За дивия материализъм и любовта

Aз сигурно съм адски просто парче, но ако ми остава един час живот първо ще поседя в ступор, след това ще строша нещо, накрая ще се разплача и ще звънна на мъжа ми за да ми обещае, че ще се грижи за детето ни така, както аз бих искала. Никакви мечти, никакви цели, нищо..

Горното са теоретични разсъждения, дано не ми идва до главата, пу пу.

Охххх, едва ли има много хора, които
не искат да бъдат обичани, и които не
искат да бъдат щастливи и успешни -
и те, и децата им. Без финансова независимост
обаче, това е почти невъзможно.
Ето аз например се измъчвам от факта,
че не мога да дам на детето си най-доброто,
просто защото не можем да си го позволим.
Обичта я има в изобилие, но има неща, които
също са важни, а те се осигуряват с пари.
Това ми беше мисълта пък на мен.

Как разбирам себеизрастването и себедоказването?
По крайните продукти от тези процеси. Със сигурност не по усещането за собствената си възвишеност и количеството философстване за живота по кафета с приятелки, също толкова духовно будни, колкото и аз   Не казвам, че и това не го е имало в ученическите и студентските години.
На 36 съм обаче и са ми нужни някакви субстанциални знаци, че днес съм с една идея по-обогатен вътрешно човек в сравнение с вчера. Такъв човек, от чиито процеси на себеизрастване има някаква полза за повече хора. Ако има полза, тя носи дивиденти. Ако съм много гениална, но гениалността ми не носи нищо на никого, ще тъна в мизерия.

Измервам себеизрастването си по броя на държави, в които са преведени или ще бъдат преведени неща, които аз съм писала. Тези договори ми носят пари. Колкото повече са те, толкова по-добре съм се справила. От тихото, напоително и самодостатъчно себеизрастване или ми става смешно, или страшно.

Аз ще кажа две клишета, които съм изпитала лично и които действат безотказно.

Парите не могат да те направят щастлива, но могат много да намалят болката ти, когато си нещастен.

И другото клише. Най-хубавите неща в живота са безплатни.Любовта и грижите на родителите. Приятелството. Любовта. Радостта. Смехът. Неповторимите моменти с децата. И т.н. Тези неща наистина не можеш да ги купиш.И не изискват пари за да ти се случат.

Щастието си аз измервам с това как прекарвам дните си. Нищо вече не може да ме накара да стана рано и да си пропилея деня в някаква работа, която не ми носи друго освен пари. Ето на това аз казвам щастие.(обаче доста съм поработила за да мога сега да си го позволя)

За мен истински заможните хора никога не парадират с това, свободни са от битови проблеми и нито много разсъждават по тези въпроси, нито пък ги навират в лицето на другите при общуване.Просто са си нормални.
Същото е и с фините, духовни хора. Не им е нужно да се самоизтъкват колко са умни, мъдри, одухотворени. Те просто не могат да бъдат други и също са си нормални.

Аз лично мога да почерпя мъдрост и от материалиста, и от одухотворения човек.

И накрая една моя любима грузинска наздравица точно по темата:
"Имам желание да си купя къща, но нямам тази възможност. Имам възможност да си купя коза, но нямам това желание."
Да пием за това нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!
 

Парите са от изключително значение за всички,но за жалост не всички си го признават,а тези които ги нямат го и отричат.
Лично в мен парите създават едно много хубаво чувство - спокойствие!
Любовта и другите възвишени чувста са хубаво нещо,но за жалост с тях няма как да се купи хляб в магазина.
Всичко е свързано с парите в крайна сметка !!!
Но най-важното нещо на света е здравето !!!!

Да,за мен успехът в живота е пряко свързан с парите и материалното.Не само,разбира се,но това е един от важните критерии. Просто света в който живеем е такъв.Нека не си заравяме главата в пясъка.Няма нищо лошо в парите.Напротив,те са нещо прекрасно,необходимо и правят живота по-хубав.Невъзможно е да съм напълно щастлива,ако живея в недоимък.Също така искрено се възхищавам на хора,които са постигнали финансов просперитет.Ако това е материализъм,то нека така да бъде.

