Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 83

Първо, сега като вече съм изгледала всички серии до тук, особено след последната, вече започнах да преосмислям цялото значение на филма и на Персонажите. Още от първата серия сценаристите показват много задълбочен поглед върху характерите на Персонажите, който на мен, обаче до сега ми беше малко убегнал.
Още в първа серия сценаристките ни разфасоват психологическите профили на Фатмагюл, Мустафа, Керим, Селим, Ердоан и Вурал. С изключение на Ф, останалите петима имат нещо много сходно, по което си приличат и това е, че всички са единаци, тоест нямат братя и сестри. Тази прилика не е случайна и благодарение на нея ние можем след това да направим сравнения кой ще се окаже най- големия злодей. Тези заключения можем да си извадим още в тази първа серия.

Мустафа- Той е класическият пример за това, че прекаленната проява на обич от родителите, която аз лично смятам за нездрава, може да доведе до големи тежки психически проблеми след време. Тук не става въпрос за това, че родителите не трябва да си обичат децата, но прекаленото вглъбяване към това да задоволиш всички капризи на челядчето си, да го глезиш и задушаваш със своята обич и грижовност към него, често изиграват лоша шега накрая. Родителите на Мусти са именно такъв тип хора, които са загърбили личния си живот, надали въобще, от както се е родил М, са водили свой личен живот, в който да не присъства той. В резултат на което той се  е превърнал в такъв егоист, който смята, че неговия живот е център на Вселената. Такъв тип човек не може да обича друг човек безкористно, нито майка, нито татко, нито любима, защото за него любовтта е едностранчива, пречупва се през призмата на собствените му егоизтични потребности- нещо от рода- Аз обичам мама и тате не защто имам нужда от тяхната обич, а защото чрез нея получавам всичко, което си поискам. Същото е и с любовта към Фатмагюл- Това дори не е любов, защото, ако при първата, имаме кръвна връзка, която по един или друг начин все пак е много силна и неразрушима, при втората нямаме такава. Това е обич пак користна- Обичам Фатмагюл, защото тя ще ми даде тялото си, което аз много желая и то ще е  само мое. Защото такава красавица мога да имам само аз и другите мъже ще ми завиждат за пълното й подчинение на мен. Ще ми роди деца, които  ще са мойта собствена кръв и с тях ще се фукам пред хората. Ще ми готви, пере, чисти, защото по- добър живот от това не би могла да живее със смахнатия й брат и злобната Мукадес. Тя трябва да е щастлва, че аз я взимам и отървавам от снаха й и затова трябва да ме обича и уважава. Трябва и всяка сутрин да ме изпраща по тъмно, нищо, че това е риск за собствената й безопастност, но важното е аз да се фукам, като, както търговец се фука със стоката си, пред своите приятели и рибари, които не могат и да си мечтаят да имат най- красивото моме в селото. Когато се опитваше да я опипва в първи епизод и да топне чушката по- рано, отколкото трябва, според мен това не беше кой знае какъв грях. Всички млади хора, независимо какви са им религиите и различията в културите, правят подобни щуротии и това често пъти е израз на голямата им и безразсъдна любов, чисто физиологичен и естествен отклик на телата им, защото такава ни е създала природата. Ако любовта на Мусти беше истинска бих му простила това залитане, но почти с всичките си действия той доказа, че не е истински влюбен. И особено, когато я навика, че е мокра и как така можела да се разхожда из селото с мокри дрехи. Сакън, ако я видят, както и стана, други мъже. Тя вече няма да е само неговата Фатмагюл, с която да се фука, тя вече ще е осквернена, дори само от един поглед хвърлен върху прозиращото й младо и красиво тяло. Проблемът му не е, че я обича, защото не я обича, ако беше така, щеше да я пита ударила ли се е, добре ли е. Проблемът е, че не иска никой друг да я има, да я харесва, че и да я заговаря. Това вече и от последната серия ни го каза, как е изревнувал, като е видял, че тя говори с Керим на годежа, сакън да не му я откраднат, щото няма да може да си намери по- красива. Тук ни става ясно, че като егоист той смята, че най- вкусните и сочни плодове, по право му се полагат само на него. Колко време я е залъгвал, че я обича само и само, за да не я ухажва например някой друг. Машинациите, лъжите и спекулациите са му в природата на този глупак. И какво щеше да стане, ако бяха се оженили и не се беше случило изнасилването. Пълно заробяване на Фатмагюл, а той като типичен турски бей, щеше да си хване и любовница, навярно поредното глупаво моме, защото тя по някое време като му роди пет дца, вече няма да е толскова красива, пък и изнурителната ежедневна домакинска работа и отглеждането на дечурлигата, щяха да я съсипят.
