Коренът на проблемите с първите години ( до 6 ти клас) според мен е точно в това. Никой не им помага вкъщи.
Това са глупости. Като бяхме ученици с брат ми нашите не се ни помагали. Изобщо. Майка ми даже не знаеше кога имахме класни. Какво да четат с него до 12-ти клас ли. Или да го препитват след вечеря?
Нито са знаели англ., за да седнат да ни помагат. Просто са упр. някакъв контрол. А и не на всяко дете му е интересно и му се удава изучаването на езици.
10-те цента говори не само за изучаването на чужди езици, а като цяло за помощта на родителите по всички предмети, изучавани в училище.
Аз говоря за същото. За мен е още по-абсурдно да се помага по всички предмети в у-ще.
Все едно помниш синуси и косинуси, вапример. Как да му помагам? И това, разбира се, не е единствената причина.
Аз в това отношение не мога да се похваля

От 1 клас до 7ми плътно ми е помагано по разказвателни предмети и литература от баба ми, математика и природни науки баща ми и брат ми. След като 'влязох" не ми е помагано, освен по математика и химия ( примерно изравняване на уравнения), за кандидатстудентски изпити също ми е помагано да разказвам. Така че приемем естествено такава намеса, а и виждам, че знанията ми от този период са почти непоклатими.
В момента както виждам , нивото на предподаване е паднало и покрай близки деца си давам сметка, че им е трудно, например да разкажат нещо. Едно разказване не е само да се говори, трябва да се придържат към съответното време и т.н. Трудна работа. А това да отоговори например какво мисли по някоя тема, или харесва ли му еди какво си, и да получиш различен отоговор от тип затворен.. 'супер беше" .. рядко. Та, от тази гледна точка мисля, че е важно в началото да се помага.