Абе...почти е общ. Не съм спокойна, ако нямам заделени за мои лични нужди известна сума. Ако си я изхарча за някоя глезотия, си я възстановявам при първа възможност.
Винаги трябва да има фонд "и аз съм човек", накъде без него
- Публикувана: 9 март 2012, 09:22 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2012, 12:32 ч.
общ семеен бюджет
Винаги трябва да има фонд "и аз съм човек", накъде без него
Ние сме решили проблема много просто - всички карти (моите и неговите) стоят у мен - аз тегля всичко и аз плащам всичко (сметки, пазаруване и всичко останало). Мъжът ми получава джобни за всеки ден поотделно. Като ученик. 
Като ученик. 
Но и двамата имаме карти и от двете сметки. Само дето той ги ползва само ако трябва да зареди колата..
Иначе за джобните е абсолютно така
ама му ги давам седмично
Ние сме решили проблема много просто - всички карти (моите и неговите) стоят у мен - аз тегля всичко и аз плащам всичко (сметки, пазаруване и всичко останало). Мъжът ми получава джобни за всеки ден поотделно. Като ученик.
Като ученик. Но и двамата имаме карти и от двете сметки. Само дето той ги ползва само ако трябва да зареди колата..
Иначе за джобните е абсолютно така
ама му ги давам седмично 
И колко са тези джобни, ако не е тайна? 
Абе...почти е общ. Не съм спокойна, ако нямам заделени за мои лични нужди известна сума.
Парите в наличност си имат определено място,което най-често посещавам аз.
Ако му трябва някой лев,човекът си взема/в най-лошия случай ми казва дай някой лев да имам/.
Все пак не е дете да чака за джобни и да му диря стотинката.
Никога обаче не сме се разправяли, ами ти изкарваш толкова, трябва да плащаш толкова.
За мен това е унижение, но пък като гледам наши близки как мъжът за нищо не дава в къщи, разбирам съпругата му. Ако детето му се примоли за нещо и той благоволи да даде,трябва да се знае цената и да се даде точно,за да не би да се мине човекът.
Неговите са си негови,а нейните общи.
Темата е провокирана от разговор със снаха ми, която ми се оплака, че постоянно се карат за пари c мъжа си. Всеки си има отделна банкова сметка, но нещо имат проблеми да си разделят общите разходи. Все някой се чувства прецакан.
Знам че има семейства, при които този вариант действа, но аз лично не мога да си го представя у дома. Как така ще си делим разходите за наем или за храна? А ако партньорите не печелят еднакво, означава ли, че всеки живее според дохода си?
Знам че има семейства, при които този вариант действа, но аз лично не мога да си го представя у дома. Как така ще си делим разходите за наем или за храна?
А ако партньорите не печелят еднакво, означава ли, че всеки живее според дохода си?С общ семеен бюджет сме. Разходите се разпределят според датите за плащане и наскоро получената заплата. Абсолютно по равно и даже и не се замислям. Дали е моята или неговата няма значение. Това пък друг да дава джобните си е гадно. И това не ми е вариант. Парите се теглят според нуждите и разходите ни. Не ги държа нито аз нито той.
Няма мое, няма твое. Има разходи, които знаем, че поемам (плащания за детска, здравната застраховка за кучето, столските пари за децата, когато са на у-ще, курсове по балет/плуване/спортна гимнастика за децата, пазаруването и пр.). За останалите се грижи той (ипотека, изплащане на коли, режийни и пр). Когато излизаме, плаща който има повече по сметка. Никой никого не пита колко и за какво харчи. Ако ми трябват още, предупреждавам и ползвам карта към неговата банка. Той прави същото.
Ние сме решили проблема много просто - всички карти (моите и неговите) стоят у мен - аз тегля всичко и аз плащам всичко (сметки, пазаруване и всичко останало). Мъжът ми получава джобни за всеки ден поотделно. Като ученик.
Като ученик. Но и двамата имаме карти и от двете сметки. Само дето той ги ползва само ако трябва да зареди колата..
Иначе за джобните е абсолютно така
ама му ги давам седмично И колко са тези джобни, ако не е тайна? по 5 лв. на ден... Ти да не си мислиш, че са кой знае колко...
Има само една дума с която мога да опиша тези мъже/това поведение, но няма да ви я кажа... Чудете се коя е
Ние сме решили проблема много просто - всички карти (моите и неговите) стоят у мен - аз тегля всичко и аз плащам всичко (сметки, пазаруване и всичко останало). Мъжът ми получава джобни за всеки ден поотделно. Като ученик.
