От житата прохлада свежи.
Пак сме двамата с теб,
пак е лято но какво помежду ни тежи?
Дай ръка!. Ти усещаш, в покоя
вечно свежата нежност кълни.
Нежността на ръцете е твоя - само твоя!
Вземи я! Вземи!
Като тичинка в цъфнала чашка
приюти се до мен и копней!
Нежността на ръцете до капка обсеби!
Но ръцете - недей!
Не вковавай ръцете в окови!
Нека волни творят красота!
Неусетно така ще отровиш,
ще отровиш във тях нежността.
Погледни ме,
за миг погледни ме!
Във очите ми слънце искри!
То е твое, трепти и не стине - то е твое, за тебе гори!
Да те гледам не стигат години.
Ти на живият огън се грей!
Светлината в очите, любима обсеби!
Но очите - недей!
Пред очите простора не скривай - те са жадни, тъй малко видях.
С тая обич, до болка ревнива
ще смрачиш светлината във тях!
Несломена до днес, неспокойна
във гърдите ми диша любов.
Тя е твоя, тя цяла е твоя -
да я дам до троха съм готов!
Триста века любов са три мига!
С прояснена душа пламеней!
Любовта ми нима ти не стига?
Обсеби я! Но мене - недей!
Не заключвай духа във килия!
Той е цял устремен към света.
Неразбрала, така ще убиеш и у мен, и у теб любовта!
Светъл облак гори в небесата.
Всеки миг е по-хубав, по-нов.
Да вървим не с вериги в душата,
а с великата радост - любов!
Д. Жотев