Ако имаш достатъчно разум, винаги е по-лесно да се обогатяваш непрестанно духовно, докато и материалните ти успехи растат /парите са средство, вкл. и за трупане на знания, емоционални преживявания и подобни, а моралните ценности се формират още в детските години/..
Ако си ограничен, ще приемаш за богатство само една от двете придобивки: я мерцедеса, я високопарните убеждения.
И като реалист ще отбележа, че предпочитам да се стремя към повече пари, за да мога да си позволя да се докосна и да покажа на децата си много повече културни, исторически и нематериални богатства, вместо да ги уча да не обръщат внимание на материалното или да са толкова ограничени, че да робуват на марки и модели.
А да нямам други интереси, освен семейството ми, ми звучи плашещо...


Целият пост изисква адмирации.

Абсолютно. 

[quote author=Роня дъщерята на разбойника link=topic=646523.msg21384818#msg21384818
Как разбирате себеизрастването си?! Себедоказването си?! Задължително ли тези неща са измерими единственно с материалните неща?! Какв са ви ценностите?! Кое ви прави щастливи?! Кое обичани?! Кое е важното за вас?!
[/quote]

Себеизрастването и себедоказването  не ги "разбирам", защото лично съм ги преживяла и изстрадала. Това е вътрешен процес, абсолютно индивидуален за всеки. При мен нямаше никаква връзка с това каква кола карам или къде живея. Напротив, в онзи период бях в най-ниското си материално ниво до момента..но и с най-големи амбиции и увереност в себе си.
Колкото до ценностите ми - ми не знам, мои са си и пак се въртят около собствената ми себеоценка. Ама тук пак не виждам какво общо има материалното..
Щастлива се правя преди всичко аз самата - когато съм доволна от себе си...Нямам как някой друг или нещо да ме направи щастлива, ако аз не съм "отворена" към това.
"Важното" за мен е моят мъничък свят да си остане все така съкровен и истински..

Хайдемари Швермер не притежава нито едно евро. Дори никога не е държала в ръката си такова. Германката живее без пари от 1996 г. насам. И е по-щастлива от всякога. Как е възможно това?

Във времена на криза човек често говори за пари: колко получава, колко не му достигат, колко има да връща и колко би искал да има. А как би изглеждал животът ни без пари? "По-щастлив", казва Хайдемари Швермер от Дортмунд. Тя никога не е държала евро в ръката си, защото още преди 16 години е решила да започне нов живот - без пари. Макар да няма пукната стотинка в джоба си, тя не се чувства бедна. Точно обратното: по-богата и по-щастлива е от всякога.

Как започва всичко?

Първоначално Хайдемари работи като учителка. След няколко години стаж обаче решава да обърне гръб на образователната система, която, според нея, учи децата не как да бъдат щастливи, а как да печелят пари. Хайдемари се записва да учи психология.

След като завършва, години наред работи като физио- и психотерапевт. "Фирмата ми имаше 15 служебни автомобила, никога не оставах без работа", разказва тя. "Започнах обаче да усещам как материалното диктуваше целия ми живот. И ми се прииска да избягам."

Хайдемари е на 54 години, когато се решава на следния експеримент: да живее една година без пари. Този начин на живот обаче толкова й харесва, че тя решава да се откаже от парите завинаги. Сигурно се питате как успява да преживява.

Ето как:

Приятели-фризьори се грижат за прическата й, в обществения транспорт пътува само с подарени билети. Живее при самотни хора или семейства с проблеми, на които оказва помощ и вместо пари получава храна. Най-много й помага обаче една инициатива, създадена от самата Хайдемари още докато е водила съвсем нормален живот - тоест, докато е била подвластна на парите.

През 1994 г. тя създава в Дортмунд борса за размяна на услуги и вещи с цел да покаже на хората как могат да си помагат взаимно. Борсата функционира горе-долу така: някой, който разбира от велосипеди, поправя колелото ти, а в замяна ти ремонтираш автомобила му, да речем.

Всеки помага с това, което умее най-добре - фризьорите се грижат за косите, обущарите - за обувките, готвачите - за яденето. Или пък - заменяш дрехи, които вече не носиш, срещу килограм кафе; даваш на заем трактора си срещу чувал картофи и т.н.

