Обичате ли стихове? - 9

  • 112 207
  • 752
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 039
ellyst , благодаря! За това, че ми помогна да намеря "Легендата" и за прекрасните ти стихове   bouquet



Тя знае ли, че мен ме има?
 
Грешен си пред нея и пред мене,
лъжи раздират твоята душа,
а съвестта ти упоена дреме,
тежат ù премълчани толкова неща…
 
На пръста ù халка постави,
но моето сърце с вериги окова,
за да не може да те изостави,
да го боли и страда в любовта.
 
Тя знае ли, че мен ме има,
че от години с нея те делим?
Измяната ти двойна, непростима
край нас се стеле като черен дим.
 
Тя знае ли, че мен ме има,
че всеки ден крадем си любовта
и двете носим в себе си душа ранима
като на всяка влюбена жена?
 
Тя знае ли, че мен ме има,
че между двама ви отдавна аз стоя
и как година след година
минутите в очакване броя?
 
Тя знае ли, че мен ме има -
скрита в дебрите на твоето сърце,
когато шепнеш ù „любима”,
мен търсят в мрака двете ти ръце?
 
Тя знае ли, че мен ме има?
Не ù ли става хладно през нощта,
когато като сянка невидима
между вас в постелята лежа?
 
Тя знае ли, че мен ме има,
когато прибереш се уморен,
а от очите ти навява зима…
Досеща ли се, че си бил при мен?
 
Тя знае ли, че мен ме има?
Не ме ли вижда в погледа ти ням?
Нима не чувства, че сме трима,
но всъщност всеки си остава сам.
 
Ако не знае, аз ще и го кажа -
и двете жертви сме във твоята игра.
Така и себе си, и нея ще накажа,
но ти на никоя не заслужаваш любовта.

Последна редакция: вт, 27 мар 2012, 18:44 от Влад@

# 46
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Мамче, радвам се, че стихотворението ми ти е харесало... Hug




         Моята молитва



На лакти до олтара се завлякох.
Да търся милостиня, прошка, грях.
Със себе си истории повлякох.
За минали щастливи дни и смях.

Сиротно до иконата застанах.
Помолих Бога. Раменете свих.
На мислите далечни си пристанах.
А после с тях уютно се обвих.

Потърсих моя прошка за сгрешено.
Макар не знаех да го има... Не?
Защо тогава си е все решено
животът ми да жули колене?

Ако те има, Боже милостиви...
А ти си тамо. Истински го знам.
Вземи и прогони ги дните сиви.
И дай го изцерението нам.

Обърнах се. Пречистена излязох.
С по-силна вяра. И със ясен ход.
Отново в сивата тълпа навлязох.
Вървях към идващият нов живот!


Лично творчество/М.Г./ bowuu

# 47
  • Варна
  • Мнения: 1 887
КОГАТО РАЗБЕРЕШ..

Ще разбереш, че ме е имало едва когато
осъмнеш в поглед, който не е моя.
Едва когато спреш пред тишината
на стръмните, объркани завои.
Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Ни в дланите, ни в устните...ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли...направи ме излишна.
Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто...времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш...
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак накрая.
Когато разбереш, че мен ме няма.

caribiana

# 48
  • Мнения: 24
Мari6a, много е хубаво!   bouquet

# 49
  • Мнения: 742
Красавицата и Звярът

Имам планове, Звяр, затова ти оставям бележка
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би- грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.

Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат -
да проспиш младините си, смятам, е доста глупаво.
Кой, кажи ми, с охота магарешка кожа облича, 
или бърка за тумба джуджета казани със супа?

Кой спокойно приема капризите царски на някой
русоляв и суетен смелчага, покрит със пайети?
И защо (откъде накъде!) се налага да чакам
в пуст дворец да ми бъде простено за скъсано цвете?

Куп безмислени жертви за край под условие „хепи”-
три дни яли и пили, а после живели безгрижно?
Тия приказки, скъпи ми Звяр, са наивно-нелепи.
А щастливият край, дето краят му се не вижда,

и към който се целят принцесите, белким улучат,
няма как да се сбъдне, щом няма щастливо начало.
Затова си отивам. Красавици- бол. Все ще случиш
на една, на която мечтите й свършват във бяло.

