Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

112 753
752
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

# 135 6 май 2012, 23:24 ч.

Мнения: 75

Гледал ли си свещичка - как гори,
искри и пламъчето и танцува?
Говорил ли си и - като на нея,
тихо, нежно и смирено?
Питал ли си я - защо, .....защо?
..................................................
Молил ли си я - в съня си
пак отново да я видиш?
И да върнеш времето
и да спреш Вселената?

Погледай я, попитай я!
Поговори си...С НЕЯ!

С.

# 136 7 май 2012, 11:54 ч.

Мнения: 742

Снежната кралица

Ветровете все още се чудят за какво те целунах, Кай.
И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.
Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.
И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.

Не разбират защо те отведох. Някой каза- от скука, а друг
предположи, че в замъка леден Аз, Кралицата, водя съпруг.
На какво ли не се наслушах в тая моя проклета вечност.
Всички версии бяха „бездушна”, „отегчена” или „безчовечна”.

Да говорят. Ела, целуни ме. Огледалото е строшено.
Според старо поверие имам точно седем години време.
Оголелите храсти от нерви потреперват сред вълчия лай.
Забрави днес за своята Герда, аз – че скоро ще дойде май.

Не, не плача, топя се отвътре, виж ме, цяла треперя от зной.
Твойте устни до моите плътно ме стопяват и носят покой.
И сред ледено, тихо безвремие, във искрящи постели от сняг,
аз съм твоето мъртво вълнение, ти – спасителният ми бряг.

Последна редакция: пн, 07 май 2012, 14:54 от ellyst

# 137 8 май 2012, 21:49 ч.

Мнения: 75

Оловни капки дъжд се стичат по лицето ми -
пълзят, извиват се, изчезват в бездна черна.
Луна огромна и изцъклена - свидетел ням
на мойта самота, безверие и безнадеждност.
Нали и ти ме виждаш?

Сълзи се стичат по лицето ми -
пълзят, извиват се, изчезват в бездна черна.
Мъже пияни пеят - и смях, и викове ехтят надолу,
в началото на уличката китна.
Нали и ти ги чуваш?

Денят ще дойде с утрото-
блестящо, слънчево и мокро.
Ще ме погали лекичко и много нежно
ще ме прегърне с топлите си ласки.
Нали и ти ще дойдеш?

С.

Последна редакция: вт, 08 май 2012, 22:38 от janna_3

# 138 9 май 2012, 10:57 ч.

Мнения: 24

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева

# 139 9 май 2012, 11:06 ч.

Мнения: 24

Отдалечаване
Андрей Германов

Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли –
отдалечавай се!
Отдалечавай се
през времето – от дребното,
от близкото, от болката, от писъка –
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?

Отдалечавай се. Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.

Приятелите винаги остават
Димитър Ценов

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.
За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.
Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.
Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.

# 140 9 май 2012, 13:52 ч.

София
Мнения: 288

Краят на една муза.

Тъгата ме повежда за ръка
по дългите алеи от чемшир.
Във вечна вярност ще й се врека
сърце прикрила с рокля в бял ефир.

Луната, сякаш да не съм сама
над мен разстила тих безспир.
Да можех да си взема и страстта ...
Умирам! Каня всички ви на пир!

Лично творчество. - С. А.

# 141 10 май 2012, 01:32 ч.

София
Мнения: 778

Много хубава тема. Heart Eyes

Ето и моето любимо стихотворение, което отдавна не ми е актуално, но ми беше като мантра навремето...

Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?"
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти - обич на сестра -
повярвай - за сърцето ми не стига!

Дамян Дамянов

# 142 10 май 2012, 01:40 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Пламват нежни, пламват бели, пламват милвани вълни,
в моята душа изплели път към звездни висини.

Виждам първата си пролет, виждам първия си блян,
от ръце, които молят, в люлки сребърни люлян.

И трепти любов златиста, чиста като първи сняг,
в моята душа лъчиста възвисила светъл стяг.

