68% от българите одобряват шамарите и дърпането на ухо. А Вие?

  • 6 615
  • 156
  •   1
Отговори
# 60
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 393
Виждал съм изтрещели майки да бият и да крещят като откачени на невръстното дете на кафе, детска площадка, магазин ... странно ми е и ги съжалявам. Отдавам го на това, че жените са по-слабия пол по принцип и в детето намират някой на когото да си го изкарат.

Аз не съм противник на 'минималното насилие', въпроса е в мярката и ситуациите в които се прилага. Не съм забелязал нашляпаните да са станали по-некачествени или нещастни хора ...

# 61
  • Мнения: 24 467
Точно за мярата иде реч в тези теми. А те са толкоз многобройни.
Поляризирането не води до никакви изводи, понеже е невъзможно да се класифират тъй просто /и в двата смисъла/ нещата.
Не вярвам ни на изводи, ни на моди, ни у нас, ни навън.
хххххххххххх
Чак пък бой над 6- месечни не съм виждала, слава Богу. Те по- често лежат, отколкото седят. Но това не е важно, в случая.

# 62
  • София
  • Мнения: 15 170

Чак пък бой над 6- месечни не съм виждала, слава Богу. Те по- често лежат, отколкото седят. Но това не е важно, в случая.
Бой и аз не съм виждала, виждала съм плясване през ръцете и на бебета, и не веднъж, т.е. един родител.

# 63
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 512
Въпросът е в мярката. Ама къде е мярката? Ей там е работата. Затова единственият правилен подход за мен максимално нетолериране на подобна практика. И не само за шамарите важи това. Затова и всякакви опити за оправдаването им и търсенето на "мярка"  за мен са опасни и вредни.

# 64
  • Мнения: 24 467
...Затова единственият правилен подход за мен максимално нетолериране на подобна практика. И не само за шамарите важи това. Затова и всякакви опити за оправдаването им и търсенето на "мярка"  за мен са опасни и вредни.
А за мен това е залитане в друга крайност, т.к. не дава обективни и ясни предели. Всъщност това е изходната позиция.
Не винаги /даже рядко/ хората се "оправдават", т.к. са направили съзнателен избор.

# 65
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 512
Под оправдание имах предвид точно това - приписването на някакви възпитателни качества на шамарите. Идеята, че ако не ошамариш едно дете, от него човек няма да стане, за мен е опасна, вредна и невярна.

# 66
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Винаги съм се отвращавала от майки, които бият / без значение дали е плясване или по сериозна физическа саморазправа/  децата си на публични места.
Тук не можеш дори и да си помислиш за подобно нещо, иначе някой социален ще те потупа по рамото  за да те отрезви. Не е странна гледка да видиш тръшкащо се дете и майка която спокойно чака да отмине бурята.
Крайно време е на БГ мамата, която си позволява да посяга на детето си, особено на публични места някой да и върже ръцете.

# 67
  • Mars Hotel
  • Мнения: 5 286
Нали съвсем доскоро дъвкахме подобна тема?
Пак да си кажа, нищо че никой не ме пита. Не удрям детето си и няма да го направя. За мен физическото насилие е израз на психическа безпомощност.

# 68
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 512
А за мен това е залитане в друга крайност, т.к. не дава обективни и ясни предели.

Наивно е да се очаква, че някой някога може да отсече, примерно, 2 шамара на ден са ок. Но точно нетолерирането на тази практика, а не оправданието и като "нужна с мярка" биха карали родители и възпитатели да се ограничат максимално.

# 69
  • София
  • Мнения: 18 685
Аз си мисля, че мярката не е в количеството бой, а в количеството любов. Гледай си децата с много любов, с много желание да са щастливи, слушай ги повече, отколкото да казваш "мълчи, сега съм заета", гушкай ги повече, отколкото ги пяскаш и на фона на тези неща, един шамар, че и десет шамара, едва ли ще разстроят особено душевността на човечето. Много по-жестоко ми се вижда отглеждането в хладно безразличие и незаинтересованост, ама толкова да му е все тая на човек, че даже и един шамар да не му е идвало отвътре да плесне Confused
Не знам дали се разбра какво искам да кажа.

# 70
  • Мнения: 6 365
Точно като в разказа Невидимото дете, в което едно дете не го биеха, не му се караха, но се отнасяха към него с хладен сарказъм и то избледня и изчезна. Стана невидимо.

Накрая стана видимо, когато прояви агресия и захапа татко Мумин за опашката.

Много ме дразни, че медиите тривиализират насилието, като наричат всяко шляпване "насилие над деца". За да има насилие, трябва да има намерение да навредиш. Леко шляпване и детето ще разбере, че не му мислиш лошо. Но дори да не го биеш, ще разбере, ако си студен и вътрешно го мразиш.

Аз практикувам "rough-housing" или сборване. В приятелска обстановка вечер сборвам малкия. Прилагам му хватки, за да разбере на физическо ниво, че не той е центърът на света. Това го укротява. Психолози казват, че сборването с татко (или с мама, ако децата имат мама с моите физически способности) е много полезно за психиката и борбения дух и в по-късна възраст.

Като прекали с пипането, от време на време го шляпвам през ръцете. От което се смея, щото е толкова резултатно, колкото и шляпването на Кирстен Дънст от Том Круз с препоръката "Never in the house!".

Хм, като се замисля, толкова сме политкоректни, че направо и аз с моето насилие и приятелите с тревата въпреки интелекта и потенциала, ще трябва да полежим в затвора.

# 71
  • Мнения: 24 467
Под оправдание имах предвид точно това - приписването на някакви възпитателни качества на шамарите. Идеята, че ако не ошамариш едно дете, от него човек няма да стане, за мен е опасна, вредна и невярна.

Ми различни са хората- едни са видели едни резултати, други- други, трети- никакви. Нима има уред, отчитащ обективните стойности?
Дори да "ошамариш" е понятие различно от това, да ударич спорадично.
Не зачетох тук някой да проповядва такава, точно, идея. В интерес на истината не съм я чувала напоследък, дори и от хората в извънбрачни връзки и без високо образование.

# 72
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 512
Именно, че няма такъв уред.  И не знам наистина кой какво защитава точно. Защитава се "мярката". Само че, "мярката" е нищо не казваща величина, подлежаща на ен на брой интерпретации. Там е проблемът! Аз казах защо за мен нетолерирането на подобна практика, а не защитаването е начинът за ограничаване на приложението й.

Последна редакция: вт, 13 мар 2012, 12:59 от ЧеКа

# 73
  • Мнения: 534
До скоро не бях удряла детето,нито по дупето ,нито ушите,даже рядко го наказвах.Аз го гледах не ходеше на градина или при баби.При баща му може да се е случвало да го удря по дупето.НО напоследък детето е страшно и започна да ме бие,аз започнах да отвръщам,защото вече няма спасения и пак доста съм търпелива .Изчаквам ,говоря,викам,наказвам и като ми изпили до краен предел нервите поучава това,което ми дава.

# 74
  • Мнения: 14 651
Аз си мисля, че мярката не е в количеството бой, а в количеството любов.

Това просто е прекрасно казано, най-смисленото нещо от цялата тема   bouquet

Хм, като се замисля, толкова сме политкоректни, че направо и аз с моето насилие и приятелите с тревата въпреки интелекта и потенциала, ще трябва да полежим в затвора.

А, не чак в затвора. Първо задължителна терапия при "специалист".

Общи условия

Активация на акаунт