Баба Марта бързала, на СЕПТЕМВРИЙЧЕ мартеничка вързала!

Tommelise, ние с баткото сменихме три ясли, докато попаднем в тази градина. В първата го дадохме на 2 г и 1 месец - ревеше постоянно, аз стоях до обяд пред градината. Но там имаше нещо друго - бях видяла леличка да удря дете и не ми беше спокойно. Както и да е, там изкарахме точно 1 седмица, една жена си беше позволила да го удари, защото не искал да спи на обяд и бързо-бързо си тръгнахме оттам... В сегашната градина е друго - ревеше в продължение на около 2 седмици, но персоналът беше търпелив, хареса си директорката и все до нея стоеше. Носехме любима играчка и това помогна.. Поговори с персонала и помоли някоя персонално да се заеме с нея поне за около седмица
velizarka_8, девер ми си има близнаци и момичето е с такъв проблем и до ден днешен.. Оказа се, че готовите пюрета от сливи на Ганчев са решението на проблема им. Преди това опитаха какво ли не, но от около седмица с тези пюрета разрешиха проблема..
Giada, честито за класирането

jos, и аз намерих темичката за РД на Дендрариума и търсенето на съкровище Много ми хареса идеята. Но Лора и братовчедката, която утре става на 4г, са най-големите от компанията. Другите дечица са 2-3 годишни. И за тях ще е по-добре да са в клубче, малки ми се стуват за такива инициатива. Иначе 'баш' каките ще го харесат това определено.
Аз и за РД на конна база съм гледала - може да се плати за дечицата да пояздят  и после да хапнат по една торта и да потичат. Но пак ми се струват малки за такава организация.
Самуил изобщо няма да хване идеята, но в клубче на пързалка и топки се кефи определено.

То добре, че Лора е юни и това позволява по приницп да се търси вариант с РД на открито. Но това ще е евентуално другата година.

Сега си търся клубче в Слатина, Младост, Изток - тия райони, може и към центъра, че май там харесах едно с градина - Морско конче.

Рали, за яслата не мога да дам някакви ценни съвети, просто моите и 2-мата за около 2 седмици спряха с ревовете... Но не са се драли по цял ден. Лора още от 1-вия ден беше яла. А Сами - в края на 1-вата седмица беше започнал да хапва.
При нас мисля, че помогна това, че бабата ги гледа преди да тръгнат на ясла т.е. стояха вече по цял ден без мен, аз бях почнала работа.
И другото което е, че попаднахме на разбрани като цяло сестри.
Е малко помрънкват за вземането вечер и мрънкаха, че Сами не нхо стабилно, пък аз искам вече да спи там, ама все пак се разбрахме.
Вчера са са оплакали, че много не слуша и че много тича 

jos, киселото мляко е домашно (свекърва ми и се занимава да кваси). Но съм пробвала и с Верея и На баба по БДС - същото. Давам всеки ден пюре от сушени сини сливи на Гербер и 2 лъжички овесени ядки с млякото. А това с шишето с водата беше за нас   Сега пак е захвърлено и съм го оставила на земята, но полза няма, голямо е диване.  
beb4o_fb и пюрето на Ганчев сме пробвали. И круша яде - плод. И киви когато е на кеф, че нещо не му се услажда. Давах му про- и пребиотици, но стана по-зле. Само от овесените ядки има полза в повечето случаи.  
антония, още веднъж благодаря!  

Нашите (бургаски) класирания са утре. Ще тръпна още един ден. Макар да не е като в София, като погледна в парка какво става......то много деца, а две ясли в комплекса.  
Рали,   Представям си какво ти е! Аз също много се плаша от този период и не знам как ще реагирам, какво ще правя, ако не стоя до вратата - НА, още повече че училището и градината за едно до друго. А съвет.......не давам, защото аз лично ще искам такъв септември. Дано се успокоят нещата!!! Но и това, което написа бебчо   да го удари, защото не искал да спи  
v_spasova, браво на Сами! Явно има значение като са отделени за малко от мама. Те хапнат ли там веднъж - край, после ще заспят и ще свикнат. На мен това ми е надеждата, че с храна лесно се залъгва Николай, плаче ли - нещо за моцкане и е готов ухилен. Като кученце е - който му даде за ядене вече е негов човек. Само не можах да разбера "Сами не нхо стабилно"? То все ще има за какво да недоволстват, де. Че и в нашата ясла така процедират, като ревне или не иска да спи и хайде майката да идва да си взема детето. Ами то така как ще свикне? Като слушам във всяка градина е различно и в нашата е най-зле. Но пусто като тази ми е най-удобна, че е до работа.....

velizarka, правописна грешка - не ходеше тогава стабилно и малко ми мрънкаха, че съм искала вече да стои по цял ден.
Е сега след дългото стоене в нас има мрънкане сутрин, но се само докато влезе. Вече 2-ра вечер си се държи нормално в нас - иска да го нося на ръце, да го гушкам, дърпа играчките на Лора, буди се по 1000 пъти че избива последния кучешки и така.
Определено, поне видимо, нежната му детска психика не е особена наранена  
Моята психика не е наред, че само се притеснявам, въпреки че виждам, че детето си е ок...

Velizarka8 и моя Ники така си хвърляше шишето и нямаше полза, каквото и да му говоря. Но накрая като беше вече на 2г и нещо и като реших, че е крайно време да се отказваме да пием от бебешко шише, се възползвах от тази му слабост Както си вървим с количката и той си пие вода и по едно време пак хвърля шишето...и аз викам Така ли? Щом не ти трябва, ще го изхвърлим в коша! Искаш ли? и той сам отиде и го хвърли(а вече много добре знаеше и разбираше, че каквото се хвърли там вече не се връща). И така това беше последния път, когато е пил от бебешко шише. Но комичното в случая е, че аз изпратих баща му, тайно от него да го извади от коша и да го скрием (а той доста се дърпаше, как щял да бърка по кошовете, какво ще кажели хората и т.н.  ) Защото беше свикнал да заспива с него вечер и нищо друго не помагаше(той не ползваше биби) и аз исках да се застраховам. Но слава Богу не се наложи да го ползваме.

За привикването на ясла какво да ви кажа, освен да имате търпение, много търпение. Всяко дете си е индивидуално, на всяко му трябва различен период от време, за да свикне с новостите, но рано или късно ще свикне, няма как. Трябва много да се говори, да се обяснява, да се гушка, да почувства, че мама не го обича по-малко то преди, че вече са големи и е хубаво да си играят с дечицата и разни такива. Играчка от вкъщи ние носихме до онзи ден, дет се вика , всеки път различна, не е задължително да е една и съща любима, целта е да се похвалим на децата какво имаме
Много е важно като се говори на детето то да не усети, че и на нас ни е тежко, и че и ние не искаме то да ходи там. Трябва със сигурен тон в гласа да се обяснява, че няма друг вариант, че мама има строг шеф, който ще и се кара, ако не отиде(примерно) и разни такива...иначе усетят ли колебание и веднага ревват пак
Ох, говоря аз, давам съвети, ама като ми дойде и на мен до главата ще видим Цяла седмица плаках, след като оставях Никито на ясла. Вървя по улиците и като видя майка с количка и сълзите напират Сега си мисля, че вече не съм млада и неопитна майка, ама знам ли как ще реагира госпожицата и как ще ми се тръшка, каквато ми е инатка

