За мъжките сълзи

  • 18 051
  • 135
  •   1
Отговори
27 март 2012, 15:51 ч.
  • Мнения: 4 841
Интересно ми е...

Какво чувство предизвиква у вас гледката на плачещ мъж? В какви ситуации сте виждали плачещи мъже? Плачат ли мъжете ви? Братята ви? Бащите ви? По какви поводи? Как реагирате? А как процедирате със синовете си - насърчавате ли ги да показват и изразяват чувствата си, или им обяснявате, че "момчетата не плачат"?  До каква възраст е приемливо за вас едно момче да плаче?
И изобщо - доколко съвместими са сълзите и мъжете?






# 1 27 март 2012, 15:59 ч.
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 879
Със сигурност плачещ мъж може да ме разтърси повече отколкото плачеща жена, макар че всякакви сълзи ме впечатляват много. Но аз съм си лигла.
Виждала съм съпруга ми да плаче веднъж - когато умря кучето му. Имам дъщеря, но ако имах син, не бих го съветвала да крие емоциите си и да сдържа сълзи на всяка цена.

BirdsFlu, досега винаги съм мислела, че си жена.  Grinning

# 2 27 март 2012, 16:06 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: Светлица в вт, 27 мар 2012, 15:59
BirdsFlu, досега винаги съм мислела, че си жена.  Grinning

Жена съм. Но не ми харесва розовото човече горе в дясно на профила. Даже ме дразни. Та затова. Извинявам се за отклонението.

# 3 27 март 2012, 16:08 ч.
  • Мнения: 2 457
Цитат на: BirdsFlu в вт, 27 мар 2012, 16:06

Жена съм. Но не ми харесва розовото човече горе в дясно на профила. Даже ме дразни. Та затова. Извинявам се за отклонението.
Защо така, мъж ли искаш да си?..  Thinking...

# 4 27 март 2012, 16:10 ч.
  • BG
  • Мнения: 2 458
Разплаканият ми татко - така го видях за последен път. Болен, безпомощен, милвах го по лицето...

Разплаканият ми съпруг - над креватчето на големия ни син, когато беше на няколко дни;
когато веднъж си бях стегнала багажа да го напускам ( пу-пу, добре че ми мина!)

Разплаканите ми синове - само като бебета. Малкият всъщност още е такова, големият нищо не може да го насълзи - нечовек.

Какви чувства? Все тъжни!

# 5 27 март 2012, 16:16 ч.
  • Мнения: 2 457
За мен няма мъжки и женски сълзи. Сълзите са едни - човешки. Все едно дали мъж, жена или дете плаче, аз не ги разделям по пол и възраст. Сълзите са най-нормалното нещо.

# 6 27 март 2012, 16:17 ч.
  • Мнения: 2 161
Мъжките сълзи ме карат да се чувствам неловко.

# 7 27 март 2012, 16:23 ч.
  • Мнения: 3 371
освен, че ще ми е неловко, ще ме и раздразнят. не мога да обясня защо.  ще се чувствам и безпомощна.

впрочем, не съм виждала мъж да плаче. освен децата си , като малки. малкият ми син и сега реве понякога, но от ярост, че нещо не му се получава, но ти не питаш за това.

# 8 27 март 2012, 16:24 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 610
Съгласна съм с Шанталчето.
Искрените човешки сълзи не са мъжки или женски.
Има и мъже,които реват за щяло и нещяло и сълзите им нямат нищо общо с болката.

# 9 27 март 2012, 16:26 ч.
  • София
  • Мнения: 1 481
Чувствам се неудобно, когато в мое присъствие плаче човек, без значение дали е мъж или жена. Не зная как да реагирам. Не ме бива в успокояването и емпатията, по-скоро съм склонна да помогна в търсене на решение на проблема, довел до рева,  отколкото да покажа съчувствие.

Баща ми плаче често, при срещи, раздели, радостни и тъжни събития- емоционален е. Прегръщам го и след това гледам да изчезна  Embarassed

Две бивши гаджета са плакали пред мен, когато късахме...беше ми неприятно, усещах ситуацията унизителна за тях самите.

Настоящия мъж не съм виждала разплакан. Аз крия сълзите си от хората, за мен са нещо интимно, а дъщеря си не смятам да възпитавам по отношение на това, то зависи от темперамента на човек.

# 10 27 март 2012, 16:28 ч.
  • Мнения: 14 654
Никога не съм виждала баща ми или мъжа ми да плачат, а други близки мъже не е имало около мен, нямам братя, чичовци и братовчеди. Плачещите гаджета при раздяла не ги броя, защото техните сълзи по-скоро спадат към детските.
Знам, че мъжът ми е проронил сълзи два пъти. Първия път като големият ни син се роди в тежко състояние и лекарите смятаха, че може и да не се пребори, тогава му побеля и косата от едната страна. Втория път - когато малкият ни син се роди в тежко състояние и имаше опасност за живота му.
Големият ми син е на 9 почти и още реве понякога, заради несправедливости, от жал или като се пребие. Не му казвам, че мъжете не плачат, ще го разбере сам.

# 11 27 март 2012, 16:40 ч.
  • Мнения: 552
Чиито и да са сълзите, важното е да са от щастие.
Във всички други варианти - болка, мъка, яд, безсилие - ме натъжават и се чувствам неловко.

# 12 27 март 2012, 16:45 ч.
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 193
Виждала съм сълзи в очите на татко...когато ме изпращаше като абитурентка,когато ме изведе от дома в бяла рокля,когато се роди синът ми....
Това не го прави по-малко мъж в моите очи.
Виждала съм доста мъжки сълзи. Все истински. Според мен рядко един истински мъж може да си позволи да заплаче, а стори ли го значи много.

# 13 27 март 2012, 16:50 ч.
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Сълзите ... разплакват ме независимо дали са мъжки или женски, дали са от щастие или мъка ...
В съзнанието си съм запомнила едни мъжки сълзи ... Бал ... 12 часа ... всички тръгват нанякъде ... 2 момчета идват да си кажем довиждане ... Красиви млади мъже ... Много "диви" като ученици, много нестандартни като мислене, много ... "невлизащи" в рамки и определения ... Мъжки сълзи и думите, които никога няма да забравя "Е, госпожо ... свърши се с глупостите!" - това са сълзите, които завинаги са в ума ми ...

# 14 27 март 2012, 16:51 ч.
  • Мнения: 2 175
Виждала съм няколко пъти мъжки сълзи..от истиснки мъже.
Сълзи от болка и от любов..
Ценя ужасно много именно тези мигове, заради това, че тези мъже си позволиха да бъдат себе си пред мен..
Колкото до синът ми - не го спирам, когато плаче..Прегръщам го и карам да се нареве хубаво, за да изпусне парата..въпреки това, мн рядко го прави.

# 15 27 март 2012, 17:03 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: BirdsFlu в вт, 27 мар 2012, 15:51
Интересно ми е...

Какво чувство предизвиква у вас гледката на плачещ мъж? В какви ситуации сте виждали плачещи мъже? Плачат ли мъжете ви? Братята ви? Бащите ви? По какви поводи? Как реагирате? А как процедирате със синовете си - насърчавате ли ги да показват и изразяват чувствата си, или им обяснявате, че "момчетата не плачат"?  До каква възраст е приемливо за вас едно момче да плаче?
И изобщо - доколко съвместими са сълзите и мъжете?
Не обичам плачещи мъже, защото в такива моменти ми изглеждат слаби и уязвими, а моята представа за идеален мъж е - точно обратното, тоест силен. Аз също рядко плача, всъщност съм плакала досега само от лични разочарования и безсилие, най-общо от любов, при това гледам да го правя скришно. След това самата аз се срамувам и чувствам някак смачкана от факта - че друг ме е видял. По същата причина, не обичам да изглеждам слаба. За сина - не знам до кога, забележки не му правя.

# 16 27 март 2012, 17:24 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Цитат на: BirdsFlu в вт, 27 мар 2012, 15:51

 В какви ситуации сте виждали плачещи мъже? Плачат ли мъжете ви? Братята ви? Бащите ви? По какви поводи?

А как процедирате със синовете си - насърчавате ли ги да показват и изразяват чувствата си, или им обяснявате, че "момчетата не плачат"?  До каква възраст е приемливо за вас едно момче да плаче?
И изобщо - доколко съвместими са сълзите и мъжете?


Виждала съм плачещи мъже най-вече при много хубави, трогателни, докосващи душата събития и много тъжни поводи и погребения ... и то не ревящи на глас, просто бършейки сълзи... Други, Мъже в истинския смисъл на думата, са плакали докато са си изливали душата пред мен... от силна болка или любов. Не приемам това като слабост, напротив, изисква се много сила, за да го направиш.

Разбира се, гледката на плачещ мъж, който вместо да се справя с даден проблем е седнал да реве, би ме отвратила ...

Мъжете около мен плачат /Слава Богу, за мен не е нормално да няма понякога сълзи в човешките очи, били те мъжки, женски или детски/.... обикновено при при много хубави и много тъжни поводи.

Никога не съм казвала на сина си, че мъжете не плачат. И няма да го направя. Насърчавам го да изразява чувствата си... И въпреки това е факт, че той плаче изключително рядко...

Така че хората /в това число и мъжете/ и сълзите са напълно съвместими, но не всеки ден и на всяка крачка /същото се отнася и за жените, не понасям циврещи за всяко нещо жени/...

# 17 27 март 2012, 17:27 ч.
  • Мнения: X
Баща ми е много чувствителен,често плаче.Когато си спомни за починалите си родители,когато е много щастлив,когато сме се скарали за нещо...Просто е такъв и може би затова приемам за нормално и мъжете да показват чувствата със сълзи.Не го смятам за слабост.
Мъжът ми е другата крайност-единствените два пъти,когато той плака, бяха,когато се роди детето и когато почина баща му.
Синът ми още е малък и плаче много често,но не му правя забележки.Не мисля да го осакатявам емоционално,налагайки му някакви измислени норми.
Понякога,когато болката или емоцията ти дойдат в повече,най-добрия отдушник са сълзите,независимо дали си мъж или жена.

# 18 27 март 2012, 17:30 ч.
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Цитат на: BirdsFlu в вт, 27 мар 2012, 15:51
Интересно ми е...

Какво чувство предизвиква у вас гледката на плачещ мъж? В какви ситуации сте виждали плачещи мъже? Плачат ли мъжете ви? Братята ви? Бащите ви? По какви поводи? Как реагирате? А как процедирате със синовете си - насърчавате ли ги да показват и изразяват чувствата си, или им обяснявате, че "момчетата не плачат"?  До каква възраст е приемливо за вас едно момче да плаче?
И изобщо - доколко съвместими са сълзите и мъжете?
Досега ми с плачещи мъже винаги ме е разтройвал и трогвал много силно.
Не съм попадала до сега на мъж, който използва сълзите, за да предизвика съжаление в мен.
Виждала съм баща ми да плаче-когато почина баща му, когато почина и баба ми.
Виждала съм мъжа ми да плаче-от болка (душевна), от радост, от любов.
Никога не бих седнала да обяснявам на сина си, че мъжете не плачат. Това е чувство, което всеки контролира както може-има ревливи мъже, има и такива, които рядко показват сълзите си, но те са сигурен знак за силната емоция, която изпитват в момента. А когато мъжа е още дете, не мисля, че е добре нито за мен, нито за него да срязвам, когато му видя пълните със сълзи очички...

# 19 27 март 2012, 17:35 ч.
  • Мнения: 11 154
Уви, точно вкоренените представи, че не е мъжествено да се плаче и да се показват чувства от страна на силния пол, са довели до много психически изкривявания Simple Smile Всички сме хора, все пак.

В превод - намирам мъжките сълзи за нормални. Извън погребенията, не съм виждала по-голям брой плачещи жени, отколкото плачещи мъже - сигурно си има и причини.

Баща ми е "мека Мария" и плаче - от страх, от тъга, въпреки че е възпитаван много консервативно. Мъжът ми също плаче, когато има налице някакво голямо страдание. (И 1-2 пъти на филми.) Сега като се замисля, предшественика му не съм го виждала да плаче за доста години, което не ми говори в негов плюс Simple Smile
Иначе "детски сълзи" на гаджета, както идейно се изрази Янечек - бол.
Абе, в сълзите няма нищо лошо. Пречистващи са и за двете страни - стига да не се използват като парична единица за шантаж (което пък е широко разпространеният мит за женските такива).

# 20 27 март 2012, 17:46 ч.
  • Мнения: 2 457
Цитат на: Параход в вт, 27 мар 2012, 17:35
Уви, точно вкоренените представи, че не е мъжествено да се плаче и да се показват чувства от страна на силния пол, са довели до много психически изкривявания Simple Smile Всички сме хора, все пак.
Еми да, аз и тема съм пуснала в "Нашите деца" за това, че като видя някое момченце да плаче, все му се карат и бебе го наричат, като че ли той няма право на сълзи, а момичетата може да реват колкото искат Rolling Eyes. Майка съм на момиче, но много несправедливо е това към момченцата. Като гледам как обществото предявява "изисквания" към тях от най-крехка възраст, направо се благодаря, че имам момиче, а не момче.

# 21 27 март 2012, 17:50 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Цитат на: $hantalche в вт, 27 мар 2012, 17:46
...като видя някое момченце да плаче, все му се карат и бебе го наричат, като че ли той няма право на сълзи, а момичетата може да реват колкото искат Rolling Eyes.

И аз много често ставам свидетел на подобни гледки.

Сигурно има много ревливи деца, които прекаляват... Но пак не е това начинът да ги накарат да спрат. Както и да е. Това няма да се промени... за съжаление.

За мен е по-страшно ако някой мъж не може да плаче...

# 22 27 март 2012, 17:54 ч.
  • Мнения: 2 457
Цитат на: Мон... в вт, 27 мар 2012, 17:50

За мен е по-страшно ако някой мъж не може да плаче...
Eми няма да може, защото не е научен, щото му е забранявано, подигравано и т.н.  #Cussing out
Моля най-учтиво, всички майки на момченца на възраст 3-6г., да не подрязват чувствителността на своите синове, те утре ще са бъдещите гаджета на дъщеря ми и дървета не искам Stop Laughing. Нека да си съхранят и показват тая толкова красива черта - чувствителност, много е секси Peace

Последна редакция: вт, 27 мар 2012, 18:39 от $hantalche

# 23 27 март 2012, 18:27 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Емоционалността няма пол. Виждала съм всички важни мъже в живота си да плачат. Децата си не възпитавам в стоицизъм - като му се плаче, да си поплаче, ще му олекне Simple Smile

# 24 27 март 2012, 18:32 ч.
  • Мнения: X
Най-грозно ми е като чуя някой татко или дядо да се кара на детето -"Спри да ревеш като женчо."

# 25 27 март 2012, 18:39 ч.
  • Мнения: 2 216
Бих искала да запомня само щастливите мъжки сълзи, на които съм ставала свидетел....
Дядо ми когато научи, че се е родила първата му правнучка.
Мъжът ми когато чу, че ще става баща.
Обществото налага все още модел, че да плачеш е женска работа. Даже съм се питала мъжете как се освобождават от напрежение, болка, мъка.....

# 26 27 март 2012, 18:42 ч.
  • Мнения: 814
Първия път , когато видях мъж да плаче беше заради някаква жена ,бях на около 7-8 години и ми беше адски странно.

# 27 27 март 2012, 19:08 ч.
  • Мнения: 14 654
Цитат на: Bona Dea в вт, 27 мар 2012, 18:39
Даже съм се питала мъжете как се освобождават от напрежение, болка, мъка.....

Не се освобождават, разболяват се.

# 28 27 март 2012, 19:21 ч.
  • Мнения: 7 947
Изразяването на чувствата не е задължително със сълзи, моля ви се  Stop
Аз пък не бих се чувствала комфортно, ако всички мъже около мен си цънкам мине-не мине време - я филм, я спомен, я тъга. Сори, нито аз харесвам това изразяване - пред другите, насаме - може всичко, нито искам около мен, в това число сина ми - да си реват за спорта, щото щели да се разболеят. Човешката психика далеч не се травмира така лесно и повечето майки го осъзнават това като минат годините, в които с охота бутат розови детски колички в ръцете на синчетата. Тук в темата не очаквам някого да се съгласи с мен, по очевАдни причини, затова прескочете коментарите  Hug

# 29 27 март 2012, 19:27 ч.
  • Мнения: 11 154
Вилико, това си е твоята позиция, разбира се, няма лошо. Моята пък е, че много по-вредни от мъжките сълзи са джендър стереотипите, според които розовата количка трябва да е единствено в момичешките ръце - въпреки че, доколкото си спомням от този възрастов етап при дъщеря ми, именно момчетата на площадката копнееха за нея (количката)...  Sunglasses

# 30 27 март 2012, 19:35 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Цитат на: viliko в вт, 27 мар 2012, 19:21
Изразяването на чувствата не е задължително със сълзи, моля ви се  Stop
Аз пък не бих се чувствала комфортно, ако всички мъже около мен си цънкам мине-не мине време - я филм, я спомен, я тъга. Сори, нито аз харесвам това изразяване - пред другите, насаме - може всичко, нито искам около мен, в това число сина ми - да си реват за спорта, щото щели да се разболеят.

Mежду това да ревеш за спорта и на филми, и това да имаш сълзи в очите в много хубави или много лоши моменти има огромна разлика. Аз поне говоря за второто.

А от подтисканите и сдържани емоции цял живот не следва наистина нищо добро... Mr. Green

# 31 27 март 2012, 19:56 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Оставям линк към едно прекрасно стихотворение за мъжките сълзи. Мен лично ме трогна много...

ТУК

# 32 27 март 2012, 20:02 ч.
  • Мнения: 7 947
Параход - така е. Аз на сина например не давам да играе балет също.
Мон - сълзите далеч не са единствения начин да изразиш емоции и да изпуснеш п арата. И не е задължително да е пред другите, пак да кажа, нещо ги бъркате нещата. И да - на мен ми е грозно момче на 5-6-7 години да цънка по градинките точно като ощипана мома. Ама сега...всеки си знае, аз от лично име си пише.

# 33 27 март 2012, 20:05 ч.
  • Мнения: X
Тук май никой няма предвид такова хленчещо,дразнещо и лигаво "цънкане"/както ти се изрази/.
По-скоро в момент на тъга или болка да видиш как очите му се пълнят със сълзи.

# 34 27 март 2012, 20:07 ч.
  • Мнения: 7 947
Не знам някой да е уточнявал назад за кои сълзи иде реч. Затова споделям впечатленията си общо. На погребение очаквам всички да плачат, но мислех - че няма нужда да уточнявам егати.

# 35 27 март 2012, 20:37 ч.
  • Мнения: 14 654
Viliko,
не си разбрала за какво пиша явно. Нямам предвид плач за всяка тъпотийка, а и не говоря за деца. Чрез сълзите на човек му олеква - вид разтоварване е, поне аз така се чувствам. А като ти е трудно да поплачеш, но душата страда, ще ти избие другаде. Не е задължително да е болест, но може да е.
А на розовите колички какво им е? Моите синове имат, ама това не значи, че като някое момче с пушка ги удари, те ще се разплачкат и ще дотичкат при мама или госпожата, а няма да го ступат, както е редно Simple Smile

# 36 27 март 2012, 20:45 ч.
  • Мнения: 4 569
Чувствам се неловко когато мъж плаче.
А тия ревящите лицемери са отврат, особено като се завайкат "не си отивай".  Sick Close
Най-страшно ми беше на погребение, когато трийсетина мъже, облечени еднакво и на средна възраст плачеха.  Flowers Rose

# 37 27 март 2012, 20:50 ч.
  • Мнения: 510
Тази тема ме накара да се замисля... не съм виждала баща си да плаче. Никога. Опитвам се да си спомня, но не мога.... А е чувствителен и състрадателен човек.
Имах един чувствителен приятел, която съм виждала да плаче, като характер беше несигурен, неуверен, нерешителен...
Синът ми сега плаче само когато се удари и го заболи, но е само на няма и 4.
Има случаи, когато сълзите са неизбежни. Но като, че ли сме свикнали жените да са по- големите ревли, а мъжете да са "силни"

# 38 27 март 2012, 20:54 ч.
  • Мнения: 334
Бившето ми гадже-мъж 2 метра рони крокодилски сълзи, защото се разделяме.Е, беше ми го върнал като е клюкарствал за мен неверни неща.

Дядо-при срещи, раздели, като видя правнучка си(дъщеря ми). Общо взето той е чувствителен човек.

Другия ми дядо-същата работа+това, че плачеше и на турските сериали и на "Дързост и красота"

Настоящия ми мъж не съм го виждала да плаче.

Брат ми-след като се бяхме скарали жестоко.

# 39 27 март 2012, 20:55 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Янечек в вт, 27 мар 2012, 20:37
Viliko,
не си разбрала за какво пиша явно. Нямам предвид плач за всяка тъпотийка, а и не говоря за деца. Чрез сълзите на човек му олеква - вид разтоварване е, поне аз така се чувствам. А като ти е трудно да поплачеш, но душата страда, ще ти избие другаде. Не е задължително да е болест, но може да е.
А на розовите колички какво им е? Моите синове имат, ама това не значи, че като някое момче с пушка ги удари, те ще се разплачкат и ще дотичкат при мама или госпожата, а няма да го ступат, както е редно Simple Smile

Че аз не съм писала конкретно към теб нищо  Laughing
И стига писа за всички, не всички изпитват нужда да разтоварват с рев и сополи.

# 40 27 март 2012, 21:34 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Чакайте малко, темата нали е за ,,Мъжките сълзи,, а не за детските лиготии?
Трогателно е когато видиш мъж да плаче, когато силата на силния пол не му е достатъчна за да преодолее конкретна трудност и болка.

# 41 27 март 2012, 22:15 ч.
  • София
  • Мнения: 2 217
Бих се чувствала поласкана ако мъж се разплаче пред мен, стига да не е някой лигав драматист.....
И аз съм съгласна с Шанталчето.

# 42 27 март 2012, 22:47 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Мъжките сълзи...

На татко, когато аз трябваше да стана жена...

На мъжът ми, когато погребвахме големият си син.

На малкият ни син, когато...

Мъжките сълзи са рядко явление, момичета/истинските мъжки сълзи/, но са безценни...

# 43 27 март 2012, 23:06 ч.
  • Мнения: 10 547
Освен дядо си- горд от мен и един разочарован от мен, други мъже не съм запомнила да плачат.
Пиша за истински сълзи, не за драми от типа "Керълайн се ожени за Брук".

# 44 28 март 2012, 04:07 ч.
  • Мнения: 1 175
Мисля че мъжът ми е единственият мъж, когото съм виждала да плаче, и то само два пъти, и двата само насълзени очи, не продължителен плач. Първият път когато се оженихме (надявам се сълзи от щастие  Mr. Green ), и вторият, сълзи на мъка когато ми разказваше тежка случка от миналото си. Баща ми има сърце от камък и никога не съм го виждала да плаче. За други мъже не се сещам.

А какво общо има балетът със сълзите? Айде за мъката има други начини да се разтовариш, но ако ти се играе балет, ти се играе балет. Не става да се запишеш на пиано вместо това  Laughing Да не намекваш нещо че балета и сълзите са само за жени? Защото не е баш като да "тикнеш" розова количка на синчето си. Балетът се играе и от двата пола, и винаги е било така (в началото даже са били само мъже, някои преоблечени като жени за женските роли, защото на жените не са им били позволени такива фриволности като балет). Един истински мъж е мъж и когато плаче, и когато играе балет, защото вече се е доказал като такъв и мъжествеността му не лежи на примитивни стереотипи, а на неговата истинска същност.

# 45 28 март 2012, 07:31 ч.
  • Мнения: 755
Сълзите за естествена човешка реакция. Мъжките сълзи не са ми странни, стига да не са в стил постоянен ревльо.

Съпругът ми съм го виждала само веднъж да му се пълнят очите със сълзи. Бяха минали близо 10 години след смъртта на баща му/почина сравнително рано/. В разговор за него веднъж показа емоция, която дори и на  погребението не видях. Сълзи търкалящи се по бузите не съм виждала у нито един мъж в обкръжението си. Баща ми също веднъж съм го виждала да плаче пак по подобен повод на загуба.
Други мъже не са плакали в мое присъствие... освен... сина ми, но той е подрастващ мъж пък и съм му майка /шегувам се разбира се, сина ми не е още мъж, но пък не мога да го изолирам Grinning/. Laughing

# 46 28 март 2012, 09:42 ч.
  • Мнения: 552
Виждала съм насълзените очи на мъжа си два пъти. И двата от мъка, ярост и безсилие едновременно: когато изгубихме едното си бебе в резултат от лекарска грешка и когато при раждането на следващото ни дете неонатоложката на болницата ни "застреля" с няколко грешни диагнози на малкия и извода, че няма да могат да се оправят нещата.
........ Трябва да й го заведа това лято да й натрия "професионализма" на мадамата.
А неговите насълзени очи ме карат да заема "отбранителна позиция", да бъда силна, за да се справим с проблемите.
Четох наскоро една статия, в която препоръчват на мъжките майки да оставят синовете си да изразят емоциите си със сълзи, а не да ги сдържат и да се затварят в себе си. Мисля, че е правилно и важно за емоционалното развитие на децата.

# 47 28 март 2012, 10:34 ч.
  • Мнения: 7 947
Дидитка - всъщност за мен имат общо нещата. Още в първият си пост споделих, че за мен образът на мъжа е мъжествен, силен, първичен донякъде дори, не ми се нрави да виждам мъжа слаб, уязвим, женствен. Но това си е моето възприятие за света на мъжете  Wink
Да, няма да запиша сина на балет, колкото и да иска. Нито ще му купя розова количка с кукли. Не съм от майките, които приемат унисекс идеологията от последните години, какво да направя.

Всъщност и още нещо само да вметна - жените също не харесвам да плачат, аз не го правя пред други. Има си начини за справяне със стреса и напрежението, с негативните емоции, от които не е единствения сълзите.

# 48 28 март 2012, 10:39 ч.
  • Мнения: 646
Няма значение какви са сълзите ,мъжки или женски.Виждала съм(по веднъж) и баща ми и мъжа ми да плачат, но и при двамата е било при загуба на човек.И при двамата съм се чувствала на 1-во място тъжна и на 2-ро ядосана, че нищо не мога да направя за да променя ситуацията.Никога не ми е било неловко, защото чувствата са нещо ,което не винаги човек може да контролира, без значение мъж или жена.

# 49 28 март 2012, 11:13 ч.
  • София
  • Мнения: 1 345
Баща си не съм виждала да плаче никога,освен,когато станах майка,и двата пъти беше насълзен...

Мъжа ми...не се разплака дори,когато беше болен от рак,но аз така съм го ядосвала ужасно,че се е просълзявал от безсилие срещу мен,но това е минало,вече не е така...Естествено плака,когато стана баща...

Синовете ми,прекалено са малки,за да им забранявам да плачат...

# 50 28 март 2012, 11:36 ч.
  • Мнения: 1 127
Цитат на: Fortune в ср, 28 мар 2012, 07:31
Сълзите за естествена човешка реакция. Мъжките сълзи не са ми странни, стига да не са в стил постоянен ревльо.
Peace
Като са мъже да не са от желязо.  Rolling Eyes  Проронените сълзи няма да ги направят по-малко мъже в очите ми. Има такива моменти. Дано само са по хубави поводи! Peace

# 51 28 март 2012, 15:16 ч.
  • Мнения: 5 391
Преди 2 дена мъжки сълзи разплакаха мен...
В ДГ на децата имаше тържество, бащата на едното детенце, чиято майка почина скоро, плачеше докато синът им си казваше думичките...много се разстроих, не успях да се насладя на празника на дечицата...

