Любители на котки тема 59

Права си, тук точно е проблемът - че му даваш да те драска. Драскането е естествена част от котешката игра, затова разбира се че ще го прави. Просто той не разбира че за теб това е болезнено, понеже за него и себеподобните му е напълно естествено и тях не ги боли. Така че, зависи от теб да наложиш някакви правила. Не се надявай че ще мине с възрастта - свикне ли така, най-вероятно ще продължи, а като стане по-голям ще боли повече. Проблемът има няколко решения. Първото е с редовно подрязване на връхчетата на ноктите. Така поне няма да те боли толкова. Второто е да не му позволяваш да си играе директно с част от тялото ти (ръка, крак), а посредством играчка, която му държиш и подаваш. Може да е плюшена играчка, или нещо на конец, или от онези играчки-ръкавици за куклен театър. Просто ноктите му да нямат досег с кожата ти. И третото, най-трудно приложимо решение е, да го научиш да си играе с прибрани нокти. Някои котки го усвояват по-добре, други не зацепват. При всички положения действай сега докато е още малък - малките се учат по-бързо и навиците остават по-трайни. Но трябва постоянство. Избираш подход и се придържаш към него, без изключения и без да се поддаваш на изкушенията 

Иначе за ноктите, и ние ги режем, да, само връхчетата колкото да не се закачат за всичко. В апартаментни условия и за самата котка е по-добре - иначе много се изнервя като й се закачат лапите по мокета, по одеалата, по пуловера ми докато се гушкаме, мята лапа и може да изкълчи нещо, да не говорим че въпросната текстилна жертва става на г*з 


Ох, capricorn, съжалявам за котчицата ти!  Много е тъжно наистина. Но поне се утешавай с мисълта че си е поживяла дълъг, щастлив живот, обичана от вас! 13 години са доста, дошло й е времето. Сигурна съм че ви е благодарна за живота, който сте й подарили, и е спокойна, че е с вас в такъв момент   

Capricorn, разбирам мъката ти... Дано не усеща дискомфорт, душицата... Не я съжалявай, че си отива.  Живяла е пълноценно. Просто продължавай да я обичаш с всичка сила, както досега.

Вал, не се тревожи. Всичко ще мине нормално. Когато нивото на хормоните след операцията се нормализира, нещата ще си дойдат на място. Според мен рязката промяна след първата упойка е просто плод на съвпадение. Упойка не може да доведе до подмяна на характера.

Аз не бих кастрирала. Още повече, че е расов котарак и не се налага наистина. Според мен това е от стреса, явно го преживява по-тежко и като всяко душевно терзание иска повече разбиране, търпение и любов, за да го превъзмогне. Котките маркират не само когато са разгонени - когато не се чувстват добри или нещо ги тормози също го правят. Да лекуваш стреса със стрес ми се вижда абсурдно. Да не говорим, че кастрацията в дългосрочен план предизвиквала други здравословни проблеми.

Добро утро.capricorn на моята котка ,която също е на 13 години януари и открихме също бучка,орерираха я и сега е много добре по дива от преди.Ако нещо те интересува питай.

Грейчони е с увреждане (вероятно след среща с "добри" хора) и затова му виси дупето. Ама е любимец на всички! Продължаваме да му стискаме палци още много, много години да играе с кака си.

Тук май обезноктяването е забранено.

capricorn, защо не се посъветвате с друг ветеринар? Може пък да не е невъзможно да се оперира. Изобщо - тази диагноза "някакъв тумор май" как я поставиха? Биопсия, нещо? Знае ли се дали има разсейки? Или дофтурът влезе в ролята на Бог и раздаде присъда? Дано има още години, миличката

Писах,писах,реших да отида до тоалетна,връщаме се и какво да видя - Гарфилд седнал върху клавиатурата,ближе се доволно и затрил всичкото ми писание. Поне да беше го поствал     
Айде сега пак да попиша
Момичета,благодаря за отговорите относно ноктите.  Събрах смелост и с едни много финни клещи ги щракнах.Издебнах момента да заспи милото и то душко-добродушко си даде без проблем лапичките  Сега му е по-трудно да драска 
Дидитка,много благодаря за съветите ти    Изкушението наистина е голямо. Ама и той хитруша,идва при мен,поиграе си с ръцете ми,погризе ме и после доволно си заспива в мен.Как да му откажеш да те подраска малко  Но ще взема мерки в тази посока,колкото и да ме влече да го намачкам  Че и детето е с изподрани ръце Иначе играчки има колкото искаш,всякакви.И постоянно му се измислят нови и нови.

capricorn,стиснати палци всичко да се оправи за любимката ви
val_s,успешна операция и на вашия сладур днес
kikaha1 ,

capricorn, моят съвет е да се консултирате и с др вет. Ето Григори- на 13 год е оперирана и вс е наред, да чукнем на дърво...
Моето старо котенце - Пуфи- беше на 14, когато й открихме бучката- тумор на млечните жлези... не я оперирахме, защото вет ни каза, че на тази възраст е опасно и може да не се събуди от упойката... Живя още година и половина, сладката ми... Мн ми беше мъчно, че нямаше какво да направим, но мога да ти кажа, че нямаше по-щастливо и обичано котенце от нея и съм сигурна, че сме й осигурили хубав живот- това ни успокояваше....
Както и да е- аз тръгнах да пиша това с др идея- не съм сигурна, дали сме взели правилното реш-е, отказвайки операцията... бяхме в шок, голяма мъка и някак не потърсихме др варианти и лекари...
Успех на писанка с болестта! Стискам палци и пращам положителна енергия!  

val_s, стиснати палци и лапи от нас!
kikaha1, Греееейчонииии С детенце са мн сладки

Summer Smile, лекарите препоръчват кастрация именно за да се избегнат здравословни проблеми в дългосрочен план. За първи път чувам, че "предизвиквала" проблеми. И кога според теб е наложително да се кастрира и кога не? За това, че е расов и трябва да си остане мъж и да има поколение...честно казано не ми се коментира, защото сме го дъвкали тука безброй пъти. За развъждане на чистокръвни котки си има лицензирани развъдници и развъждането им в домашни условия е крайно непрепоръчително.

capricorn, много тъжно Потърси и друго мнение, не се примирявай и не се отказвай още в началото.

Кастрацията води до хормонални промени, оттам до наднормено тегло и увеличен черен дроб, в крайна сметка по-кратък живот. Аз поне съм много против това. Боли ме и като чета тук, но си мълча, защото знам, че ще срещна отпор. Обичам животните, много даже и винаги съм искала да се грижа за някое. Но с времето стигнах до извода, че прибирайки животинка от улицата, си мислим, че и даваме дом, но всъщност я откъсваме от естествената среда и я правим затворник. При това - ти ще си ми затворник, а аз понеже те обичам, ще те осакатя завинаги. Наистина ми е мъчно, не бих го причинила на никоя гадинка. Не ми се нахвърлайте само, не ми се спори. Знам, че хората, които гледат животни и ги кастрират го правят от обич, но помислете си бихте ли искали да сте на тяхно място...
Относно развъждането - едни хубави котета винаги ще си намерят дом, не всеки има възможност за котка с лиценз от развъдник.

А натрупването на хормони в организма е полезно и не води до дисбаланс? Ти гледала ли си мъжки котарак, който маркира? Навсякъде? По няколко пъти на ден? Ама честно ми отговори. И според твоята логика да ги оставяме на улицата да се множат безконтролно е по-хуманно? Щото това им е естествената среда според теб? Да свършат под гумите на някоя кола или в ръцете на разни недорасли извергчета? Хубаво коте винаги ще си намери дом, да, но виждала ли си персийка как изглежда след 5 години бременеене и раждане два пъти в годината в домашни условия? Знаеш ли колко време живее една такава?

Моля те, казах, че не ми се спори. Нещата са сложни. И нито едно решение не е най-правилното.
Котките са социални същества и изграждат трайни връзки помежду си. А ето сега моята котка живее в пълна изолация и може само да гледа тъжно през прозореца, от друга страна навън не би оцеляла и 2 минути, защото поколения назад се губят инстинкти. Имали сме котета, на два пъти досега за 13 години. Не я ползвам за развъд. За мен тя е приятелка от друг вид. И си е съвсем добре, няма поражения от бремености и раждания.
Мъжки котарак не съм гледала точно защото знам за маркирането, а и миризмата е в пъти по-силна. Нашата също маркира понякога и никак не е приятно, ама пак не ми минава през ум да и причиня операция заради това. Да съм мислила като съм я взимала.

Аз не споря с теб, а зададох няколко въпроса. Исках да разбера точното ти мнение и аргументите, които са го формирали. Защото "жал ми е за животинката" не е аргумент. Надявам се никога да не разбираш какви са последствията от некастрирането на домашна котка. А в денят, в който изхвърлиш няколко чифта обувки и ботуши, дамски чанти и мебели, ще си ревизираш мнението колко е "наложителна" кастрацията и на мъжки котарак.

Аз спирам по темата, но другите не знам дали ще бъдат толкова въздържани.

Изхвърляла съм не само обувки, изхвърлихме дори диван.
Нашият човешки живот също е труден и пълен с рискове. Да те бутне кола или да ти падне саксия на главата е съвсем реална опасност. Но ако дойдат отнякъде някакви по-развити същества и ти предложат живот без тези рискове с винаги осигурена храна, но да не видиш вече близките си, дори друг човек, обаче да ти отрежат едната ръка примерно, ти кое ще избереш? А нашите домашни котки никой не ги пита какво искат, ние решаваме вместо тях. И да, жал ми е и ми е мъчно, затова избягвам да чета в тази тема.

Преди да си вземем нашето коте прочетох доста неща за котките, и за кастрацията включително.
Поради сложността на операцията при женските ми се затвърди мнението,че не искам да е женско коте.Аз също не бих имала душа да я кастрирам,без да й дам възможност да стане майка поне веднъж.Именно защото съм жена и разсъждавам от позицята на майка.
От друга страна незнам как ще процидираме с мъжкарчето.Ако не маркира и е спокоен,може би няма да го кастрираме,но времето само ще покаже.Иначе наистина навсякъде пише,че кастрацията е нещо съвсем нормално,естествено и здравословно дори.
Всеки разсъждава от своята гледна точка и излага своите доводи За и Против.Мисля,че е добре темата да не се превръща в спор,а всеки да изложи своите мисли и кой каквото иска,така или иначе ще си го направи  Подобни теми единствено могат да помогнат в решението за кастрация или Не на други стопани на котки 

Това беше и моята идея, а и имаше конкретно запитване, на което отговорих. Решението всеки го взима сам.