Публикувана: 27 март 2012, 15:51 ч.
Последно мнение: 25 май 2012, 02:15 ч.

За мъжките сълзи

18 105
135
1

Отговори

# 30 27 март 2012, 19:35 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

Цитат на: viliko в вт, 27 мар 2012, 19:21

Изразяването на чувствата не е задължително със сълзи, моля ви се Stop

Аз пък не бих се чувствала комфортно, ако всички мъже около мен си цънкам мине-не мине време - я филм, я спомен, я тъга. Сори, нито аз харесвам това изразяване - пред другите, насаме - може всичко, нито искам около мен, в това число сина ми - да си реват за спорта, щото щели да се разболеят.

Mежду това да ревеш за спорта и на филми, и това да имаш сълзи в очите в много хубави или много лоши моменти има огромна разлика. Аз поне говоря за второто.

А от подтисканите и сдържани емоции цял живот не следва наистина нищо добро... Mr. Green

# 31 27 март 2012, 19:56 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Оставям линк към едно прекрасно стихотворение за мъжките сълзи. Мен лично ме трогна много...

ТУК

# 32 27 март 2012, 20:02 ч.

Мнения: 7 947

Параход - така е. Аз на сина например не давам да играе балет също.
Мон - сълзите далеч не са единствения начин да изразиш емоции и да изпуснеш п арата. И не е задължително да е пред другите, пак да кажа, нещо ги бъркате нещата. И да - на мен ми е грозно момче на 5-6-7 години да цънка по градинките точно като ощипана мома. Ама сега...всеки си знае, аз от лично име си пише.

# 33 27 март 2012, 20:05 ч.

Мнения: X

Тук май никой няма предвид такова хленчещо,дразнещо и лигаво "цънкане"/както ти се изрази/.
По-скоро в момент на тъга или болка да видиш как очите му се пълнят със сълзи.

# 34 27 март 2012, 20:07 ч.

Мнения: 7 947

Не знам някой да е уточнявал назад за кои сълзи иде реч. Затова споделям впечатленията си общо. На погребение очаквам всички да плачат, но мислех - че няма нужда да уточнявам егати.

# 35 27 март 2012, 20:37 ч.

Мнения: 14 654

Viliko,
не си разбрала за какво пиша явно. Нямам предвид плач за всяка тъпотийка, а и не говоря за деца. Чрез сълзите на човек му олеква - вид разтоварване е, поне аз така се чувствам. А като ти е трудно да поплачеш, но душата страда, ще ти избие другаде. Не е задължително да е болест, но може да е.
А на розовите колички какво им е? Моите синове имат, ама това не значи, че като някое момче с пушка ги удари, те ще се разплачкат и ще дотичкат при мама или госпожата, а няма да го ступат, както е редно Simple Smile

# 36 27 март 2012, 20:45 ч.

Мнения: 4 569

Чувствам се неловко когато мъж плаче.
А тия ревящите лицемери са отврат, особено като се завайкат "не си отивай". Sick

Най-страшно ми беше на погребение, когато трийсетина мъже, облечени еднакво и на средна възраст плачеха. Flowers Rose

# 37 27 март 2012, 20:50 ч.

Мнения: 510

Тази тема ме накара да се замисля... не съм виждала баща си да плаче. Никога. Опитвам се да си спомня, но не мога.... А е чувствителен и състрадателен човек.
Имах един чувствителен приятел, която съм виждала да плаче, като характер беше несигурен, неуверен, нерешителен...
Синът ми сега плаче само когато се удари и го заболи, но е само на няма и 4.
Има случаи, когато сълзите са неизбежни. Но като, че ли сме свикнали жените да са по- големите ревли, а мъжете да са "силни"

# 38 27 март 2012, 20:54 ч.

Мнения: 334

Бившето ми гадже-мъж 2 метра рони крокодилски сълзи, защото се разделяме.Е, беше ми го върнал като е клюкарствал за мен неверни неща.

Дядо-при срещи, раздели, като видя правнучка си(дъщеря ми). Общо взето той е чувствителен човек.

Другия ми дядо-същата работа+това, че плачеше и на турските сериали и на "Дързост и красота"

Настоящия ми мъж не съм го виждала да плаче.

Брат ми-след като се бяхме скарали жестоко.

# 39 27 март 2012, 20:55 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Янечек в вт, 27 мар 2012, 20:37

Че аз не съм писала конкретно към теб нищо Laughing

И стига писа за всички, не всички изпитват нужда да разтоварват с рев и сополи.

# 40 27 март 2012, 21:34 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Чакайте малко, темата нали е за ,,Мъжките сълзи,, а не за детските лиготии?
Трогателно е когато видиш мъж да плаче, когато силата на силния пол не му е достатъчна за да преодолее конкретна трудност и болка.

# 41 27 март 2012, 22:15 ч.

София
Мнения: 2 217

Бих се чувствала поласкана ако мъж се разплаче пред мен, стига да не е някой лигав драматист.....
И аз съм съгласна с Шанталчето.

# 42 27 март 2012, 22:47 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Мъжките сълзи...

На татко, когато аз трябваше да стана жена...

На мъжът ми, когато погребвахме големият си син.

На малкият ни син, когато...

Мъжките сълзи са рядко явление, момичета/истинските мъжки сълзи/, но са безценни...

# 43 27 март 2012, 23:06 ч.

Мнения: 10 547

Освен дядо си- горд от мен и един разочарован от мен, други мъже не съм запомнила да плачат.
Пиша за истински сълзи, не за драми от типа "Керълайн се ожени за Брук".

# 44 28 март 2012, 04:07 ч.

Мнения: 1 175

Мисля че мъжът ми е единственият мъж, когото съм виждала да плаче, и то само два пъти, и двата само насълзени очи, не продължителен плач. Първият път когато се оженихме (надявам се сълзи от щастие Mr. Green

), и вторият, сълзи на мъка когато ми разказваше тежка случка от миналото си. Баща ми има сърце от камък и никога не съм го виждала да плаче. За други мъже не се сещам.

А какво общо има балетът със сълзите? Айде за мъката има други начини да се разтовариш, но ако ти се играе балет, ти се играе балет. Не става да се запишеш на пиано вместо това Laughing

Да не намекваш нещо че балета и сълзите са само за жени? Защото не е баш като да "тикнеш" розова количка на синчето си. Балетът се играе и от двата пола, и винаги е било така (в началото даже са били само мъже, някои преоблечени като жени за женските роли, защото на жените не са им били позволени такива фриволности като балет). Един истински мъж е мъж и когато плаче, и когато играе балет, защото вече се е доказал като такъв и мъжествеността му не лежи на примитивни стереотипи, а на неговата истинска същност.

Препоръчани теми

Болката от раздялата с любим човек

Той иска да се самоубие

Аз ли съм сбъркана?

Иска да се върне

Причина:

Причина: