Виждала съм всичките си близки мъже с насълзени очи - и от радост, и от мъка. Съвсем нормално го приемам. Мъж да плаче със сълзи съм виждала само на погребение и при научаване на лоша вест. Била съм достатъчно разтроена и аз, за да се чудя дали е нормално мъж да плаче. Не ми е минавало през ума да кажа на плачещо момченце, че "мъжете не плачат". Мъжете да си плачат, ако им напира, но децата е съвсем нормално да си плачат. Докога? Идея нямам, аз винаги си плача, щом ми се плаче, в повечето случаи, когато съм сама, разбира се, но и пред близки хора ми се е случвало.
- Публикувана: 27 март 2012, 15:51 ч.
- Последно мнение: 25 май 2012, 02:15 ч.
За мъжките сълзи
Добре де темата , нали е за мъжките сълзи? Защо намесвате синовете си?
Малоумно ми се вижда да се възпитава дете с максимата -" не плачи, защото си мъж". Тити Папазов си е емоционален тип и не виждам защо го намесвате в темата , негова работа си е кога и как си показва емоциите.
Мъжете, както и жените са различни натури и всеки в различна степен показва чувствата си. Има жени ревли, има и такива мъже, има мъже без капка емоция има и такива жени в насока сълзите имам предвид. Това не означава , че трябва да се окачествяваме като някакви, просто сме различни и се харесваме по между именно заради това.
Ментова, много хубав пост.
Малоумно ми се вижда да се възпитава дете с максимата -" не плачи, защото си мъж". Тити Папазов си е емоционален тип и не виждам защо го намесвате в темата , негова работа си е кога и как си показва емоциите.
Мъжете, както и жените са различни натури и всеки в различна степен показва чувствата си. Има жени ревли, има и такива мъже, има мъже без капка емоция има и такива жени в насока сълзите имам предвид. Това не означава , че трябва да се окачествяваме като някакви, просто сме различни и се харесваме по между именно заради това.
Ментова, много хубав пост.
Добре де темата , нали е за мъжките сълзи? Защо намесвате синовете си?
Ако не се лъжа, авторът/ката се инересуваше
Ами ние с моят любим често се случва да си поплачем заедно на някой филм.
Плакал е от умиление на сватбата на познати. Даже май веднъж забелязах сълзи в очите му, когато обясняваше как се обвинява, че е шамаросал котарака.
Но той не реве като мен с два реда сълзи и три реда сополи, а едва забележимо - сякаш уж прашинка му е влезнала в окото. Не се тръшка, доста твърд мъж е по принцип, но душичката му е мека.
На мен ми става още по-мило като го видя така и в повечето случаи и на мен ми се доревава.
Аз за съжаление лесно рева и с възрастта става все по-зле. Навремето дядо казваше, че съм била от семейство Плачидо.
Плакал е от умиление на сватбата на познати. Даже май веднъж забелязах сълзи в очите му, когато обясняваше как се обвинява, че е шамаросал котарака.
Но той не реве като мен с два реда сълзи и три реда сополи, а едва забележимо - сякаш уж прашинка му е влезнала в окото. Не се тръшка, доста твърд мъж е по принцип, но душичката му е мека.
На мен ми става още по-мило като го видя така и в повечето случаи и на мен ми се доревава.
Аз за съжаление лесно рева и с възрастта става все по-зле. Навремето дядо казваше, че съм била от семейство Плачидо.
Добре де темата , нали е за мъжките сълзи? Защо намесвате синовете си?
Малоумно ми се вижда да се възпитава дете с максимата -" не плачи, защото си мъж". Тити Папазов си е емоционален тип и не виждам защо го намесвате в темата , негова работа си е кога и как си показва емоциите.
Мъжете, както и жените са различни натури и всеки в различна степен показва чувствата си. Има жени ревли, има и такива мъже, има мъже без капка емоция има и такива жени в насока сълзите имам предвид. Това не означава , че трябва да се окачествяваме като някакви, просто сме различни и се харесваме по между именно заради това.
