Баба Марта бързала, на СЕПТЕМВРИЙЧЕ мартеничка вързала!

До този момент не е вдигала над 38, но видя ли че отива на там веднага съм давала температуропонижаващо сега спи- ще отивам и аз че съм гроги дано изкараме спокойно нощта

Много хубава нова темичка!
Дано болните се оправят час по-скоро!
Хексалгин и аз не мисля да давам, затова и нямам такъв вкъщи. Иначе, при 40 градуса темп. може би бих се поблазнила да му го дам.
Тонинце, аз съм от "навлеците" ама хич не се чувствам така. Децата ни са родени на една и съща дата
sweet maniche, страната на съпруга ми постоянно ми опяват колко съм отслабнала, заради кърменето и колко наложително е вече да го отбивам; какво било това, голям бил вече.... Аз тези приказки ги пускам покрай ушите си вече, но не ми е приятно да ми се натяква. Положих немалко усилия, за да мога да кърмя изобщо! След раждането си малкия престоя в кувьоз цяла седмица, при което не ми беше позволено да го кърмя; отделно стресът около ранното раждане също можеше да ми послужи за оправдание, за да не кърмя, но не се предадох и слава богу успях! Имам чувството, че ако бях избрала по-лесният път да не кърмя, пък щеше да ми се натяква обратното Аз, често кърмех навън през лятото и винаги само одобрение съм срещала, имаше хора които ни се любуваха толкова мило

Аз и продължавам да си го кърмя навън, когато не мине номера с "айде мамо, вкъщи..."
За съжаление повечето погледи, отправени към нас в такъв момент са по-скоро укорителни, но пък дреме ли ми
Мен, до около годинката някъде, всички ме хвалеха, че съм "удържала фронта" и не съм посегнала към шишето (през какво минах, само аз си знам...), но след това изведнъж си промениха коренно мнението
Радвам се, че поне педиатърката на малкия е зад мен и ме подкрепя в решението ми да кърмя поне до 2 годинки

Тонинце, добре дошла    

Рали, как е малката?

Момичета, след 2 изпити антибиотика Дани е с гноен отит и висока температура Утре ще го боцнат под упойка да изкарат гнойта. Стискайте палци 

Тонинце, добре дошла сред нас! И аз следях темата, някъде от бременността и също като теб не смеех да се представя, някак неудобно като да се натрапиш. Но всъщност е много приятно да си споделяме!
Мамиииии, въобще да не ви пука кой какво говори, мисли и т.н. Това си е вашето дете и никой няма право да ви съди или наставлява. Който иска да ражда и да гледа както си реши! Това казвам и на майка ми, ако нещо ми се обади "Аз казвала ли съм ти как да ме гледаш?" ...не че съм можела   Добре поне, че свеки не се бърка толкова, само нещо от сорта - да махам памперса, да пие от чаша. Но и казвам, че като няма да ходи на ясла не виждам смисъл, иначе тя това работи и им е по-лесно в градината, когато са научени децата. Не виждам смисъл като не е готово детето да го мъча. А за памперса....идва лято, тогава ще го оставям без, сега не виждам смисъл, а и не дава признаци че може да се стиска. Пишка в гърнето и след 15 мин. в памперса. Ама и той пие много вода, сигурно за това.
_Dana_, как е положението при вас? Дано сте по-добре!
Ехааааа, Мирка, много е сладка тортата, но адаша е още по-сладък!
Машонка, казваш кога и връзвам пръстите   Аз тръгнах за работа с колата на следащия ден, след като си взех книжката от КАТ и от тогава не съм спирала. Много е важен инструктора! Моя беше невероятен, бивш шеф на ДАИ, много спокоен и светъл човек, скъсал майка ми на шофьорския изпит преди 20 год., но тя минала на червено   Дойде веднъж на един курс с нас , да ме видела как карам.. като влезе в колата и го видя - замръзна, а тя каква била работата    Е, на втория път успя мамето.
Лелеееее, _Dana_, ужас! Охххх, милия..... колко изживява детенцето! А и ти! Дано всичко мине добре и да забравите бързо преживяното!

Дана, дано това е последното сериозно боледуване на Дани, че много преживяхте Стискам палци всичко да мине бързо и още по-бързо да го забравите

Маша, стискам ти палци за изпита
Аз навремето, като взех книжка и карах само с тогавашното гадже в колата... Един ден той беше на работа, а аз закъснявах за важна среща и нямаше начин - качих се сама зад волана Е, оттогава не съм слязла

Дана успех и да пишеш

Рая е по -добре. Изкара нощта без Т, само в 5 сутринта беше към 37.9, но бързо я свали. От сутринта няма  дано минава вече

Запис

Привет и от мен в този слънчев ден!  velizarka_8 , теб специално те помня, че се включи доста по-късно, но още в началото ми направи впечатление на много позитивен и мил човек, така че нямаше как да не те приемат в групата.    Сърдечни благодарности на всички за приветствията, много е приятно във вашата компания. 

Дана, стискам палци да мине добре манипулацията и да се успокоите с малчо. Наистина много преживяхте, жестоко е! Искрено се надявам да укрепне Дани и всички болести да останат зад гърба му!

Ние днес бяхме на консултация, на тегло не е качил почти, но аз и не съм очаквала, защото доста време беше болен и видимо отслабна, но поне на сантиметри е дръпнал и вече е 84. Килограми 11. Според лекарката ни има известно изоставане във всичко, така че се надявам и вие да споделите как е при вас. Теди има само 8 зъбчета, все още голяма фонтанела, речникът му се състои от 4-5 думи, които са си толкова от месеци, държи се доста по бебешки още! Ако знаете добри идеи за игри и занимавки, ще се радвам да ми ги каже, аз се опитвам да се занимавам с него, но често се отчайвам, имам чувството, че нищо не възприема! Големият ми син изобщо не беше така, даже вкъщи се шегуваме, че ако Теди ни беше първи, второ бебе изобщо нямаше да има, много е труден... И за кърменето щях да пиша, ама айде другия път, че големи фермани спрятам, като отвързана. 

Мерси за новата тема!!! 

Тонинце, добре дошла!

Това за хексалгина ме потресе. Веднъж ми се наложи да дам, между два приема на Нурофен (и то педиатърка ми го препоръча, не беше нашатаобаче), и втори път няма да има!!! Ужас!

Здравейте!

_Dana_, значи се оказа точно ушна инфекция, както някой беше предположил май . Наистина, защо докторите не проверяват рутинно ушите, когато отиде болно детенце при тях?! Това си е слабо място на тази възраст. .. Съжалявам, че ви се налага да се борите с такава поредица от болести с Дани. Дано по-скоро израсте този период и да си добие естествен имунитет!

Рали, много е било страшничко с тази температура! Дано се е закрепила вече! А да те попитам - каква е активната съставка на този Хексалгин (предполагам това име е само марката)? За да го видя тук дали го има и какво казват за него. Защото аз си знам за температура парацетамол или ибупрофен, и това е. И че при различните деца едното по-добре сваляло температура от другото. Така се оказа и при Дара - при нея Ибупрофена повече помогна веднъж при по-висока температура.

Дани, за запека - защо не й даваш направо овесени ядки на Диди? Действат чудесно! А и са си много здравословна закуска, дори за всеки ден, ако ги харесва. Аз за моята закуска с киселото мляко не ги варя (не знам дали в това има нещо вредно), но повечето хора ги ядат варени. А в корнфлейкса кой знае още какви неща има вътре, наред със захарта .

Тонинце, добре дошла и от мен ! Нови мами винаги са добре дошли - някои дори и от старите за съжаление вече не пишат - трябва да попълваме редиците .
Специално за проговарянето - Дара до съвсем скоро почти не казваше никакви думички. Последния месец, и особено последната седмица показва голям интерес да повтаря думички. Вече има около десетина, но с този брой сме пак на опашката. Но това никога не ме е притеснявало, ето че идва и този момент. Тя освен това и с двигателното развитие вървеше все назад - и за седенето, и за пълзенето, и за прохождането. И това не ме тревожи. Но сега толкова й се радвам с тези първи думички ! Думата "падна" я чува и произнася по най-сладкия и странен начин - казва "папти" , и с такава сладка интонация... Като се сетя за думичките й като съм на работа и така ми домилява..

Мирка, страхотна снимка на Никола! Порастнал е много!
В тази връзка - някой не е ли пускал нови снимки в албума? То аз и фейсбука не съм отваряла от месеци пак .

Машонче, аз първо прочетох (но ще ги напиша на англ., защото не знам дали е буквален превода) Anyone Out There, наскоро прочетох Rachel's Holiday, а сега довършвам The Other Side Of The Story (Ха! Това е точно Мъжът на най-добрата ми приятелка ... Как ги превеждат само ..). Първите две отначало ми се сториха малко повърхностни и скучни, но съвсем не се оказа така. А сега ми остана точно тази "Бар последен шанс". М. Кийс има още доста, сестра ми всичките ги е чела - половината на бг, половината на англ. А, ето един линк на Хеликон с книгите й, които предлагат - както очаквах повечето са преведени съвсем другояче.

Люляче, споко и Ема не говори кой знае колко. Особено като е навън сред набори, като й говориш ти отговаря само с въртене на глава, хич не ще да си отваря устата (не като майка си, която не спира да мели)
За книгите, и аз проверих в нета и попаднах на сайта на Хеликон. Търсих ги в електронен вариант, на са качили само тези двете, които споменах. "Бар последен шанс" хич не е лош, малко натоварва на моменти обаче (ще видиш какво имам предвид като я четеш). А реалното заглавие на книгата  The Other Side Of The Story ми изяснява много неща. В началото се пулих защо така ми сменят героите на 100 страници и то тъкмо като си свикнал с описвания персонаж (Джема, Джоджо или Лили). Много са свежи наистина, май ще трябва да си купя и останалите книги. 
Дана, вие съвсем я втасахте. Дано мине лесно и безболезнено утре източването на гнойта от ушенцето. Ще стискам палци.
Велизарка, Мъниче, ще кажа кога ще ми е изпита обезателно и ще разчитам на стиснатите ви палци. Дано не ми се наложи да го повтарям, че и финансово сме го втасали и не знам дали ще успеем с още едно плащане.

Здравейте момичета,
дана, стиснати палци и от мен! Много съжалявам за миличкото! Ах тези ушета... винаги трябва да се проверяват явно.
Машонка, ще се справиш, сигурна съм. Всъщност самият изпит нищо не е, по-важно е да трупаш безавариен опит след това:) Аз имам книжка от 13 години, но след една случка вече почти не карам в града. Все си повтарям, че трябва да се стегна, ама ме дострашава
тонинце, и моя младеж е малко над 11 кг. Хич не ми изглежда слаб, даже така ми харесва. До преди 2 седмици и той беше с 8 зъба, но след последната атака вече са 10. Фонтанелата изобщо не я знам накъде е, тя и педиатърката не я проверява вече . Виж за говоренето моят е шампион Не само, че прави изречения, но и ги прави със съответната интонация - хем е смешен, хем е сладък . Напоследък по цял ден повтаря: Дядо къде ееее? Баба къде еее? и същото с леля, кака, с имената на леля и двете каки, тати, водата, чиша (гърнето му) и куп други дето не му ги разбирам, но ги довършва с "къде ееее?"  Тази вечер за първи път каза "чао", а не просто "тау". Изобщо, устатко си е.

bubolechence , сигурна съм, че е много сладък малкия бърборко. Чак ми стана мило като те прочетох.  Мен всъщност зъбите и теглото не ме притесняват, но ми е тегаво дето не говори и като цяло не възприема нови неща. Баткото ни беше много напред от малък и сега продължава да е много паметлив и съобразителен, а това мъничкото е съвсем различно. Надявам се да навакса по някое време, нямам амбиции да отглеждам гении, разбира се, но все пак.

За шофьорската книжка сигурно съм рекордьор по тъпо поведение.  Взех я с триста зора с много допълнителни часове и май от третия път  , и после не съм карала нито веднъж. Все се каня, но то като минава времето и някак остава все по- на заден план.

П.С. И аз съм фен на Мариан Кийс, даже имам три нейни книги. Наскоро препрочетох "Сайонара", много е добра. Изобщо този жанр - чиклит - ми стана много любим. От библиотеката съм вземала всичко, до което мога да се докопам. Иначе постоянно излизат нови заглавия, но няма как да си ги купувам всичките. 

Тонинце, добре дошла  .
Аз шофьорската си книжка я взех, когато бях бременна с баткото и само стресирах инструктора - той беше една скица, нямам думи. Веднъж, напук че ни закара една камара народ извън София, за да си върши работата, му направих "мръсно" - подкарах колата му с висока скорост през някаква задънена улица със страшно много дупки . Така де, като ме държи гладна по обяд, за да си върши работата . След това започнах активно да шофирам когато баткото беше на 2 годинки и от тогава не съм спирала. Маша, успех и от мен
За развитието на децата - всичко е индивидуално. Баткото си го отгледахме генийче от малък . За сега на опашката е Арзу - не слуша нищо и никого и не дава признаци да "вдява" . Но не се притеснявам, поне засега.
Дана, стискам ви палци. Дано това е наистина последното ви сериозно боледуване.
Мога засрамена да кажа, че последната книга, която четох, беше "Да обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай. Сега ме тресе друга вълна, обзавеждане, нямам никакво време за книги. Приятен ден на всички