Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

112 688
752
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

# 720 7 ноем. 2012, 01:54 ч.

Мнения: 93

Причини

Причини да те мразя - имам много!
(потръпвам, щом погледна ти ръцете)
Но да си спомня - ни една не мога.
За злото филтър имам на сърцето.
Затворя ли очи - отново ти си.
(и няма друг да е - това е ясно)
Но там ще си останеш - само мисъл,
за мойта свобода при теб е тясно.
По устните ми сухи плъзва „Сбогом".
(насила казаното как ли се изрича?)
Причини да те мразя - имам много.
Една ми трябва, за да те обичам.

Мая Попова

ПП: Съвсем случайно го видях и много ми хареса, преглеждам страниците, но не съм го видяла до сега, а ако случйно повтарям някого - извинявам се.

# 721 7 ноем. 2012, 16:26 ч.

Мнения: 2

Вземи сълзите ми в ръката си...

Понякога от твоята далечност ме боли.
Понеже имам нужда да си близо.
Когато пясъчният дъжд вали.
Когато студовете слизат.

Когато целият ми свят е опустял.
Когато синьото небе заспива, кално.
Когато се топя от тишина
и спират ударите на махалото.

Тогава твоята далечност ме боли.
И ме боли от липсата на длани.
Да се стопя във тях във две сълзи
и само споменът за мен да ти остане...

Caribiana

# 722 7 ноем. 2012, 16:47 ч.

In the light side of the Moon!
Мнения: 5 735

Цитат на: Amethyst в ср, 07 ное 2012, 16:26

обожавам Caribiana

благодаря Hug

# 723 7 ноем. 2012, 16:50 ч.

In the light side of the Moon!
Мнения: 5 735

Развод
(за нея)

Боже, всичко до дъно му дадох -
пълнокръвен задъхан живот,
...а пък днес моят мил за отплата
ми изпрати молба за развод.

И додето си кърпя душата,
се усещам почти идиот
със такава жестока отплата -
стопроцентов законен развод.

Ах, проклети мъже - катедрали,
дето пазят семейния праг...
Как така като сетни абдали
хлътват в първия лъскав... сокак?

А твърдят, че е слаба жената...
Ако беше тук тоя мръсник,
щях със няколко здрави туката
да го просна на пода за миг.

А след туй, ей така - за яката
да го метна навън мълчешком,
под носа му да хлопна вратата
на почти несемейния дом.

И каква, боже мой, да я смятам -
друга Ева подмамва го с плод.
А за мен - две деца и печата
на позора, наречен развод...

Ники Комедвенска

Развод
(за него)

Аз съм слаб, но какво да направя -
тя е страшно красива жена.
...А пък с теб всеки ден остарявам...
Все виновен и все без вина.

И е млада... Убийствено млада!
С тая толкова хищна снага,
дето просто не знае пощада.
И да чакам?... Защо? За кога?!

С нея сякаш летя над земята
и не съм по семейному стар.
Полудял като мартенски вятър -
стопроцентов разгонен мъжкар!

Ти си силна - отдавна го знаеш.
Имаш собствен семеен живот:
две деца, кухня, баня и стая -
идеална жена за развод.

Ще ти давам прилична издръжка.
Нямам друго за теб, разбери!
Да, развод! Но почтено, по мъжки!
Без измами и мръсни игри.

И децата... Ох, вярно, децата -
тоя тежък семеен хомот...
И каква, боже мой, да я смятам?!
Просто искам нормален живот!

Ники Комедвенска

# 724 7 ноем. 2012, 16:57 ч.

Мнения: 3 446

Цитат на: Miglena Teofilova в ср, 07 ное 2012, 16:50

# 725 7 ноем. 2012, 22:59 ч.

Мнения: 138

Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками и не се кланят на никого.
Те овладяват света, без да си губят душата.
Ала вървят и вървят само напред и нататък!
Въпреки вечния страх! Въпреки всяка измама!
Никой не може без тях. Рамо за силните няма!
Те знаят как да простят, как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад и не говорят ненужно.
Те са внезапни искри от небесата дарени.
Тяхната воля твори нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст и доживотната завист,
още влекат своя кръст и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами, но времената обръщат.

Веселина Атанасова

Това ми е любимо. Не съм разглеждала предишните страници, затова се извинявам, ако се повтаря. Embarassed

На мен лично никога не ми омръзва.

Последна редакция: ср, 07 ное 2012, 23:19 от bloody_fire

# 726 7 ноем. 2012, 23:13 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Много е добро! bouquet

Поздравления за това, че го сподели.

И със сигурност мога да ти напиша, че точно този стих го няма.

Така че... точно в десятката! newsm10

Благодаря. Heart Eyes

# 727 8 ноем. 2012, 06:53 ч.

София
Мнения: 4 349

Дъжъдът
Дъждът се връща,
тихо като мъж,
почуква по стъклото неочакван.
Било е много хубаво веднъж,
а повечето пъти е прекрасно.
Далече ми е следващият гръм,
светкавиците също са далече -
но ромоли единствен дъжд навън
и прави вечерта не само вечер.
Събуждам се от шепот непознат -
листата си говорят със небето.
И става нещо важно в тоя свят,
но този път и аз съм му свидетел.
А може би дори заради мен
се връща този дъжд като надежда,
че всичкото останало небе
е истинско и няма да изчезне.