Ментова, много хубав пост.
Малоумно ми се вижда да се възпитава дете с максимата -" не плачи, защото си мъж". Тити Папазов си е емоционален тип и не виждам защо го намесвате в темата , негова работа си е кога и как си показва емоциите.
Мъжете, както и жените са различни натури и всеки в различна степен показва чувствата си. Има жени ревли, има и такива мъже, има мъже без капка емоция има и такива жени в насока сълзите имам предвид. Това не означава , че трябва да се окачествяваме като някакви, просто сме различни и се харесваме по между именно заради това.
Ментова, много хубав пост.
Намесих сина си, защото и той е мъж.
Гледката на плачещ мъж ми действа по абсолютно същия начин като на плачеща жена - според причината за плача и отношенията ми с човека. Никога не съм разбирала защо "мъжете не трябва да плачат". Ужасно тъпо ми се вижда това. Мъжет са хора като всички останали, вярно с друг хормонален статус, но и те имат чувства, страхове, мъка, стрес и т.н. Това че мъката им е по други поводи (примерно служебни проблеми или счупена кола, а не "дебела съм и никой не ме обича" или счупен нокът) не я прави по-лош повод за плач. Плачът е чудесен начин за разтоварване на психиката, много полезен и здравословен и трябва да се използва пълноценно. Когато има нужда де, не казвам да плачеш по 3 пъти на ден за глупости.
Моят мъж аз го научих да плаче и съм много доволна.
Родителите му са от хората според които момчетата над 3 год не трябва никога да плачат. Когато се разплака за пръв път (по изключително сериозен повод и напълно оправдано) пред мен беше ужасен от себе си. Трябваше ми време да го убедя, че това не е нещо лошо и го приемам нормално. Сега се чувства много по-добре от това че има отдушник когато му е нужен. Синовете си също оставям да плачат на воля, когато имат нужда и се вбесявам, ако някой всезнаещ роднина им заобяснява как "мъжете не плачат". 
Моят мъж аз го научих да плаче и съм много доволна.
Родителите му са от хората според които момчетата над 3 год не трябва никога да плачат. Когато се разплака за пръв път (по изключително сериозен повод и напълно оправдано) пред мен беше ужасен от себе си. Трябваше ми време да го убедя, че това не е нещо лошо и го приемам нормално. Сега се чувства много по-добре от това че има отдушник когато му е нужен. Синовете си също оставям да плачат на воля, когато имат нужда и се вбесявам, ако някой всезнаещ роднина им заобяснява как "мъжете не плачат".
В последните години от живота си дядо ми плачеше много. Бях дете, не разбирах че е болен и за това е толкова чувствителен и сълзите му ме плашеха ужасно.
След раздялата ни, БНД плачеше почти при всяка наша среща. Сълзите му ме отблъскваха.
Съпругът ми ми сподели, че се е просълзил като е видял как се ражда бебето ни и поема първата си глътка въздух. Не съм го видяла защото точно в този момент хич не ми беше до него. Но той си е емоционален и сълзите му не биха ме подразнили.
Вчера синът ми оплака петте двойки с които са го закичили учителите му за втория срок. Толкова се ядосах на новината, че като взе да ми точи сълзи и сополи съвсем побеснях. Той е 14 год. с много претенции и голямо самочувствие, което хич не се връзва с това лигаво поведение.
След раздялата ни, БНД плачеше почти при всяка наша среща. Сълзите му ме отблъскваха.
Съпругът ми ми сподели, че се е просълзил като е видял как се ражда бебето ни и поема първата си глътка въздух. Не съм го видяла защото точно в този момент хич не ми беше до него. Но той си е емоционален и сълзите му не биха ме подразнили.
Вчера синът ми оплака петте двойки с които са го закичили учителите му за втория срок. Толкова се ядосах на новината, че като взе да ми точи сълзи и сополи съвсем побеснях. Той е 14 год. с много претенции и голямо самочувствие, което хич не се връзва с това лигаво поведение.