оф, извинявам се за объркването. по-късно го видях, но нямаше как да го оправя.
рев винаги има, едва ли има някое детенце, което да не е плакало или да не му е ставало мъчно понякога в яслата.
персоналът за мен е много важен в този момент, да го разсее, да го гушне някой, да му покаже някоя интересна играчка или нещо на двора, на прозореца.
а при влизане - родителят е този, който трябва да убеди детето, че го оставя там за малко и че ще дойде да го вземе. ние си имаме ритуал при влизането.
а също се радвам, че в началото ни позволиха да внесем играчка, с която там да заспива, както и че всеки ден дъщеря ми си носи някоя малка кукличка, за да я води с нея на градина и винаги са разрешавали. Дори първите дни ми бяха казали, че непрекъснато си я гушкала и завивала в кърпичката (в джоба й винаги слагам кърпичка) и явно така е понесла стреса по-леко.
Имаше края на миналия месец два-три дни, когато ревеше при влизане, точно защото едно детенце се държеше лошо с всички останали...
но това отмина.
така че ако може нека влиза всеки ден с нещо малко отвкъщи. не знам как пие вода там, може да питате. научете имената на някои дечица, с които се заиграва и ги споменавайте с добро,
направете си ритуал при изпращането сутрин и така дано отмине това с плача.

И аз това си помислих, а както и Ники не ходи стабилно......но до септември трябва да е стабилен вече, че поне за това да не ми говорят, не че няма да намерят за какво друго 
iv4i_79, аз обяснявам, обяснявам и ме гледа като полезно изкопаемо.  Да е по-голям да разбира, но сега въобще не го вълнуват нито приказките ми, нито заплахи от този род. Благодаря за споделения опит! 

Моето синче ходи на ясла от 17.04. и чак от пози понеделник вече стои по цял ден. Първите дни ми позволиха да влизам с него и стоях при децата за около 1-2 часа. Така той опозна персонала и обстановката и после влизаше вътре, като удома си. Постепенно започнах да го водя за закуска и преди обяда си го взимах, след това започна да остава и за обедното хранене, но не приемаше никаква храна. Като отивах да го взема той все ревеше. Тогава реших, че докато не започне да се храни там аз няма да го оставям да спи следобед. И така един ден, като отидох на обяд да си прибера детето ме зарадваха с думите, че Криси си е изял супичката. Няма да ви казвам какъв камък ми падна от сърцето. Вчера ми казаха, че вече сяда на гърне, като другите дечица. Започнал е да сяда и на столче, за да се храни, но бързо му омръзва и става. Тук трябва да кажа, че вкъщи от много време не иска да сяда на стола за хранене и аз се принудих да го храня в движение. Въобще откакто ходи на ясла има големи промени в поведението на детето, естествено положителни.

при нас стои въпроса точно като реве дали да я оставям да спи. Питал сестрите, те не ми казват нищо категорично. Изцяло оставят действията в моите решения.....
Аз започвам работа от идния вторник и вече няма на къде- трябва да остава цял ден. Има варинт баща и да ходи да я взима в 12 и аз като свърша да поемам щафетата и така докато не се почувства по-спокойна, но не съм сигурна че това е най-добрия вариант....

категорично НЕ.
нека осъзнае първо всичко, да започне да свиква с обстановката там, да започне да се храни наобяд там и чак тогава следва спането.
Ако можете намерете вариант за още седмица-две да я взимате.
А наобяд вече хапва ли си там?
Да споделя, моята я водех първо за закуска там (стабилно закусила вкъщи, въобще и не се надявах там да яде нещо, още повече че не е била и на държавна кухня), та не е яла де, и я взимах след като е минал обяда (първите дни и не е обядвала, обядваше вкъщи), след това в края на първата седмица започна там да обядва (много е важно лелите да Ви казват всичко това и Вие да питате), започна и от закуската там да си хапва това-онова. Спря да плаче от петъка на първата седмица, съответно втората ходеше като я взимах след обяда, вече обядвала. И това по препоръка на лелите да свикне по-добре и с децата, и от следващата седмица, свърши ми отпускът "за адаптация" и трябваше пак да ходя на работа и я оставих цял ден там, взех я дори в 18:10 ч.. Е, беше гушната в сестрата, че на всеки звънец очаквала мама, явно е запомнила какво съм й говорила и така плавно стана адаптацията. Иначе и аз бях на тръни, но тя е спала, заспала била трудно, но всичко е било наред и си е изяла закуската следобяда.
И след това примерно, ако отсъства повече време, може да е необходима адаптация, но първата такава е най-важна, т.к. осъзнава, че там е да играе с другите деца и т.н. докато мама е на работа
така че - не бързайте докато не се успокои поне малко и много й говорете. Говорете и с персонала, все пак затова са там да Ви дадат съвет може ли да я оставите или е рано още, пък и те трябва малко да помогнат в началото.
А пък ако няма как - можете и да опитате да я оставите за един ден да видите как е, но да не й се отрази зле  
успех и пишете пак!

