- Публикувана: 13 март 2012, 00:48 ч.
- Последно мнение: 15 март 2012, 14:58 ч.
Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 88
Евелин,значи сме колежки-тия счетки живи ще ни изядат-трябва да се подкрепяме 
П.п.Жалко за дечицата!Поклон!
П.п.Жалко за дечицата!Поклон!
ЕЕЕЕЕ,мила,що не си признахме по-рано......ами дано да има и други даскалици,че тия счетоводителки .....много са,бе,силни са
ама нищо,няма да им се даваме 
Хриси, и аз те обичам! 
Скрит текст:
Рядък съюз, но е възможен и дори успешен, при условие, че и двамата са нетипични Лъвове. Раждат им се интересни деца, ярки и творчески натури.
Това сигурно е за мен, нищо че не съм Хриси
( То ако не пишем за Енгин, пишем за Хриси 
)Аз чак до деца не смятам да стигам с Алтънчо само да си помъркаме малко 
Марианче, изби рибата с последният си пост
Хайде счетитата, една по една , не се бутайте 
На екипа много
и лека работа 
Трагедии стават постоянно, но когато е с деца наистина е жестоко
Благодарности и спорна работа на неуморния екип 
Рядко се включвам-или вече сте казали това ,което и аз мисля или нямам време да ви догонвам или пък не искам да се натрапвам-Вие сте си отдавна като едно семейство(много Ви се радвам).И така:Изгледах всички(почти)турски продукции от 1001нощи до КВФ.Гледам ,защото е истинско ,защото такъв е живота и в него много често се случва точно така,но сега се чувствам така зарибена-истински чувства,топлите очи на Енгин,страданието на ФГ...От няколко дни все чета за този неочакван финал .Ако и в този филм убият някой от главните герои спирам да гледам каквито и да е сериали-ЗАКЛЕВАМ СЕ.Все пак всички очакваме този филм кауза да завърши по един удовлетворяващ всички ни начин,за да се остави едно чувство на увереност ,че не винаги гаднярите побеждават.Дано не съм Ви досадила.
Рядко се включвам-или вече сте казали това ,което и аз мисля или нямам време да ви догонвам или пък не искам да се натрапвам-Вие сте си отдавна като едно семейство(много Ви се радвам).И така:Изгледах всички(почти)турски продукции от 1001нощи до КВФ.Гледам ,защото е истинско ,защото такъв е живота и в него много често се случва точно така,но сега се чувствам така зарибена-истински чувства,топлите очи на Енгин,страданието на ФГ...От няколко дни все чета за този неочакван финал .Ако и в този филм убият някой от главните герои спирам да гледам каквито и да е сериали-ЗАКЛЕВАМ СЕ.Все пак всички очакваме този филм кауза да завърши по един удовлетворяващ всички ни начин,за да се остави едно чувство на увереност ,че не винаги гаднярите побеждават.Дано не съм Ви досадила. Аз съм от партията на филолозите, обаче познайте какво ми се наложи да завърша като дойдох тук...
Скрит текст:
счетоводство
Леле,да знаеш как се радвам,че си ми сродна душица
Никакви такива,счетките са в повече тук,затова те причислявам в нашия дернек
с Евелин 
Аз пък съм Рак,ама половинката е Огнен Близнак-ясни са ми като бял ден
Детелинко , грешиш мила ..!? Мъжете близнаци много се различават от жените близнаци...!?
Ха,Рахмито,моят любимец......я,го виж ти......ааа на тениската му пише Кошмари преди Коледа........дали се отнася за Мукадес
Спорна работа,момичета ,чакаме си търпеливичко 65 епизод.....
ООООО,утре е четвъртък,ха,ще имаме пак двойна радост
може би харесва начални учителки 
И тъй като вече обсъдихме стайлинга на Керим, целулита на Берен, и разочароващо предвидимия трейлър, предлагам да ви разсея с нещо друго, докато чакаме превода на еп.65
По молба на някои съфорумки, между ОПР-то, баланса и паричния поток/колежките ме разбират/ извадих най-запомнящите се според мен реплики на Керим. Знам, че не е същото без магията на очите му, и без уникалния му глас, който ме праща в петото измерение, но какво да се прави. Поне можем да си го представяме докато ги четем:
п.п. Сега като ги прочетох извънконтекста, си дадох сметка, колко наранен и объркан е и Керим. Всъщност и двамата са жертви в еднаква степен на съдбата и обстоятелствата. Дано ги излекуват по-скоро сценаристките, че ми писна от тях. Направо им извадиха душата.
Евелин, топката е в теб. Преравяй си архива със снимки и дай най-доброто от себе си.
По молба на някои съфорумки, между ОПР-то, баланса и паричния поток/колежките ме разбират/ извадих най-запомнящите се според мен реплики на Керим. Знам, че не е същото без магията на очите му, и без уникалния му глас, който ме праща в петото измерение, но какво да се прави. Поне можем да си го представяме докато ги четем:
Скрит текст:
Реплики на Керим към и за Фатмагюл:
"Здравей. Мисля, че те познавам. Ти си онова момиче, което падна в реката, с овцете. Искам да те питам нещо. Защо бягаш? Откъде си? Коя си ти? Фея ли си... или елф? - еп.1
„Виж, аз също не съм във възторг и не се радвам да бъда сега с теб, но съм длъжен. Трябва да съм с теб няколко дни. И ти бъди търпелива. Ще те предам на брат ти, когато дойде. След това всеки ще поеме по пътя си.” – 5еп
„Не съм те докоснал. В главата ми всичко е като в мъгла и нищо не помня от онази нощ. Повярвай, аз бих... Кълна се пред Бога! Нищо не съм направил. Аз не бих могъл да постъпя така. Не казвам, че не съм виновен. Виновен съм, че не им попречих.” – еп.6
„Ще замина... Ще ви помогна да се настаните и изчезвам, не се притеснявай... Стига! Остави ме на мира!”
„Ти ме молиш и плачеш заради него. Той не те обича както ти него! Той те изостави. Тръгна след мен, защото мисли, че си му изневерила. Иска да ме убие, но не заради теб, а заради своята чест. Ето какъв егоист е твоят Мустафа!” – еп.8
На лодката: „Добре. Няма да те докосвам. Но ще поговорим... Не исках да те уплаша. Но трябва да ме чуеш. Трябва да ми повярваш. /заплюва го/. И без това заминавам Фатмагюл.../отивай в ада!/. Ще си взема паспорта в понеделник. След това и визата и заминавам. Няма да ти причинявам повече болка. Но има нещо, което трябва да знаеш. Нищо не съм направил. Слушай!!! Не съм те докоснал, Фатмагюл. Кълна се. Кълна се в най-ценното нещо за мен в този живот, в паметта на майка ми, аз... Не съм го направил. Но съм виновен. Защото бях с тези боклуци. Защото не ги спрях. Защото бях там. Защото им позволих да ми разрушат живота. Проклет да съм, че го допуснах. Знам... Че това е непростимо. Не може да има извинение. Повярвай... Вярвай, че ме боли толкова, колкото и теб.” – еп.10
„Взех си визата. Остана само билета. Ще замина, веднага щом го взема. Ще ти дам пълномощно преди да замина. Така че ще можеш да подадеш молба за развод, ако искаш. Можеш да си свободна. Прави каквото искаш. Но не казвай на никого засега. Не и докато замина.” – еп. 13
„Това е самолетния ми билет. Заминавам в четвъртък. Пише го тук. Името ми е написано ето тук. Между другото заминавам за Белгия. Това е пълномощното. Никой не трябва да знае за това сега. Ако искаш, Мерием ще ти помогне. Ще се разведеш с мен. Ще си свободна. Не исках да вляза така в живота ти, Фатмагюл. Поварвай ми, убива ме това да съм мъж, когото мразиш. Всъщност аз... „
Писмото: „С цялото си сърце искам да променя нещата, които са отвъд моята сила. Искам да върна времето много назад. Аз бих... умрял, за да ни избавя... от този живот, където дните са тъмни... като нощта. Ще живея с единствената надежда, че един ден ще получа прошката ти. Ще кажа съжалявам един милион пъти, на тези очи, които никога не гледат моите. Ще мечтая за днити, когато отново ще изградиш живота си... от руините, в които превърнах твоите надежди. Иска ми се да ги възстановя... само когато раните ти зарастнат. Оставям ти тези пари, които изгарят ръцете ми... за да можеш да продължиш живота си, както искаш. Знам, че те ще изгорят и твоите ръце, но моля те, приеми ги. Само трябва да отидеш в банката и да се подпишеш. Където и да съм по света, винаги ще мисля за теб. Само ако не ме мразеше толкова. Само ако можеше да ми повярваш. Само ако всичко беше различно. Фатмагюл... Заминавам със всички мои само ако и съжалявам и винаги ще живея с тях. Сбогом.” – еп.13
На Мерием: „Не можах да замина. Не можах. Който и да погледна виждам лицто на Фатмагюл. Уплаших се, че ще съм далеч от нея. Да, трябваше да замина, но не можах да го направя. Не можах. Мисля, че обичам това момиче” – еп. 13
На Мерием: „Моля те, забрави какво ти казах. Знам, че ще ме мрази до края на живота си. И без това нищо не мога да правя без да мисля за нея. Знаеш ли. Винаги я търся с поглед... Ще излезе ли от къщата... Ще я видя ли на кухненския прозорец... Ще се срещнем ли на вратата... Така е от седмици. Онзи ден, когато не открихме Фатмагюл на сутринта... него ден, така се уплаших, че няма да я видя отново. ... Че може да си причини нещо. Когато я открих беше плакала, приличаше на газела, която не знае къде да отиде. Исках да я прегърна. Да забравя всичко... и да я прегърна. Да избърша сълзите, които е проляла заради мен. После... разбрах, че причината за сълзите й е бил Мустафа... Тя все още много го обича. И ме мрази. Така ще е до края на живота й. Как бих могъл да застана пред нея и да й кажа „Обичам те”? Но не заминах. Не можех да я оставя и да тръгна.” – еп.14
„Фатмагюл. Моля те, не затваряй. Ела си у дома. Кажи ми къде си и ще дойда да те взема. Знам защо избяга. И те разбирам. Наказвай ме, но не се ли интересуваш как се чувства брат ти? ... Прави каквото искаш, но си ела.” – еп.16
”Уплаших се... много се уплаших да не те загубя”. – еп. 18
„Аз не искам развод. Промених си мнението. Не можеш да се разведеш, ако аз не искам. А аз не искам развод. Няма да те оставя.” - еп. 18
„Фатмагюл няма вина. Други почерниха живота й, Мустафа... Фатмагюл, няма вина. Първо я хвана Ердоан Яшаран. След това Селим Яшаран. После Вурал. Аз нищо не й направих. Но също така, не я и защитих. Тя няма вина. Ти няма да я нараниш. Ти няма да й навреиш. Достатъчно я нарани, като й обърна гръб. Ти също не я защити. ... Фатмагюл не е твой враг, Мустафа. Убий ме сега. Давай, убий ме. Но ми обещай, че няма да я нараниш. Фатмагюл не те предаде, Мустафа... Тя няма грях. Ти знаеше, какво е преживяла, когато я видя в онзи миг. Но ти си този, който я предаде пръв. Да повярваш в тази глупава история, скалъпена от Яшаран те устройваше идеално. Ти я изстави. Но аз се ожених за нея. Аз обичам Фатмагюл. Давай, убий ме. Но те умолявам... не я наранявай.” – еп.20
”Не искам да е толкова несправедливо, мамо. Не искам да съм толкова далеч от нея, без никакви права. Не искам да съм човек, когото мрази. Де да имах някаква надежда.
