Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

112 733
752
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

# 150 11 май 2012, 11:02 ч.

Мнения: 24

Здравей, Влад@

Ето нещо мое, в случай че ти хареса за абитуриентската.

# 151 11 май 2012, 18:28 ч.

Мнения: 0

Здравей, Влад@,
Тук също има идеи: [http://www.pozhelaimi.com/

Дени

# 152 11 май 2012, 21:01 ч.

Мнения: 75

Марѝ , "Не ме е страх" е сякаш мое... newsm74

# 153 12 май 2012, 07:48 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

janna_3 , Hug

Обичам

Когато другите се радват с тях празнувам.
Когато плачат, срадам тихо с тях.
Когато тъжни са и аз тъгувам.
Така тече животът покрай нас.

Обичам дни безоблачни, със слънце.
Потапям се в безбрежни висини.
И радвам се на всяко малко зрънце,
поникнало на нашите земи.

Обичам всичко дето диша, гледа.
Такава съм си . Всеотдайна чак.
Обичам да достигам до победа.
И се стремя за все по-малко мрак.

Лично творчество/МарИ Г./

# 154 12 май 2012, 08:18 ч.

Мнения: 2 047

Isabell, denicay, благодаря ви bouquet

# 155 13 май 2012, 20:16 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

"Обичате ли стихове"...

"Обичате ли стихове"?- ме питат.
Обичам ги, разбира се, че да.
Обичам, но не дават да ме ритат.
Обичам да съм силната жена.

Посрещах ветрове, преминах бури.
Слънца изпепеляваха плътта.
По тялото ми имаше мехури...
Не се предадох. Продължих така.

Сега на вас разказвам всичко. Ето.
Защото сте приятели добри.
А утре пак ще тичам през полето.
И ще преследвам нови висини.

Ще пиша стихове, ще радвам някой.
А после ще притихвам в някой кът.
Там малко ще почивам, ще поплаквам.
И пак ще продължа по моят път.

Лично творчество/МарИ Г./

Последна редакция: нд, 13 май 2012, 20:21 от Марѝ

# 156 13 май 2012, 20:51 ч.

Мнения: 37

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом!

автор Мартин Спасов

# 157 14 май 2012, 00:37 ч.

Мнения: 4 552

Марѝ, погледни първия пост. Mr. Green

# 158 14 май 2012, 08:03 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Безкрайно съм поласкана и ти благодаря, Естел Hug

П.П Писах на лични. bouquet

# 159 14 май 2012, 10:36 ч.

Мнения: 37

Не ме събуждай! Чуваш ли? Въобще!
Аз може да поискам да остана
в страната с виолетово небе
заспала на прозрачното ти рамо...
Не ме събуждай... Общият ни сън
така прилича истински на обич.
Ще пишеш приказки. А аз ще съм
мастилото, с което всичко можеш...
Не ме събуждай. Все ще те сънувам.
Ще пием чай. Ще сплитаме вълшебства.
Ще бъда тиха. Ти ще ме целуваш.
И истинско ще бъде. Като детство.
А в книгата на нашето обичане
(каквато и във сънищата има),
с душите си през времето ще пишем:
(съвсем по детски): „Заедно. Завинаги”.
Приемаш ли ме? Искам да остана.
Едничък ти превръщаш ме във щастие.
Не ме събуждай. Друго място нямам.
Излъгах, имам... Но пък там пораснах.

автор Мира Дойчинова

Когато ме прошепваш през нощта
и нежността ти гали раменете ми,
забравям колко много ме е страх.
И ставам твоя. Цялата. За вечност.
А ти забравяш целия си свят...
Така ненужен ти е, като имаш мене.
Притихваш в ласките ми на жена,
която те превръща във безвремие.
Не казвай нищо повече...Мълчѝ.
От толкова обич думите умират,
безплътни, недостатъчни за стих...
Защото
любовта
е много тиха.

автор Caribiana

Ти ухаеш в ума ми - всяка нощ, всяка пролет
и целуваш с очите - мойта скрита тъга,
после бързо отлиташ, закопняла за полет
и за южния вятър, с теб танцуващ в нощта.

Ти ухаеш на лято със душа от циклами
и връхлиташ мечтите ми със вълни от любов
и избухват в мен сякаш преродени вулкани
и събудждат се бури, скрити в нежна покров.

