Мistik изглежда интересно, аз само разбирам че става въпрос за тайните архиви на ватикана и нещо свързано с Киджи, но нищо повече. Последните серии ги гледам отгоре отгоре, нещо са ми леко безинтересни и гледам първите отново
- Публикувана: 24 март 2012, 20:20 ч.
- Последно мнение: 21 май 2012, 13:01 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 33
Изгледах серията и пак да благодаря на Невин, Mistik и екипа ! 
denisass
И аз си мисля, че Хюррем няма да постъпи толкова глупаво. Ще заложи капан, за да помислят, че е тя. Още повече, че каза и на султана в прав текст какво мисли. Много добра "реч" на Хюррем.
Изобщо чрез диалозите Мерал и екипа показват дълбоко познаване и навлизане в ония отношения, което пък се разминава на моменти в неглежирането на някои исторически съществували образи.
Мисля си, че това разминаване не е случайно, а хитро избягване на спорове с вещи историци, които биха спорили, както и да бъде представена историята.
Така интелигентната част от публиката ще схване смисъла на посланията в диалозите и езоповското прикрито обрисуване, а иначе самото действие създава усещане за някаква лековатост и незадълбочаване.
Всъщност се удовлетворява по-голяма аудитория и се заобикалят склонните към неизбежна критика историци.
Но май са пренебрегнали най-бучащата и гледаща част в нета- историците любители и любознателните по принцип. 
Султана изглежда на пръв поглед някак в страни от интригите, за които той всъщност е пресечната точка.
Уж е известен законодател/прозвището Кануни/ и неговото управление е останало, като синоним на справедливост и за завзетите по негово време нови територии, в отличие със жестокостите на неговите предшественици, а изглежда някак безгрижен и отдалечен в дворцовите интриги.
На пръв поглед обаче, според мен.
Най вече диалозите с Ибрахим показват не само знаене и точна осведоменост, а и добър баланс в решенията за огромния брой плъзнали с голям хъс за изкачване по необятната за нашите представи тогавашна йерархия.
Образа на султана най-добре се разкрива в диалозите му с Ибрахим. Ще дам пример с последната такава сцена - след рязането на главата на статуята и последвалите събития - диалога в градината, когато Ибрахим игра ва банк.
Все забравям да поздравя Пенда за находката
И една от репликите на султана, цитирам по памет - "Няма твоя грешка Ибрахим, за която да не зная..."
Като гледам последните серии си мисля все по-често, че никой от нас няма и капка представа какво е да се управлява успешно могъща империя с всичките отношения на интриги, домогвания и какво ли не. Най жестокото е, че никой няма доверие на никой.
Мисля си, че точно това срива все повече и Ибрахим. Страха от предателство прави всеки на някаква позиция параноичен и неадекватен. Май точно с това Хюррем превъзхожда Ибрахим. Не се е поддала параноята да я срине.
Не знам, може би на мен ми пасва някак този повече на места психологичен поглед на сценария и не ме настройва толкова критично. Когато нещо не ми достига, зрелищността на картини, декори и актьорска игра ми го допълва.
Извинявам се за досадното дълго писание, но за сега изобщо не ми се е загубил интереса. Само се моля да няма 4-ти сезон и да разтеглят много нещата. Мисля си, че ако не приключат с 3-тия сезон ще загубят много от разтеглянето.
denisass
И аз си мисля, че Хюррем няма да постъпи толкова глупаво. Ще заложи капан, за да помислят, че е тя. Още повече, че каза и на султана в прав текст какво мисли. Много добра "реч" на Хюррем.
Изобщо чрез диалозите Мерал и екипа показват дълбоко познаване и навлизане в ония отношения, което пък се разминава на моменти в неглежирането на някои исторически съществували образи.
Мисля си, че това разминаване не е случайно, а хитро избягване на спорове с вещи историци, които биха спорили, както и да бъде представена историята.
Така интелигентната част от публиката ще схване смисъла на посланията в диалозите и езоповското прикрито обрисуване, а иначе самото действие създава усещане за някаква лековатост и незадълбочаване.
Всъщност се удовлетворява по-голяма аудитория и се заобикалят склонните към неизбежна критика историци.
