За раздялата в съвместното съжителство

7 годишно съжителство от кога не е брак?   Що не си сверите часовниците с тези дето упорито твърдят че е едно и също?

Ако секс и деца не са основен съпружески дълг, то тогава кой е той? И на какви други основания хората в една двойка могат да са щастливи? Затова че тя му пере вонящите чорапи пък той и търпи женските сериали? Или затова че си делят разходите по домакинството?

  Ако няма близост, нищо няма.

Аз пък не намирам нищо нередно в сексуалността й. Не ти го вдига (вече) даден мъж - не правиш секс с него. Какво по-нормално от това?
Просто е позакъсняла с изнасянето - но смятам, че особено ако е финансово независима, оттук нататък й трябва само малко смелост. То още фактът, че прекарваш с един партньор 7 години без намек за размножаване, би трябвало да дрънне някакви камбанки, че не е това, което е


Какви специални достойнства има това да се покажеш във форума като нимфоманка-сексуална тигрица?

Ами извинявай,но като я няма тръпката как да има желание за секс....???Що за въпрос?!?

По-добре по-навреме да си тръгваш,сред приятели и нови задачи ще ти мине времето по-бързо,ще се запознаеш с нови хора,може пък голямата любов тепърва да ти предстои!

Абе от кога правене на секс по-често от веднъж на две години е признак за нимфоманство и "сексуални тигрици"?

Да "не ти го вдига" даден мъж може и да е нормално -ненормално е да не ти е нужно по принцип. А ако и беше нужно, щеше да си го потърси другаде, а не да реве по форуми че и е мъчно да се разделя с този който сексуално не я влече.

Кой определя кое е нормално и кое не е... Еле пък под чуждите чаршафи 

Мишелин, дай си време... Поживейте разделени и ако наистина има нещо помежду ви, което рутината е убила, раздялата може да го покаже. Или да докаже, че си взела правилното решение и няма смисъл да си губиш времето с този човек.
Късмет и смело напред 

Аз съм съгласна с Лизет абсолютно.
И все пак по темата-всичко се преодолява с времето.Тук доста момичета са го казали.
Аз скоро се разделих с моя вече бивш мъж.Живяхме 4 години заедно.Имаме и дете.Беше ми доста трудно да взема това решение.Бях впрегнала всичките си усилия да създам семейство,дом,уют.И до някъде го бях постигнала.Бях свикнала доста и с жилището,и навици си бях изградила.Естествено и човека не ми беше безразличен,а и сега не ми е.Беше ме страх.Много даже.Да не изпадна в депресия  най-много.Имах чувството,че отвъд голямата крачка ме чака нещо страшно.Но я направих.Планувах доста отдавна това.За след 4-5 месеца.Случи се доста по-скоро.Спонтанно скочих.И се оказа,че не е никак страшно.Не е толкова тежко,никак даже.Дори е освобождаващо.Избягвам да се вглъбявам в размисли по миналото и се опитвам да не си водя изводи дали съм постъпила правилно.Случва се вечер като си легна и всичко утихне да се замисля.Неминуемо е,но гледам да се измъкна.Дните ми са доста динамични и ме отвличат от подобни мисли.С всеки изминал ден някак животът ми се нарежда от самосебеси и мисля по-малко и по-малко за случилото се и миналото.Вълнува ме настоящето и бъдещето.Мечтая.Това винаги ме е съхранявало душевно.Не всички приятели могат да са в помощ в този момент.Особено обвързаните.Гледам да се мотам със свободни електрони като мен.Злобеем си на воля кви са гадни мъжете и колко е хубав животът без тях  
И още нещо да кажа.Ние се разделихме с добро.Скайпиме не само за да види сина си.Говорим си,лигавим се така,както ако бях дошла временно на гости.Но не съм.И за двама ни е трудно да свикнем,въпреки,че и моя сякаш демонстрира пълно безразличие като му казах че си тръгвам.Едва сега виждам,че той просто се е съгласил с мен и изкуственото упорство и лицемерие са си напълно излишни

Мишелин, нормално е да ти е гадно, да се чувстваш никъде. Всяка промяна е стрес.
Осъзнай хубавото на свободата - можеш да ядеш каквото и колкото искаш, можеш три седмици да не си бръснеш краката, да правиш каквото си искаш без отчети и съобразяване.
Освен това ако не изхвърлиш старото, как да дойде новото в живота ти?

Мишелин при първата ми връзка развитието след 5-6 години не го приемах за нормално, при втората си мислех че ще е различно, при третата разбрах че е неизбежно, и ако преди 20 години бях на същия акъл, щях да си спестя усилията и да си остана с първия. Всъщност и тримата са прекрасни мъже, но в крайна сметка всяко дълго съжителство е като влакче на ужасите, ту нагоре ту надолу, ту бурни страсти , пък после нетърпимост или монотоние и пак първи дружки и пак не си говорим. За едно съм сигурна, имам чудесен мъж, който ми е най- добър приятел вече 30 години. Двамата сме като вода и олио. Единственото, което ни свързва са попарите в които се забъркваме и двустранния непукизъм. Единствените общи интереси са децата.
Не познавам приятеля ти, но щом ти липсва, значи има защо. Може би единствения ви проблем е в комуникацията.

 

Отдавна не бях чела нещо така истинско 

   
Това и се опитвах да кажа преди,че с всеки пореден опит нещата ще са почти същите след определен брой години, но взаимното опитване и желание за промяна и възобновяване във връзката,са заявка за прогонване на рутината .
Много верен пост!  

Разминавате се във всичко.
Не правите секс, защото ти липсва емоционалната част от него и вероятно, доколкото схванах, не ти е приятен и като партньор в това отношение, заради липсата на нежност от негова страна.
Обвинява теб, че връзката ви е такава.
За мен това трябва да остане история......
Раздялата е наложителна тук....

И не слушай глупости - просто на някои жени има трябва доста повече, за да правят секс.
На лекар да ходела - глупости......

   Много силен пост, целият е верен и истински и реален.
Но извадката силно ме впечатли и ... описа.

В тоя форум е така.       Тук секс по-често от веднъж годишно е еретизъм и престъпление.

rila11 ,
 принципно си права.Всяка връзка след Н-брой години влиза в някакво русло.НО:
за да ти е приятно това русло, да се движиш плавно и щастливо по него, трябва и да харесваш и обичаш човека, който се движи с теб.
А в постовете на авторката аз такова единомислие и щастие не виждам.
Тя подсъзнателно  вече е прекратила връзката си.Остава и единствено и физически да го направи.

Разликата е, че има хора, които са удовлетворени от връзка като на авторката - да живееш със съквартирант на нещо като семейни начала, и други, които не са и не могат да бъдат.
Няма правилно и неправилно в тази работа.