Оттам идва и яростта му в последния епизод, затова я отвлече. Той не съзнава, че не я обича, че е долно същество, неспособно да обича, не иска да си признае, че целият й проблем е това, че именно Керим я има. Ако беше Селим или Ердоан, нямаше да се ядосва толкова, щото те също не са стока. Но Керим е всичко онова, което те не са. По- горе съм описала. Най- добрия от всички. Затова Мусти така отчаяно искаше да го накаже за неговата чиста душа и това, че успя да я запази въпреки всичко. Искаше да накара насила Фатмагюл да каже Обичам те Мустафа, за да спаси от обезглавяване Керим. И ако тя беше направила тази грешка, Мусти пак щеше да го убие, само, че за Керим щеше да е най- голямото наказание да отиде в оня свят с мисълта, че тя не го обича.

Не ни стига той, но не случайно сценаристките ни поднесоха още малко злодеи от ранга на Селим и Ердоан. Колко пъти съм си мислела- Защо тези двамата постъпиха така. Първо мислех, че наркотиците и алкохола са помогнали и това наистина допринесе, без тях нямаше да извършат подобно престъплние, но те и без да я бяха изнасилили, пак си остават Съвършените Мамини синчета, Сополанковци, Надути Богаташчета, чийто начин на живот ги е докарал до състояние на Пълна Морална деградация. Те също, като братя близнаци на Мустафа, са израстнали в семейство, където са били удавени в глезории. За разлика, обаче от Мусти, нито един от двамата не е получил истинска и чиста любов от бащите си. И как да получи? Та нали те трябва да изкарват пари за тях, за да задоволяват всичките им прищявки. А пък майчината им любов не е достатъчна да запълни дупките, които един Богаташки брак често пъти създава. Видяхме как Перихан и Решат не водят личен живот, те също са се посветили на своята си кауза- тя на детето и къщата, той на работата и любовниците. Е, питам се. Как едно дете ще е щастливо, когато има до себе си, вярно обичаща майка, но кисела, защото баща му се е оказал Мръсен долен измамник и любовчия. Как после да не очакваме от същото момче да се превърне в едно страхливо Копеле, което си търси белята на всякъде и искрено се стреми да копира тате, защото като прилича на него, може така поне да го предизвика Да му обърне малко повече внимание, да го потупа по рамото и да му каже Обичам те.
Подобна е и ситуацията при Ердоан. Само, че той е още по- морално ощетен. Въпреки, че баща му го обича малко повече отколкото Решат- Селим, той пък е израснал в семейство, където Мама и Тате постоянно са нещастни, защото завиждат на Перихан и Решат. Бил е свидетел на това как по- големия Решат непрекъснато тъпче баща му, как все го унижава, озлобил се е и срещу разглезеното си братовчедче Селим. Мрази го, защото той, а не Ердоан се е родил син на Решат. И от тук неговата травма става все по- голяма и голяма. Затова и непрекъснато подиграва Селим, стреми се да изпъкне над него, да бъде по- умен, хитър и добър, за да докаже на всички, че те са повече стока, отколкот Решат-Яшарановите. Това беше и една от основните причини той да започне изнасилването. Първо беше доста ядосан, че Селим предния и същия ден беше в по- изгодна позиция- пристигна със самолет с прекрасната си годеница, за каквато Ердоан само може да мечтае, щото освен всичко друго е и по- грозен, второ целия ден и на другия вниманието не беше насочено към него- и така, щом видя възможност да се докаже като мъж над по- слабата жертва Фатмагюл, веднага сграбчи тази възможност. Пък така вкара в беля и Селим. А и да отмъсти на Решат за шамара. Кой да очаква, че после жертвата ще посмее да ги обвини. Че те нали са Богати. Държат Света в краката си. Могат да купят със злато всяко мълчание. Пък и по правото на васала-земевладелец, този който държи в ръцете си цялата околност, може да има всяка жена, която си поиска. И тя няма право да каже Не. Нито пък после да се оплаче. Камо ли да ги съди.

