Ясно, не е само жилищният проблем! Късмет ти пожелавам!
- Публикувана: 25 март 2012, 18:39 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2012, 14:01 ч.
За раздялата в съвместното съжителство
Боже явно често съм мрънкала. 
Абе не знам обаче аз... онзиден... взех, че наех един апартамент.
Не мога да повярвам. Не съм казала. И няма да кажа скоро. Трябва ми време да го побзаведа. Къде сама, къде с финансова помощ от близки. Обаче ей го на - факт. Лошото е, че моят днес дори, след проведен разговор общо по темата, заяви, че не желае да живее под наем.
Замълчах си. Макар и да ми е трудно, ще мога да плащам наема и сама. Не ми е непосилно. Просто ще трябва да се лиша от глезотиите.
В момента изчквам хазайна да направи кухнята и да сложи климатик. Може би ще мине хич да не е... половин месец. (Иначе пък странно нещо. Един ден както пътувах за работа, загледах една кооперация. Стори ми се много хубава. Мина ми през ума: "Колко време търся безуспешно апартамент, който да ми отговаря на изискванията. Де да можех да живея тук". Ми да ви кажа, то звучи смахнато обаче на следващата седмица от една агенция ми предложиха апартамента, чиито прозорци захледах жално-жално тогава. Леле, че луда история. Съвпадение просто. Понякога си мисля, че съдбата наистина не е сляпа а с отлично зрение - 0.00 диоптра. И ми се падна някакъв хазаин дето не знам какво да си мисля. Някакво гересто петле дето без проблем ми свали наема с 20 лева. Да бях поискала повече... Съгласи се веднага да сложи климатик въпреки, че жилището се дава необзаведено. Попита ме имала ли съм претенции за марката и къде точно искам да ми стои. Ама се съборих по гръб когато ме попита какъв цвят кухня искам. Тоя или ще излезне някакакъв лъжльо, или аз просто... извадих нЕкъФ зверски късмет. )И понеже не съм казала се улавям, че хем ми дострашава (какво би станало ако наистина моят човек не пожелае да ме последва), хем... абе знаете ли... нямам търпение. Що така?
Абе не знам обаче аз... онзиден... взех, че наех един апартамент.
Не мога да повярвам. Не съм казала. И няма да кажа скоро. Трябва ми време да го побзаведа. Къде сама, къде с финансова помощ от близки. Обаче ей го на - факт. Лошото е, че моят днес дори, след проведен разговор общо по темата, заяви, че не желае да живее под наем.
Замълчах си. Макар и да ми е трудно, ще мога да плащам наема и сама. Не ми е непосилно. Просто ще трябва да се лиша от глезотиите.
В момента изчквам хазайна да направи кухнята и да сложи климатик. Може би ще мине хич да не е... половин месец. (Иначе пък странно нещо. Един ден както пътувах за работа, загледах една кооперация. Стори ми се много хубава. Мина ми през ума: "Колко време търся безуспешно апартамент, който да ми отговаря на изискванията. Де да можех да живея тук". Ми да ви кажа, то звучи смахнато обаче
на следващата седмица от една агенция ми предложиха апартамента, чиито прозорци захледах жално-жално тогава. Леле, че луда история. Съвпадение просто. Понякога си мисля, че съдбата наистина не е сляпа а с отлично зрение - 0.00 диоптра. И ми се падна някакъв хазаин дето не знам какво да си мисля. Някакво гересто петле дето без проблем ми свали наема с 20 лева. Да бях поискала повече... Съгласи се веднага да сложи климатик въпреки, че жилището се дава необзаведено. Попита ме имала ли съм претенции за марката и къде точно искам да ми стои. Ама се съборих по гръб когато ме попита какъв цвят кухня искам. Тоя или ще излезне някакакъв лъжльо, или аз просто... извадих нЕкъФ зверски късмет. )И понеже не съм казала се улавям, че хем ми дострашава (какво би станало ако наистина моят човек не пожелае да ме последва), хем... абе знаете ли... нямам търпение. Що така? 
.....
И понеже не съм казала се улавям, че хем ми дострашава (какво би станало ако наистина моят човек не пожелае да ме последва), хем... абе знаете ли... нямам търпение. Що така?
И понеже не съм казала се улавям, че хем ми дострашава (какво би станало ако наистина моят човек не пожелае да ме последва), хем... абе знаете ли... нямам търпение. Що така?
