В Канада идва пролетта с нови надежди, усмивки и цветя! - 51

Mоmичета, иmа шанс за места за педиатър в клиника на КДН. Има ли заинтересовани, не поемам ангажимент, но ако има чалъм ще е удоволствие да помогна...

Аз тука си хихикам, мъжете и яденето в една група  А ако пък ще има мъже по желание    Не ми обръщайте внимание, желая ви спорно време, че при нас в събота го дават дъждовно.

Я да попитам, при вас от колко години децата плащат за метрото? При нас както изглежда 6-годишните си плащат, което незнайно защо не ми се нрави ...

Аз обещах да пиша за Париж и не съм забравила, тъй че на който не му е интересно (за Париж или пък моето не толкова скромно мнение) да прескочи следното:
Изненадаха ни графитите по пътя с метрото от летището за града, както и гледката на едно място на  "цигански бараки" с ламаринени покривчета и върху тях най-различни вещи. Това ни беше наистина неочаквано; в този момент в метрото се качиха и едни мургави младежи с акордеони и се почнаха едни романтични и приятни мелодиики за добре дошли в Париж (тъй да се каже бяхме посрещнати  ). Ние си бяхме сложили розовите очила, така да се каже (нали бяхме без деца, като на медени дни) и всичко, което виждахме по-скоро ни забавляваше, дори чакането на опашки за забележителностите (което с деца би било кошмарно). И така хванати за ръчички като младежите се размотавахме. 

От летището направо отидохме на църквите на островчето, първо на Sainte Chapelle (където веднага ни посрещна първата опашка  ) и после на Notre-Dame.
Sainte Chapelle е в ремонт и мисля, че не е честно да взимат на хората пълната сума за вход (мисля, че беше 8.50 евро за възрастен) при това положение (имаше скелета разположени на цяла една стена от вътре на църквата и работниците си чукаха необезпокоявано; от вън също беше полузавита и в скелета, така че неможеше да се направи снимка). Иначе самата църква ни хареса. Имаше изключително интересни стъкла и на мен ми направи силно впечатление пода.
Катедралата Notre-Dame е без вход (разбира се там също имаше опашка за влизане), там улучихме английският тур (също безплатен) от два часа след обяд и се възползвахме; тура траеше един час и един младеж ни разходи пред и в църквата, като обясняваше на дълго и на широко (според него обаче това беше накратко, тъй като той можел да говори с дни за тази църква  ) След тура я разгледахме самостоятелно и поснимахме наволя. После (след чакане на нова опашка отстрани на църквата и срещу такса пак около 8 евро) се качихме на църквата по едни вити, но за сметка на това малки стълби (аз се майтапех, че трябва на мен да ми дават 8 евро за да се кача, а не аз на тях  ). Изкачването обаче си заслужаваше, може да се види дори Айфеловата кула . В едната от кулите на църквата има една огромна камбана, с която разбира се се снимахме. Да кажа, че гледката от църквата към града ми е харесала ще е малко, просто се чувствах страхотно там.

После се отправихме към Лувъра (минахме май покрай кметството, поне така изглеждаше), където влязохме изключително бързо през сканирането на багажите (както след един ден разбрахме, сме минали през входа за групите, упс ), взехме си билети, влязохме в залите и се започна едно лутане по картата. Тук правя отклонение с обобщението (което изглежда може би абсолютно невярно, като всяко обобщение между впрочем): всеки уважаващ себе си музей започва от един край и хората влизащи от зала в зала (с някаква последователност) стигат до края му, без да пропуснат да видят нещо. И сега за Лувъра: може тотално да се загубиш в него когато влезеш за първи път; има три крила (ако мога така да ги нарека); етажите са разделени многократно със стълби; случва се една изложбена зала да завърши в нищото и да трябва да се върнеш по дължината на цялата такава (дори на цялото крило на етажа) за да продължиш да разглеждаш; естествено и просто разглеждане от етаж на етаж няма; изложени експонати на една тематика се срещат на различни етажи (понякога едни върху други, понякога разхвърляни по етажите); тоалетните са скрити до предел, че трябва да питаш къде са (въпреки картата на етажите на музея, която имаш и на която са маркирани). Вероятно има и други неща, но засега това се сещам. И сега да се върна на обобщението си по горе, и да споделя мислите си, че пък може да греша и може би само в Канада музеите имат начало и край, последователност и т.н. Когато имам възможност да се разходя повече из Европа и да видя повече музей (българските не ги броя, въпреки, че и те са ясно обособени и последователни), ще имам и по ясна представа по въпроса. А и не трябва да се забравя, че сградата на Лувъра не е правена за музей . И така с уговорката, че това е все пак Лувъра; сарказъма, че французите „правят нещата на обратно” и т.н. трябва без да си кривя душата да заявя, че „те такъв музей нема”. Изумителен е, изключителен е, може цяла седмица да си изкарам там и май няма да ми стигне. Поради ограниченото ни време ние прекарахме три часа и половина на първия ден (трябваше да ни изгонят за да затворят) и после още пет часа на третия ден. Като се има в предвид, че на последния етаж изобщо не сме се качвали, а от другите етажи сме видели почти всичко, може да се каже, че сме видели предостатъчно за да останем очаровани и същевременно недостатъчно, понеже не можахме да видим всичко. Сега разбирам защо продават на хората пасове за два дни вход за музея. За пълни два дни щяхме да успеем да го видим целия (но това все пак щяха да бъдат има няма 20- 24 часа).