...Знам, че никога няма да ми простиш... Никога няма да забравиш миналото... Никога няма да ме обичаш... Но, въпреки всичко, въпреки това... Искам да имам мъничка надежда”
„Аз не исках да те обидя. Не исках да усложнявам нещата за теб. Пръстена, е само за пред хората, за да не се чувстваш неудобно. Виждам как се бориш за да се оправиш. Аз искам да ти помогна, да облекча положението ти. Онзи спомен, го хвърли във водата. Бил е негов. Той го е оставил пред къщата. Знам, че го хвърли защото вече не се страхуваш. И когато водата отнасяше онзи спомен, ти знаеше, че това не беше само страха ти...” – еп. 22
„Поуспокои се и пак започна да се разправяш с мен, нали? Добре, така да бъде... Не искаш да видиш как се боря и раздавам за теб. ... Знаеш ли аз какво искам? Вече искам да ме разбереш. Не искам толкова болка. Вече не издържам на това мъчение... Да, не можах да замина... Не мога да замина. Не мога да те оставя. Мислиш ли, че на мен ми е лесно? Да си толкова близо и толкова далеч? Да обичаш и да не можеш да кажеш. Не разбираш... Аз те обичам. Много. Много те обичам. Казвам ти, че те обичам... Знам, че нямам право, но не мога. Какво да направя? Отказах се да замина, защото разбрах, че няма да мога да живея без да те виждам. Защото се страхувам да те загубя. Няма да се разведа... Аз се влюбих в момента в който те видях. ... Не искам нищо от теб. Единственото ми желание е да имам надежда... Казвам ти, че те обичам. Обичам те! Обичам те!” - еп.26/27
„Аз не съм те лъгал. Не ме прекъсвай, слушай ме. Слушай. Не се ожених за теб по задължение. А за да не пострадаш повече. Въпреки, че знаех, че нищо не съм ти сторил, се чувствах виновен. Защото и аз съм в онази отвратителна случка и аз съм виновен, колкото онези мръсници. И без това не съм го отричал... Обрекох се до края на живота си на безкрайно наказание. За мен няма по-голямо наказание да те гледам как страдаш пред очите ми. Знам... не успях да улесня живота ти. Не спечелих доверието ти. Но щом като не ми вярваш, щом като мислиш, че заедно с онези мръсници съм те лъгал и аз... Тогава, ще се предам в полицията. Ще разкажа всичко и ще предам и себе си и тях. И те да си изтърпят наказанието. И аз. Разбрах, че по друг начин не мога да ти докажа любовта си. Сега се предавам. Знам, че нямам право. Знам, че те отвращавам, но те обичам. Обичам те, заради самата теб. Не е лъжа. Това е моята единствена истина.” – еп. 28
”Не знам, какво ще се случи с мен, но аз ще оправя тази каша. Ще махна сенките надвиснали над теб”. – еп.29
„Не я докосвай! Не я докосвай, Мустафа! ... /Ф:Няма да дръпнеш спусъка, ако наистина ме обичаш/. Много те обичам, Фатмагюл. /хвърля пистолета/ Хайде... /тя хваща ръката му и тръгва с него/” еп. 31
„Фатмагюл, виж... Не трябва да имаш никакви опасения относно Кристин. Имам предвид, да си мислиш, че има нещо между мен и нея... Не те лъжа. Да, имаше нещо, но беше отдавна. Не беше сериозно и приключи. Сега сме просто приятели. Казвам ти го, защото си моя жена. Защото те обичам. Чувствам, че съм длъжен да ти обясня.” – еп. 33
„Дойдохме тук, защото ако ти хареса... ще е новото ти работно място. Ела. Виж, ако ти харесва... тук ще направим кухня. Ще работиш в твоята кухня... е, всички ще работим тук... Ще бъде семейната ни кухня.” - еп.33
„Макар че му каза, че всичко е приключило, явно не си го забравила. Въпреки всичко Мустафа ти е в главата. Все още го защитаваш. Все още го смяташ за невинен. Онзи ден каза „ако ме обичаш” и ме спря... само за да го предпазиш. Каза го само за да не го нараня. И аз като пълен идиот ти повярвах.” – еп.35
„Недей да криеш нищо повече от мен, чу ли? Моля те. Не ми се сърди, че те проследих. Нямаше да съм така притеснен, ако ми беше казала истината. Не ти вярвам, защото не знам какво се случва в ума ти. Ти не споделяш мислите, и чувствата си с мен. Фатмагюл, наистина не знам какво искаш. Ти дори не говориш с мен. Не казваш нищо нито за теб нито за мен. Между нас вече има дистанция и аз не мога да я скъся. Не мога да достигна до теб, Фатмагюл./след думите й, целува дланта й/”
„Не ме лъжи отново, Фатмагюл. Не ме карай да полудея. Отговори ми, какво става?
Той ли я е писал/бележката/ Тук ли е идвал. И ти си му сервирала? Какво по дяволите ми говориш? Не мога да повярвам! Седял е, а? Тук ли сидя? Тук ли?/хвърля столовете/ Значи е бил толкова близо до теб, а? Защо не ми каза за това, Фатмагюл, защо?.. ... ... Добре. Не може да ни раздели. Не бих те оставил. Нищо не може да ни направи... Не плачи. Съжалявам. Но недей да криеш нищо от мен, чу ли?”
„Фатмагюл, ще се омъжиш ли за мен?” – еп.37
”Фатмагюл. Съжалявам. Не исках да те разстройвам... Погледни ме, моля те. Позволи ни да започнем отначало... и да имаме хубави спомени в съзнанието си. Добре... не сега. Но един ден ти определено трябва да облечеш тази рокля... за да можеш да загърбиш всичко. Ние ще оставим всичко зад гърба си, Фатмагюл. Ако го поискаш, ако ми помогнеш... ние заедно ще загърбим спомените, които карат раните ни да кървят.” – еп. 38
”Не казвай това. Фатмагюл, умолявам те. Никога не се отказвай. Моля те... Въпреки тяхното съществуване, ние имаме своята вяра, Фатмагюл. Имаме я... Имаме я.” – еп.39
”Толкова ми липсваше. Чакането на този миг ми даваше сила. Имам толкова да ти разказвам. Но точно сега нищо не мога да ти разкажа... Знаеш, че тези дни ще отминат. Грижи се за себе си, не се тревожи за мен. Учи здраво. И ми пиши. Без значение какво. Каквото й да е, за да ми напомня гласа ти. Така би било много по-лесно.”
Писмото му: „Все едно времето не минава. Часовете са безкрайни. Денят на срещата ни е толкова близо… и така далеч. Наслаждавам се. Надеждата и щастието отново се появяват. Чакам деня, в който ще се срещнем. Ще сме толкова близо, че ще усетя дишането ти. Ще усетя аромата на косата ти. Когато изляза оттук искам всичко да е прекрасно. Искам да те видя в булчинската рокля… да си моя жена и да си винаги до мен. Искам да създадем семейството, което аз никога не съм имал. Аз искам да имам семейство. Искам да отгледаме децата си далеч от всички злини. Искам да сме щастливи, Фатмагюл. Защото го заслужаваме. Обичам те. Много те обичам”. – еп.41
Писмо: ”Фатмагюл, любов моя. С надежда мечтая за деня, в който ще те видя отново. Мисля за теб за да осветя тъмните нощи. Най-трудната част от това да съм тук е, че не мога да изтичам към теб, когато ми липсваш, оставяйки всичко зад себе си. Моята свобода бе възможността да съм с теб, когато пожелая. Да те виждам... да съм близо до теб. Като знам, че си до мен, не се чувствам сам дори и на това място... Фатмагюл, много те моля не пренебрегвай уроците си. Учи. И терапията също. Много е важно... очаквам с нетърпение писмата ти. Ти вече отне самотата ми. Фатмагюл, чувствам те по-близка. Радвам се, че те има. Обичам те толкова много.” - еп.42
”Едно от най-големите ми желания се сбъдна. Ти си с мен. Аз съм с теб. Иска ми се да извикам с все глас: ”Щастлив съм!” ...”Това момиче ми е съпруга и я обичам много!”
”И ти си така, нали? Като майка ми. Аз съм се заблуждавал. Забрави ли Мустафа? Аз те осъдих на този брак. Обичам те, както баща ми е обичал майка ми. Беше принудена да се омъжиш за мен. И съм виждал в теб това, което съм искал да видя.” – еп.44
”Значи това, което виждам е истина така ли? И това, което чувствам? Вече не вярвам на това, което виждам или чувствам. Живял съм в лъжа години наред, като един идиот. Не искам да се заблуждавам повече. Не искам да бъда в тежест и да принуждавам хората да правят това, което не искат, Фатмагюл. Не искам да бъда като този мъж, който е осъдил една жена на живот без любов. Не приемай този живот, както го е направила майка ми, Фатмагюл. Чуваш ли ме? Не се чувствай задължена да бъдеш с мен. Ние приличаме на тях, Фатмагюл. Толкова много... Този човек е точно като мен. Той е направил с майка ми, това, което аз напривих с теб. Поробил е живота й. Той също е искал да живее с жена, която не го е обичала... А майка ми е била като теб. Тя никога не се е отказала от любовта си. Ти никога не забрави Мустафа, нали? И никога няма да го направиш. Все още го обичаш. Все още се виждате. Вашата любов е толкова голяма... че каквото и да направи той, ти не се отказваш от него. Признай, че го обичаш. Обичам те до полуда, а ти все още обичаш него. Обичам те! Това, което виждам и чувствам, нали? Нека се уверя, нека да те видя и да те почувствам. Обичай ме малко и ти... /шамар/.” – еп.45
”Фатмагюл, много съжалявам. Извинявам се за онази вечер. За всичко през което те накарах да преминеш. Повярвай ми, много страдам, защото не съм такъв човек... Когато се отнася за теб ставам много чувствителен. Или бях. Но се загубих. Съжалявам. ... Не вярвам дори и на себе си... Тази вреда, която ти нанасям... а ти се опитваш да приемеш. Опитваш се. Не искаш, но го правиш заради мен. Опитваш се, стараеш се. Все едно те карам на сила. Нищо не трябва да правиш. Искам само да се съвземеш. Реших да те напусна. Нека се разделим. Ще видиш, че ще е по-добре за теб. И това не значи, че не те обичам. Каза, че ти нямам доверие. Та ти си единственият човек, на когото вярвам. Никога няма да спра да те обичам. Но Фатмагюл, ако продължаваме така... никога няма да съм сигурен в себе си. Защото знам, че не ме обичаш....” – еп. 46
На Кадир: ”Каза ми, че един ден Фатмагюл ще ме заобича и ще ми го каже. Направи го снощи. Все едно имам пеперуди в стомаха. И съм щастлив...”
”Нямам оплаквания освен, че съм недоспал. Един прекрасен глас, ме събуди снощи. Този глас ехтеше в ушите ми до сутринта. Не ме остави да мигна. Не че се оплаквам. Просто ми се иска... да го чуя още веднъж от теб... Ще те попитам нещо. Кога осъзна че ме обичаш? Добре, не ми казвай. Искам да видя очите ти, когато ми отговориш. Аз не се срамувам да ти кажа, че те обичам. Моля те, кажи ми го още веднъж.”
При психоложката: ”Знаеш ли... Достатъчно силна си, за да дърържиш и мен на крака. ...
Толкова се срамувам от Фатмагюл... особено сега, когато хората говорят за това. Докато преживявам онази нощ отново, толкова много се срамувам. Дори не мога да я погледна в очите. Не мога да простя на себе си. Ти как ще го направиш? Опитвам се да забравя. Знаеш ли? След като ме обикна, се срамувам още повече. Омразата ми към мен самия расте. Искам тези мръсници, да получат наказанието си веднага. Искам това, най-много от всичко. Но дори когато това стане, аз пак няма да мога да си простя. Няма да забравя това, което сторих. Това ще бъде моето наказание от онази нощ. Онази нощ, за мен... За нас... Ще чакам. Стана чудо. Не искам да те насилвам за нищо, Фатмагюл. Но понякога го правя. Каза ми ”Обичам те”, стана чудо. Но повярвайте ми... щом каза ”Имам ти доверие” това значеше всичко за мен. Повече от всичко останало”. – еп.50
„Знаеш ли какво трябва да направим? Да забравим защо сме тук. Да си представим, че нищо друго не съществува... Само ти... тази къща... природата... Все едно сме на самотен остров. Имахме нужда да се откъснем за малко от реалността Фатмагюл...” – еп.53
„Вече нищо нямаше да крием един от друг. Ще се правим, че не сме се целунали ли? Фатмагюл, моля те, нека да поговорим... Не искам никакво напрежение помежду ни. След нощта в онази къща... имам предвид, когато не бях на себе си. Помислих, че никога няма да се осмеля. Но се случи. Ако си се почувствала зле... ако си се уплашила... Обещавам ти, че няма да се случи нищо, което не искаш. Обещавам ти.” – еп.54
„Фатмагюл... през последните два дни толкова свикнах да бъда постоянно с теб... че ми беше трудно да понеса тези няколко часа без теб. Толкова ми липсваше, сякаш не съм те виждал с години.” – еп.55
„Ако се откажеш от делото... всичките ти усилия ще са били напразни. Не можеш да ги оставиш да се измъкнат, след всичко, което ти сториха... Ако се откажеш сега... никога няма да го преодолееш. Няма да искаш да се възстановиш, знаейки, че си победена. Раните ще болят още повече. Да те победят ще бъде поредния товар на раменете ти. И ще бъде още по-трудно. Ще те боли повече от преди. Защото след като не си наказала тях, ще наказваш себе си до края на дните си. Няма да има бъдеще за нас с тези отворени рани. Отказваш се не само от делото. Но и от бъдещето си, от надеждите си… Не можеш да се откажеш от бъдещето си и да им го подариш. Те са виновните. Защо ти да си наказаната? Това не е Фатмагюл, която смело ги погледна в съда. Какво стана с нея? Какво се промени? ... Ако се откажеш от делото, ще се осъдиш за цял живот. Моля те, не го прави” – еп. 56
„Не съм способен да сторя нищо, Фатмагюл. Не мога да те защитя. Мога само да стоя и да чакам. И тогава не успях да те предпазя. И сега не мога. Това момиче, Йозге. Знае историята ни. Тя ме погледна по такъв начин... като че ли съм един от тях... Помня този поглед много добре. ... Аз съм същия, Керим, Фатмагюл. Но толкова те обичам. Много те обичам.” - еп.57
„Не плачи... И аз се страхувах. Страхувах се от смъртта, Фатмагюл. Докато лежах там... не можех да си поема дъх. Почувствах се безкрайно далеч от всичко. Сякаш потъвах в бездна. Казах си... Умирам... После болката спря. Мисълта за теб дойде в съзнанието ми. Мислех за теб. Помислих си „Какво ще прави тя ако умра?” „Ще бъде самотна” „Ще е тъжна и ще плаче” Мисълта за твоето страдание... ме нарани повече. Осъзнах, колко много те обичам.”