автор Виолета Христова

# 728 8 ноем. 2012, 09:30 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Шибан живот

А днес те мразя шибан живот.
Защото си грозен и слагаш хомот.
Защото ме слагаш във клетка със шип.
И после вратата затръшваш с ритник.
Омръзна ми чуваш ли, шибан живот?
Да мъкна надежди, да плащам имот.
Да чакам да има и утро добро.
А то да е мрачно присвило око.
Не те искам точно такъв бе живот!
Вземи помисли си… Аз станах робот.
Не те ли измъчва поне мисълта,
че мене окастри, листата смъкнА?
Огледай се скапан, шибан живот…
На някой си дал свобода на пилот.
А мен си овързал със тръни и кал.
Защо и на мене добро не си дал?

Но аз ще се плъзна с тЕлО на змия.
И аз ще намеря що търся това.
Ще ровя , ще дърпам, напред ще вървя.
И днес за синът ни ще взема това.
Това дето ти не даде на мен.
Във дългата нощ и в гадният ден.
От теб ще го взема със злоба във мрак.
За него и после ще има го пак…
Ще върна моят живот неживян.
На нашият син с любов ще го дам.

Защото съм майка...шибан живот!
Защото за него ще нося хомот!
Защото глава ще заложа в белот.
Защото дете ми е… шибан живот!

МарИ 7.11.2012г. София

Лично творчество

Последна редакция: чт, 08 ное 2012, 11:07 от Марѝ

# 729 8 ноем. 2012, 09:40 ч.

Мнения: 4

bloody_fire, това ми е едно от любимите стихотворения!! Много е силно. А Марѝ, много е хубаво твоето!:) Имам една приятелка, която също пише стихове, даже й го пратих и на нея! Публикуваш ли някъде?

# 730 8 ноем. 2012, 09:56 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Благодаря, Надя. Hug

/Страхотен аватар/ newsm10

Само тук в темата публикувам. Blush

# 731 8 ноем. 2012, 12:30 ч.

tardis
Мнения: 329

Казвам се Ноември. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.

После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Ноември. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме... Ще завали.

caribiana

# 732 8 ноем. 2012, 12:47 ч.

Мнения: 243

Прекрасно е Heart Eyes

Ето още едно в същия дух Wink

Ноември

Ноември съм. Мъглива и потайна.
Изминах много. Но остана още.
Орисах се със пътища безкрайни –
да търся теб в студените си нощи...

Валя на пресекулки. И затихвам.
Забравих си чадъра до вратата.
Загръщам се в надеждите. Усмихвам се.
А вятърът е прагът на душата ми...
Пък зимата потропва със крачета.
Но още й е рано, ще почака.
Ноември съм. Живея там, където
Луната ще прогони даже мрака...
И с цялата мъгливост и потайност
на моята тъй есенна душа,
дошла съм да ти кажа, че отдавна
едничко само искам. Топлина.

irini

Последна редакция: чт, 08 ное 2012, 13:03 от Kiss My ***

# 733 8 ноем. 2012, 13:31 ч.

Sredets/Burgas
Мнения: 1 531

Много, много не обичам да публикувам писанията си,
считайки че не са нищо особено, но от доста време чета темата и като стана дума за "Ноември",
ето и нищо от моите съвсем първи опити за поезия >

Ноемврийска сутрин - хладна и мъглива,
гледам през прозореца,
нахално влагата в очите ми се впива.
Не, не мисли, че ще заплача - връщам се назад,
на топлите ми спомени във здрача.

Кога и как започна всичко помежду ни?
Поне аз не успях да разбера.
Без огнен плам, без сантиментални думи,
флирт ли беше или игра?

Дори в компютърната бутафорност,
вложих аз своята душа.
Но за мен, ти беше като теорема,
която не мога да реша.

Срещу разумните си доводи напук вървях,
знаех как ще бъде, но пак не спрях.
Сега все по - виновна, с всеки следващ път
и все едно заставена пред съд.

Аз ли първо тебе омагьосах?
Или първо ти ме заплени?
Но после... емоциите си прахосах,
а твоите... ти, просто ги прикри.

Но в нощите ми още идваш,
все в един и същ отчайващ сън,
но в стаята ми няма никой
и никого не чакам вън.

# 734 9 ноем. 2012, 18:03 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

ОЧАКВАНЕ

Преди да те срещна, аз те познавах,
преди да се влюбя, обичах те аз.
Дори без да зная, но някак успявах
за теб да живея, под твоята власт.

Съдбите ни бяха се срещали вече,
познаваха до болка всеки от нас.
Макар да сме двамата толкоз далече,
душите се клеха в съдбовния час.

Часът тъй очакван, кога ще настъпи,
кога ще застанем един срещу друг?
Очите щом срещнат се, как ще постъпим,
че дългото чакане свършва до тук?

Ръцете сами ще сплетат свойте пръсти,
сърцата ще тръпнат във дивен екстаз.
На другия устните всеки ще търси,
усещане сладко ще бъде за нас.

Преди да те видя, познавах те вече,
Преди да се влюбя,обичах те аз.
Съдбите се бяха докоснали вече,
подготвили бяха за срещата час.

Евгения Георгиева

Препоръчани теми

Ще почивате ли това лято - море, планина...

Къдрокоси красавици

СЕДМИ клас 2019/2020 - тема 11

835
Набори

Дистанционно обучение за учениците-Teмa 19

Причина:

Причина: