Баба Марта бързала, на СЕПТЕМВРИЙЧЕ мартеничка вързала!

едната от сестрите е по малка от мен, а другата е около 35. По думи на познати- хора на които все още им се занимава Първия ден влезнах вътре за малко, но другите деца започват да се разстройват , а когато отидох да я взема в 10 в понеделник останах с нея на двора- там бяха всички. Всеки ден говоря с директорката, не че я търся, а се засичаме като я карам или взимам- много любезна дама, която ме убеждава че няма от какво да се притеснявам и всички по мънички, слаби и нежни деца понасят по този начин началото нейните думи са че аз повече се притеснявам, предавам на детето и така.
 с това таткото да я взима или кара - малко трудно. Той работи, но от др седмица ще се включва че аз започвам. Как ще си събирам акъла като знам че реве .... дано свикне бързо
лошото е че започва да прави нервни ситуации вкъщи. Снощи баба и се опита да я спре да дойде при мен- демек Рая иска да дойде и тя я взе и се опита да и отвлече вниманието- ми после половин час не иска да се отлепи от мен и плаче, а нощес се събуди с писък и рева около 15 мин на сън

Оххх, милото Райче-Зайче!
Това с таткото е идея. Наистина повече се глезят с нас!
Ние сме класирани за желаната ясла, т.е. не точно желаната, по-скоро удобната. Но първото е по-важно, че сме класирани. По сметки на общината са класирани около 3000 деца, а 600 не са. По-добре е положението в нашия град. А и кмета обеща, че до 3-то класиране ще направи ремонт на 3 градини и ще приемат още 5 групи. Е няма да обхванат 600 деца, но и това е нещо! Та почват от сега да ме тресат притесненията с адаптацията.
Отиваме сега за това удостоверение от НАП за задължения, данъци и такси и глупости, уффффф, че и 7 дни да го чакаш, то голяма философия за тези градини, но както да се прави!

Ивчи, да не си ходила в нашата ясла? Така точно ги описа.
Рали, дано бързо се адаптирате всички към новата ситуация! Когато и детенцето го преживява е още по-тежко. А бабите дали не могат да се включат малко да помагат? Ако имат възможност да я гледат у вас докато ти си на работа, вместо да ходи на ясла. Седмица примерно, да може Рая да свикне с идеята, че ти ще ходиш и ще се прибираш, пък после да свиква с яслата.
Велизарка, провери добре дали удостоверение от НАП ти трябва. При нас за ясла/градина искат подобна бележка издадена от общината, че са платени местните данъци /имот, кола/.

antonia точно във вашата не съм, но си правя представителна извадка от 5те ясли в нашия град  Нали ви бях споменала веднъж, че съм работила в ясла като педагог и от там имам наблюдения. А също и като родител-потърпевш защото когато Никола тръгна на ясла се чувствах точно както Рали сега, а може и по-зле. Мен изобщо не ме допуснаха нито веднъж в помещенията на групата, поне да ми покажат условията. Оставях си детето точно на такава изкуствено ухилена дъртофела, която като затвореше врата започваше да ги строява и няма да ви казвам колко нервен беше Ники  като го вземах вечер. А другата сестра в групата беше младо момиче, спокойно, внимателно, самата тя още нямаше деца, но се държеше много мило с нашите. Ами трябва да ви кажа, че когато тя беше на смяна все едно взимах друго дете - и той спокоен, весел, усмихнат, наспан. И така, без да съм видяла кой е на смяна, можех да позная по състоянието на детето си.
Затова казвам, че има огромно значение отношението на персонала.
А после вече, след около месец, започнах да работя в друга ясла и видях за какво става въпрос в действителност. Разбрах, че имат определен режим децата, защото преди това не ми беше обяснено, разбрах, че имат различни занимания, но като цяло повечето сестри гледат да ги научат първо да седят кротко на диванчетата(пейките) и много много не ги оставят да си играят свободно. Според мен не е много типично за деца на такава възраст да седят 2/3 от деня седнали и да слушат, но предтекста е, че могат да се наранят иначе и е трудно да ги овардиш Абе, както при всяка професия, си има хора които са много добри и имат усет за нещата и хора, които гледат само да им мине работния ден и да си вземат заплатата. Така, че това, че са млади нищо не означава, просто трябва да ти се отдава.
А Рали, щом и директорката е забелязала, че се притесняваш повечко, значи трябва да се успокоиш. И аз не случайно ти казах, че може твоето притеснение да се предава и на Райчето. Трябва да си уверена и спокойна(ама наистина), че детето ти ще се справи. Имай й повече вяра, освободи я от своите страхове. Като родители трябва да се научим да даваме повече свобода на децата си и да усещаме моментите, когато имат нужда от самостоятелност(това по принцип говоря), особено в пубертета. Не може все да висиш отгоре му, да го закриляш, да трепериш да не падне и после да очакваш един ден да стане самостоятелен човек, който да взима решения. Такива примери виждам много по площадките.
Разбира се, не казвам, че и при теб е така, все пак не се познаваме пряко. Просто си размишлявам на глас, пък дано някъде да изникне решението, което да ти помогне

това за "залепването" е нормално в първите дни, обяснявайте й, че отивате на работа еди къде си, правите еди що си и като се върнете от работа много ще я гушкате, и че много си я обичате.
и моята се лепкаше първите дни вкъщи, още повече че я кърмя и не се отлепваше 20-30 мин
но за това второто, за рева насън ако се повтори и потрети направо отивам при директорката, която толкова ме успокоява (в твоя случай) да не се притеснявам и й казвам как стоят нещата, че не може през деня детето да реве непрекъснато, и вечер също, ами да направи забележка на персонала, явно не обръщат достатъчно внимание в процеса на адаптация.
И в групата на дъщеря ми има едно детенце, тръгнаха заедно, по-бавно се адаптира, близо месец все плачеше, но първо само сутрин и вечер, и през деня като се сети, после през деня разрежда плача, след това само сутрин, вече е ок и проплаква само някоя сутрин се засичаме, но пък и моята е така понякога, но бързо се разсейва. Все пак, не е нормално няколко нощи подред да плаче... обърнете внимание, за да не се стресира детенцето, все пак има нови впечатления.
Ето, днес, дъщеря ми влезе с желание, сестрата я прие, после се усети нещо и ме погледна, разплака се и дойде пак към мен, гушнах я пак, цункахме се(не съм от тия дето на ревящото ми дете да затръшна вратата и лелите да се оправят), дойде веднага и лелята, говорихме си, че снощи единия кучешки отгоре е излязъл и да покаже на лелята кое зъбче й е донесла снощи феята на зъбките, питах я ще покажеш ли на леля Х... зъбчето? и тя - даа, вече успокоена, казах й, че след работа ще дойда да я взема, както винаги и че ще ходим пред блока да джапаме в локвите с Х.. и У... (приятелчетата й от блока), лелята я гушна (знам, че много лели нямат такава практика) и влязоха навътре. така и аз бях спокойна.
отплеснах се много, но исках да кажа, че всичко е много индивидуално, и това, че се е адаптирала днес, не значи, че може да няма проблем утре или пък нещо да се разтъжи понякога.
Затова на плача трябва да се обръща внимание, не е от "глезотия" в такива случаи, а е реакция, възприемане на промяна, та в този случай затова сме ние, възрастните около тях
дано всичко мине леко и безпроблемно 

За жалост - да! За жалост, защото току-що се връщам, но не от НАП, а от Териториалната дирекция и положението е кошмарно. 200 майки и 100 деца в една стая, чака се на 3 опашки, веднъж за номер, после на касата и пак на първото гише. Милите дечица изнервени, плачат, тръшкат се, ужасссссс! Това са 3000 майки, които трябва да минат за 15 дни. Почти невъзможно ми се струва. Но като оставим Ники на Троян ще ходя да чакам. Добре поне, че за таткото мога и аз да взема.

velizarka, ужас 
Е като има такива разпоредби, не могат ли там някак по-организирано да издават документите на майките? Ако има желание, все неюо може да се измисли и направи ... Но явно няма желание.

Леле, като чета за Райчето и направо настръхвам, такъв кошмар   Рали, дано бързо да се адаптирате и двете, че си представям какъв тормоз е това
Аз също ще пускам Мишо на ясла, но като повечето чак септември. За мое щастие одз-то е точно срещу нас и постоянно сме в детската градина, та се надявам по-бързо да се адаптира. Сега като го виждам как си играе с децата и изобщо не ме търси, се успокоявам, че ревящият период ще е по-кратък, но все си имам едно наум.
Иначе днес водих зверчето на лекар, защото му изби някакъв обрив по ръцете и тъй като по това време на годината и на мен ми избива подобен, си мисля, че е от слънцето. Диагнозата ни е контактен дерматит, лекарката каза, че наистина може да е от слънцето, но не е много сигурна и трябва да го наблюдавам. Изписа ни тридерм, дано помогне, защото много го сърби  
Оплаках се, затова ви оставям и ви пожелавам хубав слънчев и много усмихнат ден на всички  

днес било малко по-добре   благодаря на всички за подкрепата
бабите са млади и работят, няма как да останат, защото после никой няма да ги вземе
помагат колкото могат, дано бързо се адаптира че едната баба заминава един месец на почивка и ще мога да разчитам само на другата а дните и отпуска се топят и като дойде лято с 2 м почивни не знам как ще се оправям

Еееее, Рали, има светлина в тунела!!! Ще свикне душичката, за всяко дете различен период. Дано продължи да се подобрява!
v_spasova, то желание от НАП че няма, няма. Ама да бяха помислили общинарите, като решиха да има един прием, само през септември, Много ясно че всички трябва да минат през ТД, а не както до сега на 3-4 приема и така се пръскаха и е нямало такъв наплив. Ама кой да ти мисли за тези неща, направиха електронната система и вече голяма работа свършиха, а че има още пет пъти по толкова след това...? Не ми пречи кой знае колко да почакам, защото в случая има кой да ми помогне с детето (да ми е жива и здрава бабето на 72 години), но майките дето няма на кой да си оставят децата какво правят? Еййййй, много се ядосвам на такива несправедливости!!! Как може толкова идиотски да го измислят!?  И в другите градове ли е само един прием през септември? Какво правят майките с деца на 2 годинки +, кой ги гледа докато стане септември? Ето моята колежка на 7-ми се върна на работа, защото на 5-ти и свърши майчинството, а детето е на ясла от септември. Може и да е 3 месеца на ясла (май, юни и юли), но пак щеше да е от
помощ за жената. На това му викам идиотщина!!!
Простете, майчета, за дългия и негативен пост! Ама как да не споделя и да не задам някой и друг риторичен въпрос.  
P.P. vesi_evi, все още не отговаря на тел. д-р Георгиева, но пък вчера следобед ме отхвърли, значи е активен номера и. Продължавам да звъня аз  

velizarka, при нас в Сф. - тръгва се от септември.
Оправяш се както можеш за месеците до есента - баби, детегледачки, частна градина за 2-3 месеца, използване на полагаемия неплатен отпуск от 6м за дете до 8г и така ...

А за чиновниците ... Не ми се коментира просто...

И при нас приемът официално е само септември. Ще излезне, че сме изкарали голям късмет с нашите септемврийчете 
п.п. какви черни облаци са се надвесили при нас, направо не ми се мисли 

velizarka_8 не пречи да пробваш и на имейла да я питаш...беше ми казала, че мога и там да и задавам въпроси, пробвай не пречи, дано се свържете скоро.
Рали, стискам ви палци, много е тежко...не ми се мисли...моята Мая е толкова привтрзана и зависима от мен, че изобщо не знам как би се случило при нас

Моите и 2-мата бяха големи лепки, след като основно аз ги гледах. Когато почнаха да остават с бабата, понеже се върнах на работа, драмата беше страшна. По 2-3 часа рев първите 2-3 дена и след това се гътаха да спят изтощени.
С лора беше по-зле, със Сами не чак толкова щото свеки вече имаше тренинг и успяваше по-бързо да го разсее
И продължавам да мисля, че бабината 'ясла' в комбинация с читав персонал помогна доста за по-бързата адаптация.

На всички бъдещи ясленчета - да ви се паднат готини сестри и лелички 

Моето ясленче - вчере малко слушало, малко не слушало, но както каза сестрата - почваме да се нагаждаме И определено жената беше спокойна като ми даваше Сами и се усмихваше, тя си каза - много се притеснявах с тези неходещи и нестабилни бебета...

И ние вчера се записахме и "на есен с песен".

Не вярвам да ни подмине и нас сутрешния плач, но все се надявам да се адаптира по-лесно, най-малкото защото градината й е позната покрай кака й. Вчера даже имаше тържество в градината и завеодхме и малката, пуснахме я из стаята да тича с децата, беше и много забавно, но тя с по-големите така или иначе се чувства добре.

Опитвам се да махна памперса, но не ми се получава толкова лесно колкото очаквах. Едно,че следобед и вечер и салгам за сън, а и на вън, та то почти не остава време да е махнат. Иначе като я подканям, сяда на гърнето и имаме попадения.