„Не искам да се възстановявам, ако ще държиш ръката ми така.”
„Бих искал винаги да съм номер едно в твоя живот”
„Говори, говори, гласът ти е като лекарство за мен.”
„Не искам нищо. Само не пускай ръката ми, моля те... Всичко това си струваше само заради този миг. С твоите последни думи в ушите ми. Каза, че ме обичаш. Щях да умра щастлив. С твоя глас, който чувах да казва „Обичам те” Нека да бъдем щастливи, Фатмагюл. Въпреки всичко. Въпреки всичко, да бъдем щастливи.” – еп.59
На Мерием:„Фатмагюл, прости ли ми, како? Не знам. Не смея да я попитам... Страхувам се от отговора. Каза, че в живота й има двама Керим. Способна е да каже „Обичам те” само на единият от тях. Ами другият? Простила ли е на онзи от миналото?”
„Фатмагюл. Може ли да легнеш при мен за малко? Само за пет минути... Косите ти ухаят на море. Ароматът на Фатмагюл.” – еп.61
„Знаеш ли какво си мечтаех за този ден, Фатмагюл? Да бъдем като всички останали. Никога не сме прекарали дори един ден, като хора на нашата възраст. Нека този ден е различен за нас. Нека се смесим с тълпата.”
„Здравей. Аз съм Керим. Може ли да те почерпя, питие?”
„Нека те представя на Лодос. Взех го от приюта за животни... Това мъничко нещо е преживяло много за да се срещне с теб.”- еп.62
„Мустафа ли е причина за сълзите ти?... Знам, че не трябва да ревнувам. Но не мога да понеса името му да е свързано с твоето. Не мога да понеса да гледам как плачеш за него. ... Аз просто... искам да знам, че съм единственият в сърцето ти. Искам да знам, че за него няма място в твоето сърце. Това е всичко...”
„Не ставай глупава. Бих загубил ръката си за да спя по този начин” – еп.63
При психоложката: „Убеден съм, че гузната ми съвест няма да ме остави на мира. Чувствам се много виновен и няма как да го преодолея. Самообвинявам се дори, когато Фатмагюл казва, че ме обича. Искам да ме обича. Лудо влюбен съм в нея. Но не мога да си простя... Като че ли един глас вътре в мен постоянно ме обвинява. Не знам как да го накарам да спре. Въпреки усилията ни, не знам какво ще се случи в бъдеще... И на двамата раните ни не са заздравели. Страх ме е, че това може да не се случи”- еп.64
„Всичко е наред. Тук съм. Свърши. Всичко е наред... Добре си, нали? Нарани ли те това копеле?” – еп.64
"Здравей. Мисля, че те познавам. Ти си онова момиче, което падна в реката, с овцете. Искам да те питам нещо. Защо бягаш? Откъде си? Коя си ти? Фея ли си... или елф? - еп.1
„Виж, аз също не съм във възторг и не се радвам да бъда сега с теб, но съм длъжен. Трябва да съм с теб няколко дни. И ти бъди търпелива. Ще те предам на брат ти, когато дойде. След това всеки ще поеме по пътя си.” – 5еп
„Не съм те докоснал. В главата ми всичко е като в мъгла и нищо не помня от онази нощ. Повярвай, аз бих... Кълна се пред Бога! Нищо не съм направил. Аз не бих могъл да постъпя така. Не казвам, че не съм виновен. Виновен съм, че не им попречих.” – еп.6
„Ще замина... Ще ви помогна да се настаните и изчезвам, не се притеснявай... Стига! Остави ме на мира!”
„Ти ме молиш и плачеш заради него. Той не те обича както ти него! Той те изостави. Тръгна след мен, защото мисли, че си му изневерила. Иска да ме убие, но не заради теб, а заради своята чест. Ето какъв егоист е твоят Мустафа!” – еп.8
На лодката: „Добре. Няма да те докосвам. Но ще поговорим... Не исках да те уплаша. Но трябва да ме чуеш. Трябва да ми повярваш. /заплюва го/. И без това заминавам Фатмагюл.../отивай в ада!/. Ще си взема паспорта в понеделник. След това и визата и заминавам. Няма да ти причинявам повече болка. Но има нещо, което трябва да знаеш. Нищо не съм направил. Слушай!!! Не съм те докоснал, Фатмагюл. Кълна се. Кълна се в най-ценното нещо за мен в този живот, в паметта на майка ми, аз... Не съм го направил. Но съм виновен. Защото бях с тези боклуци. Защото не ги спрях. Защото бях там. Защото им позволих да ми разрушат живота. Проклет да съм, че го допуснах. Знам... Че това е непростимо. Не може да има извинение. Повярвай... Вярвай, че ме боли толкова, колкото и теб.” – еп.10
„Взех си визата. Остана само билета. Ще замина, веднага щом го взема. Ще ти дам пълномощно преди да замина. Така че ще можеш да подадеш молба за развод, ако искаш. Можеш да си свободна. Прави каквото искаш. Но не казвай на никого засега. Не и докато замина.” – еп. 13
„Това е самолетния ми билет. Заминавам в четвъртък. Пише го тук. Името ми е написано ето тук. Между другото заминавам за Белгия. Това е пълномощното. Никой не трябва да знае за това сега. Ако искаш, Мерием ще ти помогне. Ще се разведеш с мен. Ще си свободна. Не исках да вляза така в живота ти, Фатмагюл. Поварвай ми, убива ме това да съм мъж, когото мразиш. Всъщност аз... „
Писмото: „С цялото си сърце искам да променя нещата, които са отвъд моята сила. Искам да върна времето много назад. Аз бих... умрял, за да ни избавя... от този живот, където дните са тъмни... като нощта. Ще живея с единствената надежда, че един ден ще получа прошката ти. Ще кажа съжалявам един милион пъти, на тези очи, които никога не гледат моите. Ще мечтая за днити, когато отново ще изградиш живота си... от руините, в които превърнах твоите надежди. Иска ми се да ги възстановя... само когато раните ти зарастнат. Оставям ти тези пари, които изгарят ръцете ми... за да можеш да продължиш живота си, както искаш. Знам, че те ще изгорят и твоите ръце, но моля те, приеми ги. Само трябва да отидеш в банката и да се подпишеш. Където и да съм по света, винаги ще мисля за теб. Само ако не ме мразеше толкова. Само ако можеше да ми повярваш. Само ако всичко беше различно. Фатмагюл... Заминавам със всички мои само ако и съжалявам и винаги ще живея с тях. Сбогом.” – еп.13
На Мерием: „Не можах да замина. Не можах. Който и да погледна виждам лицто на Фатмагюл. Уплаших се, че ще съм далеч от нея. Да, трябваше да замина, но не можах да го направя. Не можах. Мисля, че обичам това момиче” – еп. 13
На Мерием: „Моля те, забрави какво ти казах. Знам, че ще ме мрази до края на живота си. И без това нищо не мога да правя без да мисля за нея. Знаеш ли. Винаги я търся с поглед... Ще излезе ли от къщата... Ще я видя ли на кухненския прозорец... Ще се срещнем ли на вратата... Така е от седмици. Онзи ден, когато не открихме Фатмагюл на сутринта... него ден, така се уплаших, че няма да я видя отново. ... Че може да си причини нещо. Когато я открих беше плакала, приличаше на газела, която не знае къде да отиде. Исках да я прегърна. Да забравя всичко... и да я прегърна. Да избърша сълзите, които е проляла заради мен. После... разбрах, че причината за сълзите й е бил Мустафа... Тя все още много го обича. И ме мрази. Така ще е до края на живота й. Как бих могъл да застана пред нея и да й кажа „Обичам те”? Но не заминах. Не можех да я оставя и да тръгна.” – еп.14
„Фатмагюл. Моля те, не затваряй. Ела си у дома. Кажи ми къде си и ще дойда да те взема. Знам защо избяга. И те разбирам. Наказвай ме, но не се ли интересуваш как се чувства брат ти? ... Прави каквото искаш, но си ела.” – еп.16
”Уплаших се... много се уплаших да не те загубя”. – еп. 18
„Аз не искам развод. Промених си мнението. Не можеш да се разведеш, ако аз не искам. А аз не искам развод. Няма да те оставя.” - еп. 18
„Фатмагюл няма вина. Други почерниха живота й, Мустафа... Фатмагюл, няма вина. Първо я хвана Ердоан Яшаран. След това Селим Яшаран. После Вурал. Аз нищо не й направих. Но също така, не я и защитих. Тя няма вина. Ти няма да я нараниш. Ти няма да й навреиш. Достатъчно я нарани, като й обърна гръб. Ти също не я защити. ... Фатмагюл не е твой враг, Мустафа. Убий ме сега. Давай, убий ме. Но ми обещай, че няма да я нараниш. Фатмагюл не те предаде, Мустафа... Тя няма грях. Ти знаеше, какво е преживяла, когато я видя в онзи миг. Но ти си този, който я предаде пръв. Да повярваш в тази глупава история, скалъпена от Яшаран те устройваше идеално. Ти я изстави. Но аз се ожених за нея. Аз обичам Фатмагюл. Давай, убий ме. Но те умолявам... не я наранявай.” – еп.20
”Не искам да е толкова несправедливо, мамо. Не искам да съм толкова далеч от нея, без никакви права. Не искам да съм човек, когото мрази. Де да имах някаква надежда.
...Знам, че никога няма да ми простиш... Никога няма да забравиш миналото... Никога няма да ме обичаш... Но, въпреки всичко, въпреки това... Искам да имам мъничка надежда”
„Аз не исках да те обидя. Не исках да усложнявам нещата за теб. Пръстена, е само за пред хората, за да не се чувстваш неудобно. Виждам как се бориш за да се оправиш. Аз искам да ти помогна, да облекча положението ти. Онзи спомен, го хвърли във водата. Бил е негов. Той го е оставил пред къщата. Знам, че го хвърли защото вече не се страхуваш. И когато водата отнасяше онзи спомен, ти знаеше, че това не беше само страха ти...” – еп. 22
„Поуспокои се и пак започна да се разправяш с мен, нали? Добре, така да бъде... Не искаш да видиш как се боря и раздавам за теб. ... Знаеш ли аз какво искам? Вече искам да ме разбереш. Не искам толкова болка. Вече не издържам на това мъчение... Да, не можах да замина... Не мога да замина. Не мога да те оставя. Мислиш ли, че на мен ми е лесно? Да си толкова близо и толкова далеч? Да обичаш и да не можеш да кажеш. Не разбираш... Аз те обичам. Много. Много те обичам. Казвам ти, че те обичам... Знам, че нямам право, но не мога. Какво да направя? Отказах се да замина, защото разбрах, че няма да мога да живея без да те виждам. Защото се страхувам да те загубя. Няма да се разведа... Аз се влюбих в момента в който те видях. ... Не искам нищо от теб. Единственото ми желание е да имам надежда... Казвам ти, че те обичам. Обичам те! Обичам те!” - еп.26/27
„Аз не съм те лъгал. Не ме прекъсвай, слушай ме. Слушай. Не се ожених за теб по задължение. А за да не пострадаш повече. Въпреки, че знаех, че нищо не съм ти сторил, се чувствах виновен. Защото и аз съм в онази отвратителна случка и аз съм виновен, колкото онези мръсници. И без това не съм го отричал... Обрекох се до края на живота си на безкрайно наказание. За мен няма по-голямо наказание да те гледам как страдаш пред очите ми. Знам... не успях да улесня живота ти. Не спечелих доверието ти. Но щом като не ми вярваш, щом като мислиш, че заедно с онези мръсници съм те лъгал и аз... Тогава, ще се предам в полицията. Ще разкажа всичко и ще предам и себе си и тях. И те да си изтърпят наказанието. И аз. Разбрах, че по друг начин не мога да ти докажа любовта си. Сега се предавам. Знам, че нямам право. Знам, че те отвращавам, но те обичам. Обичам те, заради самата теб. Не е лъжа. Това е моята единствена истина.” – еп. 28
”Не знам, какво ще се случи с мен, но аз ще оправя тази каша. Ще махна сенките надвиснали над теб”. – еп.29
„Не я докосвай! Не я докосвай, Мустафа! ... /Ф:Няма да дръпнеш спусъка, ако наистина ме обичаш/. Много те обичам, Фатмагюл. /хвърля пистолета/ Хайде... /тя хваща ръката му и тръгва с него/” еп. 31
„Фатмагюл, виж... Не трябва да имаш никакви опасения относно Кристин. Имам предвид, да си мислиш, че има нещо между мен и нея... Не те лъжа. Да, имаше нещо, но беше отдавна. Не беше сериозно и приключи. Сега сме просто приятели. Казвам ти го, защото си моя жена. Защото те обичам. Чувствам, че съм длъжен да ти обясня.” – еп. 33
„Дойдохме тук, защото ако ти хареса... ще е новото ти работно място. Ела. Виж, ако ти харесва... тук ще направим кухня. Ще работиш в твоята кухня... е, всички ще работим тук... Ще бъде семейната ни кухня.” - еп.33
„Макар че му каза, че всичко е приключило, явно не си го забравила. Въпреки всичко Мустафа ти е в главата. Все още го защитаваш. Все още го смяташ за невинен. Онзи ден каза „ако ме обичаш” и ме спря... само за да го предпазиш. Каза го само за да не го нараня. И аз като пълен идиот ти повярвах.” – еп.35
„Недей да криеш нищо повече от мен, чу ли? Моля те. Не ми се сърди, че те проследих. Нямаше да съм така притеснен, ако ми беше казала истината. Не ти вярвам, защото не знам какво се случва в ума ти. Ти не споделяш мислите, и чувствата си с мен. Фатмагюл, наистина не знам какво искаш. Ти дори не говориш с мен. Не казваш нищо нито за теб нито за мен. Между нас вече има дистанция и аз не мога да я скъся. Не мога да достигна до теб, Фатмагюл./след думите й, целува дланта й/”
„Не ме лъжи отново, Фатмагюл. Не ме карай да полудея. Отговори ми, какво става?
Той ли я е писал/бележката/ Тук ли е идвал. И ти си му сервирала? Какво по дяволите ми говориш? Не мога да повярвам! Седял е, а? Тук ли сидя? Тук ли?/хвърля столовете/ Значи е бил толкова близо до теб, а? Защо не ми каза за това, Фатмагюл, защо?.. ... ... Добре. Не може да ни раздели. Не бих те оставил. Нищо не може да ни направи... Не плачи. Съжалявам. Но недей да криеш нищо от мен, чу ли?”
„Фатмагюл, ще се омъжиш ли за мен?” – еп.37
”Фатмагюл. Съжалявам. Не исках да те разстройвам... Погледни ме, моля те. Позволи ни да започнем отначало... и да имаме хубави спомени в съзнанието си. Добре... не сега. Но един ден ти определено трябва да облечеш тази рокля... за да можеш да загърбиш всичко. Ние ще оставим всичко зад гърба си, Фатмагюл. Ако го поискаш, ако ми помогнеш... ние заедно ще загърбим спомените, които карат раните ни да кървят.” – еп. 38
”Не казвай това. Фатмагюл, умолявам те. Никога не се отказвай. Моля те... Въпреки тяхното съществуване, ние имаме своята вяра, Фатмагюл. Имаме я... Имаме я.” – еп.39
”Толкова ми липсваше. Чакането на този миг ми даваше сила. Имам толкова да ти разказвам. Но точно сега нищо не мога да ти разкажа... Знаеш, че тези дни ще отминат. Грижи се за себе си, не се тревожи за мен. Учи здраво. И ми пиши. Без значение какво. Каквото й да е, за да ми напомня гласа ти. Така би било много по-лесно.”
Писмото му: „Все едно времето не минава. Часовете са безкрайни. Денят на срещата ни е толкова близо… и така далеч. Наслаждавам се. Надеждата и щастието отново се появяват. Чакам деня, в който ще се срещнем. Ще сме толкова близо, че ще усетя дишането ти. Ще усетя аромата на косата ти. Когато изляза оттук искам всичко да е прекрасно. Искам да те видя в булчинската рокля… да си моя жена и да си винаги до мен. Искам да създадем семейството, което аз никога не съм имал. Аз искам да имам семейство. Искам да отгледаме децата си далеч от всички злини. Искам да сме щастливи, Фатмагюл. Защото го заслужаваме. Обичам те. Много те обичам”. – еп.41
Писмо: ”Фатмагюл, любов моя. С надежда мечтая за деня, в който ще те видя отново. Мисля за теб за да осветя тъмните нощи. Най-трудната част от това да съм тук е, че не мога да изтичам към теб, когато ми липсваш, оставяйки всичко зад себе си. Моята свобода бе възможността да съм с теб, когато пожелая. Да те виждам... да съм близо до теб. Като знам, че си до мен, не се чувствам сам дори и на това място... Фатмагюл, много те моля не пренебрегвай уроците си. Учи. И терапията също. Много е важно... очаквам с нетърпение писмата ти. Ти вече отне самотата ми. Фатмагюл, чувствам те по-близка. Радвам се, че те има. Обичам те толкова много.” - еп.42
”Едно от най-големите ми желания се сбъдна. Ти си с мен. Аз съм с теб. Иска ми се да извикам с все глас: ”Щастлив съм!” ...”Това момиче ми е съпруга и я обичам много!”
”И ти си така, нали? Като майка ми. Аз съм се заблуждавал. Забрави ли Мустафа? Аз те осъдих на този брак. Обичам те, както баща ми е обичал майка ми. Беше принудена да се омъжиш за мен. И съм виждал в теб това, което съм искал да видя.” – еп.44
”Значи това, което виждам е истина така ли? И това, което чувствам? Вече не вярвам на това, което виждам или чувствам. Живял съм в лъжа години наред, като един идиот. Не искам да се заблуждавам повече. Не искам да бъда в тежест и да принуждавам хората да правят това, което не искат, Фатмагюл. Не искам да бъда като този мъж, който е осъдил една жена на живот без любов. Не приемай този живот, както го е направила майка ми, Фатмагюл. Чуваш ли ме? Не се чувствай задължена да бъдеш с мен. Ние приличаме на тях, Фатмагюл. Толкова много... Този човек е точно като мен. Той е направил с майка ми, това, което аз напривих с теб. Поробил е живота й. Той също е искал да живее с жена, която не го е обичала... А майка ми е била като теб. Тя никога не се е отказала от любовта си. Ти никога не забрави Мустафа, нали? И никога няма да го направиш. Все още го обичаш. Все още се виждате. Вашата любов е толкова голяма... че каквото и да направи той, ти не се отказваш от него. Признай, че го обичаш. Обичам те до полуда, а ти все още обичаш него. Обичам те! Това, което виждам и чувствам, нали? Нека се уверя, нека да те видя и да те почувствам. Обичай ме малко и ти... /шамар/.” – еп.45
”Фатмагюл, много съжалявам. Извинявам се за онази вечер. За всичко през което те накарах да преминеш. Повярвай ми, много страдам, защото не съм такъв човек... Когато се отнася за теб ставам много чувствителен. Или бях. Но се загубих. Съжалявам. ... Не вярвам дори и на себе си... Тази вреда, която ти нанасям... а ти се опитваш да приемеш. Опитваш се. Не искаш, но го правиш заради мен. Опитваш се, стараеш се. Все едно те карам на сила. Нищо не трябва да правиш. Искам само да се съвземеш. Реших да те напусна. Нека се разделим. Ще видиш, че ще е по-добре за теб. И това не значи, че не те обичам. Каза, че ти нямам доверие. Та ти си единственият човек, на когото вярвам. Никога няма да спра да те обичам. Но Фатмагюл, ако продължаваме така... никога няма да съм сигурен в себе си. Защото знам, че не ме обичаш....” – еп. 46
На Кадир: ”Каза ми, че един ден Фатмагюл ще ме заобича и ще ми го каже. Направи го снощи. Все едно имам пеперуди в стомаха. И съм щастлив...”
”Нямам оплаквания освен, че съм недоспал. Един прекрасен глас, ме събуди снощи. Този глас ехтеше в ушите ми до сутринта. Не ме остави да мигна. Не че се оплаквам. Просто ми се иска... да го чуя още веднъж от теб... Ще те попитам нещо. Кога осъзна че ме обичаш? Добре, не ми казвай. Искам да видя очите ти, когато ми отговориш. Аз не се срамувам да ти кажа, че те обичам. Моля те, кажи ми го още веднъж.”
При психоложката: ”Знаеш ли... Достатъчно силна си, за да дърържиш и мен на крака. ...
Толкова се срамувам от Фатмагюл... особено сега, когато хората говорят за това. Докато преживявам онази нощ отново, толкова много се срамувам. Дори не мога да я погледна в очите. Не мога да простя на себе си. Ти как ще го направиш? Опитвам се да забравя. Знаеш ли? След като ме обикна, се срамувам още повече. Омразата ми към мен самия расте. Искам тези мръсници, да получат наказанието си веднага. Искам това, най-много от всичко. Но дори когато това стане, аз пак няма да мога да си простя. Няма да забравя това, което сторих. Това ще бъде моето наказание от онази нощ. Онази нощ, за мен... За нас... Ще чакам. Стана чудо. Не искам да те насилвам за нищо, Фатмагюл. Но понякога го правя. Каза ми ”Обичам те”, стана чудо. Но повярвайте ми... щом каза ”Имам ти доверие” това значеше всичко за мен. Повече от всичко останало”. – еп.50
„Знаеш ли какво трябва да направим? Да забравим защо сме тук. Да си представим, че нищо друго не съществува... Само ти... тази къща... природата... Все едно сме на самотен остров. Имахме нужда да се откъснем за малко от реалността Фатмагюл...” – еп.53
„Вече нищо нямаше да крием един от друг. Ще се правим, че не сме се целунали ли? Фатмагюл, моля те, нека да поговорим... Не искам никакво напрежение помежду ни. След нощта в онази къща... имам предвид, когато не бях на себе си. Помислих, че никога няма да се осмеля. Но се случи. Ако си се почувствала зле... ако си се уплашила... Обещавам ти, че няма да се случи нищо, което не искаш. Обещавам ти.” – еп.54
„Фатмагюл... през последните два дни толкова свикнах да бъда постоянно с теб... че ми беше трудно да понеса тези няколко часа без теб. Толкова ми липсваше, сякаш не съм те виждал с години.” – еп.55
„Ако се откажеш от делото... всичките ти усилия ще са били напразни. Не можеш да ги оставиш да се измъкнат, след всичко, което ти сториха... Ако се откажеш сега... никога няма да го преодолееш. Няма да искаш да се възстановиш, знаейки, че си победена. Раните ще болят още повече. Да те победят ще бъде поредния товар на раменете ти. И ще бъде още по-трудно. Ще те боли повече от преди. Защото след като не си наказала тях, ще наказваш себе си до края на дните си. Няма да има бъдеще за нас с тези отворени рани. Отказваш се не само от делото. Но и от бъдещето си, от надеждите си… Не можеш да се откажеш от бъдещето си и да им го подариш. Те са виновните. Защо ти да си наказаната? Това не е Фатмагюл, която смело ги погледна в съда. Какво стана с нея? Какво се промени? ... Ако се откажеш от делото, ще се осъдиш за цял живот. Моля те, не го прави” – еп. 56
„Не съм способен да сторя нищо, Фатмагюл. Не мога да те защитя. Мога само да стоя и да чакам. И тогава не успях да те предпазя. И сега не мога. Това момиче, Йозге. Знае историята ни. Тя ме погледна по такъв начин... като че ли съм един от тях... Помня този поглед много добре. ... Аз съм същия, Керим, Фатмагюл. Но толкова те обичам. Много те обичам.” - еп.57
„Не плачи... И аз се страхувах. Страхувах се от смъртта, Фатмагюл. Докато лежах там... не можех да си поема дъх. Почувствах се безкрайно далеч от всичко. Сякаш потъвах в бездна. Казах си... Умирам... После болката спря. Мисълта за теб дойде в съзнанието ми. Мислех за теб. Помислих си „Какво ще прави тя ако умра?” „Ще бъде самотна” „Ще е тъжна и ще плаче” Мисълта за твоето страдание... ме нарани повече. Осъзнах, колко много те обичам.”
„Не искам да се възстановявам, ако ще държиш ръката ми така.”
„Бих искал винаги да съм номер едно в твоя живот”
„Говори, говори, гласът ти е като лекарство за мен.”
„Не искам нищо. Само не пускай ръката ми, моля те... Всичко това си струваше само заради този миг. С твоите последни думи в ушите ми. Каза, че ме обичаш. Щях да умра щастлив. С твоя глас, който чувах да казва „Обичам те” Нека да бъдем щастливи, Фатмагюл. Въпреки всичко. Въпреки всичко, да бъдем щастливи.” – еп.59
На Мерием:„Фатмагюл, прости ли ми, како? Не знам. Не смея да я попитам... Страхувам се от отговора. Каза, че в живота й има двама Керим. Способна е да каже „Обичам те” само на единият от тях. Ами другият? Простила ли е на онзи от миналото?”
