Шанел - знам, че е по-вълнуващо да се изцепиш рязко и остро, ама бъркаш нещо нещата - никой не говори за избора винаги сама /щото няма с кого/ и оправданието - така е по-добре, мъжете не заслужават, с избора - дали с точно този мъж ни е по-добре, отколкото сами!
- Публикувана: 24 март 2012, 00:28 ч.
- Последно мнение: 29 март 2012, 09:44 ч.
Страхувате ли се от раздялата?
Шанел - знам, че е по-вълнуващо да се изцепиш рязко и остро, ама бъркаш нещо нещата - никой не говори за избора винаги сама /щото няма с кого/ и оправданието - така е по-добре, мъжете не заслужават, с избора - дали с точно този мъж ни е по-добре, отколкото сами!
Шанел - знам, че е по-вълнуващо да се изцепиш рязко и остро, ама бъркаш нещо нещата - никой не говори за избора винаги сама /щото няма с кого/ и оправданието - така е по-добре, мъжете не заслужават, с избора - дали с точно този мъж ни е по-добре, отколкото сами!
Мисля, че никой-нито жена, нито мъж няма за цел и не би могъл да има за цел, т.е. иска да живее сам по простата причина, че човекът е социално, а следователно и общуващо/общително същество и се нуждае от другия човек/другите хора. В този смисъл въпросът не може да се отправя само към жените или само към мъжете, защото и едните, и другите са просто една от двете разновидности на homo sapiens, доколкото човек се ражда или мъж, или жена, средно положение няма, освен ако не говорим за патология. Животът в самота може да има различни причини, а следователно и различни резултати.
Цитат
Реакцията ми беше правилна, защото написаното точно такъв отговор предполагаше.
и как ги пречупваш през своята призма ... 
Шанел - знам, че е по-вълнуващо да се изцепиш рязко и остро, ама бъркаш нещо нещата - никой не говори за избора винаги сама /щото няма с кого/ и оправданието - така е по-добре, мъжете не заслужават, с избора - дали с точно този мъж ни е по-добре, отколкото сами!
Отговорът беше точно на въпроса, зададен още в заглавието.
Ти си го търкува различно просто.
Пък и съм убедена, че точно ти - от впечатлението, което оставяш у мен - също не би държала някого до себе си - само с идеята - да не сме сами...
Категорично не бих останала с някого, само защото е вредно да съм сама. Но сигурно бързо бих заживяла с друг, защото не съм жена, която харесва да бъде сама. И тук не става въпрос за финансова издръжка, а защото не искам да съм сама и ми е добре, когато има мъж около мен.
ПП Нека да отговоря и по темата - не се страхувам от раздяла, защото досега не ми е хрумвало, че ще се разделим.
ПП Нека да отговоря и по темата - не се страхувам от раздяла, защото досега не ми е хрумвало, че ще се разделим.
Аз се страхувам от раздяла , да .Някак самата мисъл ми е супер неприятна дори .Въпреки,че знам че мога сама да се справя, самостоятелна съм по принцип.Но дори да се страхувам, бих предприела раздяла ако видя че нещата загрубяват .Не мисли за това ако нямаш повод, защото според мен-ако мислиш черно ти се случва черно.затова мисли малко розово!Пожелавам ти положителни емоции! 
Аз пък много харесвам да съм сама. Никога не съм се чувствала по-добре отколкото живеейки сама.
Общуване си имам предостатъчно извън дома.
Ама пусто...това не продължава дълго.
Все ще се намери някой в който да се влюбя.
При всички положения обаче, не цепя басмата на никой и при първо провинение, ще го сполети съдбата на предишния.
Общуване си имам предостатъчно извън дома.
Ама пусто...това не продължава дълго.
Все ще се намери някой в който да се влюбя.При всички положения обаче, не цепя басмата на никой и при първо провинение, ще го сполети съдбата на предишния.
И докога така, Лиз?
Докато ми е гот. Аз имам един живот и той е за да съм щастлива в него. Така че го живея така както ми харесва.
И докога така, Лиз?
Докато ми е гот. Аз имам един живот и той е за да съм щастлива в него. Така че го живея така както ми харесва.
Разбира се. Но се замислям - примерно - след време - да не се сетиш, че си пропуснала да имаш един мъж, с общ дом и деца? Пристан все някъде има всеки от нас...
И докога така, Лиз?
Докато ми е гот. Аз имам един живот и той е за да съм щастлива в него. Така че го живея така както ми харесва.
Разбира се. Но се замислям - примерно - след време - да не се сетиш, че си пропуснала да имаш един мъж, с общ дом и деца? Пристан все някъде има всеки от нас...
Защо точно един? И по какъв начин количеството на мъже влияе на пристана? Моят дом и моите деца са си мои и какво общо има това с мъже?
Освен това кога това "след време"? Аз децата съм си отгледала и времето си е само МОЕ.
