За мъжките сълзи

  • 18 098
  • 135
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 7 947
Интересно ми е...

Какво чувство предизвиква у вас гледката на плачещ мъж? В какви ситуации сте виждали плачещи мъже? Плачат ли мъжете ви? Братята ви? Бащите ви? По какви поводи? Как реагирате? А как процедирате със синовете си - насърчавате ли ги да показват и изразяват чувствата си, или им обяснявате, че "момчетата не плачат"?  До каква възраст е приемливо за вас едно момче да плаче?
И изобщо - доколко съвместими са сълзите и мъжете?
Не обичам плачещи мъже, защото в такива моменти ми изглеждат слаби и уязвими, а моята представа за идеален мъж е - точно обратното, тоест силен. Аз също рядко плача, всъщност съм плакала досега само от лични разочарования и безсилие, най-общо от любов, при това гледам да го правя скришно. След това самата аз се срамувам и чувствам някак смачкана от факта - че друг ме е видял. По същата причина, не обичам да изглеждам слаба. За сина - не знам до кога, забележки не му правя.

# 16
  • Бургас
  • Мнения: 6 470

 В какви ситуации сте виждали плачещи мъже? Плачат ли мъжете ви? Братята ви? Бащите ви? По какви поводи?

А как процедирате със синовете си - насърчавате ли ги да показват и изразяват чувствата си, или им обяснявате, че "момчетата не плачат"?  До каква възраст е приемливо за вас едно момче да плаче?
И изобщо - доколко съвместими са сълзите и мъжете?


Виждала съм плачещи мъже най-вече при много хубави, трогателни, докосващи душата събития и много тъжни поводи и погребения ... и то не ревящи на глас, просто бършейки сълзи... Други, Мъже в истинския смисъл на думата, са плакали докато са си изливали душата пред мен... от силна болка или любов. Не приемам това като слабост, напротив, изисква се много сила, за да го направиш.

Разбира се, гледката на плачещ мъж, който вместо да се справя с даден проблем е седнал да реве, би ме отвратила ...

Мъжете около мен плачат /Слава Богу, за мен не е нормално да няма понякога сълзи в човешките очи, били те мъжки, женски или детски/.... обикновено при при много хубави и много тъжни поводи.

Никога не съм казвала на сина си, че мъжете не плачат. И няма да го направя. Насърчавам го да изразява чувствата си... И въпреки това е факт, че той плаче изключително рядко...

Така че хората /в това число и мъжете/ и сълзите са напълно съвместими, но не всеки ден и на всяка крачка /същото се отнася и за жените, не понасям циврещи за всяко нещо жени/...

# 17
  • Мнения: X
Баща ми е много чувствителен,често плаче.Когато си спомни за починалите си родители,когато е много щастлив,когато сме се скарали за нещо...Просто е такъв и може би затова приемам за нормално и мъжете да показват чувствата със сълзи.Не го смятам за слабост.
Мъжът ми е другата крайност-единствените два пъти,когато той плака, бяха,когато се роди детето и когато почина баща му.
Синът ми още е малък и плаче много често,но не му правя забележки.Не мисля да го осакатявам емоционално,налагайки му някакви измислени норми.
Понякога,когато болката или емоцията ти дойдат в повече,най-добрия отдушник са сълзите,независимо дали си мъж или жена.

# 18
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Интересно ми е...

Какво чувство предизвиква у вас гледката на плачещ мъж? В какви ситуации сте виждали плачещи мъже? Плачат ли мъжете ви? Братята ви? Бащите ви? По какви поводи? Как реагирате? А как процедирате със синовете си - насърчавате ли ги да показват и изразяват чувствата си, или им обяснявате, че "момчетата не плачат"?  До каква възраст е приемливо за вас едно момче да плаче?
И изобщо - доколко съвместими са сълзите и мъжете?
Досега ми с плачещи мъже винаги ме е разтройвал и трогвал много силно.
Не съм попадала до сега на мъж, който използва сълзите, за да предизвика съжаление в мен.
Виждала съм баща ми да плаче-когато почина баща му, когато почина и баба ми.
Виждала съм мъжа ми да плаче-от болка (душевна), от радост, от любов.
Никога не бих седнала да обяснявам на сина си, че мъжете не плачат. Това е чувство, което всеки контролира както може-има ревливи мъже, има и такива, които рядко показват сълзите си, но те са сигурен знак за силната емоция, която изпитват в момента. А когато мъжа е още дете, не мисля, че е добре нито за мен, нито за него да срязвам, когато му видя пълните със сълзи очички...

# 19
  • Мнения: 11 240
Уви, точно вкоренените представи, че не е мъжествено да се плаче и да се показват чувства от страна на силния пол, са довели до много психически изкривявания Simple Smile Всички сме хора, все пак.