Ти ухаеш на нежност и на влюбено време
на събудени чувства и пленена роса,
всяко атомче болка от съня ти ще взема
и ще пръсна тъгата с капки дъжд по света.

Ти ухаеш на мисли от танцуваща вечер,
със коси от комети и със рокля от дъжд
и с очите си всъщност би разрязала глетчер
ако дръзне да види... в мен самотния мъж...

автор Чавдар Райчев

Този ден ще те каня на чай.
(Не че страшно си падам по чая.)
Но е толкова хубаво май,
щом момиче и момче се мечтаят...
И тогава се сбъдват вълшебства.
Ти не вярваш? Ела ми на чай!
Както някога... Ние... И детството...
Чудесата ни нямаха край...
Ето, сипвам ти малко магия.
(Представи си, наужким, играй!)
Направи се сега, че отпиваш,
а целувките – нека са чай.
Много захар ли сложих? Прощавай!
Колко трябва му днес на човека?
Малко обич изпусната в чая,
да е сладък живота му. Нека.

автор Мира Дойчинова-irini

Твоя...
Докосваш ли ме? Или си измислям
онази непрогледна тишина,
в която пръстите ти
бавно ме разлистват
и устните ти нежно ме четат...
Написана съм твоя, много твоя
от стръмното на мъжкият ти пулс
по гладката изящност на завоите
и мекото на женския ми вкус...
Прочиташ ме...задъхано...на срички...
до най-дълбокото на сладките ми тайни.
И аз настръхвам, цялата обичане.
Шептя те. Искам те. И ти се давам.
Нали е обич... Нека да е тиха...
Обичам те безмълвно. Със очи.
Обичаш ме контурно. С щрихове.
Такава обич само се мълчи.

автор Caribiana

# 160 14 май 2012, 12:35 ч.

Мнения: 89

Isabell Много ми хареса ,,Да бъдеш". И аз ще го напиша на една красива абитуриентка .

# 161 14 май 2012, 15:07 ч.

Мнения: 742

А по повод абитуриентите, долното е по искане на едни деца, които тази година се разделят със своята класна и толкова много я обичат, че ме помолиха да напиша нещо, което да е лично, единствено за нея и да й го подарят на бала:

На г-жа .....

Този Май е различен и тъжен.
Шепнат тихо печални липи.
И не можем светът да излъжем –
уж сме весели, а ни боли.
И не можем да скрием тъгата,
че изтича на детството срока.
Ще ни носи от утре реката
на живота в различни посоки.

След звънеца последен ще литнем,
само спомен зад нас ще кръжи.
Вие бяхте не просто учител,
а родител, най-щедро дарил
от душа и сърце свойта ласка,
своя ден и тревога... Сега
във очите ни влага проблясва
и души ни неясна тъга.

Този Май е изпълнен със горест,
даже вятърът млъква смутен.
Но за всички ни днес е безспорно –
ще Ви помним до сетния ден.
Вие бяхте Човекът, от който
се научихме как да ценим
своят дух и да пазим достойнство,
да признаваме, ако сгрешим,

да сме първо със себе си честни,
да прощаваме чуждия грях,
и че с обич животът е лесен,
а лекарство е ведрият смях.
Неведнъж сме ви носили болка,
неведнъж се гордяхте със нас.
Днес е ден на раздяла и толкова
е болезнен последният час.

Вие, мила учителко, Вие
ще сте вечно във наште сърца.
Запомнете ни тъй, както ние.
С обич:
Вашите трийсет деца.

# 162 15 май 2012, 21:42 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

И тук следва да помълчим...

Прекрасно е, ellyst bouquet

# 163 15 май 2012, 22:25 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

ellyst , прекрасно е! Снощи го прочетох и плаках...

Днес беше изпращането на дъщеря ми. Изплаках си очите от рев. Толкова хубава беше! Heart Eyes

Принцесата ми е тя.

# 164 15 май 2012, 23:51 ч.

Мнения: 24

Мариана, благодаря ти!
Ellyst, страхотно е. Изпитвам специални емоции от написаното, усещането е много силно. Поздравления! Hug

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 10 (06.11 - 13.11)

Лидл 168 - октомврийска скука

1 483
На пазар

Изпитани сайтове за парфюми - 20

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 7 (16.10 - 23.10)

Причина:

Причина: