Форест Гъмп, благодаря за разбирането.
- Публикувана: 17 март 2012, 17:08 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2013, 14:02 ч.
Осиновяване на дете на самотна майка
Да допълня Хърмаяни в юридическото обяснение - припознаването не се интересува от биологичния произход.
Лично моят съвет е да не се прибягва към подобни трикове - за целта съществува осиновяване. По-добре се оженете за майката и осиновете детето, пък после се разведете, ако държите да не сте женени.
Много хора съвсем съзнателно прибягват до "подобни трикове" с цел да избягнат процедурата по класическото осиновяване и да получат бебе. В семейна двойка съпругът припознава дете на самотна майка, впоследствие съпръгата го осиновява при опростена и съкратена процедура след изричното съгласие за това на БМ. Съвсем не са редки тези случаи в България и тогава припознаването играе ролята точно на заместител на осиновяването, но това е друга тема...
Ив_Ан, и при пълно осиновяване, и при припознаване получаваш едни и същи родителски права и задължения. Както ku[d]ku[d]yaka е казала, само ти можеш да задвижиш процес за разсиновяване на детето от теб. Като стане пълнолетно детето може също да поиска разсиновяване, както и оспорване на припознаването, но... това може да се случи само ако отношенията ви през годините по някакъв начин са забоксували.
А според мен си в правото си да искаш да получиш родителски права и евентуално да поемеш официално родителските си задължения, няма нищо лошо в това. С течение на годините между вас с детето възниква емоционална връзка, която е най-важното, разбира се, но е хубаво за можете да си поделяте отговорностите с майката, а това не може да стане без ти да имаш права. А след 10 години или преди това всичко може да се случи. Ако майката например изпадне във временна невъзможност да изпълнява родителските си задължения - ти си никой за детето без "хартийката".
+1
Не бих могла да обхвана по-добре и двата аспекта на проблема- юридически и морален.
Здравейте, реших, че темата е подходяща да се включа с един въпрос. В случай, че детето е припознато при раждането, биологичния му баща не се интересува от него, но е достатъчно малка душица (да не се изказвам по-грубо) за да не иска да се откаже от правата си, а има друг човек, който има желание да бъде татко на това дете. Има ли някакъв законов начин, третия човек да придобие достатъчно права над детето, примерно в случай, че нещо се случи с мен да има право да се грижи за детето, поне толкова колкото би имал биологичния баща. За момента е само тема поставена на обсъждане, но връзката ми с въпросния човек се задълбочава, има желание да бъде татко на малкия и ако нещата продължават така и се почувстваме и двамата готови за това ще търсим начин да се случи в пълния смисъл на думата. Опитвала съм да говоря с бившия си по заобиколни начини, в резултат на което съм 99% убедена, че никога няма "да ми достави това удоволствие" както би се изразил той. Благодаря предварително за отговорите, макар и да предполагам, че няма кой знае какъв шанс да са положителни.
Здравейте, реших, че темата е подходяща да се включа с един въпрос. В случай, че детето е припознато при раждането, биологичния му баща не се интересува от него, но е достатъчно малка душица (да не се изказвам по-грубо) за да не иска да се откаже от правата си, а има друг човек, който има желание да бъде татко на това дете. Има ли някакъв законов начин, третия човек да придобие достатъчно права над детето, примерно в случай, че нещо се случи с мен да има право да се грижи за детето, поне толкова колкото би имал биологичния баща. За момента е само тема поставена на обсъждане, но връзката ми с въпросния човек се задълбочава, има желание да бъде татко на малкия и ако нещата продължават така и се почувстваме и двамата готови за това ще търсим начин да се случи в пълния смисъл на думата. Опитвала съм да говоря с бившия си по заобиколни начини, в резултат на което съм 99% убедена, че никога няма "да ми достави това удоволствие" както би се изразил той. Благодаря предварително за отговорите, макар и да предполагам, че няма кой знае какъв шанс да са положителни.
Тук има подобен казус - последните 2 поста .
