България- страна на полиглоти?

като го чуя това "свободно", и направо ме  ! какво означава това "свободно" или "напълно"? Никой не знае свободно и напълно дори родния си език, защото все ще се намери някой специалист по български, който да му начерви домашното! Говори се за езикова компетентност, не за напълно и свободно! Това със свободното владеене е просто някаква примерна скала като кандидатстваш за работа и го пишеш в СV-то, ама и тя не е измислена от лингвисти, а от ейч-ари.

рокси, ти можеш да си правиш изводи колкото искаш, но както виждаш, ти се налага да се съобразяваш и да работиш с този човек. Ако беше важно само изразяването му, сигурно би го отсвирила веднага, но щом не си, значи има достатъчно други, по-важни основания да продължаваш да общуваш с него, независимо колко грешки допуска. Тук имам предвид чуждите езици, а не родния на отсрещния комуникатор. За родния има достатъчно възможности дванайсет години, че да може да научи добре книжовния български език.

и в чуждите университети, и в нашите, веднага се разбира кой е чужденец и кой е местен. А и , не му пречи на въпросния дипломант да даде някой нейтив колега да му редактира дипломната работа чисто езиково. Нито е срамно, нито е страшно. Една хартийка да стигне до официален форум или до печат, все минава през редактор.

То пък сякаш всички в САЩ - от Северна Дакота та до Тексас и всички в Обединеното кралство говорят чист литературен "кралски" английски! Наистина никой не обръща внимание нито на интонацията, нито на произношението, когато става дума за сериозни контакти със сериозни събеседници.
Навсякъде по света хората биват оценявани заради това, което могат да правят и това, което знаят, а не по това дали умеят да говорят без следа от акцент.
Някои, които чак толкова държат на акцента, сигурно не биха наели специалисти от региони на България, в които се говори по-меко например? Ще се лишат от познанията и уменията на обучен кадър, само защото произношението му куца? Ще отидат да се лекуват при селския фелдшер, само защото той говори правилен, литературен български, а ще пренебрегнат световно доказалия се специалист, заради това, че казва млЕко и хлЕб?

Ох, Андариел, слез от метлата.
Никой не може да се изолира в и деален свят. Ставаше дума за отношението към грешките, а не за това на кой какво му се налага и кой какво търпи.
Целта всъщност да те търпят ли е, или да те искат?

И не, не говоря за акцент, макар че диалектът след едно определено ниво (диалект) вреди- никой няма да те приеме сериозно  ако във формална обстановка употребяваш сабалян вместо сутрин, или ако пишеш 'искаме да закупиме'.

Изобщо тозиспор почва да става абсурден, в по разслоените общества принадлежността към определена класа се издава от стотици малки неща, а ние тук си говорим за 'млеко' и 'хлеб'

няма пълно щастие, нито идеален кандидат - ако за едно нещо те искат, за друго трябва да те търпят. А който иска все да го искат, явно има леко забежка. Също и този, който иска и очаква идеалния кандидат.
ами, отношението си зависи от човека. ако ти, примерно, постоянно се фокусираш върху това да се изразяваш книжовно на чуждия език, накрая има опасност нищо съществено да не кажеш по основния въпрос. В края на краищата, затова са измиллили пауър пойнта, за да се подпомогне говорещия.
където и да отида по света, аз ще съм българка и хората ще знаят, че съм бъългарка. Няма да се правя на американка, нито на англичанка. Вече започвам да подозирам, че това вторачване в начина на изразяване на чужд език като граматика и др., си е пак някакво нашенско подценяване. Не съм забелязала италианец, барабар с всичките му дипломи и компетентности в неговата област, да се старае да докарва граматика и произношение като на някой английски аристократ.

Говорим за акцент, не за правопис, нито за граматика, нито за речников запас.

Не е точно така. Освен това имах предвид започване ученето на втори език не в билигвистична среда с раждането или като бебе, а след няколко години и репликирах пост, който твърдеше, че 4 година било вече време. Има изследвания на емигрантски деца, преместили се в различни възрасти в съответната страна. По-големите деца (относително 10-12) научават езика по-ефективно и стигат нивото на местните по-бързо в сравнение с децата на по 4-6-8 години.

Има едно класическо изследване точно в областта на психолингвистиката с двузначни словосъчетания. Накратко изводът е, че хората отнасят смислово неяснотата според това как е конструиран (по Чомски) родният им език.
Има и едно друго, което показва, че при естествените билингви за всички езици има един "казан", а при вторичните билингви има два "казана" - когато трябва да работи с втория си език, човекът първо минава през "казана" на родния, и после към този за чуждия. Нещо като първо си казваш изречението на български, и после на английски. с повишаването на езиковата компетентност обаче, все по-лесен е достъпът до втория казан и много по-бързо се минава през първия.

