Ти да не си влязла в някаква следродилна депресия
- Публикувана: 24 март 2012, 00:28 ч.
- Последно мнение: 29 март 2012, 09:44 ч.
Страхувате ли се от раздялата?
И аз така предположих,като я четох в темата за свекървите, но... не било така, каза...
Ще се оправиш,всеки минава през такива периоди. Може и да е от пролетта и смяната на времето.
Съвсем нормално е понякога да се замисляме за такива неща. Просто се опитай да ислиш за нещо друго
Например: идва пролет, животът се пробужда отново, можеш да си излизаш насам - натам, можеш да гушкаш бебчо и мъжа си колкото си искаш
Не се потискай, животът е прекрасен 
Съвсем нормално е понякога да се замисляме за такива неща. Просто се опитай да ислиш за нещо друго
Например: идва пролет, животът се пробужда отново, можеш да си излизаш насам - натам, можеш да гушкаш бебчо и мъжа си колкото си искаш
Не се потискай, животът е прекрасен
Мен лично ме завладява паника само като си го помисля. Дали защото съм нова в семейните отношения? При всяка промяна в настроението на мъжа ми,търся грешката в себе си. Къде сгреших,какво му липсва,казах ли нещо,не изглеждам ли добре....после вмъквам,дали има проблеми в работата,а ако има нова колежка... 
Глупости...
Гледай си бебчето и не се тормози.
Страхът и лошите мисли провокират подобни реални събития...
А и не мисли непрекъснато какво му е на мъжа ти, мисли и за себе си.. Не му досаждай с въпроси и прекалено внимание.
Открадни малко време за себе си, положи усилия да се харесваш и обичаш повече...
И се усмихвай на живота, вместо да си създаваш сама изкуствени и излишни проблеми и терзания...
Жулиета, според мен си по-уязвима заради бебето, но преди да те анализираме ние, ти сама си отговори на следните въпроси:
Преди бебето боях ли се от същото? Защо се промених?
Имам ли опции ако недай Боже нещо се случи? Имам ли роднини, работа?
И най-важното - имам ли РЕАЛНА причина да мисля по този начин? Мъжът ми обича ли ме? Нещо променило ли се е, освен появата на детето ни? Имам ли РЕАЛНИ поводи за притеснение?
Ще видиш, че всички отговори са в твоя полза и няма причина да се страхуваш...
Преди бебето боях ли се от същото? Защо се промених?
Имам ли опции ако недай Боже нещо се случи? Имам ли роднини, работа?
И най-важното - имам ли РЕАЛНА причина да мисля по този начин? Мъжът ми обича ли ме? Нещо променило ли се е, освен появата на детето ни? Имам ли РЕАЛНИ поводи за притеснение?
Ще видиш, че всички отговори са в твоя полза и няма причина да се страхуваш...
Мен лично ме завладява паника само като си го помисля. Дали защото съм нова в семейните отношения? При всяка промяна в настроението на мъжа ми,търся грешката в себе си. Къде сгреших,какво му липсва,казах ли нещо,не изглеждам ли добре....после вмъквам,дали има проблеми в работата,а ако има нова колежка...
Вас дерзаят ли ви подобни мисли?
Вас дерзаят ли ви подобни мисли?
Естествено, че винаги ще има нещо, което да ме вкарва във филма за малко, но като цяло се стремя да не мисля за това
Никога не съм си и помислила, че някой мъж би си тръгнал от мен, никога. Много съм самоуверена на тая тема. От първото ми гадже в 5-ти клас, до последната ми връзка никой никога не ме е зарезвал, все аз съм тая, която слагала край.
Не че някой тук го вълнува, но аз да се похваля пак. Мене мъжете ме обичат 
Не че някой тук го вълнува, но аз да се похваля пак
. Мене мъжете ме обичат 
Нормално е- всеки човек който обича се страхува да не загуби любимите си хора.
Ти погледни само тези дето са се подписали че не се страхуват как подскачат стане ли дума за любовници и разводи. Страхуват се и те- някои просто панически.
Въобще, чувството на страх е напълно естествено. То е инструмент за самосъхранение и двигател към самоусъвършенстване когато е в разумни граници. Въпросът е да държим това чувство под контрол защото излезне ли от този предел, става едно от най-мощните разрушителни оръжия насочено към самия себе си.
Ти погледни само тези дето са се подписали че не се страхуват как подскачат стане ли дума за любовници и разводи. Страхуват се и те- някои просто панически.
Въобще, чувството на страх е напълно естествено. То е инструмент за самосъхранение и двигател към самоусъвършенстване когато е в разумни граници. Въпросът е да държим това чувство под контрол защото излезне ли от този предел, става едно от най-мощните разрушителни оръжия насочено към самия себе си.
Никога не съм си и помислила, че някой мъж би си тръгнал от мен, никога. Много съм самоуверена на тая тема. От първото ми гадже в 5-ти клас, до последната ми връзка никой никога не ме е зарезвал, все аз съм тая, която слагала край.
Не че някой тук го вълнува, но аз да се похваля пак. Мене мъжете ме обичат
Не че някой тук го вълнува, но аз да се похваля пак
. Мене мъжете ме обичат Винаги има първи път!
Нормално е- всеки човек който обича се страхува да не загуби любимите си хора.
Ти погледни само тези дето са се подписали че не се страхуват как подскачат стане ли дума за любовници и разводи. Страхуват се и те- някои просто панически.
Въобще, чувството на страх е напълно естествено. То е инструмент за самосъхранение и двигател към самоусъвършенстване когато е в разумни граници. Въпросът е да държим това чувство под контрол защото излезне ли от този предел, става едно от най-мощните разрушителни оръжия насочено към самия себе си.
Ти погледни само тези дето са се подписали че не се страхуват как подскачат стане ли дума за любовници и разводи. Страхуват се и те- някои просто панически.
Въобще, чувството на страх е напълно естествено. То е инструмент за самосъхранение и двигател към самоусъвършенстване когато е в разумни граници. Въпросът е да държим това чувство под контрол защото излезне ли от този предел, става едно от най-мощните разрушителни оръжия насочено към самия себе си.
Страхът е по-скоро двигател към саморазрушение, а към самоусъвършенстване дори и в "разумни граници", просто няма кой да ги определи тези граници. Страхът ни спира да направим толкова много неща, за които после съжаляваме.
Нормално е- всеки човек който обича се страхува да не загуби любимите си хора.
Ти погледни само тези дето са се подписали че не се страхуват как подскачат стане ли дума за любовници и разводи. Страхуват се и те- някои просто панически.
Въобще, чувството на страх е напълно естествено. То е инструмент за самосъхранение и двигател към самоусъвършенстване когато е в разумни граници. Въпросът е да държим това чувство под контрол защото излезне ли от този предел, става едно от най-мощните разрушителни оръжия насочено към самия себе си.
Ти погледни само тези дето са се подписали че не се страхуват как подскачат стане ли дума за любовници и разводи. Страхуват се и те- някои просто панически.
Въобще, чувството на страх е напълно естествено. То е инструмент за самосъхранение и двигател към самоусъвършенстване когато е в разумни граници. Въпросът е да държим това чувство под контрол защото излезне ли от този предел, става едно от най-мощните разрушителни оръжия насочено към самия себе си.
Страхът е по-скоро двигател към саморазрушение, а към самоусъвършенстване дори и в "разумни граници", просто няма кой да ги определи тези граници. Страхът ни спира да направим толкова много неща, за които после съжаляваме.
Границите се определят много лесно. Когато те спира да направиш важни неща, значи си преминала нормалните граници. Когато те стимулира, още си в нормалните му предели.
Аз съм имала разговори на тема "от какво ви е страх" с много хора, сред които обикновени, нищо особено не постигнали в професионален план, и много успешни. И знаете ли каква тенденция забелязах? От първите най-често чуваш "от нищо не ме е страх". Някои казват "страх ме е от болест на децата", тук-таме някой по-особен страх, но като цяло нищо особено. Вторите казват "оооо...от толкова много неща ме е страх, че цял ден няма да ми стигне да ги изреждам".
Стигнах до заключения че вторите са по-склонни към самоанализа, познаване на самия себе си, а следователно и контрол над емоциите си. Това е по-важното, а не фактът на страх от нещо.
Доколкото прочетох в друга тема, мъжът на авторката е много млад - на 21г. Може би това я притеснява подсъзнателно, че той е още много млад и зелен и на тея години мъжете още не са намерили себе си, така да се каже, във всеки момент може да им щукне да правят глупости присъщи за младостта . Лично за мен, на 21г. един мъж е просто юноша бледен и представяйки си го в ролята на баща на тая възраст, ме побиват тръпки. Сори.
. Лично за мен, на 21г. един мъж е просто юноша бледен и представяйки си го в ролята на баща на тая възраст, ме побиват тръпки. Сори.
То за ония работи, няма възраст. Историята познава и мъже на средна и на по - горна възраст, които се държат като "юноши бледи", така че си зависи от човека. 
Е, не че и най-уравновесения и влюбен, не може да го перне хормона или там нещо друго, но все пак не мисля, че авторката има причина/поне не е споменала такава/ и трябва да се притеснява, защото вреди само на себе си, а ако се задълбочи този й страх може да навреди и на връзката си.
Е, не че и най-уравновесения и влюбен, не може да го перне хормона или там нещо друго, но все пак не мисля, че авторката има причина/поне не е споменала такава/ и трябва да се притеснява, защото вреди само на себе си, а ако се задълбочи този й страх може да навреди и на връзката си.