Публикувана: 27 март 2012, 15:51 ч.
Последно мнение: 25 май 2012, 02:15 ч.

За мъжките сълзи

18 090
135
1

# 105 30 март 2012, 20:07 ч.

Мнения: X

Цитат на: Лейди ФиЛ в пт, 30 мар 2012, 17:43

Аз, честно казано, не съм те чела след 2я или 3ти твой пост в темата, не знам за какво се бориш.
Не виждам нищо сложно-излагаш си мението и не се опитваш да го обясняваш на никого.
Иначе темата се превръща в досадна.

Всяка тема, в която пише viliko рано или късно става такава. Съдба..., какво да се прави.

# 106 31 март 2012, 12:04 ч.

Мнения: 1 129

Баща ми съм го виждала да плаче два пъти. Първият път от жал, а вторият от тревога.

Мъжа ми също съм го виждала два пъти.

Брат ми като мъничък - много пъти. Сега е в пубертета и не си го позволява, но никой не го е учил, че понеже е мъж не бива. Не му е налагано.

Дядо ми плаче всеки път когато отиваме да го видим и всеки път когато си тръгваме. Той е много чувствителен.

Обичам мъжете в живота си и нещо естествено като сълзите, не биха могли да ме отблъснат от тях. Дори напротив. Чувствам се добре, че съм обградена от хора, които не се срамуват да изразяват емоциите си. Защото на първо място те са хора, носят души като всички. Когато се налага, са твърдата упора, но понякога просто емоцията надделява. И аз лично не се сещам за нещо по-нормално от това.

# 107 1 апр. 2012, 22:02 ч.

Мнения: 901

Съпругът ми плака неведнъж, когато виждаше, че брат му умира.
Плака и когато майка му си отиде.
Плака и когато моята майка си отиде два месеца след неговата.

Напоследък си поплакваме заедно - струва ми се, че после нещата стават някак по-поносими за известно време.

Баща ми плака, когато видя майка ми починала на дивана в кабинета й.

За мен по-неестествено би било тези мъже да не бяха плакали в тези ситуации.

# 108 2 апр. 2012, 09:50 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Баща ми съм го виждала 3 пъти разтроен и с насълзени очи... На погребенията на дядо ми, баба ми и чичо ми. Тъжно и морно... Отвртатително съм се чувствала.
Брат ми и мъжът ми не съм ги виждала със сълзи в очите.

Всъщност като родих 1-вото ни дете и му го показах през стъклото в б-цата, моят мъж получи влажен поглед. С искри на радост.
Чудно Thinking

, брат ми дори като дете не помня да е плакал... Само стискаше зъби и мълчеше.

Синчето (8г. и половина) плаче все още и то по-често от необходимото. Дано успее един ден да си владее по-умело емоциите... Но нали е мамин Hug

, всичко му прощавам.

# 109 2 апр. 2012, 11:57 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Цитат на: Шани в пн, 02 апр 2012, 09:50

Синчето (8г. и половина) плаче все още и то по-често от необходимото. Дано успее един ден да си владее по-умело емоциите... Но нали е мамин Hug

, всичко му прощавам.

Шани

, не е директно към теб това Peace

, просто се захващам за фразата ти, защото е чудесно формулирана.

"Да си владее по-умело емоциите" - как става така, че според повечето хора владеенето на емоциите означава непоказването им? Доброто управление на емоциите е какво правиш с тях и каква трайна линия на поведение ти дават.

Все се сещам за Андерш Брайвик, онзи, който изби почти стотина души в Норвегия миналото лято - ужасна история! По този кошмарен повод, един местен приятел норвежец (психолог) каза, че това е много типично за норвежкото възпитание и се случва често, просто не в такъв мащаб. Децата се тренират (той употреби "дресират") да не показват емоции, заради което комуникацията се затормозява ужасно (съгласете се, че е много трудно хората да бъдат близки, когато не знаят нищо за вътрешните преживявания един на друг!). В резултат, неизразените емоции се натрупват и един ден, както се изрази приятелят ми, "някой откача, застрелва жена си и децата и на свой ред си тегли куршума с усмивка".

Пак казвам, Брайвик е краен случай, но ето - той точно никога не е плакал... а емоциите му го тласкат към доста ужасни решения и поведения.

# 110 2 апр. 2012, 15:46 ч.

Мнения: X

От това, което съм виждала, само силните мъже си позволяват да покажат емоции.Особено чрез сълзи...
Докато слабите мъже, точно за да не ги помислят за женчовци, никога не показват емоция.

Мъжът ми два пъти съм виждала със сълзи в очите:когато големият ни син падна от 2 метра и получи мозъчно сътресение, и когато почина майка ми.Мисля, че заради това чисто човешко отношение и поведение още повече го обичам...

# 111 2 апр. 2012, 15:51 ч.

Мнения: 3 695

Моят мъж се просълзява на трогателни филми, аз - също. Не го смятам за слабост, а за чувствителност, която ценя! Бих се притеснила повече от безчувствени мъже. Peace

# 112 3 апр. 2012, 09:45 ч.

Мнения: 3 611

Аз съм си ревла, не се е случвало да прочета "Янко музиканта" или "Майчина сълза" без да рева като магаре. Представете си за други по-сериозно неща - направо нямам равна. Simple Smile

Но тъй като темата е за мъжките сълзи, да се придържам към нея.
Синковецът е много чувствителен (то нали знаете за крушата и дървото) и редовно му се доплаква, особено ако играем на "Не се сърди човече", но и за други неща, ако не стане на неговото, ако му се развали настроението (а то се разваля винаги, като кажа дай читанката) и въобще си реве и той за щяло и нещяло.
Прадядо ми плачеше винаги като ни посрещаше и изпращаше. Бяхме му свикнали и не ни правеше впечатление.
Хващала съм дядо ми с насълзени очи, но умело се прикриваше, докъм миналата година когато удар го свали на легло, беше неподвижен и вече нямаше как да скрие мъката oт безсилието си. Сега дори не може да говори по телефона с нас, мъката и сълзите му го задавят. Sad

Баща ми си е темерутин и единствения път в който го видях да реве, си беше от инат и наранено самолюбие - не се трогнах, даже ме досмеша...

# 113 9 апр. 2012, 22:28 ч.

софия
Мнения: 636

не съм виждала баща ми да плаче. видях блеснали сълзи в очите на съпруга ми, когато видя за пръв път децата като ги родих.

# 114 11 апр. 2012, 21:56 ч.

Мнения: 1 610

Мъж, който е по-чувствителен, нежен, състрадателен и показва, че е „просто човек“, никога не е слаб. По-скоро е истински...

bouquet

за всички истински хора...

# 115 11 апр. 2012, 22:10 ч.

Мнения: 45

Цитат на: маманет в ср, 11 апр 2012, 21:56

за всички истински хора...

Извинявай ама такива ревльовци има...че езика не ми се обръща да ги наричам истински. Sick

Женчовци отвсякъде. Това е далеч от определение за истински мъж.

# 116 12 апр. 2012, 10:23 ч.

Мнения: 1 610

Хората, които са си позволили да се покажат по този начин пред мен са изключителни авторитети в моя живот...Не всеки ден ми се е случвало и слава Богу!...

Женчовци newsm78

трудно се вписват около мен ...на децата им е простено spoko

...

# 117 12 апр. 2012, 16:52 ч.

Мнения: 75

Много мразя ревльовци: и жени, и мъже. Бях с един; ми той ронеше сълзи на всеки романтичен филм, толкова нелепо се чувствах. Сълзите ли да му бърша, носа ли да му духам. Толкова ми е антисекси. С такъв не мога да легна, действа ми кофти.