И накрая Керим. Момчето, останало без родители, това, от което по пътя на логиката се очаква да бъде най- големия злодей, защото е лишено от любовта на кръвните си родители. Защото има много комплекси, свързани с детството си - изоставянето на баща му " Уж заради друга жена ", самоубиството на майка му. Но не е Звяр.  Отгледан от бабите Знахарки само той е получил истински добро възпитание и безкористна любов. Той  обича своите две знахарки не, защото иска да получи от тях нещо, с което да си подхрани егоизма, а ги обича, защото им е благодарен, че те се грижат за него, че не са го оставили на улицата. Защото да обичаш не значи само да получаваш, но и да бъдеш благодарен за обичта, която получаваш. В замяна на тази любов той се е превърнал в едно страхотно момче, което не иска да разочарова своите благодетелки. И освен това, типично за хората, които се занимават със събирането и третирането на билки с цел лечение на болни хора, имат свое собствно разбиране за живота, една по- особена философия- призвание да помагаш на хората в беда, което и Керим е унаследил от тях. Затова и така се тормози, че не е могъл да помогне на Фатма, когато е била в беда. Затова не може да си прости. Но и затова иска да я излекува. Ето защо той се  явява като съвършено различен антипод на образите на злодеите, като Ангел небесен, макар и прегрешил. Винаги трябва да има една изкупителна жертва. Едва сега осъзнах защо той попадна на мястото на изнасилването. Защо сценаристките го вкараха в цялата ситуация. И сега ми става ясно, че те всъщност не го обвиняват, че е бил с тях. Всъщност той не е виновен, както и да погледнеш върху ситуацията. Подобно нещо може да се случи на повечето млади момчета. Да попаднат на такова място, на грешното място в грешното време. Дори това, че е пил и взел алкохол не е грях. Много хора го правят. Може да се случи и на нашите деца. Той искаше да се забавлява. Дори, когато видя Фатмагюл, той на шега им я посочи. От къде с чистата си душа и невнност, съпроводени с известна доза наивност, би  могъл да предположи, че може да се стигне до подобен изход.  Е, да той стоя отстрани и гледаше. Но някак на мен ми се стува, че въздействието на хапчето с алкохола при него беше някак по - особено. При все, че за пръв път взема подобно нещо, е нормално организмът му да реагира по- различно. Да изпадне в състояние на Пълен непокизъм, просто да не чувства по същия начин нещата. Сам той каза, че е бил в особено състояние. Това състояние може да те накара да не чувстваш почти нищо, сякаш си си изключил чувствата. Не може да си прости, че е стоял без да се намеси. Но какво би могъл да направи? Как би могъл да ги спре? Един срещу всички? И, разбира се, че няма да помни нищо, той не се изкъпа в морето, за да се ободри, докато другите го направиха, изтрезняха  затова имат спомени. Ето така нашето момче се оказа в трудната ситуация на изкупителна жертва- да поеме на свой гръб вината на всички Мръсни същетва, които съсипаха живота на Фатмагюл, да изкупи и техните грехове. Да се опита да поправи стореното от тях, да я обича, да й покаже, че любовта може да съществува и че може да бъде по- красива и Величествена, да надрасне обстоятелствата, при които се запознаха. Да й даде свободата да се образова, да започне свой бизнес, да бъде независима. Да се влюби в него с новото съзнание на една нова, независеща от никого жена, която има правото да реши към кого и как да насочи любовта си. Ми той се влюби, според мен в нея, още от пръв поглед. И при последния си разговор с психоложката някак си го каза, макар и не в прав текст.