Като ученик. Но и двамата имаме карти и от двете сметки. Само дето той ги ползва само ако трябва да зареди колата..
Иначе за джобните е абсолютно така
ама му ги давам седмично И колко са тези джобни, ако не е тайна? по 5 лв. на ден... Ти да не си мислиш, че са кой знае колко...
Има само една дума с която мога да опиша тези мъже/това поведение, но няма да ви я кажа... Чудете се коя е
Не мога да разбера защо хората създават семейство, щом не могат да си имат доверие един на друг...
Ако от моят пост ти е възмущението, веднага отговарям: имам всякакво доворие на моят мъж. Не само финансово...
Но да даваш джобни пари на индивид от мъжки пол и да искаш той да има авторитет и достойнство... не знам как може да стане.
Хич не ми се пише/спори...
ТОВА е моето виждане... Пък и на живо съм го преживявала... "Жена ми, плати моля те, че не съм си взел (достатъчно) пари"...
Но да даваш джобни пари на индивид от мъжки пол и да искаш той да има авторитет и достойнство... не знам как може да стане.
Хич не ми се пише/спори...
ТОВА е моето виждане... Пък и на живо съм го преживявала... "Жена ми, плати моля те, че не съм си взел (достатъчно) пари"...
Ние сме решили проблема много просто - всички карти (моите и неговите) стоят у мен - аз тегля всичко и аз плащам всичко (сметки, пазаруване и всичко останало). Мъжът ми получава джобни за всеки ден поотделно. Като ученик.
Като ученик. Но и двамата имаме карти и от двете сметки. Само дето той ги ползва само ако трябва да зареди колата..
Иначе за джобните е абсолютно така
ама му ги давам седмично И колко са тези джобни, ако не е тайна? по 5 лв. на ден... Ти да не си мислиш, че са кой знае колко...
Има само една дума с която мога да опиша тези мъже/това поведение, но няма да ви я кажа... Чудете се коя е
Не мога да разбера защо хората създават семейство, щом не могат да си имат доверие един на друг...
Доверието е нещо много крехко и може лесно да се счупи
Каквито искате определения си давайте, не че дължа на някой обяснения Иначе почти позна, ама е по 6 лв 
Що, проблем ли е 
Работи извън града и освен на стола, няма къде и да иска да харчи По 30 лв/седмично са му джобните - толкова му е обяда - манджа + салата и газирано.. (по-подробно нужно ли е?)
А при положение, че има 2 карти в джоба си нужно ли е да има и 200 лв в протмонето
Пазаруваме 99% от случаите заедно - просто така сме свикнали, а и той никак не е по шопинга..
Иначе почти позна, ама е по 6 лв Що, проблем ли е Работи извън града и освен на стола, няма къде и да иска да харчи
По 30 лв/седмично са му джобните - толкова му е обяда - манджа + салата и газирано.. (по-подробно нужно ли е?) А при положение, че има 2 карти в джоба си нужно ли е да има и 200 лв в протмонето
Пазаруваме 99% от случаите заедно - просто така сме свикнали, а и той никак не е по шопинга..
на мен не ми се струва странно.
и баща ми , и дядо ми си даваха заплатите до стотинка на майка ми/баба ми на деня.
баба ми разпределяше всичко по пера и съответните пликове, плс плик за джобни за нея и за дядо.
същото прави и майка ми.
при нас е обратното, защото мъжът ми е много по-сериозен, а и аз не искам тази тежест.
имам пари в брой, но не ползвам карти и пр. счетоводството в крайна сметка го прави мъжа ми
и баща ми , и дядо ми си даваха заплатите до стотинка на майка ми/баба ми на деня.
баба ми разпределяше всичко по пера и съответните пликове, плс плик за джобни за нея и за дядо.
същото прави и майка ми.
при нас е обратното, защото мъжът ми е много по-сериозен, а и аз не искам тази тежест.
имам пари в брой, но не ползвам карти и пр. счетоводството в крайна сметка го прави мъжа ми
на мен не ми се струва странно.
и баща ми , и дядо ми си даваха заплатите до стотинка на майка ми/баба ми на деня.
и баща ми , и дядо ми си даваха заплатите до стотинка на майка ми/баба ми на деня.
Препоръчани теми