Случвало ми се е да чакам с години докато постигна целите си. Просто при мен нещата не се случват бързо. С времето нещата стават по-добре, в смисъл, че надвивам над себе си да стисна зъби..те предполагам, че ще става по добре. Разбира се в разумни граници, което означава, че не се "прецаквам" лесно . 
. За други не правя такива и слагам край на всякакви взаимоотношения. И аз помня дълго, но с времето нещата избеляват и понякога се оказва, че не съм чак толкова твърда. /примерно някой се ебава, минават 10 години, може и да простя, всичко зависи от това какъв човек е станал другият/. Но принципно избягвам да се връщам назад и да търся сдобряване. Гордост, какво да се прави, а казват, че е глупост да си горд.
, защото ми е минал мерака и знам че е вече е моя .Така съм се затрупала с такива желани дрехи, че мога магазин да отворя ....и въпреки това продължавам да си нося любимите изтъркани джинси , почти не си позвоявам да ме изкарат извън "контрол", но ако се случи, да не си наоколо зависи за какво и защо ....Ако едно дърво не дава плод, тъй като е изсъхнало или увредено, защо да го държа в градината? Не е ли по-добре да го отрежа и да засадя ново? 
мъча се да се поуча от тях и да взема пример , но не ми се получава. Гледам разликите м/у мен и майка ми как гледаме детето и забелязвам , че на нея не й пречи малкия да я върти на пръста си и съответно той не се тръшка и блъска по земята ,имат си някакъв баланс,който си поддържат -е той я слуша,поне тя така твърди което ми е много странно ,защото при нас не се получава 
Когато аз реша каня хора с които искам да прекарам времето си ,някак си ми вземат от времето , което почти винаги ми е разпределено 
от днес за утре или дори до края на седмицата 
Не обичам и някакви такива излизанки внезапни моя като го прихване наример тук да ходим ,там да ходим - аз имам работа ... отредила съм си времето 
много се дразня специално за това . 
наскоро много нерви хвърлих с един такъв индивид .Така ,а за мнение , което не съм искала , някой да ми го наптрапва пак се дразня , да не ползвам по-силни думи ,че направо се паля , особено за детето 
По-близките ми знаят мнението ми по въпроса и вече не си дават безразборно съветите , дори свеки , която всъщност много уважавам , но в крайна сметка мога да мисля сама 
Допитвам се само до определени хора , които са ми близки до сърцето и в много случаите пак не се вслушвам в тях Аз се срещам само с най-близки хора , с такива познати и непознати не общувам ... в смисъл за да изляза с някого трябва да ми е приятел . Не ми е проблем да звънна един телефон и да направя всичко възможно да се срещна с човека , а понякога , когато е невъзможно измислям компромисен вариант или ще се видим в скайп или ще си пишем във фейсбук Но и мен ме чопли докато не свърша работата хич не съм търпелива за познати и неприятели изобщо не си давам труда. , защото ми е минал мерака и знам че е вече е моя . стане ли мое едно нещо и вече не ми трябва 
Но изгубя ли търпение ставам непоносима 
Толкова обичат да ми идват неканени гости,че съм свикнала,имам си един шкаф с 3 в 1 и бисквитки и соленки за такива,макар че не се притеснявам в такъв момент.Щом не са ме предупредили,изобщо не се чувствам длъжна да ги посрещам като гости Но пък за работата и реализация съм търпелива като тапир...И на мен всичко ми се получава бавно и с много труд и мъка. и доста се замислих ...Освен казаното от теб с което съм напълно съгласна , искам да добавя и още един аспект който на мен ми хрумна като трактовка...Най-дълбоко и силно ни/могат да ни наранят най -близките ни хора, защото са близо до нас защото сме ги допуснали до съкровения си свят... Аз понеже съм маниачка на обувки, гледам когато нямам пари да не влизам в подобен магазин, но ако случайно вляза и се влюбя в някакви обувки, веднага търся начин да ги имам Случвало ми се е дори да взема пари на заем, за да бъде мой даден чифт За това и съм неспособна да си нарисувам нещо по ноктите, иначе ми се удава, ама пусти нерви 
Препоръчани теми
