"Нероден Петко" или докъде стигат страховете, плановете, мечтите за децата ви?

  • 2 249
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 15 379
Плановете ми са свързани главно с образованието, което трябва да получи и това, че трябва да спортува.
Страховете ми са свързани с това дали няма да се проваля като родител.
А мечтите ми са свързани с това да стане добър човек.

# 16
  • Мнения: 3 241
И моите планова за момента са свързани с образованието Simple Smile
Страховете ми не са много конкретни.

# 17
  • София
  • Мнения: 62 595
забелязвам, че колкото по-малки са децата, толкоова по-големи и разграфени планове имат родителите. Колкото до страховете, приказката нели я е написала - , да не ти се случва това, което го мисли майка ти.

# 18
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Плановете ми са свързани главно с образованието, което трябва да получи и това, че трябва да спортува.
Страховете ми са свързани с това дали няма да се проваля като родител.
А мечтите ми са свързани с това да стане добър човек.

Ехеееее, все едно мен си описала!.....  bowuu

# 19
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 868
Май по-скоро е описала 90% от майките. 

# 20
  • Мнения: 8 999
Планове нямам. Имам само надежди.
Планове може да прави единствено човекът, който смята да ги изпълни. Аз съм правила такива за мен самата, очаквам, че и децата ми ще имат някакви планове и ще се стремят да ги изпълнят. Не бих им натрапила нито едно мое желание. Няма как то да стане тяхно, ако не излиза от самите тях.
Страхове имам. Като всеки нормален родител се тревожа, когато не са пред очите ми. Много ми се иска да имат интересен, забавен и много дълъг живот.

# 21
  • Мнения: 5 940
Планове и мечти за по-далечно бъдеще не правя, не ми допада, даже ме притеснява Confused Не говорим на темата "какъв ще стана, когато порасна", нито за семйства, деца и пр. Само се моля да са живи и здрави Praynig И за момента съм се концентрирала в това да ги отгледам физически да задоволявам емоционалните им нужди - за толкова ми стигат силите Confused
В момента съм настроена точно така.
Никога не съм мислила напред. Имам страхове за близкия час, дни, по-натам не искам. Да са живи и здрави и щастливи.

# 22
  • Мнения: 448
И аз си кроя, но дали ще станат. Мечтая си като тръгне на училище, да учим заедно след като се прибере и да и обяснявам уроците. Все си мисля, че като чета и искам да знам, ще и помагам в учението, ще я запаля по него ще и накупя куп енциклопедии и книжки, ще ги четем заедно. Ще я изуча поне нея. Ще бъда нейна упора да постигне което иска. Още от сега искам да я запаля по нещо, за да разбера какво ще обича, за да и помагам с него. Мисля си че като порасне, ще идва при мен сама всеки ден и ще сме заедно повече време.

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
не я чакай да порасва, защото дотогава ще си позакъснял. Още отсега, като се виждате, й разказвай резни интересни неща, чети й книжки, разказвай приказки, обяснявай "как се прави това". Може да не дава вид в началото, че разбира, но със сигурност ще й остава нещо в главата и усещането в душата.
Моля те, Опора! Че да не стане така учителката да начерви домашното на детето с твоята Упора!  Wink

# 24
  • Мнения: 448
Правя го, сега обичаме Динозаври и и купувам "реплики" дори, гледаме всичко с бг аудио, "Земята преди време" "Динозавър" са и любими. Засега това, но лека полека ще я запаля по други неща. Просто видях, че и харесват филмчета с дракони и от там. Пък до грешките ми, да кофти бъг, ама като се изговаря така, признавам, че не всяка дума пиша правилно.

# 25
  • Мнения: 801
Образованието е за престиж, а хитростта за успех в живота. Природата си знае работата, ако нямат инстинкт за самосъхранение, шансовете им за живот ще намалеят.
Гледам бг циганите тука, българите се връщат и мизерстват, а те и работа имат и цялата махала изтеглят от България. Първо бяха шепа хора, а сега вече са наели над 40 жилища и превземат гетото.

# 26
  • София
  • Мнения: 62 595
не че са толкова хитри, а имат здрава йерархия и патриархат.

# 27
  • Мнения: 1 263
Едното сигурно нещо е, че мотор нито ще има, нито ще се кача. Има едни реклами по телевизията, които дават действителни катастрофи и го оставям да гледа. Отделно баща му и дядо му са имали мотори и първият му разказва истории как е бил на косъм от нещастни случай или предизвикани от невнимателни шофьори.
Друго важно нещо е, че го научихме как да реагира на агресията и да уважава околните.
Мечтата ми е да осъзнава в какво е силен и да успява да го вложи в работата си и да има образованието, което да му позволи да преследва идеите си и усъвършенствуването им. Сам да може да си печели парите, с които може да си осигури един достоен живот за себе си и за семейството си.
Също и да предпочита компанията на хора с морални ценности, наложени естествено с примери от неговият живот. Не смятам да го карам насила, но определено ще му давам насока, когато виждам, че е объркан или тръгнал  по път, които в момента му се вижда правилен, а всъщност не е.

# 28
  • Мнения: 99

Аз пък накарах дъщеря ми да ми обещае, че когато се омъжи един ден, ще спя м/у нея и мъжа й в леглото им.  Mr. Green


Ох, това ми хареса! Довечера като се намърда пак в нашето легло и аз ще я накарам да ми обещае това!  Joy

# 29
  • Мнения: 2 658
Единствените мимисли за бъдещето им са свързани с надеждата да са живи и здрави, да харесват живота си, да са щастливи от изборите си и да постигнат мечтите си.
Всичко друго е тук и сега.
Не си градя илюзии какво ще учат, какво ще работят, какви семейства ще имат и т.н. Това искам те сами да направят, а аз единствено ще ги подкрепям и съветвам, ако имат нужда.

Абсолютно точно! И аз така!
Никога не съм си го/ги предствяла какви ще са, какво ще работят, какви семейства ще имат... не знам защо, но явно изобщо не ми е потребно...
В същниост даже и за конкретно образование не мечтая и не "ламтя". Иска ми се да намерят своето, както и работа/призвание, което да наистина да ги задоволява и радва... пък какво, колко или къде, в същност не ме истересува точно.
Единственото, което мисля, моля се.. даже понякога, когато спят седя над тях и си го мърморя под носа, все едно се опитвам да ги "орисвам"  Blush Blush е да бъдат добре, да са щастливи в кожите си и живота си и да са успешни, но все е дно в кой смисъл - просто те да се чувстват такива. И да се обичаме и уважаваме като семейство докато сме живи - има семейства, които не се поглеждат..
Та.. в тоя дух само. Друго не. Дори сега нарочно се помъчих насила нещо да си представя - ми не мога, бяло петно ми е.

Последна редакция: ср, 09 май 2012, 16:50 от Сова

Общи условия

Активация на акаунт