Любители на котки тема 59

амииии и аз - с голяяямо закъснение, но мн от сърце -да честитя рд-то на прекрасната черна перла Григори   Здрава, красива и мъркаща!  
Делфина, чрд на патеричка и на твоето слънце.  сърчицеееее! а Уискас, хич не ми я пускаааай, че през екрана ще я гепя, тази бяла разкошотия  
Фея Кръстница, страхотни котета  , живи и здрави да са ти!
Susie, голям красотник този Макси
SunshineMery, ооооох, мек, меееек Гарфииииииииииииилдчоооо 
kikaha1, стискам мн силно палци на сладкия Грейчони- мн ми стана мъчно, като прочетох диагнозата...надявам се да е ок вече. дано са изчистили всички гадни неща при операцията, да няма разсейки и болестта да не ви тормози повече. Дай му цялата си обич, за да се справи геройчето! прегръдки от нас с Молинче

по едно намачкване за всички любими муцуни!

Susie ,разкошен красавец е Макси  Да ви е жив и здрав Страхотни снимки,как позира само,направо си е манекен   
Сподели за тази порода,казват че са със специфичен характер и по-особено мяучене,вярно ли е?
Бяхме на път да си вземем едно такова сладурче,но Тина.К      ни изпречи на пътя Гарфилдчо и си го взехме на драго сърце него 
Никога не съм робувала на марки и породи,а за животинче,още повече - мисля,че това си е въпрос на привличане,да ти хареса животинката и да си я гледаш и да й се радваш с удоволствие

Между другото все искам да попитам относно котешките нокти...Целите ми ръце са надрани и нахапани. Разбира се то си е по моя вина,защото си играя с Гарфилд и той си ме драска,но как да му устоиш на това мъниче.  Питането ми е режете ли ноктите на котките (понеже една съседка каза,че подрязвала ноктите на нейния котак  ).И другото,което видях,че се продават - едни силиконови или незнам точно какви нокти,които се залепват върху котешките.
Изобщо този момент с драскането временно ли е докато порастнат котетата или играта им се състои в това да драскат по принцип? Вече нямам спомени как е било по-рано като съм гледала котаци.

Съншайн, да, режа ноктите. Сегашните ми котки са с обезноктени предни лапи, така че само задните режа. Виждала съм тапичките за нокти и съм мислила да взема, но за кучето. После се отказах, защото при него добре поддържаните нокти не повреждат дюшемето.

Ноктите, поне според моя опит, винаги влизат в употреба при игра. Затова като търсех котки за осиновяване, филтрирах резултатите единствено в параметрите "добри с деца", "без предни нокти" и "кастрирани".

Благодаря, Рос4енка!

А аз - не, никога не съм рязала нокти и нямаме проблем с това.

Нашия Роки  беше звяр, дереше като тигър и хапеше като крокодил.Затова и се раделихме с него, изпояде ми детето, а и мене. А предишния котарак даваше да му клъцвам връхчетата на ноктите и нямаше проблем.Но той си беше душа голяма.

  Сега съм вманиачена покрай малките на Маца.Те вече прогледаха. Отначало ме съскаха, когато се качвах на тавана да ги нагледам, а нея я нямаше  в тоя момент.Малки , едва отворили очи и  съскат. Но за няколко дена свикнаха и даже сега идват да ги чеша. Макар че едва  пълзункат  все още, като ми чуят гласа и се нареждат  на ръба на "гнездото" и опъват вратлета  да ги галя.Толкова са милички.Аз досега не бях  виждала  такива малки котета на живо, от  самото  раждане  и после  как се променят.Преди да изляза сутрин и преди да вляза вечер у дома, първо там тичам.Да нахраня Маца и да погаля децата   да  ви питам няколко неща.

