Как ще обясните на детето си ?

 Касита и на мен това ми е трудно. Да обясня, защо вълкът е изял червента шапчица, а пък вълкът седемте козлета. Обикновено отговорът е защото е лош. Възниква въпрос - а човекът като се храни с животни лош ли е?

Вкъщи сме вегетарианци и този въпрос стои на малко по-различна плоскост. Обяснявам с примери от природата - за да оцелеят, едни животни се хранят с други и това не е лошо, а неизбежно. Казвам, че хората сега имат избор - могат да ядат месо, могат да не ядат, и двата избора са възможни и не те правят по-лош или по-добър. Знае какво решение сме взели по въпроса аз и баща й, както и че то не е задължително за нея.

Нооо, тя все още е близо до възрастта, в която делеше рибите на "риби за плуване" и "риби за ядене" и моралната страна все още не е така осъзнато формулирана както при дете на 7.

Dandelion, обяснявахме, самото дете чете за хранителната верига, но изкара нов аргумент - животни ли сме, че да не се въздържаме от яденето на месо и убиването на други видове? И правото на избор засегнахме, но пак опряхме до противопоставянето добър-лош. И това че, аз ям месо, например, обърква страшно много детето, защото то се колебае още дали да ме окачестви като добра или лоша. 


За раздялата сме говорили доста. Обяснявала съм, че е възможно в даден момент възрастните да решат, че вече не искат да живеят заедно, но това не променя отношенията и чувствата им към децата им, а когато нямат деца, често изобщо спират да се виждат. Но при нас смяната на гаджетата е често срещано явление още от детската градина и сякаш естествено разбира нещата. 

Абсолютно съгласна съм. Нямаме готови отговори за много неща, дори имаме грешни, имайки предвид отношението на нашите родители към тези неща. Затова казах, че когато дойде този момент, първо самите ние трябва да си изясним какво е отношението ни към тези неща и след това да обясняваме на децата си. Защото, естествено е, че ние възпитаваме децата според собствените си разбирания и нагласи. Е, няма такова нещо като това не е нормално, ама всъщност трябва да сме толерантни. Ами, ако някой ден детето ни стане гей, какво правим? Толерантни сме към гейовете, ама като става въпрос за нашето дете и положението е олеле...

Моето дете точно снощи видя в един филм двама мъже да се целуват. В момента проявява голям интерес към целуването, секса, сценките във филмите и т.н. Пита ме защо се целуват, казах й, че някои мъже харесват мъже и се обичат и тя каза: "Малко е смешно това." Край на историята.

Питала ме е защо някое дете си няма татко. Казвала съм й, че някои деца живеят само с мама или само с татко. Родителите са разделени, но всеки си обича детето и то няма вина, че мама и тати не се разбират. Това обяснение й беше достатъчно. Мен едно време ме спираха да се сприятелявам твърде много с деца на разведени родители - бяха нещо като втора категория или лоша компания, защото им липсва нещо...

За смъртта си говорим, че сърцето на хората отива на небето. Дори, след като сме чели разни приказки /които са пълни с жестокости, смърт и заповеди за отрязани глави/, тя си играе и смъртта е част от сценария, но винаги разказва как сърчицето отишло на небето.

Като цяло мисълта ми беше, че трудни отговори няма. Трудни са тогава, когато ние не сме наясно какво точно се опитваме да предадем на детето като разбирания за живота. Колкото повече конфликти имаме с разни теми, толкова по-трудно ни е.

Много ми е интересно да чета как обяснявате на децата си различни неща. 

Аз имах труден въпрос снощи, в смисъл на труден за обяснение чисто технически - защо ми тече кръв. 
Беше ми трудно да обясня така, че 5 год. ми дъщеря да разбере какво е цикъла, без да се уплаши, защото за нея кръвта е символ на рана и болка, и исках най-вече да разбере, че няма нищо страшно. Говорих за оплодено и неоплодено яйце /тя по принцип има обща представа как се случват бебетата/, и че тялото ми в момента изхвърля неоплоденото яйчице, и затова има малко кръв. Честно казано, не съм сигурна, че ме разбра, но поне се успокои, че нищо страшно не ми се случва. Но твърдо каза, че на нея няма да й тече кръв, когато порасне.

За раздяла между възрастните досега не сме говорили, не се е налагало, но пък се е случвало да се караме с баща й пред нея и след това сме го обсъждали с нея - знае, че хората понякога спорят или не са съгласни един с друг, също, че могат да са сърдити, но това не е толкова страшно, важното е накрая да се разберат и да се помирят.

Подобно на Касита изпитах неимоверна трудност да обясня на моят 4-годишен син, защо ловците убиват животни. Някак ми беше страшно трудно да обясня защо го правят, като знам, че го правят за удоволствие.

За хомосексуалистите и изобщо секса - никак не ми е трудно да говоря на тази тема с него. Винаги, когато е питал съм отговаряла съответно на възрастта му.

Авторката, предвид нагласите ти, каквото и да измислиш за обяснение, със сигурност детето ти ще добие твоите нагласи, че хомосексуализмът е абнормен.
Нагласи и стереотипи се променят на куковден, но просто си представи, че твоето вече пораснало момче е хомосексуален или бисексуален мъж. Аз си го представих и не се стреснах дори.

Точно това имах предвид и аз. 

Аз го обясних спокойно, без драми и чуденки - както си е. Не искам да му се формира представа за нещо, тайно, страшно, шушу-мушу работа. Поводът беше думата "педераст". Чул я в училище, пита ме какво означава. Обясних какво означава, защо е обидна, как е коректното наименование и че животът е шарен и не можем да обиждаме и съдим другите, защото са различни от нас. Надявам се да успее да израсне балансирана и толерантна личност, въпреки, че другото му слънце в живота - баба - е расист и смята гейовете за душевно болни Опитвам се да създавам някакво равновесие

Нещо не ми се вярва да приемете с едно и също чувство изборът на сина ви:

-между руса и тъмна жена
- или между мъж и жена.

Наистина ли с едно и също чувство на безразличие и разбиране ще приемете двата примера?Сега, вярно, че  докато сме с малки деца и всичко е на теория, сме о.к. с всеки техен избор само и само да са щастливи.но в действителност май  е трудно да е точно така.

В този смисъл разбирам авторката- иска да създаде някаква ценностна система у детето, то да е разбиращо към различните.Но същевременно самата тя не приема нормата за норма, равна на обичайната.
За себе си  бих казала, че съм толерантна към индивидите с различна сексуалност от обичайната, мога да работя с тях, да разговарям нормално с тях.
Но същевременно ще предприема всякакви мерки детето ми да не стане жертва на педофили.И преди да ме опровергаете, че педофили има и при хетеросексуалните, ще ви кажа, че процентът при хомосексуалните е много по-голям.

Лицата с ориентация към собствения си пол са в по-неизгодна позиция от гледна точка на избор на партньор, защото възможностите са по-ограничени.Безспорно тези лица са малцинство.Затова намирането на човек от същия пол склонен на хомосексуална връзка е не толкова проста работа.Все пак освен различната хомосексуалност, при тях също го има моментът на избор на индивид, който да се хареса, да е физически привлекателен.Затова хомосексуалните са изключително изобретателни в търсене на партньори, особено на млади и невръстни партньори, но също и на тинейдджъри.Средствата за постигане на желаната цел е от грубо насилие/ при по-примитивни индивиди/, до умело ухажване, а често и ръсене на материални блага, които едно дете или по-неуравновесен тинейджър би могъл да се "подлъже"Никак не е за пренебрегване и чисто психологическата манипулация при която един зрял мъж да успее да убеди едно младо момче, че " и аз съм такъв"

Не си измислям, написаното ми е професионално познато.

Затова моята задача е да науча сина си на приемане на тези хора в личностен план, но и също да го науча да се пази от нежелателни контакти.

Аз си го представям и не ми е приятно. Не, защото имам нещо против гейовете, но знам точно какво в тази съдба е по- различно и проблематично, а всеки иска за детето си някаква по- безоблачна перспектива.

Ясно е, че ще предпочета русата пред мускулестия за бъдеща половинка на сина си, но ще се постарая, ако избере втория, да не му предам разочарованието си, което неминуемо ще последва. И не защото гейовете са по-различни от хетеросексуалните, а може би, защото са по-малкият процент. А аз не искам детето ми да бъде малцинство от онези, на които не се гледа с добро око.

Бояна, аз съм си го представяла и го допускам като възможен вариант, защото нищо никой не знае.
Няма да лъжа - не ми е приятно и не бих искала да стане така, но може и има макар и малка вероятност, толкова малка, както и при всяко друго момченце.
Аз обаче дълбоко в себе си съм приела, че сексуалността на моето дете не е и не може да бъде определяща за това дали ще го обичам. Той е моето дете и винаги ще бъде, аз го обичам и ще го обичам винаги, независимо от това дали харесва мъже или не.
Бих искала и това ме тормози - да израсте здрав, мъдър, благороден, обичащ и даващ. За това се притеснявам, това искам. А това дали ще харесва жени или мъже - изборът е негов.
Винаги съм твърдяла, че децата ни ще растат в мултикултурална среда и е наше задължение да не забиваме като кабърчета стереотипи в съзнанието им. От тази гледна точка не желая да възпитавам шовинист, расист, ксенофоб. Искам отвореното му съзнание да остане такова и може би защото и аз съм така възпитана - това не представлява трудност за мен и представянето на щекотлива тема за някого, на мен не ми е проблем и я обсъждам с детето си.
И ако двойка целуващи се мъже на пейка в парка за някого са ненормално явление, за мен е просто съвсем леко неморално. Може би защото съм остаряла вече . и натискащите се по пейките дори и хетеродвойки ми идват леко в повече.

Това е друго. няма да изпадна в истерия и ще го приема, но не е нещо, което си представям с радост.   Ще му създаде проблеми, с които е трудно човек да се справи, но каквото- такова.

Евала! Само това изречение доказва колко широко е мисленето ти!
Не го приемай като комплимент, но тесните мозъци за съжаление са все по-често срещани.

Абсолютно подкрепям това мнение! Аз бих направила същото.