Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 84

Моето мнение е/като майка, защото и аз съм майка/, че никога няма един единствен фактор който да определя възпитанието на децата. Освен това всеки фактор се отразява много различно върху различните характери. В този ред на мисли, Мустафа и Яшар са два много различни образа, тъй като и двамата са много различни като характери, а и животът им се е стекъл различно. Да не говорим, че Яшар е мъж, със споделена любов, той обича и има най-големият "ангел" във филма, докато Мустафа...има една невъзможна любов...
Отношенията Мустафа - Нарин. Ясно е, Мустафа е болен от любов, влюбен до болка, същността и душата му е любовта към Нарин. Това определя повечето от действията му, всъщност определя възприятието му на всичко. Да, деспотичен е, да, жената за него трябва да е тиха и смирена... Това е така. Но както никой не може да ви обеди вас, че Нарин и Мустафа не биха били щастливи заедно, така и мен никой не би могъл да ме обеди, че и обратното не е възможно. Тези причини, които изтъквате за мен са непонятни. За мен всичко е Любов, а когато я има любовта никой не може да каже между двама души, кога и как настъпва щастието и мира.
Най- голямата загадка за мен е отношението на Нарин към Мустафа. Сравнявам нощта, в която той взе "честта й" и нощта, в която я изнасили съпругът й. Помислете за различната й реакция... Да, когато беше с Мустафа беше примирена, беше отчаяна, но защо не реагира, в противовес на всички нейни думи и действия към него?
Ще ви кажа нещо!Според мен тази жена никога не си е позволявала да мисли за любов между нея и Мустафа. За нея това е грях-първо те са братовчеди, второ не й е даден шансът сама да го пожелае.Отвлечена е насила,което определя отношението й в зародиш.
Не случаен, според мен е и  погледът й. Забелязвате ли, как го гледа? Не го гледа с омраза, а предизвикателно. Като, че сякаш казва : "Няма да ме имаш никога", с което го разпалва още повече. Така ли гледа жена, която мрази, която изпитва безразличие? Аз не бих гледала така,определено!Дори самият Мустафа й го каза- Не ме гледай по този влудяващ начин.
Сердар за Нарин е тази любов, която всяка жена би искала да има. Тя трябва да обича такъв мъж, такъв мъж е редно да е нейната любов...Но думи като "трябва" и "редно" в любовта са безсмислени.Нарин харесва Сердар и защото е пълната противоположност на огнения Мустафа.Но Нарин е една неосъзната за мен жена, неузряла все още.Тук е голямата грешка на Мустафа към нея-той никога не й е позволил сама да се влюби в него, да порасне и сама да го забележи.
Аз вече писах- ще изпитам истинско удовлетворение от филма, не ако Нарин и Мустафа се съберат и открият един за друг. По -вълнуващият момент за мен е израстването на образа на Мустафа Булут. Осъзнаването на всичките му грешки, на грешните му позиции към жените и най-вече начинът по който обича. Ако Мустафа израстне, което според мен вече се случва, до такава степен, че да разбере собствените си грешки, за мен това ще е истиският хепи енд.

Тук е центърът на самотата, страха и отчуждението. Тук има господари и роби. Такива, които убиват, и такива, които умират. Има и такива, готови да сведат глава, за да останат живи. Има ли тук справедливост? Не. Нарин прилича на крехка клонка. Тя се бори за живота си на жена на място, където насилието е общоприето. На място, където е заобиколена само от мъже. Тя кротко чака тяхното решение, дали ще живее или ще умре. Със ситни крачки, върви напред. Приела е тази несправедлива съдба, само за да не пострада семейството и. Приела е насилието на съпруга си Мустафа като своя съдба. Единственият и подслон са нейните молитви. Разтваря сърцето си единствено пред високите облаци..................................Но как да изчистиш мините, които са в сърцата на хората и могат всеки миг да избухнат.