„Фатмагюл. Може ли да легнеш при мен за малко? Само за пет минути... Косите ти ухаят на море. Ароматът на Фатмагюл.” – еп.61
„Знаеш ли какво си мечтаех за този ден, Фатмагюл? Да бъдем като всички останали. Никога не сме прекарали дори един ден, като хора на нашата възраст. Нека този ден е различен за нас. Нека се смесим с тълпата.”
„Здравей. Аз съм Керим. Може ли да те почерпя, питие?”
„Нека те представя на Лодос. Взех го от приюта за животни... Това мъничко нещо е преживяло много за да се срещне с теб.”- еп.62
„Мустафа ли е причина за сълзите ти?... Знам, че не трябва да ревнувам. Но не мога да понеса името му да е свързано с твоето. Не мога да понеса да гледам как плачеш за него. ... Аз просто... искам да знам, че съм единственият в сърцето ти. Искам да знам, че за него няма място в твоето сърце. Това е всичко...”
„Не ставай глупава. Бих загубил ръката си за да спя по този начин” – еп.63
При психоложката: „Убеден съм, че гузната ми съвест няма да ме остави на мира. Чувствам се много виновен и няма как да го преодолея. Самообвинявам се дори, когато Фатмагюл казва, че ме обича. Искам да ме обича. Лудо влюбен съм в нея. Но не мога да си простя... Като че ли един глас вътре в мен постоянно ме обвинява. Не знам как да го накарам да спре. Въпреки усилията ни, не знам какво ще се случи в бъдеще... И на двамата раните ни не са заздравели. Страх ме е, че това може да не се случи”- еп.64
„Всичко е наред. Тук съм. Свърши. Всичко е наред... Добре си, нали? Нарани ли те това копеле?” – еп.64
п.п. Сега като ги прочетох извънконтекста, си дадох сметка, колко наранен и объркан е и Керим. Всъщност и двамата са жертви в еднаква степен на съдбата и обстоятелствата. Дано ги излекуват по-скоро сценаристките, че ми писна от тях. Направо им извадиха душата.
Евелин
, топката е в теб. Преравяй си архива със снимки и дай най-доброто от себе си.
Детелинка, джанъм,
Злате, аз не се бутам в техните редици, че сигурно са експерти, а аз съм от най-простите. По висше и по душа съм си филолог. Ама като гледам и нашите счьотки какви са чувствителни и талантливи в други области, вече се чудя откъде са тези предразсъдъци. 
На екипа много спорна работа!
Евелин, Раамито си го бива - много ме разсмя с този надпис.
Злате, аз не се бутам в техните редици, че сигурно са експерти, а аз съм от най-простите. По висше и по душа съм си филолог.
Ама като гледам и нашите счьотки какви са чувствителни и талантливи в други области, вече се чудя откъде са тези предразсъдъци. На екипа много спорна работа!
Евелин, Раамито си го бива - много ме разсмя с този надпис.
Скрит текст:
Реплики на Керим към и за Фатмагюл:
„Виж, аз също не съм във възторг и не се радвам да бъда сега с теб, но съм длъжен. Трябва да съм с теб няколко дни. И ти бъди търпелива. Ще те предам на брат ти, когато дойде. След това всеки ще поеме по пътя си.” – 5еп
„Не съм те докоснал. В главата ми всичко е като в мъгла и нищо не помня от онази нощ. Повярвай, аз бих... Кълна се пред Бога! Нищо не съм направил. Аз не бих могъл да постъпя така. Не казвам, че не съм виновен. Виновен съм, че не им попречих.” – еп.6
„Ще замина... Ще ви помогна да се настаните и изчезвам, не се притеснявай... Стига! Остави ме на мира!”
„Ти ме молиш и плачеш заради него. Той не те обича както ти него! Той те изостави. Тръгна след мен, защото мисли, че си му изневерила. Иска да ме убие, но не заради теб, а заради своята чест. Ето какъв егоист е твоят Мустафа!” – еп.8
На лодката: „Добре. Няма да те докосвам. Но ще поговорим... Не исках да те уплаша. Но трябва да ме чуеш. Трябва да ми повярваш. /заплюва го/. И без това заминавам Фатмагюл.../отивай в ада!/. Ще си взема паспорта в понеделник. След това и визата и заминавам. Няма да ти причинявам повече болка. Но има нещо, което трябва да знаеш. Нищо не съм направил. Слушай!!! Не съм те докоснал, Фатмагюл. Кълна се. Кълна се в най-ценното нещо за мен в този живот, в паметта на майка ми, аз... Не съм го направил. Но съм виновен. Защото бях с тези боклуци. Защото не ги спрях. Защото бях там. Защото им позволих да ми разрушат живота. Проклет да съм, че го допуснах. Знам... Че това е непростимо. Не може да има извинение. Повярвай... Вярвай, че ме боли толкова, колкото и теб.” – еп.10
„Взех си визата. Остана само билета. Ще замина, веднага щом го взема. Ще ти дам пълномощно преди да замина. Така че ще можеш да подадеш молба за развод, ако искаш. Можеш да си свободна. Прави каквото искаш. Но не казвай на никого засега. Не и докато замина.” – еп. 13
„Това е самолетния ми билет. Заминавам в четвъртък. Пише го тук. Името ми е написано ето тук. Между другото заминавам за Белгия. Това е пълномощното. Никой не трябва да знае за това сега. Ако искаш, Мерием ще ти помогне. Ще се разведеш с мен. Ще си свободна. Не исках да вляза така в живота ти, Фатмагюл. Поварвай ми, убива ме това да съм мъж, когото мразиш. Всъщност аз... „
Писмото: „С цялото си сърце искам да променя нещата, които са отвъд моята сила. Искам да върна времето много назад. Аз бих... умрял, за да ни избавя... от този живот, където дните са тъмни... като нощта. Ще живея с единствената надежда, че един ден ще получа прошката ти. Ще кажа съжалявам един милион пъти, на тези очи, които никога не гледат моите. Ще мечтая за днити, когато отново ще изградиш живота си... от руините, в които превърнах твоите надежди. Иска ми се да ги възстановя... само когато раните ти зарастнат. Оставям ти тези пари, които изгарят ръцете ми... за да можеш да продължиш живота си, както искаш. Знам, че те ще изгорят и твоите ръце, но моля те, приеми ги. Само трябва да отидеш в банката и да се подпишеш. Където и да съм по света, винаги ще мисля за теб. Само ако не ме мразеше толкова. Само ако можеше да ми повярваш. Само ако всичко беше различно. Фатмагюл... Заминавам със всички мои само ако и съжалявам и винаги ще живея с тях. Сбогом.” – еп.13
На Мерием: „Не можах да замина. Не можах. Който и да погледна виждам лицто на Фатмагюл. Уплаших се, че ще съм далеч от нея. Да, трябваше да замина, но не можах да го направя. Не можах. Мисля, че обичам това момиче” – еп. 13
На Мерием: „Моля те, забрави какво ти казах. Знам, че ще ме мрази до края на живота си. И без това нищо не мога да правя без да мисля за нея. Знаеш ли. Винаги я търся с поглед... Ще излезе ли от къщата... Ще я видя ли на кухненския прозорец... Ще се срещнем ли на вратата... Така е от седмици. Онзи ден, когато не открихме Фатмагюл на сутринта... него ден, така се уплаших, че няма да я видя отново. ... Че може да си причини нещо. Когато я открих беше плакала, приличаше на газела, която не знае къде да отиде. Исках да я прегърна. Да забравя всичко... и да я прегърна. Да избърша сълзите, които е проляла заради мен. После... разбрах, че причината за сълзите й е бил Мустафа... Тя все още много го обича. И ме мрази. Така ще е до края на живота й. Как бих могъл да застана пред нея и да й кажа „Обичам те”? Но не заминах. Не можех да я оставя и да тръгна.” – еп.14
„Фатмагюл. Моля те, не затваряй. Ела си у дома. Кажи ми къде си и ще дойда да те взема. Знам защо избяга. И те разбирам. Наказвай ме, но не се ли интересуваш как се чувства брат ти? ... Прави каквото искаш, но си ела.” – еп.16
”Уплаших се... много се уплаших да не те загубя”. – еп. 18
„Аз не искам развод. Промених си мнението. Не можеш да се разведеш, ако аз не искам. А аз не искам развод. Няма да те оставя.” - еп. 18
„Фатмагюл няма вина. Други почерниха живота й, Мустафа... Фатмагюл, няма вина. Първо я хвана Ердоан Яшаран. След това Селим Яшаран. После Вурал. Аз нищо не й направих. Но също така, не я и защитих. Тя няма вина. Ти няма да я нараниш. Ти няма да й навреиш. Достатъчно я нарани, като й обърна гръб. Ти също не я защити. ... Фатмагюл не е твой враг, Мустафа. Убий ме сега. Давай, убий ме. Но ми обещай, че няма да я нараниш. Фатмагюл не те предаде, Мустафа... Тя няма грях. Ти знаеше, какво е преживяла, когато я видя в онзи миг. Но ти си този, който я предаде пръв. Да повярваш в тази глупава история, скалъпена от Яшаран те устройваше идеално. Ти я изстави. Но аз се ожених за нея. Аз обичам Фатмагюл. Давай, убий ме. Но те умолявам... не я наранявай.” – еп.20
”Не искам да е толкова несправедливо, мамо. Не искам да съм толкова далеч от нея, без никакви права. Не искам да съм човек, когото мрази. Де да имах някаква надежда.
...Знам, че никога няма да ми простиш... Никога няма да забравиш миналото... Никога няма да ме обичаш... Но, въпреки всичко, въпреки това... Искам да имам мъничка надежда”
„Аз не исках да те обидя. Не исках да усложнявам нещата за теб. Пръстена, е само за пред хората, за да не се чувстваш неудобно. Виждам как се бориш за да се оправиш. Аз искам да ти помогна, да облекча положението ти. Онзи спомен, го хвърли във водата. Бил е негов. Той го е оставил пред къщата. Знам, че го хвърли защото вече не се страхуваш. И когато водата отнасяше онзи спомен, ти знаеше, че това не беше само страха ти...” – еп. 22
„Поуспокои се и пак започна да се разправяш с мен, нали? Добре, така да бъде... Не искаш да видиш как се боря и раздавам за теб. ... Знаеш ли аз какво искам? Вече искам да ме разбереш. Не искам толкова болка. Вече не издържам на това мъчение... Да, не можах да замина... Не мога да замина. Не мога да те оставя. Мислиш ли, че на мен ми е лесно? Да си толкова близо и толкова далеч? Да обичаш и да не можеш да кажеш. Не разбираш... Аз те обичам. Много. Много те обичам. Казвам ти, че те обичам... Знам, че нямам право, но не мога. Какво да направя? Отказах се да замина, защото разбрах, че няма да мога да живея без да те виждам. Защото се страхувам да те загубя. Няма да се разведа... Аз се влюбих в момента в който те видях. ... Не искам нищо от теб. Единственото ми желание е да имам надежда... Казвам ти, че те обичам. Обичам те! Обичам те!” - еп.26/27
„Аз не съм те лъгал. Не ме прекъсвай, слушай ме. Слушай. Не се ожених за теб по задължение. А за да не пострадаш повече. Въпреки, че знаех, че нищо не съм ти сторил, се чувствах виновен. Защото и аз съм в онази отвратителна случка и аз съм виновен, колкото онези мръсници. И без това не съм го отричал... Обрекох се до края на живота си на безкрайно наказание. За мен няма по-голямо наказание да те гледам как страдаш пред очите ми. Знам... не успях да улесня живота ти. Не спечелих доверието ти. Но щом като не ми вярваш, щом като мислиш, че заедно с онези мръсници съм те лъгал и аз... Тогава, ще се предам в полицията. Ще разкажа всичко и ще предам и себе си и тях. И те да си изтърпят наказанието. И аз. Разбрах, че по друг начин не мога да ти докажа любовта си. Сега се предавам. Знам, че нямам право. Знам, че те отвращавам, но те обичам. Обичам те, заради самата теб. Не е лъжа. Това е моята единствена истина.” – еп. 28
”Не знам, какво ще се случи с мен, но аз ще оправя тази каша. Ще махна сенките надвиснали над теб”. – еп.29
„Не я докосвай! Не я докосвай, Мустафа! ... /Ф:Няма да дръпнеш спусъка, ако наистина ме обичаш/. Много те обичам, Фатмагюл. /хвърля пистолета/ Хайде... /тя хваща ръката му и тръгва с него/” еп. 31
„Фатмагюл, виж... Не трябва да имаш никакви опасения относно Кристин. Имам предвид, да си мислиш, че има нещо между мен и нея... Не те лъжа. Да, имаше нещо, но беше отдавна. Не беше сериозно и приключи. Сега сме просто приятели. Казвам ти го, защото си моя жена. Защото те обичам. Чувствам, че съм длъжен да ти обясня.” – еп. 33
„Дойдохме тук, защото ако ти хареса... ще е новото ти работно място. Ела. Виж, ако ти харесва... тук ще направим кухня. Ще работиш в твоята кухня... е, всички ще работим тук... Ще бъде семейната ни кухня.” - еп.33
„Макар че му каза, че всичко е приключило, явно не си го забравила. Въпреки всичко Мустафа ти е в главата. Все още го защитаваш. Все още го смяташ за невинен. Онзи ден каза „ако ме обичаш” и ме спря... само за да го предпазиш. Каза го само за да не го нараня. И аз като пълен идиот ти повярвах.” – еп.35
„Недей да криеш нищо повече от мен, чу ли? Моля те. Не ми се сърди, че те проследих. Нямаше да съм така притеснен, ако ми беше казала истината. Не ти вярвам, защото не знам какво се случва в ума ти. Ти не споделяш мислите, и чувствата си с мен. Фатмагюл, наистина не знам какво искаш. Ти дори не говориш с мен. Не казваш нищо нито за теб нито за мен. Между нас вече има дистанция и аз не мога да я скъся. Не мога да достигна до теб, Фатмагюл./след думите й, целува дланта й/”
„Не ме лъжи отново, Фатмагюл. Н ме карай да полудея. Отговори ми, какво става?
Той ли я е писал/бележката/ Тук ли е идвал. И ти си му сервирала? Какво по дяволите ми говориш? Не мога да повярвам! Седял е, а? Тук ли сидя? Тук ли?/хвърля столовете/ Значи е бил толкова близо до теб, а? Защо не ми каза за това, Фатмагюл, защо?.. ... ... Добре. Не може да ни раздели. Не бих те оставил. Нищо не може да ни направи... Не плачи. Съжалявам. Но недей да криеш нищо от мен, чу ли?”
„Фатмагюл, ще се омъжиш ли за мен?” – еп.37
”Фатмагюл. Съжалявам. Не исках да те разстройвам... Погледни ме, моля те. Позволи ни да започнем отначало... и да имаме хубави спомени в съзнанието си. Добре... не сега. Но един ден ти определено трябва да облечеш тази рокля... за да можеш да загърбиш всичко. Ние ще оставим всичко зад гърба си, Фатмагюл. Ако го поискаш, ако ми помогнеш... ние заедно ще загърбим спомените, които карат раните ни да кървят.” – еп. 38
”Не казвай това. Фатмагюл, умолявам те. Никога не се отказвай. Моля те... Въпреки тяхното съществуване, ние имаме своята вяра, Фатмагюл. Имаме я... Имаме я.” – еп.39
”Толкова ми липсваше. Чакането на този миг ми даваше сила. Имам толкова да ти разказвам. Но точно сега нищо не мога да ти разкажа... Знаеш, че тези дни ще отминат. Грижи се за себе си, не се тревожи за мен. Учи здраво. И ми пиши. Без значение какво. Каквото й да е, за да ми напомня гласа ти. Така би било много по-лесно.”
Писмото му: „Все едно времето не минава. Часовете са безкрайни. Денят на срещата ни е толкова близо… и така далеч. Наслаждавам се. Надеждата и щастието отново се появяват. Чакам деня, в който ще се срещнем. Ще сме толкова близо, че ще усетя дишането ти. Ще усетя аромата на косата ти. Когато изляза оттук искам всичко да е прекрасно. Искам да те видя в булчинската рокля… да си моя жена и да си винаги до мен. Искам да създадем семейството, което аз никога не съм имал. Аз искам да имам семейство. Искам да отгледаме децата си далеч от всички злини. Искам да сме щастливи, Фатмагюл. Защото го заслужаваме. Обичам те. Много те обичам”. – еп.41
Писмо: ”Фатмагюл, любов моя. С надежда мечтая за деня, в който ще те видя отново. Мисля за теб за да осветя тъмните нощи. Най-трудната част от това да съм тук е, че не мога да изтичам към теб, когато ми липсваш, оставяйки всичко зад себе си. Моята свобода бе възможността да съм с теб, когато пожелая. ДА те виждам... да съм близо до теб. Защото знам, че си до мен, не се чувствам сам дори и на това място... Фатмагюл, много те моля не пренебрегвай уроците си. Учи. И терапията също. Много е важно... очаквам с нетърпение писмата ти. Ти вече отне самотата ми. Фатмагюл, чувствам те по-близка. Радвам се, че те има. Обичам те толкова много.” - еп.42
”Едно от най-големите ми желания се сбъдна. Ти си с мен. Аз съм с теб. Иска ми се да извикам с все глас: ”Щастлив съм!” ...”Това момиче ми е съпруга и я обичам много!”
”И ти си така, нали? Като майка ми. Аз съм се заблуждавал. Забрави ли Мустафа? Аз те осъдих на този брак. Обичам те, както баща ми е обичал майка ми. Беше принудена да се омъжиш за мен. И съм виждал в теб това, което съм искал да видя.” – еп.44
”Значи това, което виждам е истина така ли? И това, което чувствам? Вече не вярвам на това, което виждам или чувствам. Живял съм в лъжа години наред, като един идиот. Не искам да се заблуждавам повече. Не искам да бъда в тежест и да принуждавам хората да правят това, което не искат, Фатмагюл. Не искам да бъда като този мъж, който е осъдил една жена на живот без любов. Не приемай този живот, както го е направила майка ми, Фатмагюл. Чуваш ли ме? Не се чувствай задължена да бъдеш с мен. Ние приличаме на тях, Фатмагюл. Толкова много... Този човек е точно като мен. Той е направил с майка ми, това, което аз напривх с теб. Поробил е живота й. Той също е искал да живее с жена, която не го е обичала... А майка ми е била като теб. Тя никога не се е отказала от любовта си. Ти никога не забрави Мустафа, нали? И никога няма да го направиш. Все още го обичаш. Все още се виждате. Вашата любов е толкова голяма... че каквото и да направи той, ти не се отказваш от него. Признай, че го обичаш. Обичам те до полуда, а ти все още обичаш него. Обичам те! Това, което виждам и чувствам, нали? Нека се уверя, нека да те видя и да те почувствам. Обичай ме малко и ти... /шамар/.” – еп.45
”Фатмагюл, много съжалявам. Извинявам се за онази вечер. За всичко през което те накарах да преминеш. Повярвай ми, много страдам, защото не съм такъв човек... Когато се отнася за теб ставам много чувствителен. Или бях. Но се загубих. Съжалявам. ... Не вярвам дори и на себе си... Тази вреда, която ти нанасям... а ти се опитваш да приемеш. ”Опитваш се” Не искаш, но опитваш заради мен. Опитваш се, стараеш се. Все едно те карам на сила. Нищо не трябва да правиш. Искам само да се съвземеш. Реших да те напусна. Нека се разделим. Ще видиш, че ще е по-добре за теб. И това не значи, че не те обичам. Каза, че ти нямам доверие. Та ти си единственият човек, на когото вярвам. Никога няма да спра да те обичам. Но Фатмагюл, ако продължаваме така... никога няма да съм сигурен в себе си. Защото знам, че не ме обичаш....” – еп. 46
На Кадир: ”Каза ми, че един ден Фатмагюл ще ме заобича и ще ми го каже. Направи го снощи. Все едно имам пеперуди в стомаха. И съм щастлив...”
”Нямам оплаквания освен че съм недоспал. Един прекрасен глас, ме събуди снощи. Този глас ехтеше в ушите ми до сутринта. Не ме остави да мигна. Не че се оплаквам. Просто ми се иска... да го чуя още веднъж от теб... Щ те попитам нещо. Кога осъзна че ме обичаш? Добре, не ми казвай. Искам да видя очите ти, когато ми отговориш. Аз не се срамувам да ти кажа, че те обичам. Моля те, кажи ми го още веднъж.”
При психоложката: ”Знаеш ли... Достатъчно силна си, за да дърържиш и мен на крака. ...
Толкова се срамувам от Фатмагюл... особено сега, когато хората говорят за това. Докато преживявам онази нощ отново, толкова много се срамувам. Дори не мога да я погледна в очите. Не мога да простя на себе си. Ти как ще го направиш? Опитвам се да забравя. Знаеш ли? След като ме обикна, се срамувам още повече. Омразата ми към мен самия расте. Искам тези мръсници, да получат наказанието си веднага. Искам това, най-много от всичко. Но дори когато това стане, аз пак няма да мога да си простя. Няма да забравя това, което сторих. Това ще бъде моето наказание от онази нощ. Онази нощ, за мен... За нас... Ще чакам. Стана чудо. Не искам да те насилвам за нищо, Фатмагюл. Но понякога го правя. Каза ми ”Обичам те”, стана чудо. Но повярвайте ми... щом каза ”Имам ти доверие” това значеше всичко за мен. Повече от всичко останало”. – еп.50
„Знаеш ли какво трябва да направим? Да забравим защо сме тук. Да си представим, че нищо друго не съществува... Само ти... тази къща... природата... Все едно сме на самотен остров. Имахме нужда да се откъснем за малко от реалността Фатмагюл...” – еп.53
„Вече нищо нямаше да крием един от друг. Ще се правим, че не сме се целунали ли? Фатмагюл, моля те, нека да поговорим... Не искам никакво напрежение помежду ни. След нощта в онази къща... имам предвид, когато не бях на себе си. Помислих, че никога няма да се осмеля. Но се случи. Ако си се почувствала зле... ако си се уплашила... Обещавам ти, че няма да се случи нищо, което не искаш. Обещавам ти.” – еп.54
„Фатмагюл... през последните два дни толкова свикнах да бъда постоянно с теб... че ми беше трудно да понеса тези няколко часа без теб. Толкова ми липсваше, сякаш не съм те виждал с години.” – еп.55
„Ако се откажеш от делото... всичките ти усилия ще са били напразни. Не можеш да ги оставиш да се измъкнат, след всичко, което ти сториха... Ако се откажеш сега... никога няма да го преодолееш. Няма да искаш да се възстановиш, знаейки, че си победена. Раните ще болят още повече. Да те победят ще бъде поредния товар на раменете ти. И ще бъде още по-трудно. Ще те боли повече от преди. Защото след като не си наказала тях, ще наказваш себе си до края на дните си. Няма да има бъдеще за нас с тези отворени рани. Отказваш се не само от делото. Но и от бъдещето си, от надеждите си… Не можеш да се откажеш от бъдещето си и да им го подариш. Те са виновните. Защо ти да си наказаната? Това не е Фатмагюл, която смело ги погледна в съда. Какво стана с нея? Какво се промени? ... Ако се откажеш от делото, ще се осъдиш за цял живот. Моля те, не го прави” – еп. 56
„Не съм способен да сторя нищо, Фатмагюл. Не мога да те защитя. Мога само да стоя и да чакам. И тогава не успях да те предпазя. И сега не мога. Това момиче, Йозге. Знае историята ни. Тя ме погледна по такъв начин... като че ли съм един от тях... Помня този поглед много добре. ... Аз съм същия, Керим, Фатмагюл. Но толкова те обичам. Много те обичам.” - еп.57
„Не плачи... И аз се страхувах. Страхувах се от смъртта, Фатмагюл. Докато лежах там... не можех да си поема дъх. Почувствах се безкрайно далеч от всичко. Сякаш потъвах в бездна. Казах си... Умирам... После болката спря. Мисълта за теб дойде в съзнанието ми. Мислех за теб. Помислих си „Какво ще прави тя ако умра?” „Ще бъде самотна” „Ще е тъжна и ще плаче” Мисълта за твоето страдание... ме нарани повече. Осъзнах, колко много те обичам.”
„Не искам да се възстановявам, ако ще държиш ръката ми така.”
„Бих искал винаги да съм номер едно в твоя живот”
„Говори, говори, гласът ти е като лекарство за мен.”
„Не искам нищо. Само не пускай ръката ми, моля те... Всичко това си струваше само заради този миг. С твоите последни думи в ушите ми. Каза, че ме обичаш. Щях да умра щастлив. С твоя глас, който чувах да казва „Обичам те” Нека да бъдем щастливи, Фатмагюл. Въпреки всичко. Въпреки всичко, да бъдем щастливи.” – еп.59
На Мерием:„Фатмагюл, прости ли ми, како? Не знам. Не смея да я попитам... Страхувам се от отговора. Каза, че в живота й има двама Керим. Способна е да каже „Обичам те” само на единият от тях. Ами другият? Простила ли е на онзи от миналото?”
„Фатмагюл. Може ли да легнеш при мен за малко? Само за пет минути... Косите ти ухаят на море. Ароматът на Фатмагюл.” – еп.61
„Знаеш ли какво си мечтаех за този ден, Фатмагюл? Да бъдем като всички останали. Никога не сме прекарали дори един ден, като хора на нашата възраст. Нека този ден е различен за нас. Нека се смесим с тълпата.”
„Здравей. Аз съм Керим. Може ли да те почерпя, питие?”
„Нека те представя на Лодос. Взех го от приюта за животни... Това мъничко нещо е преживяло много за да се срещне с теб.”- еп.62
„Мустафа ли е причина за сълзите ти?... Знам, че не трябва да ревнувам. Но не мога да понеса името му да е свързано с твоето. Не мога да понеса да гледам как плачеш за него. ... Аз просто... искам да знам, че съм единственият в сърцето ти. Искам да знам, че за него няма място в твоето сърце. Това е всичко...”
„Не ставай глупава. Бих загубил ръката си за да спя по този начин” – еп.63
При психоложката: „Убеден съм, че гузната ми съвест няма да ме остави на мира. Чувствам се много виновен и няма как да го преодолея. Самообвинявам се дори, когато Фатмагюл казва, че ме обича. Искам да ме обича. Лудо влюбен съм в нея. Но не мога да си простя... Като че ли един глас вътре в мен постоянно ме обвинява. Не знам как да го накарам да спре. Въпреки усилията ни, не знам какво ще се случи в бъдеще... И на двамата раните ни не са заздравели. Страх ме е, че това може да не се случи”- еп.64
„Всичко е наред. Тук съм. Свърши. Всичко е наред... Добре си, нали? Нарани ли те това копеле?” – еп.64
„Виж, аз също не съм във възторг и не се радвам да бъда сега с теб, но съм длъжен. Трябва да съм с теб няколко дни. И ти бъди търпелива. Ще те предам на брат ти, когато дойде. След това всеки ще поеме по пътя си.” – 5еп
„Не съм те докоснал. В главата ми всичко е като в мъгла и нищо не помня от онази нощ. Повярвай, аз бих... Кълна се пред Бога! Нищо не съм направил. Аз не бих могъл да постъпя така. Не казвам, че не съм виновен. Виновен съм, че не им попречих.” – еп.6
„Ще замина... Ще ви помогна да се настаните и изчезвам, не се притеснявай... Стига! Остави ме на мира!”
„Ти ме молиш и плачеш заради него. Той не те обича както ти него! Той те изостави. Тръгна след мен, защото мисли, че си му изневерила. Иска да ме убие, но не заради теб, а заради своята чест. Ето какъв егоист е твоят Мустафа!” – еп.8
На лодката: „Добре. Няма да те докосвам. Но ще поговорим... Не исках да те уплаша. Но трябва да ме чуеш. Трябва да ми повярваш. /заплюва го/. И без това заминавам Фатмагюл.../отивай в ада!/. Ще си взема паспорта в понеделник. След това и визата и заминавам. Няма да ти причинявам повече болка. Но има нещо, което трябва да знаеш. Нищо не съм направил. Слушай!!! Не съм те докоснал, Фатмагюл. Кълна се. Кълна се в най-ценното нещо за мен в този живот, в паметта на майка ми, аз... Не съм го направил. Но съм виновен. Защото бях с тези боклуци. Защото не ги спрях. Защото бях там. Защото им позволих да ми разрушат живота. Проклет да съм, че го допуснах. Знам... Че това е непростимо. Не може да има извинение. Повярвай... Вярвай, че ме боли толкова, колкото и теб.” – еп.10
„Взех си визата. Остана само билета. Ще замина, веднага щом го взема. Ще ти дам пълномощно преди да замина. Така че ще можеш да подадеш молба за развод, ако искаш. Можеш да си свободна. Прави каквото искаш. Но не казвай на никого засега. Не и докато замина.” – еп. 13
„Това е самолетния ми билет. Заминавам в четвъртък. Пише го тук. Името ми е написано ето тук. Между другото заминавам за Белгия. Това е пълномощното. Никой не трябва да знае за това сега. Ако искаш, Мерием ще ти помогне. Ще се разведеш с мен. Ще си свободна. Не исках да вляза така в живота ти, Фатмагюл. Поварвай ми, убива ме това да съм мъж, когото мразиш. Всъщност аз... „
Писмото: „С цялото си сърце искам да променя нещата, които са отвъд моята сила. Искам да върна времето много назад. Аз бих... умрял, за да ни избавя... от този живот, където дните са тъмни... като нощта. Ще живея с единствената надежда, че един ден ще получа прошката ти. Ще кажа съжалявам един милион пъти, на тези очи, които никога не гледат моите. Ще мечтая за днити, когато отново ще изградиш живота си... от руините, в които превърнах твоите надежди. Иска ми се да ги възстановя... само когато раните ти зарастнат. Оставям ти тези пари, които изгарят ръцете ми... за да можеш да продължиш живота си, както искаш. Знам, че те ще изгорят и твоите ръце, но моля те, приеми ги. Само трябва да отидеш в банката и да се подпишеш. Където и да съм по света, винаги ще мисля за теб. Само ако не ме мразеше толкова. Само ако можеше да ми повярваш. Само ако всичко беше различно. Фатмагюл... Заминавам със всички мои само ако и съжалявам и винаги ще живея с тях. Сбогом.” – еп.13
На Мерием: „Не можах да замина. Не можах. Който и да погледна виждам лицто на Фатмагюл. Уплаших се, че ще съм далеч от нея. Да, трябваше да замина, но не можах да го направя. Не можах. Мисля, че обичам това момиче” – еп. 13
На Мерием: „Моля те, забрави какво ти казах. Знам, че ще ме мрази до края на живота си. И без това нищо не мога да правя без да мисля за нея. Знаеш ли. Винаги я търся с поглед... Ще излезе ли от къщата... Ще я видя ли на кухненския прозорец... Ще се срещнем ли на вратата... Така е от седмици. Онзи ден, когато не открихме Фатмагюл на сутринта... него ден, така се уплаших, че няма да я видя отново. ... Че може да си причини нещо. Когато я открих беше плакала, приличаше на газела, която не знае къде да отиде. Исках да я прегърна. Да забравя всичко... и да я прегърна. Да избърша сълзите, които е проляла заради мен. После... разбрах, че причината за сълзите й е бил Мустафа... Тя все още много го обича. И ме мрази. Така ще е до края на живота й. Как бих могъл да застана пред нея и да й кажа „Обичам те”? Но не заминах. Не можех да я оставя и да тръгна.” – еп.14
„Фатмагюл. Моля те, не затваряй. Ела си у дома. Кажи ми къде си и ще дойда да те взема. Знам защо избяга. И те разбирам. Наказвай ме, но не се ли интересуваш как се чувства брат ти? ... Прави каквото искаш, но си ела.” – еп.16
”Уплаших се... много се уплаших да не те загубя”. – еп. 18
„Аз не искам развод. Промених си мнението. Не можеш да се разведеш, ако аз не искам. А аз не искам развод. Няма да те оставя.” - еп. 18
„Фатмагюл няма вина. Други почерниха живота й, Мустафа... Фатмагюл, няма вина. Първо я хвана Ердоан Яшаран. След това Селим Яшаран. После Вурал. Аз нищо не й направих. Но също така, не я и защитих. Тя няма вина. Ти няма да я нараниш. Ти няма да й навреиш. Достатъчно я нарани, като й обърна гръб. Ти също не я защити. ... Фатмагюл не е твой враг, Мустафа. Убий ме сега. Давай, убий ме. Но ми обещай, че няма да я нараниш. Фатмагюл не те предаде, Мустафа... Тя няма грях. Ти знаеше, какво е преживяла, когато я видя в онзи миг. Но ти си този, който я предаде пръв. Да повярваш в тази глупава история, скалъпена от Яшаран те устройваше идеално. Ти я изстави. Но аз се ожених за нея. Аз обичам Фатмагюл. Давай, убий ме. Но те умолявам... не я наранявай.” – еп.20
”Не искам да е толкова несправедливо, мамо. Не искам да съм толкова далеч от нея, без никакви права. Не искам да съм човек, когото мрази. Де да имах някаква надежда.
...Знам, че никога няма да ми простиш... Никога няма да забравиш миналото... Никога няма да ме обичаш... Но, въпреки всичко, въпреки това... Искам да имам мъничка надежда”
„Аз не исках да те обидя. Не исках да усложнявам нещата за теб. Пръстена, е само за пред хората, за да не се чувстваш неудобно. Виждам как се бориш за да се оправиш. Аз искам да ти помогна, да облекча положението ти. Онзи спомен, го хвърли във водата. Бил е негов. Той го е оставил пред къщата. Знам, че го хвърли защото вече не се страхуваш. И когато водата отнасяше онзи спомен, ти знаеше, че това не беше само страха ти...” – еп. 22
„Поуспокои се и пак започна да се разправяш с мен, нали? Добре, така да бъде... Не искаш да видиш как се боря и раздавам за теб. ... Знаеш ли аз какво искам? Вече искам да ме разбереш. Не искам толкова болка. Вече не издържам на това мъчение... Да, не можах да замина... Не мога да замина. Не мога да те оставя. Мислиш ли, че на мен ми е лесно? Да си толкова близо и толкова далеч? Да обичаш и да не можеш да кажеш. Не разбираш... Аз те обичам. Много. Много те обичам. Казвам ти, че те обичам... Знам, че нямам право, но не мога. Какво да направя? Отказах се да замина, защото разбрах, че няма да мога да живея без да те виждам. Защото се страхувам да те загубя. Няма да се разведа... Аз се влюбих в момента в който те видях. ... Не искам нищо от теб. Единственото ми желание е да имам надежда... Казвам ти, че те обичам. Обичам те! Обичам те!” - еп.26/27
„Аз не съм те лъгал. Не ме прекъсвай, слушай ме. Слушай. Не се ожених за теб по задължение. А за да не пострадаш повече. Въпреки, че знаех, че нищо не съм ти сторил, се чувствах виновен. Защото и аз съм в онази отвратителна случка и аз съм виновен, колкото онези мръсници. И без това не съм го отричал... Обрекох се до края на живота си на безкрайно наказание. За мен няма по-голямо наказание да те гледам как страдаш пред очите ми. Знам... не успях да улесня живота ти. Не спечелих доверието ти. Но щом като не ми вярваш, щом като мислиш, че заедно с онези мръсници съм те лъгал и аз... Тогава, ще се предам в полицията. Ще разкажа всичко и ще предам и себе си и тях. И те да си изтърпят наказанието. И аз. Разбрах, че по друг начин не мога да ти докажа любовта си. Сега се предавам. Знам, че нямам право. Знам, че те отвращавам, но те обичам. Обичам те, заради самата теб. Не е лъжа. Това е моята единствена истина.” – еп. 28
”Не знам, какво ще се случи с мен, но аз ще оправя тази каша. Ще махна сенките надвиснали над теб”. – еп.29
„Не я докосвай! Не я докосвай, Мустафа! ... /Ф:Няма да дръпнеш спусъка, ако наистина ме обичаш/. Много те обичам, Фатмагюл. /хвърля пистолета/ Хайде... /тя хваща ръката му и тръгва с него/” еп. 31
„Фатмагюл, виж... Не трябва да имаш никакви опасения относно Кристин. Имам предвид, да си мислиш, че има нещо между мен и нея... Не те лъжа. Да, имаше нещо, но беше отдавна. Не беше сериозно и приключи. Сега сме просто приятели. Казвам ти го, защото си моя жена. Защото те обичам. Чувствам, че съм длъжен да ти обясня.” – еп. 33
„Дойдохме тук, защото ако ти хареса... ще е новото ти работно място. Ела. Виж, ако ти харесва... тук ще направим кухня. Ще работиш в твоята кухня... е, всички ще работим тук... Ще бъде семейната ни кухня.” - еп.33
„Макар че му каза, че всичко е приключило, явно не си го забравила. Въпреки всичко Мустафа ти е в главата. Все още го защитаваш. Все още го смяташ за невинен. Онзи ден каза „ако ме обичаш” и ме спря... само за да го предпазиш. Каза го само за да не го нараня. И аз като пълен идиот ти повярвах.” – еп.35
„Недей да криеш нищо повече от мен, чу ли? Моля те. Не ми се сърди, че те проследих. Нямаше да съм така притеснен, ако ми беше казала истината. Не ти вярвам, защото не знам какво се случва в ума ти. Ти не споделяш мислите, и чувствата си с мен. Фатмагюл, наистина не знам какво искаш. Ти дори не говориш с мен. Не казваш нищо нито за теб нито за мен. Между нас вече има дистанция и аз не мога да я скъся. Не мога да достигна до теб, Фатмагюл./след думите й, целува дланта й/”
„Не ме лъжи отново, Фатмагюл. Н ме карай да полудея. Отговори ми, какво става?
Той ли я е писал/бележката/ Тук ли е идвал. И ти си му сервирала? Какво по дяволите ми говориш? Не мога да повярвам! Седял е, а? Тук ли сидя? Тук ли?/хвърля столовете/ Значи е бил толкова близо до теб, а? Защо не ми каза за това, Фатмагюл, защо?.. ... ... Добре. Не може да ни раздели. Не бих те оставил. Нищо не може да ни направи... Не плачи. Съжалявам. Но недей да криеш нищо от мен, чу ли?”
„Фатмагюл, ще се омъжиш ли за мен?” – еп.37
”Фатмагюл. Съжалявам. Не исках да те разстройвам... Погледни ме, моля те. Позволи ни да започнем отначало... и да имаме хубави спомени в съзнанието си. Добре... не сега. Но един ден ти определено трябва да облечеш тази рокля... за да можеш да загърбиш всичко. Ние ще оставим всичко зад гърба си, Фатмагюл. Ако го поискаш, ако ми помогнеш... ние заедно ще загърбим спомените, които карат раните ни да кървят.” – еп. 38
”Не казвай това. Фатмагюл, умолявам те. Никога не се отказвай. Моля те... Въпреки тяхното съществуване, ние имаме своята вяра, Фатмагюл. Имаме я... Имаме я.” – еп.39
”Толкова ми липсваше. Чакането на този миг ми даваше сила. Имам толкова да ти разказвам. Но точно сега нищо не мога да ти разкажа... Знаеш, че тези дни ще отминат. Грижи се за себе си, не се тревожи за мен. Учи здраво. И ми пиши. Без значение какво. Каквото й да е, за да ми напомня гласа ти. Така би било много по-лесно.”
Писмото му: „Все едно времето не минава. Часовете са безкрайни. Денят на срещата ни е толкова близо… и така далеч. Наслаждавам се. Надеждата и щастието отново се появяват. Чакам деня, в който ще се срещнем. Ще сме толкова близо, че ще усетя дишането ти. Ще усетя аромата на косата ти. Когато изляза оттук искам всичко да е прекрасно. Искам да те видя в булчинската рокля… да си моя жена и да си винаги до мен. Искам да създадем семейството, което аз никога не съм имал. Аз искам да имам семейство. Искам да отгледаме децата си далеч от всички злини. Искам да сме щастливи, Фатмагюл. Защото го заслужаваме. Обичам те. Много те обичам”. – еп.41
Писмо: ”Фатмагюл, любов моя. С надежда мечтая за деня, в който ще те видя отново. Мисля за теб за да осветя тъмните нощи. Най-трудната част от това да съм тук е, че не мога да изтичам към теб, когато ми липсваш, оставяйки всичко зад себе си. Моята свобода бе възможността да съм с теб, когато пожелая. ДА те виждам... да съм близо до теб. Защото знам, че си до мен, не се чувствам сам дори и на това място... Фатмагюл, много те моля не пренебрегвай уроците си. Учи. И терапията също. Много е важно... очаквам с нетърпение писмата ти. Ти вече отне самотата ми. Фатмагюл, чувствам те по-близка. Радвам се, че те има. Обичам те толкова много.” - еп.42
”Едно от най-големите ми желания се сбъдна. Ти си с мен. Аз съм с теб. Иска ми се да извикам с все глас: ”Щастлив съм!” ...”Това момиче ми е съпруга и я обичам много!”
”И ти си така, нали? Като майка ми. Аз съм се заблуждавал. Забрави ли Мустафа? Аз те осъдих на този брак. Обичам те, както баща ми е обичал майка ми. Беше принудена да се омъжиш за мен. И съм виждал в теб това, което съм искал да видя.” – еп.44
”Значи това, което виждам е истина така ли? И това, което чувствам? Вече не вярвам на това, което виждам или чувствам. Живял съм в лъжа години наред, като един идиот. Не искам да се заблуждавам повече. Не искам да бъда в тежест и да принуждавам хората да правят това, което не искат, Фатмагюл. Не искам да бъда като този мъж, който е осъдил една жена на живот без любов. Не приемай този живот, както го е направила майка ми, Фатмагюл. Чуваш ли ме? Не се чувствай задължена да бъдеш с мен. Ние приличаме на тях, Фатмагюл. Толкова много... Този човек е точно като мен. Той е направил с майка ми, това, което аз напривх с теб. Поробил е живота й. Той също е искал да живее с жена, която не го е обичала... А майка ми е била като теб. Тя никога не се е отказала от любовта си. Ти никога не забрави Мустафа, нали? И никога няма да го направиш. Все още го обичаш. Все още се виждате. Вашата любов е толкова голяма... че каквото и да направи той, ти не се отказваш от него. Признай, че го обичаш. Обичам те до полуда, а ти все още обичаш него. Обичам те! Това, което виждам и чувствам, нали? Нека се уверя, нека да те видя и да те почувствам. Обичай ме малко и ти... /шамар/.” – еп.45
”Фатмагюл, много съжалявам. Извинявам се за онази вечер. За всичко през което те накарах да преминеш. Повярвай ми, много страдам, защото не съм такъв човек... Когато се отнася за теб ставам много чувствителен. Или бях. Но се загубих. Съжалявам. ... Не вярвам дори и на себе си... Тази вреда, която ти нанасям... а ти се опитваш да приемеш. ”Опитваш се” Не искаш, но опитваш заради мен. Опитваш се, стараеш се. Все едно те карам на сила. Нищо не трябва да правиш. Искам само да се съвземеш. Реших да те напусна. Нека се разделим. Ще видиш, че ще е по-добре за теб. И това не значи, че не те обичам. Каза, че ти нямам доверие. Та ти си единственият човек, на когото вярвам. Никога няма да спра да те обичам. Но Фатмагюл, ако продължаваме така... никога няма да съм сигурен в себе си. Защото знам, че не ме обичаш....” – еп. 46
На Кадир: ”Каза ми, че един ден Фатмагюл ще ме заобича и ще ми го каже. Направи го снощи. Все едно имам пеперуди в стомаха. И съм щастлив...”
”Нямам оплаквания освен че съм недоспал. Един прекрасен глас, ме събуди снощи. Този глас ехтеше в ушите ми до сутринта. Не ме остави да мигна. Не че се оплаквам. Просто ми се иска... да го чуя още веднъж от теб... Щ те попитам нещо. Кога осъзна че ме обичаш? Добре, не ми казвай. Искам да видя очите ти, когато ми отговориш. Аз не се срамувам да ти кажа, че те обичам. Моля те, кажи ми го още веднъж.”
При психоложката: ”Знаеш ли... Достатъчно силна си, за да дърържиш и мен на крака. ...
Толкова се срамувам от Фатмагюл... особено сега, когато хората говорят за това. Докато преживявам онази нощ отново, толкова много се срамувам. Дори не мога да я погледна в очите. Не мога да простя на себе си. Ти как ще го направиш? Опитвам се да забравя. Знаеш ли? След като ме обикна, се срамувам още повече. Омразата ми към мен самия расте. Искам тези мръсници, да получат наказанието си веднага. Искам това, най-много от всичко. Но дори когато това стане, аз пак няма да мога да си простя. Няма да забравя това, което сторих. Това ще бъде моето наказание от онази нощ. Онази нощ, за мен... За нас... Ще чакам. Стана чудо. Не искам да те насилвам за нищо, Фатмагюл. Но понякога го правя. Каза ми ”Обичам те”, стана чудо. Но повярвайте ми... щом каза ”Имам ти доверие” това значеше всичко за мен. Повече от всичко останало”. – еп.50
„Знаеш ли какво трябва да направим? Да забравим защо сме тук. Да си представим, че нищо друго не съществува... Само ти... тази къща... природата... Все едно сме на самотен остров. Имахме нужда да се откъснем за малко от реалността Фатмагюл...” – еп.53
„Вече нищо нямаше да крием един от друг. Ще се правим, че не сме се целунали ли? Фатмагюл, моля те, нека да поговорим... Не искам никакво напрежение помежду ни. След нощта в онази къща... имам предвид, когато не бях на себе си. Помислих, че никога няма да се осмеля. Но се случи. Ако си се почувствала зле... ако си се уплашила... Обещавам ти, че няма да се случи нищо, което не искаш. Обещавам ти.” – еп.54
„Фатмагюл... през последните два дни толкова свикнах да бъда постоянно с теб... че ми беше трудно да понеса тези няколко часа без теб. Толкова ми липсваше, сякаш не съм те виждал с години.” – еп.55
„Ако се откажеш от делото... всичките ти усилия ще са били напразни. Не можеш да ги оставиш да се измъкнат, след всичко, което ти сториха... Ако се откажеш сега... никога няма да го преодолееш. Няма да искаш да се възстановиш, знаейки, че си победена. Раните ще болят още повече. Да те победят ще бъде поредния товар на раменете ти. И ще бъде още по-трудно. Ще те боли повече от преди. Защото след като не си наказала тях, ще наказваш себе си до края на дните си. Няма да има бъдеще за нас с тези отворени рани. Отказваш се не само от делото. Но и от бъдещето си, от надеждите си… Не можеш да се откажеш от бъдещето си и да им го подариш. Те са виновните. Защо ти да си наказаната? Това не е Фатмагюл, която смело ги погледна в съда. Какво стана с нея? Какво се промени? ... Ако се откажеш от делото, ще се осъдиш за цял живот. Моля те, не го прави” – еп. 56
„Не съм способен да сторя нищо, Фатмагюл. Не мога да те защитя. Мога само да стоя и да чакам. И тогава не успях да те предпазя. И сега не мога. Това момиче, Йозге. Знае историята ни. Тя ме погледна по такъв начин... като че ли съм един от тях... Помня този поглед много добре. ... Аз съм същия, Керим, Фатмагюл. Но толкова те обичам. Много те обичам.” - еп.57
„Не плачи... И аз се страхувах. Страхувах се от смъртта, Фатмагюл. Докато лежах там... не можех да си поема дъх. Почувствах се безкрайно далеч от всичко. Сякаш потъвах в бездна. Казах си... Умирам... После болката спря. Мисълта за теб дойде в съзнанието ми. Мислех за теб. Помислих си „Какво ще прави тя ако умра?” „Ще бъде самотна” „Ще е тъжна и ще плаче” Мисълта за твоето страдание... ме нарани повече. Осъзнах, колко много те обичам.”
„Не искам да се възстановявам, ако ще държиш ръката ми така.”
„Бих искал винаги да съм номер едно в твоя живот”
„Говори, говори, гласът ти е като лекарство за мен.”
„Не искам нищо. Само не пускай ръката ми, моля те... Всичко това си струваше само заради този миг. С твоите последни думи в ушите ми. Каза, че ме обичаш. Щях да умра щастлив. С твоя глас, който чувах да казва „Обичам те” Нека да бъдем щастливи, Фатмагюл. Въпреки всичко. Въпреки всичко, да бъдем щастливи.” – еп.59
На Мерием:„Фатмагюл, прости ли ми, како? Не знам. Не смея да я попитам... Страхувам се от отговора. Каза, че в живота й има двама Керим. Способна е да каже „Обичам те” само на единият от тях. Ами другият? Простила ли е на онзи от миналото?”
„Фатмагюл. Може ли да легнеш при мен за малко? Само за пет минути... Косите ти ухаят на море. Ароматът на Фатмагюл.” – еп.61
„Знаеш ли какво си мечтаех за този ден, Фатмагюл? Да бъдем като всички останали. Никога не сме прекарали дори един ден, като хора на нашата възраст. Нека този ден е различен за нас. Нека се смесим с тълпата.”
„Здравей. Аз съм Керим. Може ли да те почерпя, питие?”
„Нека те представя на Лодос. Взех го от приюта за животни... Това мъничко нещо е преживяло много за да се срещне с теб.”- еп.62
„Мустафа ли е причина за сълзите ти?... Знам, че не трябва да ревнувам. Но не мога да понеса името му да е свързано с твоето. Не мога да понеса да гледам как плачеш за него. ... Аз просто... искам да знам, че съм единственият в сърцето ти. Искам да знам, че за него няма място в твоето сърце. Това е всичко...”
„Не ставай глупава. Бих загубил ръката си за да спя по този начин” – еп.63
При психоложката: „Убеден съм, че гузната ми съвест няма да ме остави на мира. Чувствам се много виновен и няма как да го преодолея. Самообвинявам се дори, когато Фатмагюл казва, че ме обича. Искам да ме обича. Лудо влюбен съм в нея. Но не мога да си простя... Като че ли един глас вътре в мен постоянно ме обвинява. Не знам как да го накарам да спре. Въпреки усилията ни, не знам какво ще се случи в бъдеще... И на двамата раните ни не са заздравели. Страх ме е, че това може да не се случи”- еп.64
„Всичко е наред. Тук съм. Свърши. Всичко е наред... Добре си, нали? Нарани ли те това копеле?” – еп.64
п.п. Сега като ги прочетох извънконтекста, си дадох сметка, колко наранен и объркан е и Керим. Всъщност и двамата са жертви в еднаква степен на съдбата и обстоятелствата. Дано ги излекуват по-скоро сценаристките, че ми писна от тях. Направо им извадиха душата.
Евелин
, топката е в теб. Преравяй си архива със снимки и дай най-доброто от себе си.
