За баба и дядо..

И двете баби се държат някак безразли4но с децата ми,не у4астват в отглеждането им,дори не им се радват,не изявяват и желание да ги погледат за малко,пък и да поискат не бих ги дала при това положение.Не им пука 4е примерно били болни,интересуват се то4но толкова колкото и 4уждите хора.По мои наблюдения и на двете не им се занимава с деца,дори ги дразнят.Сестра ми ги е оставяла на майка ми,въпреки 4е майка ми  казва ''който си има деца да си ги гледа'',минало и времето да се занимава с деца,вси4ко с времето си и ей такива работи,освен 4е не и се гледа и не и иде отвътре да им се порадва.Мислила съм си понякога дали и аз един ден ще бъда такава баба,искренно се надявам да не е така.За разлика от бабите,дядовците им се радват и си ги оби4ат много както трябва да е

Моите родители виждат малкия всеки ден.Идват до нас играят си с него, извеждат го навън, купуват му храна и глезотийки, понякога и дрехи. Няма как да не се отрази на възпитанието, боря се с най-фрапиращите(не винаги успявам  ) Свекър ми и свекърва ми почти не виждат детето, само по празници или ако се засечем по улиците (живеем близо).Синът ми все още бяга като я види и тя се чуди "защо така прави това дете?" 

Никога  не бих оставила  детето  ми при  свекърва ми само-  категорично  не е  в състояние  да  я гледа в истинския смисъл на думата. Ходи подир нея,повишава тон и постоянно й дудне "Ела да ядеш", "Ще паднеш", "Дай да те облека" и т.н .
Дребното, изключително  разбрано, любопитно и  уверено  човече, се изнервя  покрай нея и  започва  да  се държи  необичайно.
По отношение  на майка ми-не беше  перфектна майка, но  е отлична баба- говори с детето, занимава го, учи го , дава му достатъчно свобода и го уважава като личност- спазва принципите, които  ръководят и мен при отглеждането  на детето ми.
Доколко често  Мария гостува при  баба си- толкова често, колкото  сама пожелае. Когато майка ми поиска да я вземе в събота следобяд и да  бъдат заедно  до другия ден , питам детето дали иска. Ако каже "да", приготвям багажа и тръгват.Ако каже "не, искам при мама",  остава  си у дома. Никога не съм я насилвала  да  гостува с преспиване.
За себе си съм убедена, че  така хем не я лишавам от контакти, хем не  я ощетявам откъм  родителско внимание, хем уважавам волята й.
А и честно  да  си призная, когато не е край мен, ужасно ми липсва, макар че е на 10 минути  път с кола от вкъщи. Така че  за дъщеря ми съботно- неделния  бабиндом е рядко, но щастливо преживяване.
Апропо, и майка ми, и свекърва ми  са  добре дошли  у нас, когато  пожелаят  да видят малката. Свеки  идва рядко, отбива номера  за час, като през това време прави всичко друго, но не и да се занимава с детето. Като пристигне, връчи  й  пуканки или  десертче, или каквото  там й е взела  и с това се изчерпва виждането. Повече говори   нещо там и избиза  на терасата  да пуши, отколкото  да общува с мабката.Майка ми идва  по- често и двете четат приказки, строят  кули  и кубчета.
Дядо дъщеря ми има един- свекър ми, но и с него се виждат рядко. Той е  отруден  и добър  човечец, който все  се  тревожи да не ни притесни с нещо. Дребната  го  обича  и ми се щеше да контактуват повече, но той  работи  на две места и едва му остава време  за почивка.

Моята дъщеря е още малка, но родителите ми няколко пъти са я виждали, защото живеем в друг град.Свеки пък само ми обещава, че ще идва да я гледа докато имам някаква работа, рядко идва, но пък от 3 последователни пъти я научи на ръце и да я приспива на ръце също, купува дрехи втора употреба, вехти и зацапали(а има възможност), майка ми ми е давала само пари да й купя от каквото има нужда.Не приемам за в бъдеще всяка събота и неделя да я гледа или да гостуваме, или да я оставям да я гледа дори и като голяма.Но това си е лично мое мнение.Да, смятам, че ще въздействат върху изградените от мен навици.За възпитанието са нужни само мама и тати   

За жалост са надалече и едните, и другите, ходим по празници само и той все още предимно се плаши от тях. Идват на гости доста рядко и никой от тях не го преобува, храни или приспива, не остава сам с тях. Като порасне ще ходи през ваканциите, най-вероятно насила, защото няма да познава никого там и ще се връща говорещ на невероятна смесица от диалекти - аз съм от североизточна, таткото от югозападна България 
Ужасно ми липсва това, че не можем всяка събота, примерно, да сме на обяд при баба, както ако живееше в София.     

Нашите хлапета са почти винаги през почивните дни при някоя от бабите. Доволни са и рядко искат да си останат вкъщи. През зимата ги водим първо на пързалката и после при баба и дядо; през топлите месеци си правим понякога походчета и следобед пак отиват на бабин дом. Много щастливи са на вилата, защото са по цял ден на двора - копаят, носят дърва, играят с котката или водят кучето на разходка, мотаят се в работилниците. На село при баща ми също им харесва, но там ходим по-рядко, а и той е доста зает.
Така всички сме доволни. Децата се разнообразяват, ние имаме възможност да свършим нещо (сега например правим голям ремонт, който няма как да стане с децата до нас) или да излезем да караме колелета.

 Баба и дядо са ми болна тема на мене. Живеем на няколко пресечки от нашите и от свекърва ми, а малки до сега за 4 год е оставал да спи при нашите 3-4 пъти. Голям зор беше да живеем близо едни до други да може да си помагаме, а детето си го гледаме само ние с мъжа ми. Така искам да го оставя някоя вечер при баба и ние двамата да отидем някъде, дори и за 2-3 часа ама да седнем като бели хора. От както имаме дете не сме излизали заедно само двамата, все единия остава да гледа детето.
 Иначе бабите и дядовците с големи претенции " Ние ще ти помагаме, ти само кажи от какво имаш нужда. Ето тука сме наблизо"  Като стане дума да гледат малкия за малко или са заети или болни, в най-добрия случай трябва да има уговорка от предната седмица кога точно трябва да са на разположение. Абе ужас. На всичко отгоре нашите имат вила на която ходят и все викат колко бил чист въздуха там, какво било хубаво било грехота от наша страна да не водим детето там, а като кажа що не го вземете с вас и те колко работа имало и не можели.  Честно да Ви ктажа най-много завиждам на тези дето си имат баба и дядо който помагат с децата сега оценявам колко са ценни

Нашето семейство имаме наблизо и от 2 комплекта, но лично аз не възприемам идеята децата да се пращат всяка събота и недаля при баба и дядо, дори и на 2 седмици. В крайна сметка родителите затова са родители, за да си гледат децата, а не да им ги гледат бабите. Пък и като всяка събота и неделя децата са при бабите, кога точно ще се виждат с родителите? Иначе не мога да се оплача. Обичат си внуците, от време на време си ги взимат при тях за по малко през лятото, по 1-2 седмици. Когато имаме нужда да излезем с мъжа ми също се отзовават, но ние не прекаляваме с това, когато децата са болни ми помагат, защото едните са пенсионери. И да винаги се уговаряме предварително поне предния ден, в крайна сметка възрастните хора също си имат личен живот и не могат да се отзоват на минутата. При спешни случаи обаче са се отзовавали веднага.
За възпитанието: Когато децата са им на гости, сме им дали пълна свобода, както искат така да ги гледат, имаме им пълно доверие. Макар че смятам, че родителите трябва да дават тон във възпитанието и съответно бабите и дядовците са повече по глезенето, но това е нормално. Това все пак са техни внуци, а не деца.
 За дрехите: купуват им само с поводи - рожденни дни, Коледа, аз казвам от какво имат нужда и какъв размер, и те съответно под формата на подарък им го купуват. Иначе дрехите и разходите по децата са си грижа на моя мъж и мен.
Но дори да бяха далеч бабите и дядовците и въобще да не помагаха, нямаше да се сърдя. Аз съм отгледана само от родителите си, всичките ми баби и дядовци са починали като съм била бебе. Затова и разни вопли как бабите и дядовците не искали да помагат са ми непонятни. Още по-неразбираеми са ми идеите, че едва ли не бабите и дядовците са длъжни да ни гледат децата, за да можем да си веем байраците ние. Не са длъжни, ако могат и искат, добре, ако не могат или не искат, наш си е проблемът, ще си търсим решение.

 Не бих лишила децата си от любовта на бабите и дядовците им. Имам две деца и, за голям ужас на някои, през лятото изпращам за по един месец първо едното, а после другото при свекър ми и свекърва ми, които живеят в друг град. Децат чакта с нетърпение да отидат, както и баба им и дядо им непрекъснато кроят планове как да ги посрещнат. Моите родители живеят близо и искат също всяка седмица да виждат внуците си. Не ги лишавам от това удоволствие. Обикновено един ден през седмицата вземат едното, а следващата седмица другото ми дете.
  За себе си не се притеснявам. Защото децата са наясно, че аз и баща им сме по-големи авторитети и носим основната отговорност за тяхното възпитание. И това, което може да мине при баба и дядо, при нас не винаги минава.
 И не изпращам децата си, защото имам нужда от лично време или искам да си почина, а защото за мен е неоходимо те да общуват с бабите и дядовците си.

Детето ми има две баби и един дядо, които живеят на 300 км от нас.
Свекърите ми не са виждали малката от половин година и като гледам не са преритали за внучка си. Свекър ми е идвал два пъти инкогнито в София, без да ни се обади. Пари и подаръци дяват за рождения ден на детето и за Коледа. Това са хора, които не желаят да си нарушават спокойствието и аз вече го приемам съвсем нормално. Насила не мога да им бутна детето си все пак.

Майка ми винаги идва да гледа детето, ако се наложи за 2-3 дни. (Все пак майка ми се грижи за баба ми, която е 100% инвалид.)

Аз съм отгледана от баба ми и дядо ми по майчина линия - най-прекрасните хора на света! Но не вярвам детето ми да страда от липса на нещо, което не е усетила и което вероятно няма и да усети (тоест грижите от баба и дядо).