За раздялата в съвместното съжителство

Мишелин, пролет е и те очакват нови мъже навън.
Изнасяй се, животът е пред теб!

+ 1
другото е бла бла бла бла, сега хубаво, ще го смениш мъжО, утре - ще смениш следващия, ма накрая ще дойде един момент, в който няма да можеш да ги сменяш...
А пък и мисля, че човекът много, ама много те обича, щом е издържал толкова време без секс. Независимо има ли си друга или няма и как точно се справя със ситуацията. Е това, повярвай ми, е може би най-важното....

Стига наистина да е бил "мъжо", защото, ако е съквартирант и си пропилееш живота, след години наистина ще бъде късно за нова връзка.
Сексът също е до време и ако мислиш, че влечението ти към този човек ще се появи в тази област на 50+, то поне си помисли, че е и начин на създаване на деца.
Една връзка забила ли е без видими причини в ежедневието на хора на 60+ години, то...

Мишелин, а той те обвинява че не искаш деца, така ли? Ти наистина ли не искаш деца?
С оглед описаното, как е влязла и апатията и монотонността, а щом казваш и че и любовта не ви храни, постъпваш много зряло, от мене - браво.
Много много жени в сходна ситуация тръгват да "лекуват" връзката с деца (и мъжете им пригласят).

Че посъчувствай му на горкичкия, кво се занимаваш да бъркаш в гащите на авторката?

Аз като гледам, готова е и собственоръчно да иде да му помогне, така - в името на принципа .

Хората са различни - някои могат да живеят с години сами и да се чувстват добре. Други - не могат да живеят и една секунда сами.
Всеки сам знае до някаква степен, как да се справи със себе си.
Правилни, грешни решения няма. Има само различни гледни точки и различно време. Това, какво може да бъде бъдещето, как ще се справиш и прочие неща - никой не може да каже със сигурност. Утре може да си най-нещастният човек, заради това, че днес си направила този избор. Но какво, ако утре стане така, че си най-щастливият човек?
По-скоро не мисли за утре или вчера, а мисли за днес. Днес той не ти дава нежността, от която имаш нужда. Нужно ли е да чакаш утре? А дали и утре ще я получиш? Днес ти е тъжно от това, че той не демонстрира никакви чувства към теб. А утре пак ли ще ти е тъжно? Защо да чакаш до утре, за да разбереш?
7 години са достатъчно време...
И стига с тоя секс. Като почнете да го издигате в култ, ще каже човек, че само за това живеете. То не са секси дрешки, бельо, прашки, погледи, романтики, физически нужди...  Аз съм го писала и в други теми. Сексът е като храната - някои ядат повече, други - по-малко. Някои предпочитат студен сандвич, други - изискана или екзотична кухня. Някои хапват, само защото са гладни, други - избират храната си, притоплят я, слагат салфетка на врата си и тогава сядат на масата...

Ай сега за пореден път разбрахме кои са секс- тигрици, да вземат и да си го сложат в титлата, че от далеч да не им се връзваме.

Мишелин, ама ти сериозно ли говориш? 7 години душевен и физически мазохизъм? Аз пък на него му се чудя, как до сега не си е бил шута и не те  е напуснал, особено пък след като връзката ви е спряла да се доказва физически като такава. Виж тръгни си, и остави човека да си осмисли живота с друга жена. А ти продължи безславно да си живуркаш в твоя си свят.

Eee, що така грубо . Защо безславно да живурка, ми и тя ще си намери нещо да осмисли живота и - не е задължително това да е мъж или деца.

Да, тя сама го каза: кучета и котета 

Явно, защото така го устройва или другата не се е появила.
Аз не бих живяла в такава връзка, а той след като живее без някой насилствено да го задържа, то какво?

Ами при нас така станаха нещата, измъчихме се, докато се разделим!
Страдах, докато се опитвахме да спасим брака и когато опаковах кашоните. След месец/два всичко си дойде по местата. Започнах работа от вкъщи, събирах се ежедневно с хора и се съсредоточих върху щерката и себе си. Тук е времето да отбележа, че не сме имали грозна раздяла и е било напълно доброволно и от двете страни.

Той си намери работа на един океан разстояние, уж временно (беше филиал на европейската фирма) и се виждахме рядко, по-рядко и почти спрях да летя, налагаше се той да идва, но пращах щерката от време на време със свекървата през лятото. На мен ми спадна интереса и спря и да ми лиспва, пък и мъже около мен много, а той пък си намери гадже там. Седнахме да си изясним нещата: обичаме се, но интересите са ни коренно различни. Брачна консултация! Нищо не стана, той реши остане завинаги в Щатите, а аз твърдо не; тука и най-добрият психолог не може да помогне.

Хубаво! Заради малката ще пробваме „отворен брак” тоест женени сме на хартия, ама си правим, каквото ни скимне. Ама аз реших, че що да е отворен брака като можем за постоянно да се разделим, така или иначе съм сама през повечето време. Намерих си жилище, казах му, че ще ходя при адвокат и искам развод. Той не, в никакъв случай. Ок, пробвахме отново; бяхме на почивка, романтични вечери и дори писма под възглавницата; но ни беше ясно, че се обичаме като роднини, но не и като любвовници. Аз не ревнувах, че е с други, той мен минимално, но не и от любов. За какво да седим женени?! Бях започнала да развивам пасивна агресия към него, да пия и взимах хапчета за сън. И така пак си търсех жилище; намерих бързо и не мислих много. Той много ми помогна финансово да си стъпя на краката (била съм няколко години със статус домакиня та ви е ясно колко съм могла да се оправя сама!) и до ден днешен много дава без да му искам, прекрасен баща е и добър приятел. Дори правим секс понякога, но сме разведени и ни е супер така. От раздялата насам усмивката не слиза от лицето ми и ми е гот! Не съжалявам, по-щастливи сме така. Понякога ревнувам, като има ново гадже на двайсет и пет примерно, ама това не е от любов, а гордост. Много искам от мен по-хубава да няма и да съм единствена за всички мъже с които съм, ама този сън го изсънувах!

Тц, не е като храната, има много разлики. Като мине човек 45-50г. е нормално да ти спадне желанието, обаче за човек на 20г. до 40г. нещо не е нормално да липсва такова. Както се казва, като няма секс почакайте да минете 40г. после и без това хич няма да имате желание. Вярно, това не е единственото нещо в една връзка, но е съшествено. То ако не беше секса, ами че да си хванем по една приятелка и с нея да си живеем, хем по-добре ще се разбираме, хем и домашната работа ще си поделяме ...

Всичко е до човек, някои имат голямо желание за секс, независимо от възрастта. И водят завиден полов живот.
Някои нямат толкова голямо желание през целия си живот. Други са на периоди, отново независещо от възрастта...
Затова е точно като храната - някои хапват повече, някои по-малко. Няма нищо странно, нетипично нито в единия, нито в другия случай.