общ семеен бюджет

не мога да застана на нейната страна, просто нещата не са само черни или бели. Когато иска мнението ми по тези въпроси, аз се правя на чук, но тя знае, че у дома отношенията са уредени по друг начин.
Затова предполагам търси моята подкрепа, защото смята, че аз като жена и майка по-лесно бих разбрала нейната позиция.
Единствения съвет, който мога да и дам, е да приеме нещата от хубавата им страна.
 Аз например също се върнах на работа, когато Ани беше на 6 месеца и не мога да кажа, че не се наслаждавах на 4 часа в седмицата, в които отивах в офиса ( без някой да ме е карал, разбира се).
Но от друга страна, аз за себе си не бих приела съжителство ( при това с деца) без брак. А тя се е съгласила с това
Тя беше свидетел на цялото бракоразводно дело и делото за родителските права, така че много добре знае как реагира деверът ми в подобна ситуация. Тоест тя го е виждала в най-лошата му светлина и въпреки това се е влюбила в него. Той не се е променил към нея откакто са заедно. Тя промени отношението си по-скоро. В началото беше много свободомислеща и не можеше да разбере решението на съда относно правата на детето, присъдени на майката, а сега изведнъж съвсем друга песен запя.
Когато се запознаха тя печелеше добре и предполагам, деверът ми е смятал, че тя обича работата си и ще се върне скоро след раждането. Освен това той обожава децата си и се грижи наистина много добре за тях.
п.с в домакинската работа също помага

Вероятно попаднала в капана "той е лош само към бившата,но тя си го заслужава, а към мен няма да е така". Ох, класика!

Не съм прочела цялата тема и не съм запозната със законите в Австрия. Но все пак, той има договор за ипотека, изплаща си я, къщата е на негово име. Подписването на брак/съжителство как би променило този факт? Тя пак няма да може да претендира за част от това жилище (освен ако закона не го позволява). А и след като се подпише как ще се промени този мъж? Според мен, с подпис или без тя пак ще трябва да работи.

Аз не бих изплащала жилище, което не е на мое име. Сметките бих си плащала, разбира се (стига да са по силите ми - ако живея с някой дето изплаща палат и разходите му са огромни, пак не бих). Но някак си тази Бригит ми се струва много примирена и на нейно място аз бих започнала работа възможно най-бързо за да променя живота си и скорострелно да намеря друг мъж, който ще ме уважава и ще споделя с мен не само пениса си, но и живота си. Този мъж изобщо може ли да се отпусне, да не мисли за комбинации и сметки? В живота трябва да има и малко щастие, да ти е гот с този мъж, да се чувстваш щастлива и т.н. Те какви неща правят заедно като двойка (освен отглеждането на децата и плащането на сметките, което правят всички останали хора)?

Стискам палци на Бригит да си оправи живота, а на мястото на авторката на темата и аз не бих се бъркала.

P.S. Една от лелите ми беше женена 10 години за разведен мъж, с дете от първия брак. Разведоха се накрая, тя до последно не можа да се примири с това, че той поделя вниманието, любовта и парите си с първото си дете. Бракът и парите не промениха ревността й и чувството, че нещо не е съвсем както й се полага.
 

всъщност, ако не си наясно с този проблем, отстрани би казал човек че си живеят много добре.
Събраха се, родиха две деца, той се включва много активно в отглеждането на децата и в домакинската работа. Има добър бизнес, позволят си добър стандарт на живот - доста над средният. Ходят на почивки, на ски, уикенд в Хърватска и тнт.
Аз също бях много учудена, когато тя ми разказа тези неща, и още по-учудена, когато чух същите неща, но от него, пречупени през неговата призма.
Тя наистина го обича, той също я обича. Не бих дала съвет - да се разделят. Напротив - трябва още да се сближат дори. Може би той има нужда от време, за да изгради доверие... знам ли

А те защо не седнат и да си изяснят нещата помежду им? 

ужас, а какво да кажа аз, хем сме женени и пак нищо не е на мое име...
ей така си живея... безимотна и безпарична  

Няма значение на чие име е, щом е придобито по време на брака е 50 на 50 по закон.

Без да чета останалите,ще кажа как са нещата при нас.Парите са общи и всеки разполага с тях,както намери за добре.Изобщо не го разбирам това с отделните сметки и харчове.Ние заделяме пари настрана,но общо,а не тайно или отделно от другия.При нужда тези пари се ползват.Изобщо не мога да си представя всеки да си харчи отделно и да държи сметка на другия.

 

този е голям използвач...

Не знам тя колко го обича,обаче аз лично никога няма да простя на някакъв,който използва времето,че съм с две бебета и не мога да работя,за  да си купи къща на него ,пък бил той и баща на въпросните бебета.
Ако бяха женени е различно,ама не са понеже той не иска.

Сега той ще си изплаща къщата ,тя какво-съквартирантка ли ще му бъде?
Наследници за трите му деца ,които ще трябва да си поделят къщата -тя няма никакви права.

Колкото и да се грижи за децата не мога да повярвам ,че някой мъж със собствен бизнес ще иска да остане у дома с малко бебе и дете малко над годинка.
Че да иска и половината майчински -тя само за нея си ли харчи тези пари?

Аз не бих осъдила човек ,който е предпазлив-има използвачи и от двата пола-даже лично познавам такива.Обаче ходовете на този човек също са безкрайно съмнителни.
Не мисля,че тази връзка ще оцелее дълго...

Така ми се струва и на мен. Знам какво е да те боли след развода и да приписваш хиляди несъществуващи грехове на новия човек до теб. При това при мен развода беше много кротък, новият мъж дойде доста след това - и все пак първите месеци бях нон-стоп нащрек за нещата, които са ми тежали в предишния  брак.
Слава богу, с времето, с любов, грижа и привързаност, тези призраци изчезнаха. И въпреки това имам моменти, в които се обаждат и се боря с демони - все по-наредко и все по-бързо изчезват, но травмата от развод си е нещо наистина сериозно.

За мен това съжителство изобщо не може да се нарече семейство. Него го разбирам много добре - иска да си олекоти живота максимално, а и сигурно се опасява от възможността пак да се окаже разведен и да плаща издръжки. С това отношение към жената нищо чудно.
Но не знам как за жената не е унизително. Това непрекъснато сметкаджийство и натякване ще я измори много скоро. Лично аз никога не бих приела съжителство с човек, който не е готов да се обвърже с мен, да не говорим пък за общи деца.

той я е сгащил в тясното с две малки деца.

чак пък сгащил не е...
Той искаше да изчакат с децата,  но тя го изнуди - едва ли не или бебе или си тръгвам. Тя е на 32 и беше на мнение че няма за кога да чака. Второто бебе е планувано - тя искашес малка разлика, за да ги отгледа едновременно

едва ли преди раждането на първото дете, че и на второто, е осъзнавала ясно как се развиват нещата. Сега е здраво с двата крака вътре. Не е единствената, постоянно се случва така с доста жени и мъже.