# 50
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Различно и пораждащо размисли, ellyst...


Благодаря за удоволствието, което ми предложи...  bouquet

# 51
  • Мнения: 2 039
ellyst, невероятно   bouquet

# 52
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
  ellyst , чета те винаги с удоволствие.  Hug
 
 Освен че са силно въздействащи, твоите стихове ме карат да се замисля.
 Много различен и интересен стил на писане имаш. Допада ми страшно много.

 МариHug! Знаеш, че те обичам! Heart Eyes

# 53
  • Мнения: 742
Simple Smile Благодаря, много ми е приятно, че ви харесват Simple Smile Поздрави на всички Simple Smile

Вещиците не могат да плачат

Да, красива съм, принце -  порочна, загадъчна, твоя.
Под клепачите тежки притихнало дремят светкавици.
И откакто ги зърна, не знаеш ни де е покоя ти,
нито можеш да гледаш в зениците други красавици.

Виж устата ми - мляко и кръв, виж косата смолиста
как се вие по скулите бледи - най-гладкия мрамор.
Целуни ме, мой принце, пък нека и дяволи триста
със душата ми в ада пируват... Целувай ме само!

Нямам билка и цяр, от които да сторя отвара
против сладката болка, с която те чакам във здрача.
Черна котка минава ми пътя, в магия изгарям...
аз, която забърквам отрови, сиропи, илачи!

И дори да прогоня проклетата котка далече,
и дори да опитам с магия за смърт да избягам,
ще боли и насън, и наяве сърцето, обречено
да прескача през удар, щом чуе, че влизаш през прага.

Ще си тръгваш ли, принце? Защото принцесата чака?
Знам, почти полунощ е и вече е нейното време.
Ти върви, а пък аз ще приседна пред портата в мрака.
И ще чакам дъждът, та от него сълзи да си взема.

 

# 54
  • Мнения: 7 201
Целувам те

Целувам те!И нека нощният вятър
целувката при теб да отнесе.
Повярвай.Това не е театър.
Нежна е като пеперудени криле.
 
Целувам те!От моите  целувки
ще усетиш нежност през нощта...
Нямам нужда от преструвки,
нито от тишина...
 
И за това ще помоля вятъра,
освен целувка една,
да ти прошепне и словата ми:
"Изпращам ти Обич и Светлина!"

# 55
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
И за това ще помоля вятъра,
освен целувка една,
да ти прошепне и словата ми:
"Изпращам ти Обич и Светлина!"


 Hug Hug  bouquet

# 56
  • Мнения: 3 609
ellyst   bouquet Уникална си! Пишеш наистина страшно различно, и чувствено!!!  Heart Eyes

# 57
  • Мнения: 9
Дърпай сам конците на живота си
Невидимо сме свързани
със страховете си -
марионетки
и кукловоди,
жертви на собствените си
очаквания.
копринени нишки дърпат
ръцете и нозете ни -
да пляскат и да се мятат.
Танцуваме в такта
на страховете си
със свити сърца
деца, които се крият и се преструват
под скалата,
зад дървото,
някъде, навсякъде,
извън нашата власт.
Дърпай сам
конците на живота си,
раздвижи тялото си
в неговия ритъм
даже скъсай конците
протегни ръка
към неизвестното,
тръгни в тъмното,
разтвори ръце
да прегърнеш въздуха -
превърни ги в крила,
които те издигат нагоре.

Гейл Спениър Ролингс

# 58
  • Мнения: 7 201
Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
... и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал ... - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта!

# 59
  • Мнения: 148
Времето сякаш ми помогна да те преглътна,
глътката беше голяма и горчива,
чашата нямаше вече къде да се пълни и всичко си отиде.
Къде любов се разля, къде омраза,
спомени от неизживяни моменти, болка и тъга.
Но ето че път си проправих
 и между драмата кураж намерих,
 да се изправя пречупена дори
 и да възкръсна в този ден красив.
Да отворя очи и да погледна
всъщност колко време изгубих в сълзи,
колко време да те чакам,
колко унижение да понасям,
а мен си да забравям.
Че нали веднъж аз живея,
не искам с тази любов дните си аз да пропилея.

Общи условия

Активация на акаунт