А, анджек, ей това не разбирам - защо жена като плаче, тя е "чувствителна и нежна", а мъж като плаче е "лигав"?
А, анджек, ей това не разбирам - защо жена като плаче, тя е "чувствителна и нежна", а мъж като плаче е "лигав"?
Защото жената може да си позволи да е слаба, но слабият мъж е грозна работа.
Не говоря за съзлите от скръб.
Защото жената може да си позволи да е слаба, но слабият мъж е грозна работа.
Не говоря за съзлите от скръб.
Слабият мъж може да е такъв и без да пролее и грам сълза. Сълзите в очите независимо по какъв повод не са пример за слабост, а за емоция. Бих даже добавила , че сълзите са пример за емоционално хармоничен индивид, по ненормално ми е да не се показват емоции. Не мислиш ли?
В конкретният пример, който си дала да. Но безсилието е ужасно чувство, то може и у мъж да роди сълзи, ако е свързано със безвъзратна загуба например.
Инак аз пък например нищо , че съм жена по сериозни поводи не плача, но за глупости ми се пълнят очите.
Въобще сълзите не са срамно нещо за мен и не могат да се сравнят с другите начини за разтоварване, които съм пробвала. Те си имат своят благотворен ефект. Задържането на емоция в нас не е полезно, рефлектира много лошо като се появява на повърхността. Да плачеш не значи , че ни си силен.
Инак аз пък например нищо , че съм жена по сериозни поводи не плача, но за глупости ми се пълнят очите.
Въобще сълзите не са срамно нещо за мен и не могат да се сравнят с другите начини за разтоварване, които съм пробвала. Те си имат своят благотворен ефект. Задържането на емоция в нас не е полезно, рефлектира много лошо като се появява на повърхността. Да плачеш не значи , че ни си силен.
Е - ако плачеш от безсилие как сълзите не значат, че не си слаб 
Аз доста пъти се опитах да обясня не говоря за сълзите от загуба и скръб!
И когато визирам мъжете - сто пъти предпочитам мъжът да се вземе в ръце и със замах да реши проблема, а не да седне сега да поплаква, да се самосъжалява и тн. Знам, че ще се съгласиш. Докато една жена - да е слаба някак не стои грозно, точно в тия моменти работата на мъжа е да оправи нещата - а не приседне и да зацънка и той.
Аз доста пъти се опитах да обясня не говоря за сълзите от загуба и скръб!
И когато визирам мъжете - сто пъти предпочитам мъжът да се вземе в ръце и със замах да реши проблема, а не да седне сега да поплаква, да се самосъжалява и тн. Знам, че ще се съгласиш. Докато една жена - да е слаба някак не стои грозно, точно в тия моменти работата на мъжа е да оправи нещата - а не приседне и да зацънка и той.
Сълзите от скръб са свързани и с чувството на безсилие, viliko 
Виждала съм съпругът си да плаче от безсилие, от мъка за нещо скъпо и загубено. Стана ми само по-скъп, никога не съм мислела за плачещ човек като за слаб, независимо дали е мъж или жена.Според мен, за да си позволиш да плачеш и да позволиш на емоциите си да изплуват на повърхността, се изисква повече сила, отколкото да ги прикриеш.
Виждала съм да плаче и баща ми, и брат ми. Разбира се, не често(слава Богу) но техните сълзи са се отпечатали дълбоко в мен.
Виждала съм съпругът си да плаче от безсилие, от мъка за нещо скъпо и загубено. Стана ми само по-скъп, никога не съм мислела за плачещ човек като за слаб, независимо дали е мъж или жена.Според мен, за да си позволиш да плачеш и да позволиш на емоциите си да изплуват на повърхността, се изисква повече сила, отколкото да ги прикриеш.
Виждала съм да плаче и баща ми, и брат ми. Разбира се, не често(слава Богу) но техните сълзи са се отпечатали дълбоко в мен.