Ти ела, недей ме чака сам-сама в пустинен път,
капки огнени сред мрака, мойте жалби ще заспят.

Ти ела за свидни жъртви в тия приказни страни
и желанията мъртви с бледни устни целуни!

Чуй, звъни заключен лебед сред здрачени брегове,
всеотдайно тебе, тебе моята душа зове.

Моята душа безгрешна бди край тъмните липи,
възродена ще те срещне и смирена ще заспи.

И пред морните ни взори, чужди за безсмъртен грях,
вечността ще се разтвори сред море от звезден прах.

Николай Лилиев

# 143 10 май 2012, 07:49 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Завърнал се

А тежко погледът ми уморен
подпираше се за да дири място...
Такова на което упоен
да отпочине.И да бъде свястно.

Отдавна замъглен от сто сълзи.
Отдавна помътнял от много мъка.
Той искаше от теб да замълчиш.
Да не говориш вече за разлъка.

Горещият му блясък беше скрит.
Зад пелена от стари, тежки нишки.
Цветът и на зениците отмит...
Клепачите отпуснати по-ниско.

Той търсеше отмора, да поспи.
През многото надежди бе преминал.
Сега с останалите две сълзи
прибра се у дома.А ти замина...

Лично творчество/МарИ Г./

# 144 10 май 2012, 07:54 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Марѝ , Hug

# 145 10 май 2012, 08:31 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Нели... Hug

Не ме е страх

След сто пътеки посред нощ вървяни.
След сто надежди, губени по тях.
След сто мечти от горските поляни.
След сто звезди угаснали във грях.

След всички тях и аз вървя отново.
Не съм сама. Понесла съм и грях.
Не ме е страх.Дори и от олово.
Не ме е страх.Напротив нося смях.

Изправена срещу несгоди тежки.
Понесох много. Мога още пак.
Не се предадох на едни болежки.
И ако трябва ще посрещна влак.

Не ме е страх. Съдба, ти не разбра ли?
Не съм сама. В борбата и студа.
Не ще ме бутнеш. Няма. И едва ли
ще ме пребориш. Не и днес, сега...

Лично творчество/МарИ Г./

Последна редакция: чт, 10 май 2012, 08:43 от Марѝ

# 146 10 май 2012, 09:18 ч.

Мнения: 2

Цитат на: Марѝ в чт, 10 май 2012, 07:49

страхотно е Simple Smile

# 147 10 май 2012, 18:12 ч.

Мнения: 24

Повярвах, и внезапно нещо стана,
погледa не го усещам вече,
мислите са някъде далече.
Знаех, че съществува и че е добра,
беше мила и приятна,
но сякаш нещо случи се тогаз
и някак бях изтрита от света.
От нейния свят, този,
в който мислех, че ще бъда,
алa не бях и никога не ще бъда.

Лично творчество

# 148 10 май 2012, 23:10 ч.

Мнения: 0

Заседнала е буца във душата -
всичко ли трябва да става във "реда на нещата"?!
Защо ни е страх от нещо "извънредно",
което не е поставено във рамките "редно"?
Затваряме сами себе си в кутии,
лепваме си етикети и се превръщаме във ходещи пакети.
Не искам Животът ми на това да се оприличава -
поточна линия, скроена по нечии разбирания.
Животът ми е Свобода -
ще правя това, от което има нужда моята душа!

Деница Ябълкарова

# 149 11 май 2012, 08:40 ч.

Мнения: 2 047

Момичета, страхотни стихове сте споделили Hug

Имам молба към вас: Дъщерята на моя приятелка е абитуриентка и искам на картичката с подаръка да и напиша нещо подходящо за случая, ще ме насочите ли към нещо стойностно Praynig

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 10 (06.11 - 13.11)

Лидл 168 - октомврийска скука

1 483
На пазар

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 7 (16.10 - 23.10)

Седмокласници 2020/2021 - Второ класиране - (19.07 - 25.07)

923
Набори

Причина:

Причина: