Светъл облак изгря над полята.
От житата прохлада свежи.
 Пак сме двамата с теб,
 пак е лято но какво помежду ни тежи?
 Дай ръка!. Ти усещаш, в покоя
вечно свежата нежност кълни.
 Нежността на ръцете е твоя - само твоя!
 Вземи я! Вземи!
Като тичинка в цъфнала чашка
 приюти се до мен и копней!
 Нежността на ръцете до капка обсеби!
 Но ръцете - недей!
 Не вковавай ръцете в окови!
 Нека волни творят красота!
 Неусетно така ще отровиш,
ще отровиш във тях нежността.
Погледни ме,
 за миг погледни ме!
Във очите ми слънце искри!
 То е твое, трепти и не стине - то е твое, за тебе гори!
Да те гледам не стигат години.
Ти на живият огън се грей!
 Светлината в очите, любима обсеби!
 Но очите - недей!
 Пред очите простора не скривай - те са жадни, тъй малко видях.
С тая обич, до болка ревнива
 ще смрачиш светлината във тях!
 Несломена до днес, неспокойна
 във гърдите ми диша любов.
Тя е твоя, тя цяла е твоя -
 да я дам до троха съм готов!
Триста века любов са три мига!
С прояснена душа пламеней!
 Любовта ми нима ти не стига?
 Обсеби я! Но мене - недей!
 Не заключвай духа във килия!
Той е цял устремен към света.
 Неразбрала, така ще убиеш и у мен, и у теб любовта!
Светъл облак гори в небесата.
Всеки миг е по-хубав, по-нов.
Да вървим не с вериги в душата,
 а с великата радост - любов!                                                               
   Д. Жотев