1/    Понеже едното ми го искат и все ми дават зор, не съм  много в час кога най-рано мога да го дам.Аз и не искам да е рано, нека си отрасне хубаво при мама, но  все ме молят.Колко голямо трябва да стане, поне месец, нали?Сега са на 18 дена.
 2/    Майката я  накапах по гушката с едно  лекарство /нещо подобно на фронтлайн/, защото й се беше лепнал кърлеж. Така, че тя е обезпаразитена външно за сега.Иска ми се да пренеса котилото на стълбището на тавана, то е закътано, стига са  се завирали из парцалите на самия таван, там е доста мръсно  и пълно със строителни материали.А може и да паднат от високо  като вземат да пълзят  наоколо.Всъщност  могат ли, все пак са котета? Дали котката ще ги последва, ако ги сложа в чист , плитък, застлан  кашон и ги преместя , докато и тя е там?То ще бъде на 10-ина метра от сегашното й леговище.Да не  би да сбъркам нещо?
3/    Смятам да задържа едното коте вътре , у нас.Но нали ще трябва да го обезпаразитя?Може ли, когато е на месец, месец и половина?Има ли препарати за толкова малки котета?
4/   Забелязах, че котката слабее и не яде  вече така редовно, както в началото, след раждането.Това  лошо ли е?Мен ме попритесни, аз доста я поохраних зимата и докато бременееше.Ми тя си беше един  нещастен скакалец такъв. Оле, може ли тоя кърлеж нещо  да я е заразил? Аз не съм го пипала, само видях, че в следствие на капките  изглежда се е отровил и сякаш изсъхна.  Но може да слабее и от сезона, нали така, защото я гледам, че се скубе  много яко.

  Простете за многото  въпроси, но нали ви казвам, че ми е голяма мания в  момента, много се привързах към тия гадинки малки.

Lei@ :

1. Идеално, на 3 месеца като са. Минимум 2, ако са прояли вече твърда храна. На 1 месец ги обричаш.
2. Как ще реагира котката, зависи. Има някой, които ще си се преместят нормално. Други ще ги завлекат обратно на същото място. 3ти ще ги завлекат някъде на скришно - така една селска котка навремето си умори цялото поколение, завлякла ги на скришно в един таван изоставен, няма кой да ги чуе, те не могат сами да излязат, и ги зарязала по едно време....Може да пробваш, ако терена позволява, всеки ден по няколко сантиметра да местиш, и да видиш как ще реагира. Да, може да паднат от високо, дори и възрастни котки, и да се наранят.
3. Поне на 2 месеца да е, когато го отделиш от майката, вета ще ви даде каквото трябва за обезпаразитяване. На месец - няма.
4. Нормално е по това време на годината да отслабват вече животните. Наблюдавай я, пие ли вода, изхожда ли се, активна ли е. АКо има нещо друго нередно, тогава мисли за вет.

***

Режа нокти редовно, и за нас е по-удобно, и за котаците. Пластмасовите неща повечето котки ги намират за неудобни.

Котето е добре да не се отделя преди да навърши 2 месеца. На месец точно започва да си отваря очите и да се опитва да ходи.
Веднъж местих малките на котката на вилата, но тя упорито ги връщаше на старото място, накрая не оцеляха, дано да не е по моя вина.
Обезпаразитяване не бързай, мисля, че е по-добре на 2-3 месеца поне .

MissNellie ,
здравей и тук  , писали сме едновременно.
 
,

  тъкмо да затвърдим.

Ние не режем нокти, но и в игрите нашите като поотраснаха станаха много внимателни. За гумичките за нокти съм чувала, че котаните хич не ги понасят и побесняват с такова нещо. И двамцата сме ги прибрали от улицата на възраст около месец, даже по-малки - беше трудно в началото но засега (да чукна на дърво) всичко и като поведение и като изграден имунитет при тях е наред. Знам, че след втората седмица проглеждат, след около пет седмици прояждат пастет и мека храна. За обезпаразитяването също по препоръка на вет, веднага с прибирането буквално ги окъпахме с Фронтлайн и дадохме пастичка за вътрешни паразити, положението беше трагично с бълхите....Но при нас такива са били обстоятелствата! По-добре отделете котето след двумесечна възраст и тогава обезпаразитяването. За местенето - ако не е толкова ужасно помещението, по-добре не ги мести. Иначе щом не реагира отрицателно на това, че ги пипаш, също и че е "опитомена" мама не би трябвало и да е проблем да приеме местенето, но никога не се знае със сигурност, още повече ако ѝ е първо раждане...

