68% от българите одобряват шамарите и дърпането на ухо. А Вие?

  • 6 603
  • 156
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 15 170
Аз си мисля, че мярката не е в количеството бой, а в количеството любов.

Това просто е прекрасно казано, най-смисленото нещо от цялата тема   bouquet
А за мен е най- безсмисленото. Сигурно и онзи в Австрия, който беше държал дъщеря си 20 години в мазето е мислел така. Отношенията на хората се мерят в постъпки, а не в кухи фрази. Или ако мъжа на някоя от двете я бие и много я обича това ще е ок, защото любовта е важна, не друго.

# 76
  • Мнения: 14 651
Количеството любов се изразява в съвсем конкретни действия всеки ден, така че този, който трябва да я получи, го усеща и не се налага да му казваш никакви кухи фрази, за да го убедиш, че го обичаш.

# 77
  • Мнения: 15 376
Или ако мъжа на някоя от двете я бие и много я обича това ще е ок, защото любовта е важна, не друго.

Е как? Той я бие, защото я обича Laughing.

# 78
  • Мнения: X
Съседът отгоре, който гледа да стане 2 часа, за да почне да пробива с бормашина, е за бой, не детето ми. Щом се въздържам да му ударя един юмрук в лицето и да го наритам /каквото със сигурност заслужава/, а се опитвам да се справя единствено чрез мирния метод на словесното въздействие, значи и с детето ми мога да се въздържам. Да не би съседа да ми е по-скъп?!?

# 79
  • София
  • Мнения: 15 170
Количеството любов се изразява в съвсем конкретни действия всеки ден, така че този, който трябва да я получи, го усеща и не се налага да му казваш никакви кухи фрази, за да го убедиш, че го обичаш.
На теория е така, но за всеки представата за любов е различна.

Или ако мъжа на някоя от двете я бие и много я обича това ще е ок, защото любовта е важна, не друго.

Е как? Той я бие, защото я обича Laughing.
Мноу ясно Laughing

# 80
  • Мнения: 6 365
Хм, като се замисля, толкова сме политкоректни, че направо и аз с моето насилие и приятелите с тревата въпреки интелекта и потенциала, ще трябва да полежим в затвора.

А, не чак в затвора. Първо задължителна терапия при "специалист".

Това е най-ужасният ми кошмар: да ме затворят в една стая с човек, който ще повтаря същия политкоректен булшит, само че с авторитета на практикуващ психолог.

Приносът на психолозите в дискусията за "насилието" над деца е понякога смехотворен, понякога вреден. Професия с голямо и незаслужено влияние...

# 81
  • Мнения: 29
Какво правите когато не помагат нито говорене,нито обеснения,детето се прави 4е не 4ува и прави това което си е наумило,не го ли пердашите?

# 82
  • Мнения: 448
Не, никога не съм я удрял дори и леко. Намирам някакъв начин. Оставям я да си покаже ината и после като се успокои и обяснявам на дълго и широко, защо не трябва така. Последния път на вън се правеше че не чува, но като разбра, че съм сериозен "Татко, извинявай". Иначе знае, че или ще се прибере или ще се лиши от някакво удоволствие.

# 83
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 508
Много по-жестоко ми се вижда отглеждането в хладно безразличие и незаинтересованост, ама толкова да му е все тая на човек, че даже и един шамар да не му е идвало отвътре да плесне Confused


Ще се разплача. Шамарите като символ на родителската загриженост и любов! Не много по-различно от "бие, защото обича и му пука". Ето такава безумна защита за нуждата от шамарите ме плаши, честно.

# 84
  • Mars Hotel
  • Мнения: 5 286
Какво правите когато не помагат нито говорене,нито обеснения,детето се прави 4е не 4ува и прави това което си е наумило,не го ли пердашите?
Tired

# 85
  • София
  • Мнения: 6 999
Мисля, че окончателно късаме с един мит, развъждан устойчиво в този форум...

Не си права, според мен. Мненията тук винаги са били идентични с проучването.
Всички са против насилието, но повечето не смятат шамара за насилие.

Какво правите когато не помагат нито говорене,нито обеснения,детето се прави 4е не 4ува и прави това което си е наумило,не го ли пердашите?

Този въпрос винаги ми напомня една притча:

Попитали един мъдрец, който знаел отговорите на всички въпроси и можел да се справи във всяка ситуация, какво би направил ако остане жаден и гладен в пустинята и от никъде не идва помощ... Как ще се спаси? Какво ще предприеме?
А той отговорил:
"Ако остана сам, гладен и жаден в пустинята... какъв мъдрец бих бил тогава?"
 Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 86
  • Мнения: 14 651
Това е най-ужасният ми кошмар: да ме затворят в една стая с човек, който ще повтаря същия политкоректен булшит, само че с авторитета на практикуващ психолог.

Mоят по-голям кошмар е да затворят в една стая малолетното ми дете с такъв специалист в негов най-добър интерес. После да трябва спазваме предписанията му, а и някак да убедим детето, че не е повредено.

# 87
  • Мнения: 448
То това "Психолог" ако питаш мен си е най-измислената професия. Как някой учат 6 години медицина, после години наред специализират психиатрия, за да станат психиатри, които също могат да се занимават с това. После идва някъв с мнително образование, което не е медицинско. От къде на къде подобни хора се човъркат в човешката психика, без да имат понятие.

# 88
  • Rock & Roll feeling ...
  • Мнения: 6 737
А аз искам да попитам ,защо само шамарите се смята за насилие ? А къде отива словесното насилие ??? Смята ли се то за по-маловажно ? 

# 89
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 072
Насилието не е само шамара по дупето. По-добре ли е да измисляш всякакви наказания за детето и да му крещиш като откачен от един шамар по дупето? Или да си играете по нервите с детето? Защото родителите могат да бъдат много изобретателни в наказанията си за лошо държание, даже не го осъзнават.
Шамар по задника за стряскане и поставяне на граници за мен е по-добре, отколкото крещене по цял ден по детето. Супер смешно ми е как майки, бащи и т.н. крещят по децата си по градинките, а децата хич не им обръщат внимание. Накрая родителите, след 15 минути пищене и крещене, отиват при детето и го вземат, а то само чака подходящия момент да се измъкне пак.
Има хора, които без бой, без псих. насилие могат да накарат едно дете да слуша, но те са рядкост. В нашето семейство само пра-дядо ми беше такъв. Успяваше да възпитава даже и без повишаване на тон. Не знам как го правеше, но всички го слушаха и обичаха. Баща ми само ми крещеше като изтърван, никога не ме е удрял. По едно време започнах да не го вземам на сериозно.
Не знам аз дали ще удрям или не детето си, дали ще му крещя или ще измислям всякакви номера, за да му покажа кой е шефа. Тези, които не удрят никога децата си по никакъв повод да кажат, как се справят с магариите на децата си и дали им крещят до полуда да не правят едно или друго? Какви наказания измислят?

Общи условия

Активация на акаунт