Щото си послушала интуицията си. А тя не лъже, когато я имаш. Успех
Боже явно често съм мрънкала.
Абе не знам обаче аз... онзиден... взех, че наех един апартамент.
Не мога да повярвам. Не съм казала. И няма да кажа скоро. Трябва ми време да го побзаведа. Къде сама, къде с финансова помощ от близки. Обаче ей го на - факт. Лошото е, че моят днес дори, след проведен разговор общо по темата, заяви, че не желае да живее под наем.
Замълчах си. Макар и да ми е трудно, ще мога да плащам наема и сама. Не ми е непосилно. Просто ще трябва да се лиша от глезотиите.
В момента изчквам хазайна да направи кухнята и да сложи климатик. Може би ще мине хич да не е... половин месец. (Иначе пък странно нещо. Един ден както пътувах за работа, загледах една кооперация. Стори ми се много хубава. Мина ми през ума: "Колко време търся безуспешно апартамент, който да ми отговаря на изискванията. Де да можех да живея тук". Ми да ви кажа, то звучи смахнато обаче на следващата седмица от една агенция ми предложиха апартамента, чиито прозорци захледах жално-жално тогава. Леле, че луда история. Съвпадение просто. Понякога си мисля, че съдбата наистина не е сляпа а с отлично зрение - 0.00 диоптра. И ми се падна някакъв хазаин дето не знам какво да си мисля. Някакво гересто петле дето без проблем ми свали наема с 20 лева. Да бях поискала повече... Съгласи се веднага да сложи климатик въпреки, че жилището се дава необзаведено. Попита ме имала ли съм претенции за марката и къде точно искам да ми стои. Ама се съборих по гръб когато ме попита какъв цвят кухня искам. Тоя или ще излезне някакакъв лъжльо, или аз просто... извадих нЕкъФ зверски късмет. )И понеже не съм казала се улавям, че хем ми дострашава (какво би станало ако наистина моят човек не пожелае да ме последва), хем... абе знаете ли... нямам търпение. Що така?
Абе не знам обаче аз... онзиден... взех, че наех един апартамент.
Не мога да повярвам. Не съм казала. И няма да кажа скоро. Трябва ми време да го побзаведа. Къде сама, къде с финансова помощ от близки. Обаче ей го на - факт. Лошото е, че моят днес дори, след проведен разговор общо по темата, заяви, че не желае да живее под наем.
Замълчах си. Макар и да ми е трудно, ще мога да плащам наема и сама. Не ми е непосилно. Просто ще трябва да се лиша от глезотиите.
В момента изчквам хазайна да направи кухнята и да сложи климатик. Може би ще мине хич да не е... половин месец. (Иначе пък странно нещо. Един ден както пътувах за работа, загледах една кооперация. Стори ми се много хубава. Мина ми през ума: "Колко време търся безуспешно апартамент, който да ми отговаря на изискванията. Де да можех да живея тук". Ми да ви кажа, то звучи смахнато обаче
на следващата седмица от една агенция ми предложиха апартамента, чиито прозорци захледах жално-жално тогава. Леле, че луда история. Съвпадение просто. Понякога си мисля, че съдбата наистина не е сляпа а с отлично зрение - 0.00 диоптра. И ми се падна някакъв хазаин дето не знам какво да си мисля. Някакво гересто петле дето без проблем ми свали наема с 20 лева. Да бях поискала повече... Съгласи се веднага да сложи климатик въпреки, че жилището се дава необзаведено. Попита ме имала ли съм претенции за марката и къде точно искам да ми стои. Ама се съборих по гръб когато ме попита какъв цвят кухня искам. Тоя или ще излезне някакакъв лъжльо, или аз просто... извадих нЕкъФ зверски късмет. )И понеже не съм казала се улавям, че хем ми дострашава (какво би станало ако наистина моят човек не пожелае да ме последва), хем... абе знаете ли... нямам търпение. Що така?хем... абе знаете ли... нямам търпение. Що така?
Защото това е, което искаш! Ако не дойде с теб твоят човек, ще отидеш сама - можеш да се справиш, заслужаваш го! Едно ново начало - независимо, спокойно и обнадеждаващо! Много се радвам за теб, пак го казвам - от нещата, които си писала, си мисля, че крайно време беше да се решиш!
Много се радвам за теб, пак го казвам - от нещата, които си писала, си мисля, че крайно време беше да се решиш!
И аз като Юличка, много се радвам, че St. се е решила
St., помня някои от нещата, които си писала за мъжа си и винаги ме е било яд, че толкова интелигентна жена си губи времето с подобен човек.
Стеф, браво и късмет! 
ПП: Не мисля, че е съвпадение..ама никак даже...
Като искаш нещо истински, то става. Нали затова казват: внимавай кво си пожелаваш, да не вземе да се сбъдне...
Ако наистина искаш мъжа ти да дойде с теб, ще стане.
Само трябва да си наясно дали искаш точно това....
ПП: Не мисля, че е съвпадение..ама никак даже...
Като искаш нещо истински, то става. Нали затова казват: внимавай кво си пожелаваш, да не вземе да се сбъдне...
Ако наистина искаш мъжа ти да дойде с теб, ще стане.
Само трябва да си наясно дали искаш точно това....
Иначе пък странно нещо. Един ден както пътувах за работа, загледах една кооперация. Стори ми се много хубава. Мина ми през ума: "Колко време търся безуспешно апартамент, който да ми отговаря на изискванията. Де да можех да живея тук". Ми да ви кажа, то звучи смахнато обаче на следващата седмица от една агенция ми предложиха апартамента, чиито прозорци захледах жално-жално тогава. Леле, че луда история. Съвпадение просто. Понякога си мисля, че съдбата наистина не е сляпа а с отлично зрение - 0.00 диоптра. И ми се падна някакъв хазаин дето не знам какво да си мисля. Някакво гересто петле дето без проблем ми свали наема с 20 лева. Да бях поискала повече... Съгласи се веднага да сложи климатик въпреки, че жилището се дава необзаведено. Попита ме имала ли съм претенции за марката и къде точно искам да ми стои. Ама се съборих по гръб когато ме попита какъв цвят кухня искам. Тоя или ще излезне някакакъв лъжльо, или аз просто... извадих нЕкъФ зверски късмет. )
на следващата седмица от една агенция ми предложиха апартамента, чиито прозорци захледах жално-жално тогава. Леле, че луда история. Съвпадение просто. Понякога си мисля, че съдбата наистина не е сляпа а с отлично зрение - 0.00 диоптра. И ми се падна някакъв хазаин дето не знам какво да си мисля. Някакво гересто петле дето без проблем ми свали наема с 20 лева. Да бях поискала повече... Съгласи се веднага да сложи климатик въпреки, че жилището се дава необзаведено. Попита ме имала ли съм претенции за марката и къде точно искам да ми стои. Ама се съборих по гръб когато ме попита какъв цвят кухня искам. Тоя или ще излезне някакакъв лъжльо, или аз просто... извадих нЕкъФ зверски късмет. )Ти ме разби!!!
Аз също ти желая късмет!!!
Когато искаме нещо, и това е "правилното" нещо - цялата Вселена ни помага и нещата се нареждат като по вода, лесно и безпроблемно. Бях го чела някъде и много често ми се случва да се убеждавам, че е вярно.
Късметът ти е с теб, гледай знаците, те никога не подвеждат и много успех и от мен
Късметът ти е с теб, гледай знаците, те никога не подвеждат и много успех и от мен
На мен пък проблемът ми е, че ми втръсна от съвместния живот с майка му и баща му в един тесен апартамент.
садистично ми звучи и щом си намерила жилище, че и с добър хазяйн... Евалла
Защо садистично?
Майка ми е гледала мен и брат ми бебе - в една стая под наем с обща кухня.
Имам доста познати, които живеят с родители в малки жилища.
Но това не пречи да се обичат и да потърпят, докато си намерят тяхното решение.
Въобще любовта се изпитва именно в трудностите...
Майка ми е гледала мен и брат ми бебе - в една стая под наем с обща кухня.
Имам доста познати, които живеят с родители в малки жилища.
Но това не пречи да се обичат и да потърпят, докато си намерят тяхното решение.
Въобще любовта се изпитва именно в трудностите...
Защо садистично?
ТИ, конкретно... би ли живяла със свекър и свекърва в тясно жилище?
Аз - не и ми е досадно и садистично това "чудо".
Но да, майка ми е живяла в такова... барабар с брат ми и мен. За медал е, но няма кой да й го сложи
Обаче аз съм друг човек. И не искам такова съжителство...