ако си чела предните страници за акцента съм писала същото като теб:)
Хлеб, млеко, купиме и изречения от по три думи без сложни конструкции обаче не са акцент. И говорят за употребяващия ги.

  Какви са тези курсове? Събират майките да си говорят на английски, а бебетата седят край тях и попиват ли?!

има някаква "система" на Хелън Дорон или нещо подобно. за мен си е ала-бала, раздумка и песен за майките, ама те си вярват, че учат децата си на английски.

Голям капан е това преминаване през родния език. Трябва да се преодолява бързо, иначе не става.

Не съм запозната с тази система, ама ако съкурсничките ми са нейтив, ама бългериън, събирани на произволен принцип, как няма да си заведа детето в лингвистично замърсена среда, да слуша как се срича I am agree go coffee и производни.

чисти бългериън, от новото поколение, дето иска да открива топлата вода, ама по по-духовен начин, а не чрез грубата действителност. В най-добрия случай има някоя мацка, която е жена на нейтив и е минала курса за инструктори. На мен цялата тази работа ми прилича на пирамида, като с лайф0коучовете - всъщност е важно като завършиш курса за коуч, да намериш други да ги изкоучваш и да станат инструктори.

След този капан има и друг. Повечето хора, които познавам и знаят повече от два езика преминават за третия и останалите през казана на най- силния чужд език. Аз също съм го преживяла. Когато испанския ми стана по- силен от руския ми стана изключително трудно да говоря руски, защото по инерция минавам през испански, а от там пътя към руския е много дълъг. И това се преодолява, но си е зор, защото преминаването става несъзнателно. При равностойни, но близки езици е още по- неприятно. Казвам го, разбира се, като човек без претенции за лингвист или преводач. Преводачите нямат тези проблеми, предполагам.

Нямам време да прочета цялата тема, за да се включа адекватно в разговора, който водите повече от 10 страници и ще напиша направо какво мисля по въпроса защо чуждоезиковото обучение е важно и откога да започне. Защото за мен не съществува изобщо въпроса трябва ли?
Наскоро в Пловдив започнаха да търсят хора с най-високо ниво на владеене на немски и английски писмено и устно без компромиси. Заплата-2000 лв нето. И това в тази криза, когато дори да продаваш салам по 12 часа за 350 лв заплата трябва да намериш кой да те уреди. Е, как това да не стане катализатор за истерия по отношение на чуждите езици!
Дали участвам в тази истерия и защо? Да, участвам отдавна, защото моето дете е вече на 21 години. Мнението ми обаче  малко се различава от това на мнозинството останали родители . Като преподавател по БЕЛ бях си поставила цел синът ми да научи първо идеално родния си, пък после да се захване с чужди езици. Не знаеш ли своя собствен, чуждият няма как да ти стане перфектен, не на мен тия
Детето прекарваше по цели часове пред тв в гледане на детски филмчета. Още преди да тръгне на училище забелязах, че разбира това, което се говори и казва отделни изрази на английски. Не го записах да учи от І клас обаче, оставих го първо да го научи говоримо, на принципа на ученето на родния език. Постарах се през това време да го ограмотя достатъчно добре на родния език, за да съм сигурна, че няма да остане полуграмотен и в английския. Обучението по английски от V клас постави основата, а английската гимназия свърши каквото трябваше за грамотността му по този чужд език. Сега мога със сигурност да кажа ,че синът ми, който вече работи като преводач на свободна практика, владее наистина английски на високо ниво. След 10-15 години практика ще започне да пише, че го владее перфектно.
Опитах да приложа този метод и за немския, но не ми се получи толкова успешно. Езикът е труден, часовете все не достигаха и макар да започна още в І клас с изучаването му, още не е приключил. Вече повече от 12 години.... По критериите на мнозинството разбирачи сигурно го владее идеално , но по истинските още не е достигнал търсеното високо ниво. На финалната права мога да кажа, че труден език не може да се научи добре за няколко години. Разговори, осъществени с помощта на ръце, крака и мимики не се броят
От една година се зае и с испански и италиански. Не възразявам, ако удържи, може да постигне нещо и там. Всеки език е богатство, но има смисъл, ако е вложен много труд и постоянство. Който има достатъчно хъс, за да се занимава активно  в продължение на повече от 10 години с някой език, може наистина с гордост да каже, че владее...............перфектно. Останалото е смях
Извинете ,че писах толкова много