В превод - намирам мъжките сълзи за нормални. Извън погребенията, не съм виждала по-голям брой плачещи жени, отколкото плачещи мъже - сигурно си има и причини.

Баща ми е "мека Мария" и плаче - от страх, от тъга, въпреки че е възпитаван много консервативно. Мъжът ми също плаче, когато има налице някакво голямо страдание. (И 1-2 пъти на филми.) Сега като се замисля, предшественика му не съм го виждала да плаче за доста години, което не ми говори в негов плюс Simple Smile
Иначе "детски сълзи" на гаджета, както идейно се изрази Янечек - бол.
Абе, в сълзите няма нищо лошо. Пречистващи са и за двете страни - стига да не се използват като парична единица за шантаж (което пък е широко разпространеният мит за женските такива).

# 20
  • Мнения: 2 457
Уви, точно вкоренените представи, че не е мъжествено да се плаче и да се показват чувства от страна на силния пол, са довели до много психически изкривявания Simple Smile Всички сме хора, все пак.
Еми да, аз и тема съм пуснала в "Нашите деца" за това, че като видя някое момченце да плаче, все му се карат и бебе го наричат, като че ли той няма право на сълзи, а момичетата може да реват колкото искат Rolling Eyes. Майка съм на момиче, но много несправедливо е това към момченцата. Като гледам как обществото предявява "изисквания" към тях от най-крехка възраст, направо се благодаря, че имам момиче, а не момче.

# 21
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
...като видя някое момченце да плаче, все му се карат и бебе го наричат, като че ли той няма право на сълзи, а момичетата може да реват колкото искат Rolling Eyes.

И аз много често ставам свидетел на подобни гледки.

Сигурно има много ревливи деца, които прекаляват... Но пак не е това начинът да ги накарат да спрат. Както и да е. Това няма да се промени... за съжаление.

За мен е по-страшно ако някой мъж не може да плаче...

# 22
  • Мнения: 2 457

За мен е по-страшно ако някой мъж не може да плаче...
Eми няма да може, защото не е научен, щото му е забранявано, подигравано и т.н.  #Cussing out
Моля най-учтиво, всички майки на момченца на възраст 3-6г., да не подрязват чувствителността на своите синове, те утре ще са бъдещите гаджета на дъщеря ми и дървета не искам Stop Laughing. Нека да си съхранят и показват тая толкова красива черта - чувствителност, много е секси Peace

Последна редакция: вт, 27 мар 2012, 18:39 от $hantalche

# 23
  • София
  • Мнения: 18 679
Емоционалността няма пол. Виждала съм всички важни мъже в живота си да плачат. Децата си не възпитавам в стоицизъм - като му се плаче, да си поплаче, ще му олекне Simple Smile

# 24
  • Мнения: X
Най-грозно ми е като чуя някой татко или дядо да се кара на детето -"Спри да ревеш като женчо."

# 25
  • Мнения: 2 216
Бих искала да запомня само щастливите мъжки сълзи, на които съм ставала свидетел....
Дядо ми когато научи, че се е родила първата му правнучка.
Мъжът ми когато чу, че ще става баща.
Обществото налага все още модел, че да плачеш е женска работа. Даже съм се питала мъжете как се освобождават от напрежение, болка, мъка.....

# 26
  • Мнения: 814
Първия път , когато видях мъж да плаче беше заради някаква жена ,бях на около 7-8 години и ми беше адски странно.

# 27
  • Мнения: 14 654
Даже съм се питала мъжете как се освобождават от напрежение, болка, мъка.....

Не се освобождават, разболяват се.

# 28
  • Мнения: 7 947
Изразяването на чувствата не е задължително със сълзи, моля ви се  Stop
Аз пък не бих се чувствала комфортно, ако всички мъже около мен си цънкам мине-не мине време - я филм, я спомен, я тъга. Сори, нито аз харесвам това изразяване - пред другите, насаме - може всичко, нито искам около мен, в това число сина ми - да си реват за спорта, щото щели да се разболеят. Човешката психика далеч не се травмира така лесно и повечето майки го осъзнават това като минат годините, в които с охота бутат розови детски колички в ръцете на синчетата. Тук в темата не очаквам някого да се съгласи с мен, по очевАдни причини, затова прескочете коментарите  Hug

# 29
  • Мнения: 11 240
Вилико, това си е твоята позиция, разбира се, няма лошо. Моята пък е, че много по-вредни от мъжките сълзи са джендър стереотипите, според които розовата количка трябва да е единствено в момичешките ръце - въпреки че, доколкото си спомням от този възрастов етап при дъщеря ми, именно момчетата на площадката копнееха за нея (количката)...  Sunglasses

Общи условия

Активация на акаунт