На Айфеловата кула отидохме сутринта десетина минути преди да отворят и вече опашката се виеше. Имаше табла с надписи, че чакането е 2 часа. Ние чакахме 1 час и 45 мин. За съжаление улучихме ветровит и облачен ден (само дето дъжд не ни валя), но пак качването си заслужаваше. На върха й продаваха шампанско (така си мисля) за сгряване. Ние не се възползвахме, но пък си изядохме взетите с нас сандвичи. Около два часа се моткахме по кулата, снимахме се, снимахме и града, който беше почти целия в мъглата (ама здраве да е). На слизане (ранния след обяд) се оказа, че опашката е значително по малка и хората (по наша преценка) влизат за има- няма половин час.

Снимахме се и пред кулата, при фонтаните от другата страна; след което пеша стигнахме до арката. Там уж нямаше да се качваме, но се качихме. Както вече писах деня беше мъглив, но успяхме да видим кулата.

Ще има продължение ...  (надявам се скоро да се организирам, но ако има въпроси или коментари ще се радвам да ги споделите)

Ще чакам още да пишеш.
Коментари и въпроси нямам.

Благодаря за интереса, Вери 

Ето и продължението (по-бързо от колкото очаквах):

От арката има много приятна гледка към улиците долу – широки улици, пълни с коли, широки тротоари, подредбата на сградите м/у тях, дърветата – някак завладяващо е. На някои от покривите имаше много зеленина, дори басейни.
След арката се отправихме към бялата църква, т.е. Basilica of Sacre-Coeur, Montmartre.
От метрото към върхът, на който е разположена базиликата се минава през едни улички, да ги наречем търговски. Бях чела за тях и знаех какво да очаквам, но гледката е доста интересна. Уличките са под наклон там и няма как да объркаш пътя за базиликата. Ако трябва да опиша уличката, бих казала, че е пълна с магазинчета на вид като гаражи (един до друг), всички с отворени плъзгащи врати, и всички пълни с огромни кошове (на мрежи, а не плътни, приличат на кошовете за пране, които ползваме тук, но много по големи – да речем колкото малък диван и толкова високи също) пълни с дрехи. Дрехите нахвърляни така и препълващи кошовете приличат на парцали. Цените са им символични 3-5 евро, имаше доста хора ровещи из кошовете и търсещи нещо интересно. В интернет четох някъде, че дрехите били от случайно изпаднали кашони от камиони, т.е. със съмнителен произход. Може би са китайски ... (мой си мисли). На същата уличка имаше и бусчета издраскани с графити, изглеждаха много странно, там квартала не се ползва с добра слава доколкото разбрах.

Ние не се възползвахме от препълнените кошове, а продължихме към църквата. Там на талази ни посрещнаха негри. М/у другото майтапехме се с половинката, че нашите цигани нямат шанс в Париж, понеже негрите са окупирали всички техни позиции (в добрия смисъл, надявам се, че не са крадливи като нашите цигани). За да ви кажа какво имам в предвид трябва да ви опиша как първата вечер  на излизане от Лувъра негрите ни посрещнаха с някакви светещи чадърчета, хвърляха ги нагоре във въздуха и те светеха в различни цветове докато падаха на земята. Когато не очакваш такова нещо изглежда някак магическо в тъмното.

Пред базиликата пък продаваха различни неща: някакви дървени вагончета с букви на тях, така че като си купиш локомотива и определените букви можеш да си теглиш собственото име (интересно за децата); също продаваха гривнички и други подобни. Едни от негрите (тези на талазите   ) искаха да ни овиват някакви въжета на пръстите, така и не разбрах с каква цел, но имаше доста туристи, който се спираха и си подаваха пръста. 
   
Имаше един негър точно пред базиликата, който се беше качил на една от лампите (първо на каменната оградка на която беше лампата, а после и на самата улична лампа) и правеше номера с футболна топка. Публика имаше в изобилие, ръкопляскания също, но за съжаление после се появиха трима – четирима негови събратя и започнаха да си крещят нещо изглежда много неприятно. Почудих се дали пък не е взел мястото на някой друг, да ги копира в номерата и т.н., но както и да е, важното е, че донесе настроение на хората, пък за какво беше разправията после – не е важно.

Самата базилика е невероятна, в нея не може да се снима, а имаше какво. Затова пък снимахме отвън градините и самата базилика. Там има и лифт, но стъпалата са много по интересни (с градини, зелена трева, цветя и пейки), а и не са никак много. Гледката към града за съжаление беше в мъглата, дори кулата (нещо което е непростимо, но какво да се прави; ние и без това имахме достатъчно снимки на кулата ).

В квартала покрай базиликата едно време са живели творците, художниците, артистите, четох че в днешно време поради многото туристи, вече никой от тях не живее там. Разходихме се в този квартал: еднопосочни малки павирани улички, виещи се нагоре и надолу (дори видяхме автобус там, как се събира по уличките е истинска мистика), много сергиики, магазинчета. Прилича на стария град на някой български морски град, с изключението, че постройките са в друг стил. Иначе всичко е шарено, със сергиики, с кафенца, масички, много приятно. Атмосферата е много разтоварваща и ти се иска да си останеш там, сред хората, сред сувенирите, палачинките, които се продават на улицата (и които опитахме) ...

После слязохме през старите гробища (над тях минава пътя) и минахме по уличката със секс – магазинчетата. Там, разбира се, се снимахме пред Moulin Rouge.

Пропуснах да напиша за два три фонтана, които снимахме тук и там из града. За радост на окото фонтанчета има навсякъде и всяко изглежда различно от другото.

За храната – не сме пробвали прочутата сурова кайма разбъркана с нещо (някак не я сметнахме за привлекателна), ходихме на ресторант една вечер (среща ), но беше нещо като италиански такъв – ядохме пица и спагети явно сме луди, това не е Италия все пак. Ресторантчето беше много приятно и винцето им беше страхотно.

За голяма наша радост – имахме срещу хотелчето едно магазинче, което работеше до късно (или пък е било денонощно) и дори в 11:30 една вечер още беше отворено. Това за нас беше безценно, тъй като ние скитахме по цял ден и вечер се прибирахме капнали и гладни, а така имахме възможност да ядем и плодове, и зеленчуци и да си направим сандвич за следващия ден (когато не се знае къде ще ни завари глада – като на върха на Айфеловата кула . М/удругото на Айфеловата кула има ресторант доколкото помня на първо ниво, но ние пък там прекарахме повечко време в сувенирното магазинче). Разбира се там продаваха и бисквити за закуска, и сокове, и вода. Общо взето 15-те евро на човек за закуска, които ги искаха в хотела, си ги спестихме благодарение на това магазинче.

За метрото – казаха ни, че това било „най-лесното метро на света” и няма как да се объркаме в него, за съжаление обаче още първата вечер успяхме да се объркаме. Попаднахме за наш късмет на някаква мотриса, на която нямаше от вътре на вратите схема на спирките, а и не се съобщаваше, коя е следващата спирка (по късно другите мотриси не бяха така). Както и да е не е болка за умиране, през следващите дни и пътувания се уверихме, че наистина е лесно и удобно да се пътува с метрото им. Веднъж свикнеш ли му (а се свиква бързо), после вече е много лесно.
Различното е (поне с нашето метро в Калгари, а и това в София; то не че има място за сравнение, понеже Парижкото метро е в пъти по-голямо и от двете споменати, с много разклонения и т.н.), че наистина не се споменава следващата спирка, а само спирката, която вече наближава; няма шофьор и кабина за такъв (това ни беше малък шок, когато попаднахме в първото вагонче и видяхме огромно стъкло пред нас); някои от спирките са оградени с прозрачни огради по дължина на спирките, и когато метрото дойде заедно с вратите на метрото се отварят автоматично и врати в оградите (това изглежда добра идея, за да не скочи някой пред метрото, но пък не на всички спирки беше така).
Сега се сещам, че видяхме семейство с бебешка количка, който мъкнеха количката на ръце надолу - нагоре по стълбите. Метрото не изглежда да е пригодено за бебешки колички, има много коридори, стълби, но не и платформи за инвалиди и колички 
Също се чудехме дали е безопасно да се ходи из метрото с неговите множество подземни коридорчета, че там ако те срещне някой знае ли се какво може да се случи. За щастие нищо опасно не видяхме, а изглежда и че парижани не спят, защото до късно се срещаха хора по улиците и по метрото.
Още нещо - в дългите подземни коридори, там където завиват или имат чупка, се срещат улични музиканти. Така звука от инструмента им се разпростира и в двете посоки на коридора и се чува "надалеч"

Париж – улиците не са чисти ( т.е. има си боклуци - хартийки, угарки, обелки от храни и т.н.), но изглежда много спретнато, може би поради облика на сградите (които не са надраскани, обелени, занемарени). Тротоарите им са приятни и големи покрай главните улички. Малките улички са много малки еднопосочни и с миниатюрно тротоарче (за един човек), по края на тротоарчетата има наредени като оградка  ниски стълбчета, което прави уличките отново спретнати и подредени.
Прави впечатление масовото използване на мотори (за ежедневни придвижвания от всякакви хора), има обособени паркинги за мотори, които изглеждат препълнени.
Видяхме бездомници тук и там, спокойно си лежаха по улиците, приготвяха се за сън на една метростанция и т.н. Не че на други места ги няма, просто да кажа, че и в Париж си ги има. Бездомни кучета обаче не видяхме.

Сега като пиша и си задавам въпроса какво прави Париж Париж, какво е специфичното за него, какъв му е облика? Каточели няма един отговор, всичко за което писах и всичко, което не сме успели да видим прави града такъв какъвто е.

мерси за разказа, мамамиа, дано и ние някога го видим това

мерси за разказа Мамамия, Париж е страхотен и много романтичен. Само искам да вмъкна, че музея Метрополитан в Ню Йорк е на същия принцип като Лувъра, много етажи и много лесно да се загубиш.
Има ли някои от вас, които са ходили до Санд Банкс, Белвил или Пиктон, трябва ми инфо за тези места?

Здравейте, днес за втори ден дадох децата на халт гардери (единственото което намерих свободно, за два дена в седмицата по 3 часа - уж за адаптация) , обаче малкото започна да реве още от в къщи, а там направи цяла истерична сценка, за протокола и в Бг беше така, и тогава се огънах пред бабите и я спрях от градина, ама сега няма как. Учителката ми каза да не се притеснявам, нормално било, ама в момента ми е свито сърцето и седя на телефона, да видим дали Марина ще ги отчая и ще ми се обадят да си я прибирам Не знам какво да правя с това дете, реве винаги щом усети че излизам. Даже да е с кака си и татко си пак реве. Уффффф изплаках си мъката, не е много по темата, ама ми тежеше. Нямах такива проблеми с голямата, сега какво става. Каква е тая привързаност, хем баби и дядовци са я гледали, аз я оставих на няколко месеца и тръгнах на работа .....

mamamia, страхотно приключение, много се радвам, че сте си изкарали чудесно - обаче наистина без деца си е друга работа 

joya, не се притеснявай - ще свикне малката, ще й хареса при другите деца и после даже няма да иска да си тръгва 

Джоя, ох и аз бях като теб пукаше ми се душата от притиснение и моята дъщеря все плачеше като я оствях сутрин. Изчакай малко няколко седмици и тогава го мисли. Напълно нормално е на тази възраст и особено във вашият случай с имигрирането да е малко оплашено детето.

Ако искаш пиши ми на лични да ти дам скайпа ми и да се чуем.

Здравейте на всички
Аз за уикенда имам други планове и няма да мога да дойда на срещата, още повече че следобяд децата спят, и си е живо мъчение (особено за малкото) ако не може да спи следобяд (а и таткото вероятно ще е зает и няма да мога да ги оставя да се гледат вкъщи с малчо).
Та сега да мина набързо към въпросите които ме вълнуват, надявам се да можете да ми споделите информация
Мислим да ходим до Щатите за 1 ден (не сме ходили досега). Разрових днес из Гугъл, и се оказа че за по-малко от 24 часа нямаме право нищо да внасяме. То не че ще купуваме нещо кой знае какво, ама ако похарчим 50-100$ ще трябва ли да им плащаме мито? Всички казват, че няма проблем, ама официалните сайтове казват друго. Приятели ми казаха, че стоки, купени за децата не се обмитяват. Имате ли опит с това?
Следващ въпрос: Мислим да ходим до Платсбърг. Кой магазин си заслужава да посетим, какво си купувате вие като ходите (т.е. какво има на по-достъпна цена там)? От магазините засега съм набелязала Target, K-mart, Walmart. Също приятели споделиха, че са чували за някакъв бюфет точно до плацата в Платсбърг за по 6.50$ Знае ли някой от вас повече по този въпрос?

мамамиа, разказа ти ми е интересен както винаги, започнах да го чета, ама сега бързам по задачки и ще го дочета по-късно 

Джоя, аз работих 10 месеца в Halte Garderie и почти нямаше ново дете, което да не плаче. Още повече, че повечето от децата бяха родени тук и въпреки, че не говореха френски, поне обстановката за тях не беше нова. Повечето се адаптираха бързо, само едно китайче имах, което не спираше да реве в продължение на месец и половина. После тъкмо свикна, и родителите му намериха нормална градина, т.е. шока за него предстоеше наново. Имай предвид обаче, че при мен децата бяха или до обяд (т.е. 3 часа) или цял ден (от 9 до 16ч). Децата които идваха всеки ден се адаптираха много по-бързо от останалите. Тези, които идваха по 1-2-3 дни в седмицата - за тях беше доста по-трудно. Пожелавам ти бързо да намериш нормална градина, там е различно, децата свикват доста по-бързо, усвояват рутината и наистина не искат вечер да се прибират вкъщи. За търсене на градина, ако все още не си проверявала там, виж сайта www.magarderie.ca Там по пощенски код може да намериш най-близките до теб градини с места, както и може да търсиш със зададени от теб критерии (субсидирана, на английски или френски и т.н.). Аз в този сайт намерих субсидирани градини за моите деца (milieu familial)

Мерси, записала съм децата в над 30 градини, в радиус 3-5 километра от нас, и никъде нищо. Дано юни месец да излезе нещо, и на мен не ми е приятно само за два дена, по 3 часа, да ходят на градина, ама за сега няма шанс за друго. Факт е че голямата и харесва, малкото говори само за градината въпреки че реве ....

Мамамиа, прочетох с удоволствие и втората част.
Тези моторчета са много разпространени и в Гърция, улиците са пълни с тях и чак аз бях се надъхала да си купувам (механаки им викат; иначе са тип скутер). Всъщност в Париж може да са били баш мотори. Не е важно.
А просещи и бездомни лежащи по улиците в центъра на столицата видях за пръв път там преди вече 15 години.

Беше питала по-горе за транспорта и децата. Тук от 6 до 11 години плащат вече билет, но на намалена цена. Само събота, неделя и по празници пътуват безплатно.

Утре ако има среща т.е. ако е хубаво времето, и ние ще дойдем.

p4eli4ka, ходили сме 4 пъти до Платсбърг - отиваме сутринта и се връщаме следобяд, тоесто по-малко от 24 часа, и никога не са ни искали да плащаме мито. Доколкото си спомням беше до 50$ на човек лимита, важното е да кажете точно колко сте похарчили за всеки случай, ако поискат да видят касовите бележки, но на нас нито един път не са ни ги поискали. На връщане обратно в Канада ще ви питат защо сте ходили до Платсбърг - само казвате за шопинг, понеже първият път казахме, че сме отишли да разгледаме, и ни се сопна младежа, че нищо нямало за гледане  . За магазините - Таргет е интересен, а също и Payless - обувките са същите както и тук, но цените са доста по-ниски. Payless е в мола, където е и Таргет.

joya, не разчитай само на списъка да те извикат за градината. Особено, ако е 7-доларова, обикновено се влиза с връзки или препоръки - най-добре ако познаваш някоя майка, чието дете ходи в тази градина да те препоръча, иначе забрави да те извикат. А в частните обикновено има места

Вери , в Париж си бяха баш мотори (не че има значение; и ги караха и жени, явно за ежедневно ползване). Понеже случихме и малко дъжд, та да кажа, че моторите си имаха специални покривала, и когато карат хората си пъхат ръцете под покривалото (съответно покривалата имат дупки) и си завиват краката с тях. Имаше и от тези мотори с две гуми отпред и една отзад. Предполагам и тип скутерчета е имало, само дето в потока от лъскави мотори не съм ги забелязала. А те наистина бяха лъскави, не че разбирам от модели и коя година са произведени, но изглеждаха шикозно, особено спрели на едно място (като островче от мотори).

Дам, при нас точно в центъра на града има няколко спирки, през които може да се пътува безплатно от всички всеки ден. Цената за възрастен е $2.75, за деца $1.75. Има намаления, ако си вземеш 10 билета наведнъж. Или ако си вземеш карта за месеца.

joya , дано бързо свикне малката, и лесно си намериш градина. Лятото каточели има повече места по градините.

Rocky, в Ню Йорк за съжаление не сме ходили, но непременно един ден ще отидем да видим и този музей.

Моите планове за лятото май ще се разминат, че сме започнали ремонт.