и без това по всичко личи ,че детето ми не е от най-харесваните.
класната разправя като на седянка пред лавката на колежки-"Много талантливо и умно дете,ама за съжаление е от дом"....
- Публикувана: 13 март 2012, 22:17 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2012, 23:34 ч.
Защо и на кого е неудобна темата осиновен в училище?!
Детето е харесвано,ето :
Аз не разбирам,защо хората автоматично ни правят втора категория.Отдавам го единствено на възпитанието и на умствения им багаж.Чудно,но от един педагог се очаква да ги има и двете.Цвете,успех на малкото цветенце
Аз не разбирам,защо хората автоматично ни правят втора категория.Отдавам го единствено на възпитанието и на умствения им багаж.Чудно,но от един педагог се очаква да ги има и двете.Цвете,успех на малкото цветенце
Цвети, говори първо с директорката. Запиши си среща с нея. Изложи си доводите и след това в инспектората, ако се наложи. Не можеш да бъдеш сигурна как и е предадено положението точно от този класен. Гадно е да се прескача инстанция.
Успех на делото!
Говори първо с училищния психолог и попитай защо има такова противопоставяне .Поискай му съдействие, ако е възможно.След това говори с директорката, за да разбереш аргументите и."Не разрешавам" не е никакъв аргумент, а вероятно е и с разрез с правилата.Но нека тя да даде смислен отговор.
Ами като не разрешава в училище - направете си едно парти у дома, или в детско клубче, в някой парк - както ви харесва. Изработете хубави покани и нека госпожицата ги връчи лично на всяко дете, което иска да покани. Направете си един хубав празник.
А отделно си говори с психоложката и директорката, както са те посъветвали момичетата.
А отделно си говори с психоложката и директорката, както са те посъветвали момичетата.
Честито на Цвете и Цветенце! Празникът и щастието са си ваши, не си го вгорчавайте, не ни разбират хората и това е! И аз подкрепям идеята да си направите тържество извън у-ще. Според мен госпожата е съмнителна, прекалено ми е категорична, можеше поне да предложи някакъв компромис. Не само учителите и родителите клюкарстват, децата подпитват също. И двете ми деца си понесоха подигравките от съученици.
Много бях ядосано снощи след разговора с класната.Днес обаче размислих и проведох разговор по телефона с директорката ,точно както Елито е предположила са и казали,че психолога иска да говори с децата от класа/тоест препредадена грешна информация/ Обясних и ,че детето иска да почерпи класа и да каже защо и сменят имената ,за да не крие тайната си ,да се освободи от товара си все пак.Това е изключително важно събитие и детето иска да изкрещи ако може на целия свят вече съм дете като всички от класа!Директорката ме пита,това ваше желание ли е,отговорих и -не ,на детето!Пожела ми успех на делото 
Всичко се нареди,само вместо психолога ,който работи с детето ,ще я подкрепят училищния психолог и педагогически съветник.Доволна съм ,че бях добре разбрана.Само трябва да напиша ена молба до директора,явно и да информира подчинените си и следващата седмица като мине делото ще черпииииим Благодаря ви момичета за съветите и подкрепата
Всичко се нареди,само вместо психолога ,който работи с детето ,ще я подкрепят училищния психолог и педагогически съветник.Доволна съм ,че бях добре разбрана.Само трябва да напиша ена молба до директора,явно и да информира подчинените си и следващата седмица като мине делото ще черпииииим Благодаря ви момичета за съветите и подкрепата
Да ти кажа нашият син беше на близо 5 години и някои хорица във входа го гледаха странно, но децата усещат .Като го видя следващия път моя син му вика "О ооо ти какво правиш . Как си ?" онзи се облещи и от тогава като го види го поздравява и си промени погледа набързо . Щото го мислеше за "извънземен " преди .
А ,пък засъжаление винаги ще има подобни хора "дребни душици.
А ,пък засъжаление винаги ще има подобни хора "дребни душици.
В класа на Еми се оказа,че има още две осиновени деца. Едното беше осиновено седмица преди началото на учебната година,на 8 години. Можетемда си представите какъв шок и ужас са били всички тезимпромени за детето.но никой не му влизаше в положението,дори майката,която видимо не беше готова да се справи с нуждите на детето. След като класната половин час се оплаква от него,майката каза- нямам какво да крия, той е осиновен и е такъв,такъв,такъв. Дала съм ви право да го наказвате,да го набиете,да му се карате, да го изключите, правете каквото искате! Ужасно ми стана! Подадох сигнал в ДАЗД да разгледат случая, да осигурят помощ за майката и детето, а те казаха,че такова дете не се води в тяхната дирекция и всичко приключи. Детето не е вече в това училище,дано майката да е намерила пътя,но и тя не срещна никакво разбиране в училището, а зачдетето да не говорим. Заформи се една дискусия за гените,как нищо не може да се направи, как тези деца са много трудни и други от този род. Оттогава ходя веднъж в годината на род.среща.
Препоръчани теми