Уф, Фея, ампутацията на ноктите ми се струва прекалено.  За мен редовното подрязване е достатъчно. За "добри с деца" съм категорично за.

Днес Грей е много добре- възстановен е вече от операцията. Вечерта ми напълниха сърцето щерка и кот- играха си както преди. Грей асистира( пречка се) докато тя си мие зъбите , тя пък му отмъщава, като го разнася напред- назад. Абе идилия 

Колко сладко е седнал Грей, с едно краче висящо

За мен обезноктяването също е твърде крайна процедура. Допреди 4 години дори не знаех, че съществува.

Първата ми котка без нокти е тази рагдолка. Когато я взех, сивият ми таби (няма го вече, душата) беше с нокти и той много я драмелкаше, пък тя нямаше как да се защити. Когато загубихме сивия таби, нарочно търсех обезноктен и кастриран мъжкар.

Здравейте, за първи път ще пиша в темата, реших да се присъединия и аз понеже в къщи сме много притеснени. Имаме страхотен чистокръвен персиец на годинка и шест месеца. Винаги е бил страхотно гальовен и умерено палав и така до преди два месеца когато се наложи подстригване под пълна упойка. Бебешката му козинка се беше спластила прекалено и беше останала под възрастната  козина. Това му причиняваше възпаления и колкото и да го решехме не успяхме да се справи. Подстригаха детето ( аз така си му казвам ) и след като излезе от упойка това все едно не беше нашия котарак. Пуфио бе станал страхотно раздразнителен и агресивен, нападаше безпричинно дори и хората в къщи. Когато дойде чужд човек тогава вече става страшно. И това в продължение на седмици. Незнам дали от страх или от упойката но много зле му се отрази. От тук дойде следващия проблем. Започна да се разгонва зверски, не ни оставя да спим. Хапе и маркира със страшна сила. Консултирахме се с няколко ветеринаря и решението беше само едно - кастрация   Винаги сме били много против и исках детето да си остане мъжле и да си има поколения. Много трудно се решихме на тази крачка. Утре имаме час за операцията планирана преди обяд. Много ми е притеснено как ще понесе новата упойка и стрес. Незнам дали ще се успокои изобщо и дали ще спре да напада и маркира имайки предвид, че е вече на годинка и половина. Стана доста дълго но се надявам да намеря подкрепа и мнения във ваше лице. Мерси предварително!  

Здравейте,

Пиша ви за нещо много тъжно.

Само преди около 5 дни открих тази тема, за котараците и си мислех как ще издебна моята косматка в нейните безумни пози, когато се гушка в нас. Ще я снимам и ще ви я предствя.

Отглеждаме си шушулка от една шепа коте. Майка ми излязла до магазина и видяла едно момче да рита малко коте, което прелетяло от ритника през шосето и паркираните коли. Паднало в тревата. Отишла да види живичко ли е и така прибрахме една малка шушулка. 13-та година при нас живее най-прекрасната и мила, мълчалива обич на света.

Когато се карахме, полудяваше и тичаше да ближе с езиче, ту единия, ту другия. Когато я оставяхме самичка за няколко дни (дори дали ключ на комшийката да я храни и сменя тоалетна и водичка), тя ни посрещаше и сълзи съм виждала в очите й. Няма такава душичка и обич.

Напипахме бучка на коремчето. Днес я заведохме на доктор, някакъв тумор било. Срастнат с мускулната тъкан и дори да го оперират, по-възможно било да се разпространи по-бързо. С 2 думи....Шушулка си отива. Изписаха инжекции и хпчета, но за забавяне.


Сърцето ми се къса и сън не ме хваща.  Знам, че тук ще разберете какво е. Нищо не яде шушенцето. Сърцето ми се къса хора..

capricorn Много тъжно, наистина съжалявам за шушулка. Дано се пооправи от медикаментите и да и е писано да поживее още дълго време. Прекрасно те разбирам, нашият Пуфио е пълноправен член на семейството и ни е като дете. Не искам да мисля за деня когато ще се наложи да се разделим.