п.п. в един ден сме раждали    

много ми е  трудна преценката- нито имам друго дете и да виждам дали реагира правилно или не.... нито мога да изкажа своето мнение. Като питам - отговора е както вие кажете което хич не ме устройва. Опитвам се да обясня че не аз трябва да кажа, обаче файда никва... ще видя

Рали, децата са различни - едни свикват бързо, други не. Дани ходи на ясла от септември, но ако влезе в спалнята при легълцата по някакъв повод, започва да реве и пищи неистово, след един неуспешен опит да остане да спи там следобед. И така вече колко месеца ходи само до обед. Дъщеря ми остана да спи  яслата на втората седмица след като тръгна. На баткото му трябваха около месец.
Мисълта ми е, ако имате възможност, не я оставяйте Райчето да плаче в яслата. Ако може да я вземате на обед докато свикне. Все си мисля, че ако децата не свикват с яслата/градината им остава кофти спомен.

Не само спомена е кофти.....за съжаление тези неа се отразяват психически на децата, именно за това е толкова важно всичко да мине възможно най-леко за детето и спрямо неговтите индивидуални нужди.
Рали и аз не знам какво да те посъветвам, представям си колко ти е тежко, а и като знаеш че почваш скоро работа и нямаш много избор, но това, което предлагаш с таткото на мен ми се вижда хубаво вариант, ако може нека той да я взима докато посвикне, както са писали и другите може и много дълго да е, може месеци.....но няма как! Много са ни мънички още, не можем да очакваме от тях всичко да разбират и да имат начини да се справят....но щом плаче толкова е повече от ясно, че хич не и е добре. А те какво ти казват, че почти през цялото време плаче или от време на време, защото другите неща, че не играе, яде и т.н. няма как без това, всички са така, но ако прекалено много плаче все пак....знам ли, аз не бих я оставяла и до обяд така....с някои деца, трябва съвсем постепенно, за по 1-2 часа в началото...ако имате възможност започнете така....
Мая също ще е от трудно свикващите, но аз ще съм с нея в началото там, после ще я оставям за съвсем малко и така, докато както написа някои не се почувства като у дома си.

най-вероятно ще я взимам още известно време на обед яма вариант да не оставям да реве, тъй като тя с рев влиза с рев си тръгва , а по тяхните думи и не млъква

Е, ако наистина не млъква, едва ли ще са съгласни да я оставиш за целия ден Веднага щяха да те посъветват да я вземаш по-рано. Но така като разсъждавам си мисля, че проблема е най-вече в персонала, за съжаление Представям си едни застарели вече сестри, на които им е втръснало от деца, с изкуствено-любезна усмивка, но въпреки всичко те убеждават, че детето е добре и няма проблеми 
Според мен най-добрия вариант въобще е да допускат и майката първите дни, както правят в чужбина, а разбирам от вас, че вече и тук се прилага на места. Така детето се адаптира много по-лесно, свиква с непознатите хора и обстановка и постепенно се удължава престоят му. А така и за персонала е по-лесно, за самите деца, които вече са свикнали(защото и за тях е стрес, когато някой нов дойде и реве по цял ден) и въобще за всички. Ама докато се променят дебелите глави на някои директорки ще мине още доста време.
А между другото, ако имате възможност, пробвайте таткото да я води и взима, т.е. не само да я взима. Понякога това също има голям ефект, знам го и от личен опит(на мен винаги повече се глези и мрънка, въпреки че аз съм по-строгия родител ) Може би така разбират, че не е само прищявка на мама, щом и другите големи правят същото и все пак друг човек - с друг подход(на мъжете много не им пука и не са толкова емоционални) може да успее по-лесно. Не знам, де, но нищо не пречи да опитате.
Стискаме палци