България- страна на полиглоти?

 fam, за да се стигне до синусите и косинусите минават осем години от началния етап на обучение, а той е, гръмко ще го нарека, основополагащият. Там е редно родителят да е позициониран успоредно с учителя.
До миналата година си мислех, че в началните класове е песен, учат се елементарни неща, които не биха се опрели и на най-посредствения. Оказа се, че още от първи клас има материал, който изключително много затруднява учениците, часовете са по 30 минути и, ако у дома не се помогне на детето, то остават сериозни празнини, които лъсват много грозно в пети клас, а стигайки до синусите и косинусите, вече са необратимо незапълними.

Естествено. Имах предвид родители, които сядат и научават уроците на децата си, пишат домашни заедно с тях и накрая им приготвят чантата. А иначе - и аз съм пазач и надзирател, помагам ако ме попита за нещо конкретно.
Най-силните ученици в моето училище, а сега гледам и при дъщеря ми е така - не тези зубрачите, а тези, които наистина вникват в материала, са тези, чийто родители не са наясно кога децата имат класни и контролни и не им проверяват домашните.

И при нас  с малката е така.

Трябва да има някакъв баланс мжеду да му висиш постоянно на главата и изобщо да не се интересуваш как върви училището.

Хващам се за примера, защото е изцяло валиден за мен. Аз съм учила (и продължавам да уча) езика по детската система, въпреки ходенето на курсове - няколко и все скучни и активното учене в училище.
На мен курсовете и допълнителните занимания по език обаче ми помогнаха за напредъка по останалите предмети. Колкото по-натоварена бях с допълнителни занимания, толкова по-продуктивна бях в училище.

 

Само няколко деца то нашата група не ходят на английски, моето и още 3-4, ние сме по танците 
Останалите мами сигурно бая ни се чудят, но нищо не може да ме убеди, че това ранно обучение е от полза 

Абсолютно.
На същото мнение съм.

още на млади години играе в класическия Монти Пайтън.

Не съм забелязала чужденците, поне образованите такива, да обръщат голямо внимание на акцента или дребните и дори едрите грешки, които допуска някой на родния им език. На мен лично всичко това по нашенско си е чиста истерия, защото много майки толкова вече са откачили, че сакън, на детето, ако може, хич да не му личи, че е българче, че голям срам! Ама, срам, казвам ви, все едно те самите не са българки, а искат да са англичанки. Все едно гледам съвременна трактовка на Криворазбраната цивилизация! Жалки и смешни са ми такива майчета, ама от тях  и за тях спасение няма. За мен това издава вътрешна непълноценност. езикът е просто едно средство за комуникация. Вашното е да имаш какво да предадеш като съобщение чрез този език.

И не мен ми се стори забавно противопоставянето на "фанатиците", които искат да се учи английски от детската градина, и такива, които са против, че ще му развалят на детето британското произношение.

Е, ти изби рибата сега:)
По какво разбираш че някой обръща внимание на грешките?
Нали не очакваш да идеш на работна среща и някой да те поправи, или да ти върне писмото с подчертани в червено грешки?
Това как комуникираш говори много за теб и съвсем не мисля, че е без значение. На всякакъв език и на всякакви места, вкл. и във форума.

Е, ти очакваш ли някой чужденец, като си отвори устата, да ти реди перфектен български, а като не го прави, да си вадиш изводи колко е тъп и как не го е срам?

говоря за това, че обикновено са наясно, че за другия това е чужд език и няма как или е малко вероятно да го знае като роден. Винаги има някакви особености. В крайна сметка е важен обектът на комуникация, а не начинът на комуникация. Аз не съм на изпит по езика, че да ме поправят, аз съм специалист (не аз де, просто давам примера от първо лице) в своята си област, а не в областта на лингвистиката. Винаги човек е по-снизходителен откъм езикова компетентност към децата и чужденците.

  По снизходителен е, но трябва въпросния субект да владее езика свободно, та да не се затруднява на него да предаде специализираната информация. Като иде детето да пише дипломна работа по  в чужд университет, трябва не само да комуникира напълно , а и да напише въпросното нещо.
 Така че езика верно е само основата, но трябва да се владее напълно, а това няма как да стане просто така, от нищото и с часовете в училище, нито с някой хлабав курс..

С почти никой чужденец не съм говорила на български, а с тези, с които съм, е било все по личен повод и хората го говорят заради лини причини ( съпрузи, баби и т.н.).
Ако в  служебна, учебна или официална комуникация някой ми говори/пише 'развалено' си правя изводи, да.
Също както и когато чета неграмотни постове във форума.

пп. един от чужденците, споменати от мен, например чете тук, но не пише, защото не се чувства комфортно да пише с грешки и осъзнава последиците от това ( от допускането на много грешки и как това влияе върху възприемането ти от околните).

Искам да се запиша преди да прочета предишните страници, тъй като темата е интересна за мен.

Две неща ми правят впечателение. В западните страни, почти не съм попаднала на продавач, който да не владее един доста добър английски, с който да ми помогне в избора на стоки или поне да ми каже колко му дължа на английски. Нещо, което на съпруга ми тук рядко му се случва.

Наистина много хора прехвърлят неосъществените си амбиции на децата си. Аз също записах дъщеря ми на английски, но единственно защото, тя вече го знае, вероятно по-добре от много възрастни. Желанието ми беше да го чува и от други хора, не само вкъщи. Ако исках на 3 години да го учи, щях да я запиша в ДГ, в която се говори само на английски. Иначе, според мен, няма смисъл.

Прави ми впечатление, че хората, които не са напреднали много в образованието, са най-амбицирани децата им да постигнат много, което само по себе си е похвално, но рядко избират правилния метод. Мои познати и двамата с трудно завършено средно с борба записаха детето да учи в езиково училище от първи клас. Дотук добре, но къде виждам проблема, лично аз. Вместо да стимулират детето да се учи само, наемат учители, които помагат на детето да си пише домашните, те не могли. Друг пропуск, имат и други деца, според мен е ОК, другите деца да слушат преподавателя и да учат заедно с каката. Така мисля аз.

Аз също искам моите деца да бъдат образовани. Животът може да е къде къде по-лесен, когато имаш добро образование зад гърба си, но се надявам да не ги бутам след границата на възможностите им и смятам, че трябва да ги науча как да се справят сами.

Ако трябва да пише дипломна работа в чужд университет, не се ли предолага, че преди това е учил няколко броя години във въпросния университет? Все за това време ще е схванал тънкостите на езика и академичния стил.
Както и в работата - всяко начало би било с трудности в езика и общуването, но ако човекът си тежи на мястото като специалист, все си мисля, че ще го "изчакат" да изглади езика. А това неминуемо се случва за месец-два, освен ако човекът няма някакви специфични мозъчни проблеми .