Но май са пренебрегнали най-бучащата и гледаща част в нета- историците любители и любознателните по принцип. Султана изглежда на пръв поглед някак в страни от интригите, за които той всъщност е пресечната точка.
Уж е известен законодател/прозвището Кануни/ и неговото управление е останало, като синоним на справедливост и за завзетите по негово време нови територии, в отличие със жестокостите на неговите предшественици, а изглежда някак безгрижен и отдалечен в дворцовите интриги.
На пръв поглед обаче, според мен.
Най вече диалозите с Ибрахим показват не само знаене и точна осведоменост, а и добър баланс в решенията за огромния брой плъзнали с голям хъс за изкачване по необятната за нашите представи тогавашна йерархия.
Образа на султана най-добре се разкрива в диалозите му с Ибрахим. Ще дам пример с последната такава сцена - след рязането на главата на статуята и последвалите събития - диалога в градината, когато Ибрахим игра ва банк.
Все забравям да поздравя Пенда за находката
.....
В крайна сметка май се оказа, че така дискутираната реплика на Ибрахим от трея
е цитат на Данте "На попрището жизнено в средата..."
/поне така ми прозвуча 
/
На което пък султанът отговори с Мевляна
В крайна сметка май се оказа, че така дискутираната реплика на Ибрахим от трея
е цитат на Данте "На попрището жизнено в средата..."
/поне така ми прозвуча /На което пък султанът отговори с Мевляна
Скрит текст:
Има доста различни преводи, но този на мен най ми допада
Данте Алигиери (1265–1321)
На попрището жизнено в средата
сред мрачни дебри сам се озовах,
че пътя прав загубих в тъмнината.
О, как да ви разкажа днес за тях,
тъй диви, гъсти, буйни, че се свива
отново моето сърце от страх!
От тях смъртта е само по-горчива.
Но аз такова благо там открих,
че ще разкажа за гората дива.
Не ми е ясно как се заблудих –
тъй сънен бях, че не по своя воля
от вярната посока се отбих.
Но стигнах до една могила гола,
където свършва тази долина,
сърцето ми с неволен страх пробола,
погледнах стръмните ѝ рамена
и зърнах пътеводната планета
да ги облича с мека светлина.
И стихна в езерото на сърцето
страхът ми, през нощта тревожна сбран;
и както този, който от морето
излиза на брега и запъхтян
лице назад обръща и занича
да види пак простора разлюлян,
така духът ми, без да спре да тича,
възви лице към долината пак,
която живите на смърт обрича.
Това е знаменитото начало на ПЕСЕН I (АД) от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.
Данте Алигиери (1265–1321)
На попрището жизнено в средата
сред мрачни дебри сам се озовах,
че пътя прав загубих в тъмнината.
О, как да ви разкажа днес за тях,
тъй диви, гъсти, буйни, че се свива
отново моето сърце от страх!
От тях смъртта е само по-горчива.
Но аз такова благо там открих,
че ще разкажа за гората дива.
Не ми е ясно как се заблудих –
тъй сънен бях, че не по своя воля
от вярната посока се отбих.
Но стигнах до една могила гола,
където свършва тази долина,
сърцето ми с неволен страх пробола,
погледнах стръмните ѝ рамена
и зърнах пътеводната планета
да ги облича с мека светлина.
И стихна в езерото на сърцето
страхът ми, през нощта тревожна сбран;
и както този, който от морето
излиза на брега и запъхтян
лице назад обръща и занича
да види пак простора разлюлян,
така духът ми, без да спре да тича,
възви лице към долината пак,
която живите на смърт обрича.
Това е знаменитото начало на ПЕСЕН I (АД) от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.
И една от репликите на султана, цитирам по памет - "Няма твоя грешка Ибрахим, за която да не зная..."
Като гледам последните серии си мисля все по-често, че никой от нас няма и капка представа какво е да се управлява успешно могъща империя с всичките отношения на интриги, домогвания и какво ли не. Най жестокото е, че никой няма доверие на никой.
Мисля си, че точно това срива все повече и Ибрахим. Страха от предателство прави всеки на някаква позиция параноичен и неадекватен. Май точно с това Хюррем превъзхожда Ибрахим. Не се е поддала параноята да я срине.
Не знам, може би на мен ми пасва някак този повече на места психологичен поглед на сценария и не ме настройва толкова критично. Когато нещо не ми достига, зрелищността на картини, декори и актьорска игра ми го допълва.
Извинявам се за досадното дълго писание, но за сега изобщо не ми се е загубил интереса. Само се моля да няма 4-ти сезон и да разтеглят много нещата. Мисля си, че ако не приключат с 3-тия сезон ще загубят много от разтеглянето.
Mistik, осветли ни с две думи 
, че чичко Гугъл превежда шокиращи неща! 
, че чичко Гугъл превежда шокиращи неща! Изгледах серията и пак да благодаря на Невин, Mistik и екипа !
denisass
И аз си мисля, че Хюррем няма да постъпи толкова глупаво. Ще заложи капан, за да помислят, че е тя. Още повече, че каза и на султана в прав текст какво мисли. Много добра "реч" на Хюррем.
Изобщо чрез диалозите Мерал и екипа показват дълбоко познаване и навлизане в ония отношения, което пък се разминава на моменти в неглежирането на някои исторически съществували образи.
Мисля си, че това разминаване не е случайно, а хитро избягване на спорове с вещи историци, които биха спорили, както и да бъде представена историята.
Така интелигентната част от публиката ще схване смисъла на посланията в диалозите и езоповското прикрито обрисуване, а иначе самото действие създава усещане за някаква лековатост и незадълбочаване.
Всъщност се удовлетворява по-голяма аудитория и се заобикалят склонните към неизбежна критика историци. Но май са пренебрегнали най-бучащата и гледаща част в нета- историците любители и любознателните по принцип.
Султана изглежда на пръв поглед някак в страни от интригите, за които той всъщност е пресечната точка.
Уж е известен законодател/прозвището Кануни/ и неговото управление е останало, като синоним на справедливост и за завзетите по негово време нови територии, в отличие със жестокостите на неговите предшественици, а изглежда някак безгрижен и отдалечен в дворцовите интриги.
На пръв поглед обаче, според мен.
Най вече диалозите с Ибрахим показват не само знаене и точна осведоменост, а и добър баланс в решенията за огромния брой плъзнали с голям хъс за изкачване по необятната за нашите представи тогавашна йерархия.
Образа на султана най-добре се разкрива в диалозите му с Ибрахим. Ще дам пример с последната такава сцена - след рязането на главата на статуята и последвалите събития - диалога в градината, когато Ибрахим игра ва банк.
Все забравям да поздравя Пенда за находката
И една от репликите на султана, цитирам по памет - "Няма твоя грешка Ибрахим, за която да не зная..."
Като гледам последните серии си мисля все по-често, че никой от нас няма и капка представа какво е да се управлява успешно могъща империя с всичките отношения на интриги, домогвания и какво ли не. Най жестокото е, че никой няма доверие на никой.
Мисля си, че точно това срива все повече и Ибрахим. Страха от предателство прави всеки на някаква позиция параноичен и неадекватен. Май-точно с това Хюррем превъзхожда Ибрахим. Не се е поддала параноята да я срине.
Не знам, може би на мен ми пасва някак този повече на места психологичен поглед на сценария и не ме настройва толкова критично. Когато нещо не ми достига, зрелищността на картини, декори и актьорска игра ми го допълва.
Извинявам се за досадното дълго писание, но за сега изобщо не ми се е загубил интереса. Само се моля да няма 4-ти сезон и да разтеглят много нещата. Мисля си, че ако не приключат с 3-тия сезон ще загубят много от разтеглянето.
denisass
И аз си мисля, че Хюррем няма да постъпи толкова глупаво. Ще заложи капан, за да помислят, че е тя. Още повече, че каза и на султана в прав текст какво мисли. Много добра "реч" на Хюррем.
Изобщо чрез диалозите Мерал и екипа показват дълбоко познаване и навлизане в ония отношения, което пък се разминава на моменти в неглежирането на някои исторически съществували образи.
Мисля си, че това разминаване не е случайно, а хитро избягване на спорове с вещи историци, които биха спорили, както и да бъде представена историята.
Така интелигентната част от публиката ще схване смисъла на посланията в диалозите и езоповското прикрито обрисуване, а иначе самото действие създава усещане за някаква лековатост и незадълбочаване.
Всъщност се удовлетворява по-голяма аудитория и се заобикалят склонните към неизбежна критика историци.
Но май са пренебрегнали най-бучащата и гледаща част в нета- историците любители и любознателните по принцип. Султана изглежда на пръв поглед някак в страни от интригите, за които той всъщност е пресечната точка.
Уж е известен законодател/прозвището Кануни/ и неговото управление е останало, като синоним на справедливост и за завзетите по негово време нови територии, в отличие със жестокостите на неговите предшественици, а изглежда някак безгрижен и отдалечен в дворцовите интриги.
На пръв поглед обаче, според мен.
Най вече диалозите с Ибрахим показват не само знаене и точна осведоменост, а и добър баланс в решенията за огромния брой плъзнали с голям хъс за изкачване по необятната за нашите представи тогавашна йерархия.
Образа на султана най-добре се разкрива в диалозите му с Ибрахим. Ще дам пример с последната такава сцена - след рязането на главата на статуята и последвалите събития - диалога в градината, когато Ибрахим игра ва банк.
Все забравям да поздравя Пенда за находката
.....
В крайна сметка май се оказа, че така дискутираната реплика на Ибрахим от трея
е цитат на Данте "На попрището жизнено в средата..." /поне така ми прозвуча /
На което пък султанът отговори с Мевляна
В крайна сметка май се оказа, че така дискутираната реплика на Ибрахим от трея
е цитат на Данте "На попрището жизнено в средата..."
/поне така ми прозвуча /На което пък султанът отговори с Мевляна
Скрит текст:
Има доста различни преводи, но този на мен най ми допада
Данте Алигиери (1265–1321)
На попрището жизнено в средата
сред мрачни дебри сам се озовах,
че пътя прав загубих в тъмнината.
О, как да ви разкажа днес за тях,
тъй диви, гъсти, буйни, че се свива
отново моето сърце от страх!
От тях смъртта е само по-горчива.
Но аз такова благо там открих,
че ще разкажа за гората дива.
Не ми е ясно как се заблудих –
тъй сънен бях, че не по своя воля
от вярната посока се отбих.
Но стигнах до една могила гола,
където свършва тази долина,
сърцето ми с неволен страх пробола,
погледнах стръмните ѝ рамена
и зърнах пътеводната планета
да ги облича с мека светлина.
И стихна в езерото на сърцето
страхът ми, през нощта тревожна сбран;
и както този, който от морето
излиза на брега и запъхтян
лице назад обръща и занича
да види пак простора разлюлян,
така духът ми, без да спре да тича,
възви лице към долината пак,
която живите на смърт обрича.
Това е знаменитото начало на ПЕСЕН I (АД) от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.
Данте Алигиери (1265–1321)
На попрището жизнено в средата
сред мрачни дебри сам се озовах,
че пътя прав загубих в тъмнината.
О, как да ви разкажа днес за тях,
тъй диви, гъсти, буйни, че се свива
отново моето сърце от страх!
От тях смъртта е само по-горчива.
Но аз такова благо там открих,
че ще разкажа за гората дива.
Не ми е ясно как се заблудих –
тъй сънен бях, че не по своя воля
от вярната посока се отбих.
Но стигнах до една могила гола,
където свършва тази долина,
сърцето ми с неволен страх пробола,
погледнах стръмните ѝ рамена
и зърнах пътеводната планета
да ги облича с мека светлина.
И стихна в езерото на сърцето
страхът ми, през нощта тревожна сбран;
и както този, който от морето
излиза на брега и запъхтян
лице назад обръща и занича
да види пак простора разлюлян,
така духът ми, без да спре да тича,
възви лице към долината пак,
която живите на смърт обрича.
Това е знаменитото начало на ПЕСЕН I (АД) от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.
И една от репликите на султана, цитирам по памет - "Няма твоя грешка Ибрахим, за която да не зная..."
Като гледам последните серии си мисля все по-често, че никой от нас няма и капка представа какво е да се управлява успешно могъща империя с всичките отношения на интриги, домогвания и какво ли не. Най жестокото е, че никой няма доверие на никой.
Мисля си, че точно това срива все повече и Ибрахим. Страха от предателство прави всеки на някаква позиция параноичен и неадекватен. Май-точно с това Хюррем превъзхожда Ибрахим. Не се е поддала параноята да я срине.
Не знам, може би на мен ми пасва някак този повече на места психологичен поглед на сценария и не ме настройва толкова критично. Когато нещо не ми достига, зрелищността на картини, декори и актьорска игра ми го допълва.
Извинявам се за досадното дълго писание, но за сега изобщо не ми се е загубил интереса. Само се моля да няма 4-ти сезон и да разтеглят много нещата. Мисля си, че ако не приключат с 3-тия сезон ще загубят много от разтеглянето.
Абсолютно съм съгласна с теб!
Но искам да има 4-ти сезон..
Ще ми липсват всички от сериала,та те ми станаха,като роднини..
Поздрави на всички и мерси за хубавите думи!
Спокойна неделя!
Аз също съм съгласна с Ари! Само на пръв поглед сериала е сведен до харемски интриги, всъщност:
Изобщо чрез диалозите Мерал и екипа показват дълбоко познаване и навлизане в ония отношения, което пък се разминава на моменти в неглежирането на някои исторически съществували образи.
Мисля си, че това разминаване не е случайно, а хитро избягване на спорове с вещи историци, които биха спорили, както и да бъде представена историята.
Така интелигентната част от публиката ще схване смисъла на посланията в диалозите и езоповското прикрито обрисуване, а иначе самото действие създава усещане за някаква лековатост и незадълбочаване.
Всъщност се удовлетворява по-голяма аудитория и се заобикалят склонните към неизбежна критика историци. Но май са пренебрегнали най-бучащата и гледаща част в нета- историците любители и любознателните по принцип.
По-точно не бих могла да го кажа.
Само на пръв поглед сериала е сведен до харемски интриги, всъщност:Изобщо чрез диалозите Мерал и екипа показват дълбоко познаване и навлизане в ония отношения, което пък се разминава на моменти в неглежирането на някои исторически съществували образи.
Мисля си, че това разминаване не е случайно, а хитро избягване на спорове с вещи историци, които биха спорили, както и да бъде представена историята.
Така интелигентната част от публиката ще схване смисъла на посланията в диалозите и езоповското прикрито обрисуване, а иначе самото действие създава усещане за някаква лековатост и незадълбочаване.
Всъщност се удовлетворява по-голяма аудитория и се заобикалят склонните към неизбежна критика историци. Но май са пренебрегнали най-бучащата и гледаща част в нета- историците любители и любознателните по принцип.
По-точно не бих могла да го кажа.
Статията, линк към която е публикувала Мистик, е много интересна. Ако източникът, т.е. ватиканският архив, е автентичен и статията не е измислица, Папа Александър VII произхожда от рода на брата на Хюррем Султан Леонардо.
Съгласно статията произходът на Хюррем далеч не е този, известен ни от книгите и филмите. Била италианка, произхождала от богато семейство. Била открадната от турски пирати и доведена в сарая на СС.
Предполагам, че по-късно Мистик ще напише своето становище по въпроса.
Съгласно статията произходът на Хюррем далеч не е този, известен ни от книгите и филмите. Била италианка, произхождала от богато семейство. Била открадната от турски пирати и доведена в сарая на СС.
Предполагам, че по-късно Мистик ще напише своето становище по въпроса.
Съжалявам, че се намесвам в темата ви, но изгледах снощи серията и за първи път нещо ме впечатли дотолкова, че искам да го споделя.
За първи път видях Хюрем като майка. Майка, която истински страда за болното си дете и която забрави за миг за постоянните си амбиции да доказва от кой и как е по-велика. Сцените със страдащото малко бебенце искрено ме разстроиха.
Наистина видях за първи път майката в Хюрем, която не броеше колко шехзадета е родила и която не ги погалваше разсеяно и покровителствено, ами истински я болеше заради болката на детето й.
Което ме навежда на мисълта - след като Сюлейман и Хюрем толкова много обичат децата си (или поне така е представен Сюлейман), с какво сърце се отървава от собствените си деца Мустафа и Баязид? Аз това не го разбирам, никакъв престол и никаква власт не могат да оправдаят убийството на собствените ти деца.
Забелязвам, че се питате защо залагат толкова на харемните интриги, а не на историята. И аз питах преди време същото, но бях посъветвана да гледам на сериала като на приказка, защото той е именно това.
За първи път видях Хюрем като майка. Майка, която истински страда за болното си дете и която забрави за миг за постоянните си амбиции да доказва от кой и как е по-велика. Сцените със страдащото малко бебенце искрено ме разстроиха.
Наистина видях за първи път майката в Хюрем, която не броеше колко шехзадета е родила и която не ги погалваше разсеяно и покровителствено, ами истински я болеше заради болката на детето й.
Което ме навежда на мисълта - след като Сюлейман и Хюрем толкова много обичат децата си (или поне така е представен Сюлейман), с какво сърце се отървава от собствените си деца Мустафа и Баязид? Аз това не го разбирам, никакъв престол и никаква власт не могат да оправдаят убийството на собствените ти деца.
Забелязвам, че се питате защо залагат толкова на харемните интриги, а не на историята. И аз питах преди време същото, но бях посъветвана да гледам на сериала като на приказка, защото той е именно това.
Бучащи или не,онази част от публиката,която споделя мнение,различно от прехвалване,вероятно е съвсем предвидена.Аз не подлагам на съмнение осведомеността на режисьора и съм убедена,че виждаме плод на много работа.
Чела съм "Роксолана" много отдавна и съм позабравила .Още повече, сега ми е още по-интересно и надничам в информация,която ми е убягнала.
Благодаря на екипа,чрез който достига до нас,но не ми натрапвайте мнение и моля,не се опитвайте да ме убеждавате в мнението си-сериалът ми е интересен,но няма нужда да оправдавам мнението си,че е сапунисан,за да е продаваем.Не знам защо поставяте така категорични мнения тук .Естествено,всеки смята,че неговият поглед е най-достоверен.
Никога не съм мислила,че турският е толкова красив език,въпреки,че съм ходила и старала да скиторя много в историческата част на града.
Чела съм "Роксолана" много отдавна и съм позабравила .Още повече, сега ми е още по-интересно и надничам в информация,която ми е убягнала.
Благодаря на екипа,чрез който достига до нас,но не ми натрапвайте мнение и моля,не се опитвайте да ме убеждавате в мнението си-сериалът ми е интересен,но няма нужда да оправдавам мнението си,че е сапунисан,за да е продаваем.Не знам защо поставяте така категорични мнения тук .Естествено,всеки смята,че неговият поглед е най-достоверен.
Никога не съм мислила,че турският е толкова красив език,въпреки,че съм ходила и старала да скиторя много в историческата част на града.
Ама какво значи натрапване на мнения?! 
Всеки си е изразил мнението и толкоз. Хората сме толкова различни и толкова различни възприятия имаме, че не е възможно да имаме еднакви усещания. На мен сериалът в този му вид ми е интересен. Хич не държа да гледам батални сцени, кървища и викове, по-интересно ми е да гледам какво и как е породило дадена битка, било то за територия или за власт. 
Щом е сериал, ще има сапунени елементи, неизбежно е. Гледам си го като приказка и това е. А покрай приказката от любопитство научаваме и доста интересни факти.
Всеки си е изразил мнението и толкоз. Хората сме толкова различни и толкова различни възприятия имаме, че не е възможно да имаме еднакви усещания. На мен сериалът в този му вид ми е интересен. Хич не държа да гледам батални сцени, кървища и викове, по-интересно ми е да гледам какво и как е породило дадена битка, било то за територия или за власт. Щом е сериал, ще има сапунени елементи, неизбежно е. Гледам си го като приказка и това е. А покрай приказката от любопитство научаваме и доста интересни факти.
Замислих се над нещо: дали Матракчъ нарочно се внедрява в текето
И аз имам такова усещане.
Замислих се над нещо: дали Матракчъ нарочно се внедрява в текето
И аз имам такова усещане.