# 52 28 март 2012, 15:30 ч.
  • Мнения: 2 457
А този...Тити Папазов, той всеки път реве- на интервюта, в предавания...Неговото чак ненормално ми се струва, никак не може да се владее, не Confused

# 53 28 март 2012, 16:14 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Точно за него се сетих и аз...
Всяко прекалено нещо не е добро.

# 54 28 март 2012, 16:46 ч.
  • София
  • Мнения: 8 000
За мен сълзите са нормално проявление на емоции, стига да не са с цел манипулиране. Не ги разделям по полов признак, хората по различен начин приемат и изживяват събитията, щастието и загубите в живота.

# 55 28 март 2012, 17:35 ч.
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Цитат на: viliko в ср, 28 мар 2012, 10:34
Всъщност и още нещо само да вметна - жените също не харесвам да плачат, аз не го правя пред други. Има си начини за справяне със стреса и напрежението, с негативните емоции, от които не е единствения сълзите.

Да, разбира се, сълзите не са единственият начин да разтовариш напрежението, къде-къде по-мъжествено е да се напиеш в кръчмата и после да омажеш жена си от бой  Sick
Не са единственият начин, но са измежду най-здравословните. Чисто биологично, не е трудно да се поразрови човек и да попрочете защо природата е измислила сълзите. Понеже в това отношение майка ми беше страшна кукувица (иначе си е съвсем свястна и в час жената) и в къщи не се плачеше, като поотраснах ми отне доста усилия да се науча да плача. Наваксах.

Сега, когато синът ми, на 3, се разреве на публично място и някоя лелка дойде да го "утешава" с мантрата "ооооо, ама не така, мъжете не плачат" учтиво я помолвам да си прибере мъдростта някъде и да ни остави на мира. Мъжете не плачат, домакинската работа е само за жени, такива глупости не искам детето да чува дори и от случайни хора. 

Интересен факт: една от най-притеснителните индикации в детското развитие е, ако не плаче при болка, като се удари и т.н. Мъжете плащат много висока цена за дресировката да не плачат. Има сериозна връзка между неплаченето и значително по-ранната възраст на смърт при тях.

Притеснявам се, че мъжът ми не плаче. И той е паднал жертва на малоумието на стереотипа за мъжественост. Виждала съм го да плаче два пъти, все за загубени бременности.

Andjy, съжалявам за преживяното! На професионалистката й създай сериозен стрес, не просто й заведи детето...

# 56 28 март 2012, 18:13 ч.
  • Мнения: 4 569
Цитат на: $hantalche в ср, 28 мар 2012, 15:30
А този...Тити Папазов, той всеки път реве- на интервюта, в предавания...Неговото чак ненормално ми се струва, никак не може да се владее, не Confused
Тоя е тежък случай. Силни са му емоциите. На мен ми е смешен.

# 57 28 март 2012, 19:32 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Saule в ср, 28 мар 2012, 17:35
Цитат на: viliko в ср, 28 мар 2012, 10:34
Всъщност и още нещо само да вметна - жените също не харесвам да плачат, аз не го правя пред други. Има си начини за справяне със стреса и напрежението, с негативните емоции, от които не е единствения сълзите.

Да, разбира се, сълзите не са единственият начин да разтовариш напрежението, къде-къде по-мъжествено е да се напиеш в кръчмата и после да омажеш жена си от бой  Sick
Не са единственият начин, но са измежду най-здравословните. Чисто биологично, не е трудно да се поразрови човек и да попрочете защо природата е измислила сълзите. Понеже в това отношение майка ми беше страшна кукувица (иначе си е съвсем свястна и в час жената) и в къщи не се плачеше, като поотраснах ми отне доста усилия да се науча да плача. Наваксах.

Сега, когато синът ми, на 3, се разреве на публично място и някоя лелка дойде да го "утешава" с мантрата "ооооо, ама не така, мъжете не плачат" учтиво я помолвам да си прибере мъдростта някъде и да ни остави на мира. Мъжете не плачат, домакинската работа е само за жени, такива глупости не искам детето да чува дори и от случайни хора. 

Интересен факт: една от най-притеснителните индикации в детското развитие е, ако не плаче при болка, като се удари и т.н. Мъжете плащат много висока цена за дресировката да не плачат. Има сериозна връзка между неплаченето и значително по-ранната възраст на смърт при тях.

Притеснявам се, че мъжът ми не плаче. И той е паднал жертва на малоумието на стереотипа за мъжественост. Виждала съм го да плаче два пъти, все за загубени бременности.

Andjy, съжалявам за преживяното! На професионалистката й създай сериозен стрес, не просто й заведи детето...

Е, Сауле - и твоят пост е пълен с малоумни предположения и заключения, но си е твой, мен не ме грее особено. Но утре синът ти като стане втори Тити - да не пускаш теми тук как да се справя.

# 58 28 март 2012, 19:39 ч.
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Viliko  Peace виждам, че темата за "проявата на слабост" чрез плач ти е вътрешна. Предполагам, има си някаква история зад нея, която не е наша работа.
Няма предположения и заключения в моя пост, само кратка, популярна и много опростена информация за това докъде е достигнала съвременната наука (невропсихология, медицина и т.н) в откриване на значението на плача за човешкото физическо и психично здраве.
Пак - нищо лично, много си ми симпатична  Peace
И все пак, по-лекичко ако обичаш с обобщенията за сина ми и какви теми ще пускам след време... За да не захвана аз да ти разказвам сценарии какво може да стане с твоя син, ако го възпитаваш по нездравословни стереотипи. При това сценарии взети от практиката, не от 19-ти в.

# 59 28 март 2012, 20:16 ч.
  • Мнения: 7 947
Ами да, разкри ме, много ми е вътрешна.  Laughing

Ти беше тази - която реши, че щом не цънка мъжа - ходи да бие жена си.
Ти съобщи за ранната смърт, ако не плаче.
Ти нарече стереотипа малоумие.

И като цяло - за теб справянето с емоциите е явно само рева, щом чак си си наваксвала. Та проблема май не е в мен, а ти имаш такъв.

Но като цяло - всеки може да мисли каквото иска. Аз просто мразя женчовщината, това е  Hug

# 60 28 март 2012, 20:43 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Виждала съм всичките си близки мъже с насълзени очи - и от радост, и от мъка. Съвсем нормално го приемам. Мъж да плаче със сълзи съм виждала само на погребение и при научаване на лоша вест. Била съм достатъчно разтроена и аз, за да се чудя дали е нормално мъж да плаче. Не ми е минавало през ума да кажа на плачещо момченце, че "мъжете не плачат". Мъжете да си плачат, ако им напира, но децата е съвсем нормално да си плачат. Докога? Идея нямам, аз винаги си плача, щом ми се плаче, в повечето случаи, когато съм сама, разбира се, но и пред близки хора ми се е случвало.

# 61 28 март 2012, 21:14 ч.
  • Мнения: 755
Добре де темата , нали е за  мъжките сълзи? Защо намесвате синовете си?
Малоумно ми се вижда да се възпитава дете с максимата -" не плачи, защото си мъж". Тити Папазов си е емоционален тип и не виждам защо го намесвате в темата , негова  работа си е кога и как си показва емоциите.
Мъжете, както и жените са различни натури и всеки в различна степен показва чувствата си. Има жени ревли, има и такива мъже, има мъже без капка емоция има и такива жени в насока сълзите имам предвид. Това не означава , че трябва да се окачествяваме като някакви, просто сме различни и се харесваме по между именно заради това.

Ментова, много хубав пост.  bouquet

# 62 28 март 2012, 21:22 ч.
  • Мнения: 5 391
Цитат на: Fortune в ср, 28 мар 2012, 21:14
Добре де темата , нали е за  мъжките сълзи? Защо намесвате синовете си?


Ако не се лъжа, авторът/ката се инересуваше Simple Smile

# 63 28 март 2012, 21:59 ч.
  • Мнения: X
Ами ние с моят любим често се случва да си поплачем заедно на някой филм.
Плакал е от умиление на сватбата на познати. Даже май веднъж забелязах сълзи в очите му, когато обясняваше как се обвинява, че е шамаросал котарака.
Но той не реве като мен с два реда сълзи и три реда сополи, а едва забележимо  - сякаш уж прашинка му е влезнала в окото. Не се тръшка, доста твърд мъж е по принцип, но душичката му е мека.
На мен ми става още по-мило като го видя така и в повечето случаи и на мен ми се доревава.
Аз за съжаление лесно рева и с възрастта става все по-зле. Навремето дядо казваше, че съм била от семейство Плачидо.

# 64 28 март 2012, 22:03 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Цитат на: Fortune в ср, 28 мар 2012, 21:14
Добре де темата , нали е за  мъжките сълзи? Защо намесвате синовете си?
Малоумно ми се вижда да се възпитава дете с максимата -" не плачи, защото си мъж". Тити Папазов си е емоционален тип и не виждам защо го намесвате в темата , негова  работа си е кога и как си показва емоциите.
Мъжете, както и жените са различни натури и всеки в различна степен показва чувствата си. Има жени ревли, има и такива мъже, има мъже без капка емоция има и такива жени в насока сълзите имам предвид. Това не означава , че трябва да се окачествяваме като някакви, просто сме различни и се харесваме по между именно заради това.

Ментова, много хубав пост.  bouquet

Намесих сина си, защото и той е мъж. Peace

# 65 29 март 2012, 00:31 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Гледката на плачещ мъж ми действа по абсолютно същия начин като на плачеща жена - според причината за плача и отношенията ми с човека. Никога не съм разбирала защо "мъжете не трябва да плачат". Ужасно тъпо ми се вижда това. Мъжет са хора като всички останали, вярно с друг хормонален статус, но и те имат чувства, страхове, мъка, стрес и т.н. Това че мъката им е по други поводи (примерно служебни проблеми или счупена кола, а не "дебела съм и никой не ме обича" или счупен нокът) не я прави по-лош повод за плач. Плачът е чудесен начин за разтоварване на психиката, много полезен и здравословен и трябва да се използва пълноценно. Когато има нужда де, не казвам да плачеш по 3 пъти на ден за глупости.
Моят мъж аз го научих да плаче и съм много доволна.  Mr. Green Родителите му са от хората според които момчетата над 3 год не трябва никога да плачат. Когато се разплака за пръв път (по изключително сериозен повод и напълно оправдано) пред мен беше ужасен от себе си. Трябваше ми време да го убедя, че това не е нещо лошо и го приемам нормално. Сега се чувства много по-добре от това че има отдушник когато му е нужен. Синовете си също оставям да плачат на воля, когато имат нужда и се вбесявам, ако някой всезнаещ роднина им заобяснява как "мъжете не плачат".  #2gunfire

# 66 29 март 2012, 00:32 ч.
  • Мнения: 7 325
В последните години от живота си дядо ми плачеше много. Бях дете, не разбирах че е болен и за това е толкова чувствителен и сълзите му ме плашеха ужасно.
След раздялата ни, БНД плачеше почти при всяка наша среща. Сълзите му ме отблъскваха.
Съпругът ми ми сподели, че се е просълзил като е видял как се ражда бебето ни и поема първата си глътка въздух. Не съм го видяла защото точно в този момент хич не ми беше до него. Но той си е емоционален и сълзите му не биха ме подразнили.
Вчера синът ми оплака петте двойки с които са го закичили учителите му за втория срок. Толкова се ядосах на новината, че като взе да ми точи сълзи и сополи съвсем побеснях. Той е 14 год. с много претенции и голямо самочувствие, което хич не се връзва с това лигаво поведение.

# 67 29 март 2012, 00:49 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
А, анджек, ей това не разбирам - защо жена като плаче, тя е "чувствителна и нежна", а мъж като плаче е "лигав"?

# 68 29 март 2012, 02:46 ч.
  • Мнения: 1 175
Цитат на: savina_33 в чт, 29 мар 2012, 00:49
А, анджек, ей това не разбирам - защо жена като плаче, тя е "чувствителна и нежна", а мъж като плаче е "лигав"?
Заради двойния стереотип, затова. Жените колко борба са изборили за да им се позволят мъжки неща като панталони, опасни/мъжки професии, къси коси и т.н. И са извоювали добро име за жената-мъжкарана, силна и командореща. Но и дума не дават да се издума такава промяна да се позволи и за мъжете, неее. Мъжкото момиче е секси, но женственият мъж - ау, ужас, педал! Срам и позор. Да не пипва розово, да не проронва кьорава сълза, да не припарва до балет, защото не би бил достатъчно мъжествен. В днешно време това ако мъж го кажеше за жена че не иска тя да прави това или онова защото няма да му е достатъчно женствена, бунт ще се надигне и жив ще го изядат посестримите й. Но на жените им се позволява да правят такива изказвания за мъжете, и дори не се приема за спорно. Мъжете са много ощетени и окастрени откъм какво им е позволено и какво не, затова и сами се бичуват така с ултра-мъжки хобита и дейности. Смеят ли да се запишат на балет я, дори и да им харесва!

# 69 29 март 2012, 09:15 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: savina_33 в чт, 29 мар 2012, 00:49
А, анджек, ей това не разбирам - защо жена като плаче, тя е "чувствителна и нежна", а мъж като плаче е "лигав"?

Защото жената може да си позволи да е слаба, но слабият мъж е грозна работа.
Не говоря за съзлите от скръб.

# 70 29 март 2012, 09:33 ч.
  • Мнения: 755
Цитат на: viliko в чт, 29 мар 2012, 09:15


Защото жената може да си позволи да е слаба, но слабият мъж е грозна работа.
Не говоря за съзлите от скръб.

Слабият мъж може да е такъв и без да пролее и грам сълза. Сълзите в очите независимо по какъв  повод не са пример за слабост, а за емоция. Бих даже добавила , че сълзите са пример за емоционално хармоничен индивид, по ненормално ми е да не се показват емоции. Не мислиш ли?

# 71 29 март 2012, 09:45 ч.
  • Мнения: 7 947
Мисля, но пак да си кажа - за мен израза на емоциите не се изчерпва в наличието на сълзи  Wink
Аз например плача от безсилие, от провал. Е, тук не ми се връзва мъж да заплаче по тия причини.

# 72 29 март 2012, 09:58 ч.
  • Мнения: 755
В конкретният пример, който си дала да. Но безсилието е ужасно чувство, то може и у мъж да роди сълзи, ако е свързано със безвъзратна загуба например.
Инак аз пък например нищо , че съм жена  по сериозни поводи не плача, но за глупости ми се пълнят очите.
Въобще сълзите не са срамно нещо за мен и не могат да се сравнят с другите начини за разтоварване, които съм пробвала. Те си имат своят благотворен ефект. Задържането на емоция в нас не е полезно, рефлектира много лошо като се появява на повърхността. Да плачеш не значи , че ни си силен.

# 73 29 март 2012, 10:04 ч.
  • Мнения: 7 947
Е - ако плачеш от безсилие как сълзите не значат, че не си слаб  Laughing

Аз доста пъти се опитах да обясня не говоря за сълзите от загуба и скръб!

И когато визирам мъжете - сто пъти предпочитам мъжът да се вземе в ръце и със замах да реши проблема, а не да седне сега да поплаква, да се самосъжалява и тн. Знам, че ще се съгласиш. Докато една жена - да е слаба някак не стои грозно, точно в тия моменти работата на мъжа е да оправи нещата - а не приседне и да зацънка и той.

# 74 29 март 2012, 11:01 ч.
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 506
Сълзите от скръб са свързани и с чувството на безсилие, viliko Thinking
Виждала съм съпругът си да плаче от безсилие, от мъка за нещо скъпо и загубено. Стана ми само по-скъп, никога не съм мислела за плачещ човек като за слаб, независимо дали е мъж или жена.Според мен, за да си позволиш да плачеш и да позволиш на емоциите си да изплуват на повърхността, се изисква повече сила, отколкото да ги прикриеш.
Виждала съм да плаче и баща ми, и брат ми. Разбира се, не често(слава Богу) но техните сълзи са се отпечатали дълбоко в мен.

# 75 29 март 2012, 11:03 ч.
  • Мнения: 7 947
Добре, колко пъти да напиша, че  загубата на човек, смърт, болест - не включвам???  Crazy 2-30 колко?

# 76 29 март 2012, 11:19 ч.
  • Мнения: 755

Цитат на: viliko в чт, 29 мар 2012, 11:03
Добре, колко пъти да напиша, че  загубата на човек, смърт, болест - не включвам???  Crazy 2-30 колко?
Добре де това го разбрах, може да съм се повторила, но имах предвид, че загубата може да не е само смърт на близък. Безсилието поражда сълзи и при други обстоятелства, пък с и без сълзи пак си си слаб, защото самото безслие носи това чувство. Та не виждам кво ти пречат сълзиците. Grinning
 Замахът при решаването на проблема някакъв си не е прийом на мъжете само, въобще  без да се обиждаш , ама имаш една старомодно-сладка представа, че мъжът е скала, не е безсилен или , ако е винаги намира решение, не реве и хленчи и т.н. т.е. изключваш той да има емоционални реакции навяващи слабост. тТака горе-долу разбирам идеята ти против мъжките сълзи. Не че имам против това, но за жалост виждам, че всички сме хора и сълзите на никого не са чужди, та даже и полезни.

Виждала съм доста големи мижитурки, слаби хора, мъже, не плачещи , не мрънкащи, вдъхващи увереност, но накрая блесва дребната душица.
Затова предпочитам мъжките сълзи, когато емоцията им ги е извикала.

п.п. не говорим за реване за щяло и нещяло тип ДГ.

# 77 29 март 2012, 11:22 ч.
  • Мнения: 4 841
Опитвам се да си обясня някои неща...
Ако мъжките сълзи са напълно нормални и приемливи, защо във всеки втори пост пише, че това е бил някакъв изключителен и впечатляващ момент?
Каква е разликата между силен, но емоционален мъж, и Тити Папазов? Тънката червена линия, къде минава?

# 78 29 март 2012, 11:26 ч.
  • Мнения: 7 947
Fortune - ако моята представа е демоде за силата на мъжа и неговата твърдост, то непонятна пък остава за мен модата на унисекса последните години, казах го вече.  Wink
За мен мъжът и жената имат различни роли, не са ми еднакви, въпреки че аз - вкъщи - нямам нито мъж скала, нито съм слабата.

# 79 29 март 2012, 11:31 ч.
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 879
 За мен Тити Папазов е по-скоро смешен с непрестанното си ронене на сълзи. Но така бих приела и жена, която циври за щяло и нещяло. Приемам сълзите за нормални, но все пак в сравнително по-тесен кръг и при някакъв по-сериозен повод - хубав или лош. Плачът по телевизията и пред голяма аудитория ми е леко фалшив, стига да не е при изключителни обстоятелства, разбира се.

# 80 29 март 2012, 11:41 ч.
  • Мнения: 755
 viliko, нямах предвид унисекс модата. Мъжът и жената са различни, повече от очевидно е- по пол, психика и начинът по който възприемаме света, НО ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ХОРА, т.е. мъжете също плачат и в това няма нищо срамно или слабо. Да, те плачат по-малко от жените, но пък като им случи това не ги прави по-малко мъже от не плачещи да речем, които се ядат от вътре. Това имам предвид. Няма да се потреса, ако видя плачещ мъж . Мъж с насълзени очи не е страшна гледка.

# 81 29 март 2012, 11:41 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Цитат на: BirdsFlu в чт, 29 мар 2012, 11:22
Каква е разликата между силен, но емоционален мъж, и Тити Папазов? Тънката червена линия, къде минава?

За всекиго май различно минава. Мен даже и Тити Папазов не ме дразни - такъв си е, плаче си, не го знам какъв човек е.
И на филм са се насълзявали очите на мъжа ми, на брат ми, на лоши новини, които не ни касаят пряко (явно ни касаят, все пак). Човешката емоционалност не е качество, делата показват качествата, донякъде - думите.
Но мисля, че за различни неща говорим - Вилико има предвид хленчене и реване заради ежедневните житейски трудности, неуспехи, това би я подразнило в един мъж - да реве, защото не се справя/провалил се е в нещо. Е, насаме всеки реве от такива неща, сигурно и мъжете, може и пред близките си да го правят - хора разни. Но, ако пореве, пореве, а после се заеме и преодолее драмата, защо да е проблем. Ако само реве, има ли значение мъж ли е, жена ли е, пубертет ли е - все ще е дразнещо.

# 82 29 март 2012, 11:46 ч.
  • Мнения: 7 947
http://www.clip4e.com/play_azis_i_tomi_tchintchiri_i_myjete_systo_platchat.htm
Хайде поздрав от мен!  Hug

# 83 29 март 2012, 12:10 ч.
  • Мнения: 755



http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=720346

# 84 29 март 2012, 12:11 ч.
  • Мнения: 7 947
Искаш да ме конкурираш ли бе?  Crossing Arms
Този специално фотос е баш лигав.

# 85 29 март 2012, 13:16 ч.
  • Мнения: 755
Мне к`во да те конкурирам за к`во?! Тия дето си ги постнала направо циврят по и от мен. НЕма кво да се надхващаме, ясни са нещата.
Пуснах това след теб, заради материала не да те конкурирам /то тоя лигав Азис няма конкуренция/ бре Вилико, Вилико. Laughing

# 86 29 март 2012, 13:58 ч.
  • Мнения: 7 947
Е, да де - нема кво  Wink

# 87 29 март 2012, 14:16 ч.
  • Мнения: 1 175
Цитат на: viliko в чт, 29 мар 2012, 12:11
Искаш да ме конкурираш ли бе?  Crossing Arms
Този специално фотос е баш лигав.
Тея не реват, ми направо ви се хилят, според мен  Laughing

# 88 29 март 2012, 14:18 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Дидитка в чт, 29 мар 2012, 14:16
Цитат на: viliko в чт, 29 мар 2012, 12:11
Искаш да ме конкурираш ли бе?  Crossing Arms
Този специално фотос е баш лигав.
Тея не реват, ми направо ви се хилят, според мен  Laughing

 Joy Да ти кажа и аз това си помислих в първия момент, ама все пак излезе снимка - под мотото "ревящи мъже"

# 89 29 март 2012, 14:44 ч.
  • БГ
  • Мнения: 735
реват мъжете ама явно забравят за какво са ревали бързо.не вярвам аз отдавна на сълзи  Naughty трогват ме за момента ама не вярвам после  Whistling

# 90 29 март 2012, 14:54 ч.
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 127
Зависи от плачещия мъж.Ако е за щяло и нещяло,определено няма да ме трогне.Примерно Део във ВИП Брадър плачеше много и ми стана неприятен.  ooooh!
Мъжът ми никога не съм го виждала да плаче.Той самият казва,че не е плакал от години. Peace

# 91 29 март 2012, 16:06 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Според мен способността да изразяваш емоциите си било чрез думи, плач или смях няма нищо общо с това дали си силен или слаб. И сълзите изобщо не са признак на слабост. Познавам изключително силни (като характер) мъже, които могат да плачат. И невероятно слабохарактерни мухльовци, които не могат. Няма връзка между двете неща. Аз самата съм много силен характер и в същото време мога да се разрева от детска приказка.
А Вили, не знам защо реши, че жената може да си позволи да е слаба? В днешно време жените (имам предвид средностатистическа зряла жена със семейство) имат толкова много отговорности, ангажименти и задачи, че по никакъв начин не могат да си позволят да са слаби. Пък и лигава жена мен лично ме дразни точно толкова колкото лигав мъж.

# 92 29 март 2012, 16:09 ч.
  • Мнения: 7 947
Все пак темата не е само за мен, така че нека спрем вече, аз си казах мнението  Peace
Иначе за теб зная, че не си слаба! Аз също споделих - че не мога да си позволя да съм.
Това не значи, че като цяло не приемам жената за тази, която може да си позволи да е такава - при наличие на силен мъж до нея. Но обратното - е тъпо.

# 93 29 март 2012, 21:01 ч.
  • Мнения: 2 803
Някоя друга сълза  съм виждала, но плач, рев не съм виждала. Моя е малко темерут и не плаче.

# 94 29 март 2012, 21:21 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: viliko в чт, 29 мар 2012, 10:04
Е - ако плачеш от безсилие как сълзите не значат, че не си слаб  Laughing

Аз доста пъти се опитах да обясня не говоря за сълзите от загуба и скръб!

И когато визирам мъжете - сто пъти предпочитам мъжът да се вземе в ръце и със замах да реши проблема, а не да седне сега да поплаква, да се самосъжалява и тн. Знам, че ще се съгласиш. Докато една жена - да е слаба някак не стои грозно, точно в тия моменти работата на мъжа е да оправи нещата - а не приседне и да зацънка и той.
Че аз съм виждала мъже, които се тръшкат, самосъжаляват, обвиняват, истерясват итн, без да проронят и кьорава сълза.  Това, че твоят мъж и баща не плачат, освен по погребения, не прави останалите мекушави. Но щом това те успокоява, че си избрала правилният, добре.
Внимавай в прекаленото си старание да не отгледаш потенциален гей, защото винаги има опасност от обратен ефект, особено при майки-доминанти.

# 95 30 март 2012, 00:01 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 18 386
Моят мъж плака,когато дъщеря ни си счупи ръчичката.Чувстваше се ужасно виновен за случката.Освен това знае колко болка и неудобства следват за детенцето ни.На същата възраст той си чупи същата ръка,на същото място.Но не да седне,да плаче и да не прави нищо.Обличахме се за болницата,умувахме какво връхно да й сложим,че беше зима и той си страдаше,и се обвиняваше
Вече на погребенията на бабите и дядовците му също си поплака.Много ги обичаше.

# 96 30 март 2012, 09:30 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: buttinsky в чт, 29 мар 2012, 21:21
Цитат на: viliko в чт, 29 мар 2012, 10:04
Е - ако плачеш от безсилие как сълзите не значат, че не си слаб  Laughing

Аз доста пъти се опитах да обясня не говоря за сълзите от загуба и скръб!

И когато визирам мъжете - сто пъти предпочитам мъжът да се вземе в ръце и със замах да реши проблема, а не да седне сега да поплаква, да се самосъжалява и тн. Знам, че ще се съгласиш. Докато една жена - да е слаба някак не стои грозно, точно в тия моменти работата на мъжа е да оправи нещата - а не приседне и да зацънка и той.
Че аз съм виждала мъже, които се тръшкат, самосъжаляват, обвиняват, истерясват итн, без да проронят и кьорава сълза.  Това, че твоят мъж и баща не плачат, освен по погребения, не прави останалите мекушави. Но щом това те успокоява, че си избрала правилният, добре.
Внимавай в прекаленото си старание да не отгледаш потенциален гей, защото винаги има опасност от обратен ефект, особено при майки-доминанти.

Кой е казал, че моят мъж не плаче? Или баща?
А за розовите играчки и балета - не обръщай толкова внимание на тия детаили, нито се тревожи за мен, нито се пъни да предполагаш какво може, защото то и твоят син - който е играл с момичешките атрибути, не си го ограничавала и тн - също може да стане гей, така че   Peace

# 97 30 март 2012, 12:05 ч.
  • Мнения: 755
Какво общо имат сълзите с гейството или с потенциалното такова?! Вие пък ...

# 98 30 март 2012, 12:17 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Fortune в пт, 30 мар 2012, 12:05
Какво общо имат сълзите с гейството или с потенциалното такова?! Вие пък ...


Знам ли вече  Joy Напиша си мнението и като се започне - ама защо точно тука тая буква използва като можеше е така да замениш с главно ер  голем  ooooh!

# 99 30 март 2012, 13:09 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 479
Не пожелавам на никого да види мъжа си, баща си и дядо си и всички останали мъже в семейството ни, както и близки приятели, да плачат в подобен момент, както аз ги видях...

# 100 30 март 2012, 17:15 ч.
  • Мнения: 5 391
Тарталета,  Hug

Темата става скучна, когато всеки 2ри пост е на един и същ човек.

# 101 30 март 2012, 17:18 ч.
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 506
Цитат на: Тарталета в пт, 30 мар 2012, 13:09
Не пожелавам на никого да види мъжа си, баща си и дядо си и всички останали мъже в семейството ни, както и близки приятели, да плачат в подобен момент, както аз ги видях...

Тарталета spoko, така добре те разбирам!
Не пожелавам на никого д вижда близък да плаче, освен ако сълзите не са по повод на нещо радостно и сантиментално Hug

# 102 30 март 2012, 17:25 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Лейди ФиЛ в пт, 30 мар 2012, 17:15
Тарталета,  Hug

Темата става скучна, когато всеки 2ри пост е на един и същ човек.

И на мен ми става скучно да обяснявам едно и също - ама ей на - все ме цитират и опонират, пък то си е моето мнение!  Crazy

А пък и аз пожелавам на всички - никога да не се налага да плачат  Wink

# 103 30 март 2012, 17:43 ч.
  • Мнения: 5 391
Аз, честно казано, не съм те чела след 2я или 3ти твой пост в темата, не знам за какво се бориш.
Не виждам нищо сложно-излагаш си мението и не се опитваш да го обясняваш на никого.
Иначе темата се превръща в досадна.

# 104 30 март 2012, 17:49 ч.
  • Мнения: 7 947
Вероятно си права и това ще направя, въпреки че повечето теми тук - са пълни с мнения далеч не само едно от един потребител  Peace Обикновено чара им се крие в завихрилите се спорове  Joy

# 105 30 март 2012, 20:07 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Лейди ФиЛ в пт, 30 мар 2012, 17:43
Аз, честно казано, не съм те чела след 2я или 3ти твой пост в темата, не знам за какво се бориш.
Не виждам нищо сложно-излагаш си мението и не се опитваш да го обясняваш на никого.
Иначе темата се превръща в досадна.
Всяка тема, в която пише viliko рано или късно става такава. Съдба..., какво да се прави.

# 106 31 март 2012, 12:04 ч.
  • Мнения: 1 129
Баща ми съм го виждала да плаче два пъти. Първият път от жал, а вторият от тревога.

Мъжа ми също съм го виждала два пъти.

Брат ми като мъничък - много пъти. Сега е в пубертета и не си го позволява, но никой не го е учил, че понеже е мъж не бива. Не му е налагано.

Дядо ми плаче всеки път когато отиваме да го видим и всеки път когато си тръгваме. Той е много чувствителен.

Обичам мъжете в живота си и нещо естествено като сълзите, не биха могли да ме отблъснат от тях. Дори напротив. Чувствам се добре, че съм обградена от хора, които не се срамуват да изразяват емоциите си. Защото на първо място те са хора, носят души като всички. Когато се налага, са твърдата упора, но понякога просто емоцията надделява. И аз лично не се сещам за нещо по-нормално от това.

# 107 1 апр. 2012, 22:02 ч.
  • Мнения: 901
Съпругът ми плака неведнъж, когато виждаше, че брат му умира.
Плака и когато майка му си отиде.
Плака и когато моята майка си отиде два месеца след неговата.

Напоследък си поплакваме заедно - струва ми се, че после нещата стават някак по-поносими за известно време.

Баща ми плака, когато видя майка ми починала на дивана в кабинета й.

За мен по-неестествено би било тези мъже да не бяха плакали в тези ситуации.

# 108 2 апр. 2012, 09:50 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Баща ми съм го виждала 3 пъти разтроен и с насълзени очи... На погребенията на дядо ми, баба ми и чичо ми. Тъжно и морно... Отвртатително съм се чувствала.
Брат ми и мъжът ми не съм ги виждала със сълзи в очите.

Всъщност като родих 1-вото ни дете и му го показах през стъклото в б-цата, моят мъж получи влажен поглед. С искри на радост.
Чудно  Thinking, брат ми дори като дете не помня да е плакал... Само стискаше зъби и мълчеше.

Синчето (8г. и половина) плаче все още и то по-често от необходимото. Дано успее един ден да си владее по-умело емоциите... Но нали е мамин  Hug, всичко му прощавам.

# 109 2 апр. 2012, 11:57 ч.
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Цитат на: Шани в пн, 02 апр 2012, 09:50
Синчето (8г. и половина) плаче все още и то по-често от необходимото. Дано успее един ден да си владее по-умело емоциите... Но нали е мамин  Hug, всичко му прощавам.

Шани  Hug, не е директно към теб това  Peace, просто се захващам за фразата ти, защото е чудесно формулирана.

"Да си владее по-умело емоциите" - как става така, че според повечето хора владеенето на емоциите означава непоказването им? Доброто управление на емоциите е какво правиш с тях и каква трайна линия на поведение ти дават.

Все се сещам за Андерш Брайвик, онзи, който изби почти стотина души в Норвегия миналото лято - ужасна история! По този кошмарен повод, един местен приятел норвежец (психолог) каза, че това е много типично за норвежкото възпитание и се случва често, просто не в такъв мащаб. Децата се тренират (той употреби "дресират") да не показват емоции, заради което комуникацията се затормозява ужасно (съгласете се, че е много трудно хората да бъдат близки, когато не знаят нищо за вътрешните преживявания един на друг!). В резултат, неизразените емоции се натрупват и един ден, както се изрази приятелят ми, "някой откача, застрелва жена си и децата и на свой ред си тегли куршума с усмивка".

Пак казвам, Брайвик е краен случай, но ето - той точно никога не е плакал... а емоциите му го тласкат към доста ужасни решения и поведения.   

# 110 2 апр. 2012, 15:46 ч.
  • Мнения: X
От това, което съм виждала, само силните мъже си позволяват да покажат емоции.Особено чрез сълзи...
Докато слабите мъже, точно за да не ги помислят за женчовци, никога не показват емоция.

Мъжът ми два пъти съм виждала със сълзи в очите:когато големият ни син падна от 2 метра и получи мозъчно сътресение, и когато почина майка ми.Мисля, че заради това чисто човешко отношение и поведение още повече го обичам...

# 111 2 апр. 2012, 15:51 ч.
  • Мнения: 3 695
Моят мъж се просълзява на трогателни филми, аз - също. Не го смятам за слабост, а за чувствителност, която ценя! Бих се притеснила повече от безчувствени мъже.  Peace

# 112 3 апр. 2012, 09:45 ч.
  • Мнения: 3 611
Аз съм си ревла, не се е случвало да прочета "Янко музиканта" или "Майчина сълза" без да рева като магаре. Представете си за други по-сериозно неща - направо нямам равна. Simple SmileНо тъй като темата е за мъжките сълзи, да се придържам към нея.
Синковецът е много чувствителен (то нали знаете за крушата и дървото) и редовно му се доплаква, особено ако играем на "Не се сърди човече", но и за други неща, ако не стане на неговото, ако му се развали настроението (а то се разваля винаги, като кажа дай читанката) и въобще си реве и той за щяло и нещяло.
Прадядо ми плачеше винаги като ни посрещаше и изпращаше. Бяхме му свикнали и не ни правеше впечатление.
Хващала съм дядо ми с насълзени очи, но умело се прикриваше, докъм миналата година когато удар го свали на легло, беше неподвижен и вече нямаше как да скрие мъката oт безсилието си. Сега дори не може да говори по телефона с нас, мъката и сълзите му го задавят. Sad
Баща ми си е темерутин и единствения път в който го видях да реве, си беше от инат и наранено самолюбие - не се трогнах, даже ме досмеша...

# 113 9 апр. 2012, 22:28 ч.
  • софия
  • Мнения: 636
не съм виждала баща ми да плаче. видях блеснали сълзи в очите на съпруга ми, когато видя за пръв път децата като ги родих.

# 114 11 апр. 2012, 21:56 ч.
  • Мнения: 1 610
 Мъж, който е по-чувствителен, нежен, състрадателен и показва, че е „просто човек“, никога не е слаб. По-скоро е истински...

  bouquet за всички истински хора...

# 115 11 апр. 2012, 22:10 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: маманет в ср, 11 апр 2012, 21:56
Мъж, който е по-чувствителен, нежен, състрадателен и показва, че е „просто човек“, никога не е слаб. По-скоро е истински...

  bouquet за всички истински хора...

Извинявай ама такива ревльовци има...че езика не ми се обръща да ги наричам истински. Sick
Женчовци отвсякъде. Това е далеч от определение за истински мъж.

# 116 12 апр. 2012, 10:23 ч.
  • Мнения: 1 610
 Peace Хората, които са си позволили да се покажат по този начин пред мен са изключителни авторитети в моя живот...Не всеки ден ми се е случвало и слава Богу!...

 Женчовци newsm78 трудно  се вписват около мен ...на децата им е простено spoko...

# 117 12 апр. 2012, 16:52 ч.
  • Мнения: 75
Много мразя ревльовци: и жени, и мъже. Бях с един; ми той ронеше сълзи на всеки романтичен филм, толкова нелепо се чувствах. Сълзите ли да му бърша, носа ли да му духам. Толкова ми е антисекси. С такъв не мога да легна, действа ми кофти.

# 118 12 апр. 2012, 22:02 ч.
  • Мнения: 494

А нормално ли е когато мъж плаче за всяко нещо ?Имам чувство, че по този начин търси състрадание от околните .

# 119 13 апр. 2012, 01:51 ч.
  • Мнения: 1 610
Някои пък харесват и камшици, белезници ... латекс.... Wink Там няма сълзи само болка и страст....
хора разни  ... newsm78
явно трябва да се пренасочите...към по- емоционално въздържани личности...

Мъжете по-често плачат от безсилие...по рядко от състрадание...



# 120 19 май 2012, 15:19 ч.
  • Мнения: 355
Никога не съм виждала баща си да плаче - горд, жесток, надменен човек цял живот.
Смятам, че има ситуации, в които без пол, възраст сълзите са най-нормалната реакция на човека.
Виждала съм мъжа си да плаче един път, когато ме губеше, добре, че се размина, никога не бих му го причинила повторно  Sad

# 121 19 май 2012, 18:15 ч.
  • Мнения: 7 006
Само да кажа,че в повечето случаи,когато мъж плаче от загубата на жена,тва не е щото....атрибута и е уникален и неповторим..Просто егото е много силно..Като ловец изпуснал плячка..Като крадец който съжалява,защото са го хванали,не защото е крал..
Плачем да.Повечето пъти от безсилие.

# 122 20 май 2012, 16:56 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: eksipnos в сб, 19 май 2012, 18:15
Само да кажа,че в повечето случаи,когато мъж плаче от загубата на жена,тва не е щото....атрибута и е уникален и неповторим..Просто егото е много силно..Като ловец изпуснал плячка..Като крадец който съжалява,защото са го хванали,не защото е крал..
Плачем да.Повечето пъти от безсилие.

Демек не от любов, а защото са му отнели любимата играчка?
Още малко както си я подкарал и ще кажеш че мъжете не изпитват любов...

# 123 20 май 2012, 18:29 ч.
  • Мнения: 7 006
О,способни сме разбира се..Само,че рядко слагаме на любовта  романтичен ореол,а още по-рядко я поставяме над самите себе си.И да се случи..като цяло ни минава по-бързо,отколкото на вас..

# 124 20 май 2012, 18:38 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: eksipnos в нд, 20 май 2012, 18:29
О,способни сме разбира се..Само,че рядко слагаме на любовта  романтичен ореол,а още по-рядко я поставяме над самите себе си.И да се случи..като цяло ни минава по-бързо,отколкото на вас..

Виж, ти за себе си само говори и не съди за всички по собствен опит. Най-малкото защото си още зелен и не си срещал явно любов.

Научно е доказано че мъжете са по-влюбчиви и по-силно обичат от жените.
Лично познавам мъж, който повече от 5 години вече продължава да реве по жена, която го е зарязала и да се опитва всячески да си я върне. Не от накърнено его на ловец- за него в целия свят друга не съществува.

# 125 20 май 2012, 18:47 ч.
  • Мнения: 7 006
Източник на научното изследване?Ревльовци винаги е имало,и ще има..Както моногамни до края на живота си.Е и?
Зелен,бембен..хората са казали"не питай старило,а патило"

# 126 20 май 2012, 18:55 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: eksipnos в нд, 20 май 2012, 18:47
Източник на научното изследване?Ревльовци винаги е имало,и ще има..Както моногамни до края на живота си.Е и?
Зелен,бембен..хората са казали"не питай старило,а патило"

Нямам достъп до оригиналите на изследванията. Само чета книжки отвреме навреме.
пс. Откога моногамията е повод за презрително "ревльовци"?

Цитат
Кто любит сильнее, мужчины или женщины?

Охотники, вы, конечно же, поняли (я надеюсь), что представленные в предыдущей главе обобщения (многочисленные), преувеличения (небольшие), и юмор (невеселый) были необходимы для того, чтобы просто изложить суть проблемы. Чтобы вы не подумали, что я мужененавистница, позвольте мне предложить вам мир и в связи с этим преподнести вам дар в качестве моральной компенсации.

Кто быстрее влюбляется? Мужчины!

B одном из исследований семистам влюбленным молодым людям обоих полов был задан вопрос: "Когда именно вы поняли, что влюблены?" Результаты показали, что мужчины влюблялись быстрее. До четвертого свидания 20 процентов мужчин почувствовали глубокую привязанность и влечение, в то время как только 15 процентов женщин поняли, что сражены стрелой Амура; 43 процента женщин к двенадцатому свиданию все еще не знали, любят они или нет, по сравнению только с 30 процентами мужчин. Женщины более осторожны, вовлекаясь в отношения.

Кто более идеалистичен в любви? Мужчины!

Другое исследование определило, что мужчины имеют более идеалистические и менее практические взгляды на любовь. Мужчины не настолько сильно интересуются общественным положением женщины и тем, сколько она зарабатывает.

Кто обычно первым идет на разрыв отношений? Женщины!

Группа ученых из Гарварда бдительно следила за отношениями 231 супружеской пары из Бостона. Теми, кто стал инициатором прекращения отношений, обычно были женщины, потребовавшие развода. Мужчины хотели сохранить отношения до caмого конца.

Кто больше страдает от разрыва? Мужчины!

Мужчины чувствовали себя более одинокими, подавленными, нелюбимыми и потерянными, оставшись в одиночестве после развода. Мужчины сообщали, что им было крайне трудно смириться с тем, что их больше не любят и что их женщины действительно покинули их.

Кто любит своего партнера (партнершу) больше? Мужчины!

Мужчины любят своих возлюбленных больше, чем других близких людей в своей жизни. Группа исследователей из Йельского Университета обращалась к участникам эксперимента, мужчинам и женщинам в возрасте от 18 до 70 лет, с вопросом: "Кого вы предпочитаете и кого вы любите больше всего в своей жизни?" B качестве вариантов были предложены возлюбленный (супруг или супруга), лучшие друзья, родители, братья и сестры.

# 127 20 май 2012, 21:15 ч.
  • Мнения: 7 006
А не си ме разбрала..презрението е за ревльовците.Не за моногамните.

# 128 22 май 2012, 22:07 ч.
  • Мнения: 51
 Баща ми никога не съм го виждала да плаче. Винаги е бил много силен и горд. Той по принцип не си позволява показ на чувства било то от радост или от мъка. Такъв си е и всички сме му свикнали.
 Брат ми съм го виждала да плаче като дете и когато се роди първото му дете. Много беше щастлив и не можа да сдържи емоциите си, но за жалост прилича на баща ни.
 Мъжът ми също съм го виждала да плаче, 2 пъти-и двата пъти заради мен. Веднъж в началото на връзката ни, когато между нас нямаше нищо сериозно, но май само аз съм го приемала така. Молеше ме да сме заедно, но и според мен не защото ме е обичал много, а просто защото не може да ме има. Тогава и аз се разплаках от думите му, които толкова исках да чуя и стояхме двамата плачейки... май за пръв път тогава осъзнахме какво сме един за друг.
 Вторият път беше преди няколко месеца, но не беше плач, а по-скоро очите му бяха насълзени. Спяхме с малката на дивана рано сутринта, а той стои и ни се любува... ама от къде да го знам. Може и да ми е изневерил, та затова... Mr. Green

# 129 24 май 2012, 07:54 ч.
  • Мнения: 1 351
Баща ми плака , когато батко ми почина , но това беше голяма трагедия за всички. Мъжът ми плака , когато майка му се разболя и беше на косъм от смъртта и когато детето ни получи гърч. Сега като се замисля - май е възпитан да не си показва чувствата.

# 130 24 май 2012, 08:46 ч.
  • Мнения: 571
Баща ми почина,когато бях на 6 и нямам спомен да е плакал
Брат ми-от бебе не е.Вече е голям мъж на 20г и не съм го виждала
ММ,свекър ми и девер ми-само веднъж,когато почина кучето им.Никога няма да забравя тази гледка.Трима големи,сериозни,стабилни и почти винаги намръщени/с изклчение на девера/мъже бяха като малки деца Sad
Няма нищо лошо в това мъж да плаче.Нищо човешко не им е чуждо и на тях все пак Laughing

# 131 24 май 2012, 12:26 ч.
  • Мнения: 51
Мира, мисля че ако нещо се случи с нашия куч, мъжът ми ще изпадне в депресия и ще се съдере от рев, въпреки че не мога да си го представя...

# 132 24 май 2012, 12:55 ч.
  • Мнения: 755
Цитат на: eksipnos в нд, 20 май 2012, 18:29
О,способни сме разбира се..Само,че рядко слагаме на любовта  романтичен ореол,а още по-рядко я поставяме над самите себе си.И да се случи..като цяло ни минава по-бързо,отколкото на вас..

По-скоро успявате по-бързо се съвземате, а кога минава и на кой как му личи или не е друга приказка.

# 133 24 май 2012, 15:29 ч.
  • Мнения: 571
Мъжете таят всичко в себе си,което е лошо.Или споделят само с маминка-още по-лошо
Ванина-бъди подготвена да го видиш така както никога преди това!!!Казвам  го от опит

# 134 24 май 2012, 15:58 ч.
  • Мнения: 7 006
Цитат на: Fortune в чт, 24 май 2012, 12:55
Цитат на: eksipnos в нд, 20 май 2012, 18:29
О,способни сме разбира се..Само,че рядко слагаме на любовта  романтичен ореол,а още по-рядко я поставяме над самите себе си.И да се случи..като цяло ни минава по-бързо,отколкото на вас..

По-скоро успявате по-бързо се съвземате, а кога минава и на кой как му личи или не е друга приказка.

И така може да се каже..

# 135 25 май 2012, 02:15 ч.
  • Мнения: 702
Зависи от кой мъж са.
На баща си повярвах. Виждала съм го да плаче един - два пъти и то по сериозни причини.
На другите, които съм виждала - според човека и сутуацията.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата