Вече повече от година със съпруга ми (на по 40г. сме) се грижим за дядо ми, който е на 94 и е на легло. Мием го, подноси с храна, кога яде, кога не ...Сега иска и да го храним.
- Публикувана: 2 март 2012, 10:02 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2015, 15:13 ч.
Да се погрижим и за родителите си
Тъкмо исках да търся темата, за да пиша пак и тя ми излезе, заради новите постове.
Summer beauty, El_pl- съболезнования за загубите ви.
И моят свекър, за който бях писала, че се грижим си отиде преди около две седмици
. И да, зная, че вече си беше на възраст, зная че беше болен, зная, че хората, казват, че е по добре, че не се мъчи много и той самия, и ние, хората покрай него и въпреки това ми е многоооо тежко и нещо не мога още да се съвзема. Не зная, може би защото за пръв път ставам свидетел от толкова близо...досега съм губила и други близки хора, но съм научавала в последствие. Все още и аз по инерция, вземам по 1 прибор в повече, вечер, като вечеряме и по навик се обръщам да видя как е /той лежеше на леглото, което се пада за гърба ми, като съм на масата/, а там е само празното легло. Сънувам кошмари, погребението, опелото... 
На всички, които в момента се грижат за болните си и възрастни роднини, пожелават много сили, със сигурност са необходими!
Summer beauty, El_pl- съболезнования за загубите ви.
И моят свекър, за който бях писала, че се грижим си отиде преди около две седмици
. И да, зная, че вече си беше на възраст, зная че беше болен, зная, че хората, казват, че е по добре, че не се мъчи много и той самия, и ние, хората покрай него и въпреки това ми е многоооо тежко и нещо не мога още да се съвзема. Не зная, може би защото за пръв път ставам свидетел от толкова близо...досега съм губила и други близки хора, но съм научавала в последствие. Все още и аз по инерция, вземам по 1 прибор в повече, вечер, като вечеряме и по навик се обръщам да видя как е /той лежеше на леглото, което се пада за гърба ми, като съм на масата/, а там е само празното легло. Сънувам кошмари, погребението, опелото... На всички, които в момента се грижат за болните си и възрастни роднини, пожелават много сили, със сигурност са необходими!
майка ми и баща ми сега се грижат за баба и на 85г. допреди година беше доста активна, обаче напоследък все повече се залежава... засега може да се обслужва сама, да върши основните неща, но много лекарства се купуват и т.н., затова и много често се карат двамата- че нямали пари заради баба.... на мен ми става много тъжно от всичко това- това ми е единствената баба вече, другата почина преди 10г. на 76г. след няколко инсулта- накрая беше обездвижена, не познаваше никого и когато почина беше облекчение на мъките й. сега се надявам баба да издържи още няколко години поне, на крака и с ума си, защото иначе е наистина много, много трудно. за съжаление и ние не можем да помагаме много- работим нон-стоп и имаме деца за гледане /малкото е още бебе/. когато я посещаваме, виждам как с всеки изминал месец нещата се влошават постепенно, но все стискам палци още да има години, в които да е нормален човек.
много дълъг пост стана май
много дълъг пост стана май
Майка ми гледа баба ми, нейната майка. Това лято ще стане на 83г. подвижна е, с ума си е, има епилепсия, припада понякога. На майка ми и е тежко, защото баба ми е ужасно критична, вечно мрънкаща и недоволна, няма угодия, командори и иска да е все нейното. Събира се с бабите в градинката, и майка после научава от други хора, как собствената и майка я коментира негативно 
много неприятна ситуация. Майка ми е разказвала, как няколко пъти е успяла адекватно да реагира при припадак и да спаси живота на баба ми, но тя пак неблагодарна......понякога не спи заради нея, следи я взема ли си лекарствата, баба ми я лъже.......
много неприятна ситуация. Майка ми е разказвала, как няколко пъти е успяла адекватно да реагира при припадак и да спаси живота на баба ми, но тя пак неблагодарна......понякога не спи заради нея, следи я взема ли си лекарствата, баба ми я лъже....... 
ужасно критична, вечно мрънкаща и недоволна, няма угодия, командори и иска да е все нейното. как няколко пъти е успяла адекватно да реагира при припадак и да спаси живота на баба ми, но тя пак неблагодарна......понякога не спи заради нея, следи я взема ли си лекарствата, баба ми я лъже.......
Лошото е, че по-далечните роднини не разбират как веселата старица се е превърнала в такова мрънкащо чудовище. Та стават и разправии в родата.
Свиквайте, че по-зле ще става, няма начин.
Трудно е....
ужасно критична, вечно мрънкаща и недоволна, няма угодия, командори и иска да е все нейното. как няколко пъти е успяла адекватно да реагира при припадак и да спаси живота на баба ми, но тя пак неблагодарна......понякога не спи заради нея, следи я взема ли си лекарствата, баба ми я лъже.......
Лошото е, че по-далечните роднини не разбират как веселата старица се е превърнала в такова мрънкащо чудовище. Та стават и разправии в родата.
Свиквайте, че по-зле ще става, няма начин.
Трудно е....
Миналото лято вдигна скандал на майка ми как бели едини печени чушки, аз и направих забележка да не говори така.....после 2 дни ме преследваше, за да ми вика и ми се кара
.......може да разболее здрав човек.....наистина се иска голямо търпение. Ани, както го описваш - точно първа фаза е. Злоба, завист и скандалджийство. Много рядко си запазват добрите характер и отношения.
Минали сме го и у нас, и с близки и съседи старци. Спокойствие, здрави нерви за да не се съсипете покрай нея.
Минали сме го и у нас, и с близки и съседи старци. Спокойствие, здрави нерви за да не се съсипете покрай нея.
После става още по-зле, така ли? Каква е следващата фаза?
Различно е, няма правила. Но накрая се стига до залежаване, забравяне и др. Прочети по-горе написаното. Хубаво е да се движи колкото може, да не се залежава, поне седнала да изкарва повечето време.
А най-важното майка ти да се не впряга много на скандалите - все едно радиото говори. Да си пази нервите.
Дядо ми имаше 2 сестри - по 10 год. на легло. Гледаха ги снахите, тогава и памперси нямаше.
Бабите починаха, а 4 -5 г. след това и снахите от рак.
А най-важното майка ти да се не впряга много на скандалите - все едно радиото говори. Да си пази нервите.
Дядо ми имаше 2 сестри - по 10 год. на легло. Гледаха ги снахите, тогава и памперси нямаше.
Бабите починаха, а 4 -5 г. след това и снахите от рак.
Различно е, няма правила. Но накрая се стига до залежаване, забравяне и др. Прочети по-горе написаното. Хубаво е да се движи колкото може, да не се залежава, поне седнала да изкарва повечето време.
А най-важното майка ти да се не впряга много на скандалите - все едно радиото говори. Да си пази нервите.
Дядо ми имаше 2 сестри - по 10 год. на легло. Гледаха ги снахите, тогава и памперси нямаше.
Бабите починаха, а 4 -5 г. след това и снахите от рак.
А най-важното майка ти да се не впряга много на скандалите - все едно радиото говори. Да си пази нервите.
Дядо ми имаше 2 сестри - по 10 год. на легло. Гледаха ги снахите, тогава и памперси нямаше.
Бабите починаха, а 4 -5 г. след това и снахите от рак.
Всичко това е ужасно. Не знам за кого е по-голяма мъка, за болният или гледащите го хора/обслужващите го.
Проблемът е, че е доста заядлива и те преследва да те тормози дори да не и се обръща внимание. Подвижна е още.
