За дивия материализъм и любовта

Хора, нямам в предвид трагедии. Напълно разбирам, че има ситуации в които човек е подложен на огромни изпитания и никога не се знае, кой и кога може да попадне в кофти положение, било то здравословно, или материално. Пиша за другите, чиито живот е сравнително нормален. Нищо друго ли не ви вълнува освен това каква марка кола карате и къде ще отидете на почивка?! Не смятате ли, че един час прекаран с детето ви за него ще е по-ценен от един час на най-скъпо платената забавачка?! Това последното в отговор на потребностите от пари. Има ли други неща в живота ви, които ви вълнуват и които не се заплащат?! Моят паричен статус аз не съм го коментирала, не съм бедна, не съм и богата... Но не в това е въпросът.

Ти сериозно ли го питаш това? Как въобще ти хрумва, че има хора, чиято единствена грижа е колата?

Почвам да не разбирам нито въпросите ти, нито тезата ти.

Доколкото от мен зависи това дали синът ми е нахранен, облечен и има ли къде да живее - да, материалистка съм, и то дива..
И мисля да зарежа ония прителки, които вече не карат мерцедес..

Ти питаш, ние отговаряме, а после се сърдиш  
Да, материалното е важно наред с всички останали
положителни чувства, добродетели и ценности,
ако щеш дори и благотворителността и грижата за
другите. Бедният човек, не е щастлив човек, защото
само мисълта, как да осигури насъщтния го съсипва,
а често го превръща и в друг човек.
  Няма как да си щастлив, ако децата ти страдат.
Няма как да се чувстваш добре и да си пълноценен, ако
виждаш сълзите в очите им. Ти очевидно нямаш този
проблем и затова така реагираш.
И по повод последното, написано от теб - не ме интересува,
каква марка кола имаме. За мен е важно да имаме кола.
Това прави ли ме материалистка?
А тези, които не могат да си видят децата от работа,
за да им осигурят поне храна, дрехи и топлинка?
Попитай тях, колко са важни парите и как биха искали
да имат малко повече, за да могат да прекарват поне по
1 час на ден с децата си.

Никой не може да ме накара да се чувствам малоценно и то заради такова нещо! Хах... И да както писах обичам да се надскачам и като съпруга, и като майка, и като домакиня, и насякъде, дори и да го намира някой за фанатично. Някой тук има ли проблем с това?! И да алчна съм и за това писах в първият пост, аз обичам живота и хората, любовта. И повярвайте имам от всичко това по много. Както казах начин на възприятие на живота. Пуснах темата за да направим една добра дискусия, но съм сбъркала мястото явно. Ако искате да ви оставя колкото е необходимо време за да ме обсъдите, да ме наврете --- там, пък може и да ви хрумне нещо по-интересно?!

Благодаря на жените, които се включиха в началото с нормални коментари и дори чувство за хумаор!   С вас ми е приятно да си пиша.

Ти сериозно ли не разбираш?


Роня, познавам такива - с по много апартаменти и скъпи "мерцедеси".
Познавам и теб, лично.

За първите се радвам. За теб съм истински благодарна.

Ако за него мерцедесът е върхът, целта, сигурно му се иска да крещи, та целият свят да го чуе. Ако за мен не е, не бих се впечатлила.
Изчетох трите страници съждения. Някои с коментарите си ми напомнят не една жена, която при всеки удобен случай се опитва да ми вмени личните си схващания за живота и едва ли не да ме задължи да ги следвам до откат, без да си дава сметка, че всеки върви по своя собствен път, със своите проблеми, препятствия, преодолявания, щастие...

Ето това попетах:
Как разбирате себеизрастването си?! Себедоказването си?! Задължително ли тези неща са измерими единственно с материалните неща?! Какв са ви ценностите?! Кое ви прави щастливи?! Кое обичани?! Кое е важното за вас?!

Истината е, че очаквах малко повече да се включат чувствата, приятелите, семейството и по този начин дори малко да ви накарам да се почувсктвате щастливи от това, което имате извън материалните блага... Темата обаче се изроди в тема за пари. За което съжалявам!

 

Ако ще плача, то нека да го правя в Мерцедес / по Шанел/.

Парите са средство за нормално съществуване. Колко като стойност да са, зависи от алчността на самия човек.

Аз съм материалист, мисля и реалист, обитавам днешният ден и дивия антиматериализъм ми е чужд.

Ти искаш да живее в общество, в което различието ни събира. Е, каня те да се повозиш в моята нова кола. Заповядай!

Пожелавам ти да се усмихваш в Мерцедес, макар и не по Шанел!
И ако някой ден се срещнем с удоволстие ще се повозя с теб! 

Напълното отричане на материалното ми е точно толкова крайно, както и стремежът непременно към Мерцедес.
Стремежът за "най-добрата майка", "най-добрата домакиня", "най-добрата съпруга" също са ми непонятни... аз съм най-добрата майка на моите деца, но не искам и не мога да се сравнявам с останалите - за други деца определено ще съм много далече от титлата "най-". Най-добра съпруга?! Може би за съпруга ми... Най-добра домакиня - не, мерси, не ми е цел. Палатът, яхтата и Мерцедесът - също!

Защо е нужно всеки да гледа в канчето на другите и да се сравнява с тях? Едните да се бият в гърдите какъв Мерцедес карат, а другите да се тупат в своите гърди колко са над нещата...

Човек трябва да се научи да оценява това, което има, да се гордее с това, което е постигнал и да се стреми към нещо по-добро... за едни това е къща, за други - кола, за трети - възможности да отделя повече време на близките си.

Хората са различни, имат различни приоритети и различни ценности.
Изключвайки най-крайните варианти - случаите на крайна бедност, когато парите не достигат за базови нужди, както и случаите тип "най-щастливи сме като аскети" и "щастлив мога да бъда само, ако имам Мерцедес", смятам, че всеки човек и всяко семейство има своите различни приоритети и своите доводи защо се стреми към това - по-голям апартамент, за да може да се осигури простор за децата, самостоятелни стаи и спокойни места за учене; по-нова кола, защото тя е по-надеждна и предлага по-голяма сигурност, а и вероятността да те остави насред пътя, защото нещо се е счупило, е по-малка; къща с двор, за да могат децата да са по-близо до природата и да тичат на воля; възможност за екскурзии в чужбина, за да се видят исторически и културни забележителности; да може децата да посещават различни извънкласни допълнителни занимания - спорт, танци, езици, ателиета за приложни изкуства; възможност човек да се отдаде на любимото си хоби и т.н., и т.н. ... не винаги стремежът към материални блага е само гола страст към лукса и парите и само с цел "перчене".

Струва ми се обаче, че хората, за които "Мерцедесът" (образно) е гордостта и за които перченето с материални блага се е превърнало в ежедневие и основно занимание, не са постигнали сами това или това е станало прекалено лесно, и че за останалите, които сами са се издигнали, които са постигнали по-висок стандарт на живот благодарение на своя труд/талант/собствени успехи, по-важното е как са го постигнали и се гордеят с работата си, със семейството си, с постиженията си, а не с "Мерцедеса" си и материалните блага са само средство, а не цел.

Как разбирате себеизрастването си?! Себедоказването си?! Задължително ли тези неща са измерими единственно с материалните неща?! Какв са ви ценностите?! Кое ви прави щастливи?! Кое обичани?! Кое е важното за вас?!

Не разбирам какво имаш предвид под себедоказване, виж себеизрстването го разбирам като израстване, развитие, напредък  и в никакъв случай не свързвам себеразвитието с материалното.Старая се да вървя напред - да знам повече, да науча нещо ново всеки ден, да проговоря на  още един език и т.н.Не се стремя да имам повече от това, което имам вече, за мен е достатъчно. Не карам Мерцедес, но колите са ни хубави  .Имаме удобен дом и мога да предложа хубава храна на децата си. Точка. Смятам, че е важно децата да растат в хубави условия на живот.
 Също трябва да се мисли, че след 10 години, ще ни трябва солидна сума, за да стартират университет и  още от сега да започнем да спестяваме.
Затова парите са важни, те не са самоцел, те са средство.Така е устроен светът.
 Ценностите са децата ми, семейството, приятелите. Те ме правят щастлива.
Не знам дали бих била щастлива обаче, ако изнемогвахме и децата носеха износени дрехи и се хранехме с купони и живеехме от помощи...

Разбирам тема ти, но хората сме много зависими от парите

Замисляла ли си се, че е възможно "?" да се пише без "!" до него?

Като никой не те кара да се чувстваш малоценна, какво значи:

Защо тогава се опитва някой да ме убеди колко аз съм в ниското, защото нямам мерцедес и нов апартамент?!

Като теб това не те засяга, живей си живота, както го разбираш и остави хората да си определят собствените приоритети. Под "остави" имам предвид да не се опитваш да качваш собствените си разбирания за живота на някакъв пиедестал. Много хора с Мерцедеси са не по-лоши хора от теб. Просто са постигнали повече и в друга област.

Да, на мен ми се струва тъпо да се стремиш да си най-най - ама не съм седнала да пускам тема, пълна с "?!"...

всеки стремеж да се надскочиш ми е напълно непонятен и положителен резултат досега  не съм видяла.
а за очаквания на другите от теб, да надскочиш себе си, ми звучи направо смешно.

ето един тест:

разделяме един лист на две части и за 5 минути пишем всички цели, всички желания, всички мечти, без значение дали ги смятаме за възможни или не. след това си представяме, че ни остават 5 години живот - зачеркваме целите, които за това време губт смисъла си. остава ни 1 година живот - зачеркваме. = месеца, 1 месец, 1 седмица, 1 ден, 1 час. това, което остане, преписваме в другата половина на листа. остават истинските цели на душата, непреходните. за всички мои познати, които са правили този тест, останаха само душевни цели, остана любовта и отношенията с близките хора.
-------------

за материализма - за мен парите са важни. много важни. важно ми е и обаче да чувствам , че съм обичана.