. Неговата смърт беше нещастен случай. Но Керим съзнателно исках да го убия. Той ти каза по телефона, че те обича. Тогава пожелах да отнема душата му. Но после помислих, че смъртта ще е спасение за него. Аз така ще му отмъстя... Какво може да му причини най-голяма болка, Фатмагюл? От кое ще го заболи най-много?
Ф: Не го прави.
М: Пийни вода. Пий.
Ф: Развържи ми ръцете... развържи ми ръцете.
М: Пий.
Ф: Не прави това Мустафа. Не влошавай нещата.
М: Аз всичко проиграх, Фатмагюл. Сега вече няма никакво значение. След всичко това, мога само да умра. Но ако пропадна, тогава и ти ще пропаднеш с мен. Така или иначе ще бъдем заедно. Длъжна си да го разбереш. Сега, след всичко това, ти си длъжна да приемеш с мен и смъртта.
Ф: Добре, тогава ме убий. Убий ме. Дори няма да ти мигне окото да го направиш, нали? Спокойно остави Керим, докато му изтичаше кръвта. Убий и мен. Давай , убий ме.
М: Ще причиня на Керим нещо по-лошо от смъртта. Кое ще му причини повече болка? Помисли? Кое ще е най-голямото наказание за него?
п.п. Простете, ако има леки неточности.
Гледам сега на спокойствие серията (за жалост непреведена) и ми прави впечатление съпоставката между размислите на Керим при психоложката (за тях зная, заради бързия превод тук) и думите на Мустафа към Фатмагюл. И двамата говореха за своите чувства, за това как са преживели "онази нощ" и как тя се е отразила на живота им, но докато при Керим всяка втора дума и всяка мисъл е за Фатма и как тя понася всичко, при Мустафа всяка втора дума е "АЗ, аз..." и никъде не казва (поне не разбирам) какво мисли за нея и как би й помогнал да преживее стреса.
Много добро решение в един и същи епизод да се направи този паралел, не мислите ли?
За сега не смея да кажа повече, защото е възможно да греша в това, което съм разбрала недоразбрала от турския...
Много добро решение в един и същи епизод да се направи този паралел, не мислите ли?
За сега не смея да кажа повече, защото е възможно да греша в това, което съм разбрала недоразбрала от турския...
Препоръчани теми