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=663676.300
Благодаря за темата. Отдавна ми се искаше да има такава подобна, защото и ние с моят приятел обсъждаме това с припознаването. Той иска да припознае дъщеря ми, но аз не съм наясно с процедурата изобщо. Къде се извършва припознаването - в съда или? И след като приключи процедурата издава ли се нов акт за раждане с промените в имената? Пак да поясня, че в акта за раждане на детето пише баща неизвестен
Целта ни е дъщеря ми да бъде законово и на двамата, да имаме равни права и задължения по закон и т.н и т.н , не че ми е жизнено важно, това е просто един жест на любов и към двете ни от негова страна.
Целта ни е дъщеря ми да бъде законово и на двамата, да имаме равни права и задължения по закон и т.н и т.н , не че ми е жизнено важно, това е просто един жест на любов и към двете ни от негова страна.
dpv, припознаването се извършва в общината, пред длъжностното лице по гражданско състояние. Приятелят ти попълва и подписва една декларация, че ... е негово дете. Ще ти изпратят/връчат съобщение, че е направено припознаване на детето ти. Ако не възразиш в 3-месечен срок, ще съставят нов акт за раждане и в него приятелят ти ще фигурира като баща. Ще се променят и имената на детето.
Декларацията може да бъде и нотариално заверена, но в твоя случай няма смисъл.
Декларацията може да бъде и нотариално заверена, но в твоя случай няма смисъл.
Много хора съвсем съзнателно прибягват до "подобни трикове" с цел да избягнат процедурата по класическото осиновяване и да получат бебе. В семейна двойка съпругът припознава дете на самотна майка, впоследствие съпръгата го осиновява при опростена и съкратена процедура след изричното съгласие за това на БМ. Съвсем не са редки тези случаи в България и тогава припознаването играе ролята точно на заместител на осиновяването, но това е друга тема...
...
А според мен си в правото си да искаш да получиш родителски права и евентуално да поемеш официално родителските си задължения, няма нищо лошо в това. ... А след 10 години или преди това всичко може да се случи. Ако майката например изпадне във временна невъзможност да изпълнява родителските си задължения - ти си никой за детето без "хартийката".
...
А според мен си в правото си да искаш да получиш родителски права и евентуално да поемеш официално родителските си задължения, няма нищо лошо в това. ... А след 10 години или преди това всичко може да се случи. Ако майката например изпадне във временна невъзможност да изпълнява родителските си задължения - ти си никой за детето без "хартийката".
Хората прибягват съвсем съзнателно и с разни цели до какво ли не, в това число до престъпления, например от тази гледна точка кражбата на вещи е съвсем добър заместител на покупката, точно както припознаването на чуждо дете - на осиновяването му.
Последният Ви абзац не смятам, че е какъвто и да било довод в полза на фалшивото припознаване, защото осиновяването, както знаем, също поражда родителски права и задължения. В случай, когато осиновителят е съпруг на майката, не се изисква вписване в регистрите, а нейните родителски права не се погасяват.
Но всеки, разбира се, си преценява сам и си носи рисковете.
Последният Ви абзац не смятам, че е какъвто и да било довод в полза на фалшивото припознаване, защото осиновяването, както знаем, също поражда родителски права и задължения. В случай, когато осиновителят е съпруг на майката, не се изисква вписване в регистрите, а нейните родителски права не се погасяват.
Но всеки, разбира се, си преценява сам и си носи рисковете.
Но всеки, разбира се, си преценява сам и си носи рисковете.
Е не е честно да изрежете един абзац от поста ми и да ми пояснявате неща, които съм писала в него. Самоцитирам се:
"Ив_Ан, и при пълно осиновяване, и при припознаване получаваш едни и същи родителски права и задължения. Както ku[d]ku[d]yaka е казала, само ти можеш да задвижиш процес за разсиновяване на детето от теб. Като стане пълнолетно детето може също да поиска разсиновяване, както и оспорване на припознаването, но... това може да се случи само ако отношенията ви през годините по някакъв начин са забоксували."
Разбира се, че рискове при "фалшиво припознаване" има. Не искам да се спирам на тях, защото са друга тема, а и не съм юрист. Като обикновен човек съм се изправяла пред тези проблеми, правени ми са предложения всякакви, обмисляла съм ги и съм всела решението за себе си. Само мога да кажа, че припознаването от мъжа в семейна двойка с последстващо осиновяване се практикува с цел:
1. Семейната двойка да плучи новородено бебе, което няма как да се случи ако извървят класическата процедура на осиновяване н България.