Да заживееш с непознат


На хората, които искат да последват примера й, но не знаят къде да живеят, Хайдемари предлага следното решение: "Има толкова много самотни или възрастни хора, които на драго сърце биха приели някого в дома си за известно време." Преди години Хайдемари учредява и т. нар. Централа за поделяне на подслон.

Всеки, който е готов да приеме човек в дома си, залепя стикер с логото на централата на вратата си. Самата Хайдемари също живее така. Наскоро била известно време в къщата на едно 5-членно семейство. След като успяла да помогне на двете им наркозависими деца, родителите били готови да й платят солидна сума. Хайдемари, която днес е на 70 години, отвърнала обаче, че предпочита слънцето пред парите. "Май сега ще ми направят колибка на морето", казва тя.

Хайдемари няма нито къща и автомобил, нито телевизор и пералня. Но не е откъсната от света, защото притежава компютър и телефон - и двете подарък от роднини. "Телефонът обаче почти не го използвам и затова смятам да го заменя за чай", казва Хайдемари. И се усмихва.

Последното за мен е много сходно до паразитирането - не правиш нищо, а хората ти подхвърлят милостиня, пък ти насреща им правиш дребни услуги /това пак си е пазарен принцип - те някои разменят секс за мерцедес/.
Интересно ми е, ако не ставаше въпрос за обявен експеримент, дали на Хайдемари щяха така да й помагат /убедена съм, че ако някой старец й подари апартамента си за грижите - няма да откаже/.
Та тя се възползва от всичко и всички, как няма да е щастлива нематериалистка. Когато човек получава всичко наготово, той наистина не оценява вложените усилия. А гордостта, че си успял /пък дори и в това, че си работил здраво и си купил мерцедес/ е изключително градивна и носи повече удовлетворение от двата други варианта - да нямаш стремежи към нищо или някой да ти осигурява всичко, а ти да се хвалиш колко си нематериален.

И следващите две страници пак е "...парите, парите, парите.....".
НАй -вероятно и още 100 да се изпишат , пак основното ще е "...парите....парите....!"
За съжаление, болшинството от хората измерват себеизрастването си и себедоказването си с цената на колата, с инчовете и броя плазми, които са надиплили, с цената на айфона и т.н., и т.н.
И пак за съжаление, това не само, че няма да се промени, но и ще придобива все по-големи размери.
Защото това е основата на капитализма:потреблението.Да се купува все повече и повече.
А хората са лесно манипулируеми.Само се огледайте....
Понятия като духовност, подкрепа, любов, взаимност са заменени от материализъм, прецакване, омраза и егоцентризъм.
Аз не мога да променя света.Но мога да се заобиколя с хора с моите разбирания за него.

azaf ,последното ти мнение е изключително показателно колко много хората са подвластни на манипулацията на парите.   
Дори не го осъзнавате.....   

Че, колко хора могат да живеят като Хайдемари Швермер?

Когато някой твърди, че материалното за него не е важно, или има достатъчно и в излишък, или е рядка форма на идеалист. Или пък е сам.

Как да обърна внимание на духовното, като нямам пари да нахраня децата си? Дали въпросната щеше да си живее като висша форма на клошар, ако беше семейна, имаше поколение и то разчиташе на нея да се ограмотява и развива?

Краси, може да съм "манипулирана" от парите, но те са идеалното средство, когато искаш да се обогатиш духовно. За съжаление, в нашия свят - и доброто образование, и достъпът до изложби, театри и концерти, и възможността да пътуваш до исторически места и да научиш повече за тях, и др. /вкл. и възможността да си полезен и да помагаш на други хора/ изискват пари.
И подобните стремежи идват едва след като си осигурил хляб и покрив.
Не съм чула някой, който рови по кофите или чиито деца гладуват, да се е извисил духовно...

Дали ще са пари или натурална размяна, резултатът е един - наличието на материална основа подпомага надграждането на духовността, при добро желание. Единици са аскетите, отрекли се от света в името на някакъв идеал, но наистина оттеглили се далеч от света /примерно в пещера, а не в дома на възрастния комшия, ползвайки подарен компютър и платен от друг интернет/.