Оплаках се. После ще пиша повече.
А и малката тотално си смени графика на спане и хранене и вече заспива в 7 вечерта и между един и четири през ноща се е наспала и решава, че е време за закуска и игра и седим по два часа будни преди да и се приспи отново.Сега спи от два часа и половина и не отразява никой и нищо, а аз я чакам да се събуди да яде и да ходим на разходка.

ти си от желязо, миличка, аз много пъти съм се чудила как издържаш по 24 часа в денонощието да си с две деца и да им отделяш огромно внимание и всичко това с адско търпение... Нормално е да се почувстваш изморена в янкакъв момент. Но според мен околните реагират така, защото са свикнали ти да се справяш непрекъснато и с всичко, което касае децата. Когато хората около теб свикнат с дадено твое поведение им е много трудно да приемат, че можеш да имаш и друго. Аз съм ви казала как около мен всички са свикнали да съм винаги усмихната и дори когато имам истински проблем, не ми съчувстват, казват ми "ти ще се справиш" и прочее неща, които адски ме дразнят точно в тези моменти, но с времето озъснах, че те просто не разбират, че понякога ми е тежко и трудно, защото не са свикнали да съм така. Обратното имам приятелки които нон-стоп мрънкат, торби не носели, защото не могат да вдигат тежко, количката никога не са си качвали до вкъщи, не можели това, не можели онова и хората свикват, че са такива и започват да им помагат и слугуват, без никакво замисляне, че това си е жив лигоч и нещо друго, но аз дето всичко мога сама, ако случайно за нещо кажа, че не мога, не ми вярват. Трябва да се разплача от безсилие, за да ми обърнат внимание. И ми казват "ама защо не каза". Е, как да не съм казала, казах, но никой не ми обърна внимание. Отплеснах се, но мисълта ми беше, че ти си научила всички да си гледаш сама децата и то не просто да оцеляват, а да са щастливи, чисти, нахранени, доволни. Никой не вижда през твоите очи и не чувства твоята умора. Нали знаеш, че когато два пъти направиш нещо, изведнъж се превръща в даденост за околните. Например, ако сега изведнъж неделя направиш нещо нетипично, например нещо любимо на мъжа ти за ядене, той много ще се зарадва. Ако, обаче го направиш и другата неделя, той ще очаква и по-другата пак и т.н., за него първия път ще бъде еднократна изненада, но след втория, ще е традиция - неделя получава любимата си закуска и ако една неделя пропуснеш, ще се нацупи и ще те пита къде му е закуската, защо не си му я направила, пък ако е малко по-чувствителен мъж може да пита и дали вече не го обичаш и т.н. Но ние тук те разбираме, така че като се чувстваш така, излей си го. Ако трябва и до вас ще скокна да погледам Бобчо, за да отдъхнеш,
. Не е лесно да си жена по принцип, а да си майка си е направо тежък физически труд
. Аз откакто забременях до сега на практика не съм пила истинско лекарство, така че и това ще пробвам щом е хомеопатия.
само като си представих как упорито затваряш прозорците, а миризмата вместо да изчезне се увеличава и чми потекоха сълзи от смях

На нас поне много ни харесва 


Има цяла тумба люлински мами
Подкрепям напълно и Тара, че си майка - героиня която двадесет и пет часа в денонощието е на разположение на децата си и е нормално да ти дойде в повече на моменти, така че ако трябва ще дойдем да погледаме двамата красавци а ти да поспиш.
На мен вече ми мина. Освен това напълно подкрепям Тара. Не мога да се сърдя на никого, сама съм си виновна. Мисля, че наистина беше моментно. В комбинация с това, че бях в специфично женско състояние, а когато съм в такова, къщата все ми се струва ужасно разхвърляна и нуждаеща се е от предвеликденско яко чистене.
Бързо да минава на Виктор. Мишчица, Вики е добре, нали? Хапва ли вече?
май се оказа добро попадение - ябълка варена и пасирана, но по-скоро стана като гъст нектар, отколкото като пюре
но много хареса на Сари, хапна си.
та купих от тях, но ми се струват безкрайно зелени, явно ще ги 'отглеждаме' в домашна среда
това не попречи да сваря няколко и да пасирам без да им оставям от водата - ми те толкова вода си пуснаха, че пак работата стана много рядка... чиста круша май не се хареса особено, но това може би е защото вече беше яла от ябълката.


предварително благодаря
олее ..нямам думи, напоследък се чудех дали съм добра майка, но все повече се убеждавам, че съм ..
Не мога да повярвам какво е това безхаберие и безотговорност към здравето на собствените си деца. Добре, че се изключих от групата навреме, поне да не се ядосвам.