2. Семейната двойка да има възможност да си избере БР на своето дете.
Цитат
Трикът е елементарно заобикаляне на закона, а това, че било съзнателно и с еди-каква си цел, разбира се, не може да го направи позволено. Лично аз за пръв път се сблъсках на живо с подобен случай през 2004 г. (припознаването не се извърши, защото кандидат-осиновителите с право се разколебаха в убеждението, че е, видите ли, правилно, позволено и безопасно), тоест не е да научавам с изненада нещо ново.
Ми не е така - и старият, и настоящият СК уреждат припознаването като начин за установяване на биологичен произход. Установяване на съществуващ фактически произход, не създаване по желание.
Това, че припознаването на чуждо дете може лесно да мине незабелязано (понеже при извършването не се проверява и доказателства не се искат), не означава, че законът "предвижда възможност за припознаване на чуждо дете". Затова са уредени и възможностите за оспорване на неистинно припознаване, тоест на припознаване на чуждо дете - при което просто се доказва липса на биологичен произход на детето от припозналия, нищо друго.
Това, че нещо може да остане неоткрито, неоспорено (щот` примерно не е пречило на никой) и привидно правомерно, далеч не значи, че наистина е правомерно.
Но наистина ми омръзна да споря по този въпрос.
Само да допълня все пак: цитираното в тази тема решение на районния съд в град Левски е напълно в съгласие с моето мнение: припознаването е начин за установяване само на действителен произход, затова съзнателното неистинно припознаване на чуждо дете - т.е. невярното деклариране в декларацията за припознаване "това дете произхожда от мен" - е престъпление по чл. 313 от НК. Има го и в сайта на съда като влязло в сила. За съжаление не знам дали има други решения на по-горни съдилища в същия смисъл, а това решение, както изглежда, не е било обжалвано.
Това, че припознаването на чуждо дете може лесно да мине незабелязано (понеже при извършването не се проверява и доказателства не се искат), не означава, че законът "предвижда възможност за припознаване на чуждо дете". Затова са уредени и възможностите за оспорване на неистинно припознаване, тоест на припознаване на чуждо дете - при което просто се доказва липса на биологичен произход на детето от припозналия, нищо друго.
Това, че нещо може да остане неоткрито, неоспорено (щот` примерно не е пречило на никой) и привидно правомерно, далеч не значи, че наистина е правомерно.
Но наистина ми омръзна да споря по този въпрос.
Само да допълня все пак: цитираното в тази тема решение на районния съд в град Левски е напълно в съгласие с моето мнение: припознаването е начин за установяване само на действителен произход, затова съзнателното неистинно припознаване на чуждо дете - т.е. невярното деклариране в декларацията за припознаване "това дете произхожда от мен" - е престъпление по чл. 313 от НК. Има го и в сайта на съда като влязло в сила. За съжаление не знам дали има други решения на по-горни съдилища в същия смисъл, а това решение, както изглежда, не е било обжалвано.
Аз също не искам да споря по отношение на юридическия аспект, но по стечение на служебните ми задължения през ръцете ми минават декларации за припознаване - както тривиалното припознаване от мъжа в несемейна двойка, така и припознаване с цел осиновяване от съпругата. На тези последните през миналата година съм била пряк свидетел на два случая и в двата съпругата грееше от радост, че на мъж й се е родило дете от друга жена. 
Никъде в декларациите, които са минали през ръцете ми, не се казва "детето произхожда от мен", а "припознавам детето...., родено от майка.... и съм съгласен то да носи моето име и фамилия..." Пак казвам - не искам да споря за юридическата страна на въпроса, но тези декларации са масово явление и съвсем си вървят в родилните домове и службите по ЕСГРАОН.
Никъде в декларациите, които са минали през ръцете ми, не се казва "детето произхожда от мен", а "припознавам детето...., родено от майка.... и съм съгласен то да носи моето име и фамилия..." Пак казвам - не искам да споря за юридическата страна на въпроса, но тези декларации са масово явление и съвсем си вървят в родилните домове и службите по ЕСГРАОН.